Още през 2006 г. като апелативен прокурор на Пловдив Росен

Още през 2006 година като апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов издаде заповед, с която се изземваха колите на пияни водачи. Резултатът - злополуките в региона понижиха фрапантно. После съдилищата написаха мнение, че няма да поддържат тази процедура с присъдите си. Заповедта му беше анулирана, само че от този момент той не е трансформирал мнението си, че колите на пияните и дрогираните би трябвало да се конфискуват:

Поздравявам Народното събрание за тази решителна стъпка и премиера за твърдата позиция. Сегашните разногласия можеше да бъдат избегнати, като се отсрочи влизането на закона в действие. Няколко месеца са нужни, с цел да се подреди цялата система, да се издадат подзаконовите нормативни актове, методическите инструкции, правилниците, които да регламентират процедурата. Парламентът не го направи, само че не е покруса. Винаги се намират недоволни хора.
 
Какви са главните възражения сега? За алкохола няма никакъв проблем. Кръвните проби са ясни. Който желае, дава кръвна проба, който не - също има законов текст. Спорът е към опиатите - дали тестванията, които се употребяват, са надеждни и дали не реагират на някои медикаменти. Това го има и в правосъдната процедура. Както сподели министър председателят, ще се сътвори организация, ще има лаборатории, ще се купят хроматографи и в един относително бърз период ще пристигна отговор за това дали е опиат, или лекарство.

На никого не е комплициран револвер на главата, с цел да пие или да използва опиати, а след това да кара. Това е решение на индивида, с което той приема всички негативи.

Другият противоречив въпрос е с колите, които са фамилна благосъстоятелност. Съпрузите имат по 50%. Когато се оцени цената на колата и се стигне до осъществяване на правосъдното решение за конфискация, единият може да купи половината или както решат. Съпругата или съсобственикът, в случай че е различен, да се сърдят на пияния водач. Защо да мислим за това, че единият брачен партньор е пил и смъркал, а след това карал?
 
Третият спор е за фирмените коли. Няма никаква опасност за тях, нито за товарите на въпросните коли, тъй като в закона е записано, че се лишава собствеността или равностойността на въпросната движимост. В случая - на автомобила. Да, скъпи са камионите и ремаркетата, само че някой да го е карал водача да пие и да кара? Малко ли произшествия станаха с пияни водачи на тирове?

Четвъртият въпрос е дали Министерство на вътрешните работи, когато се образува бързо произвеждане или досъдебно произвеждане, може да задържи колата до произнасянето на съда. За това също има технология. Има арестувани като материално доказателство, има като обезпечителна мярка, има като забрана за покупкопродажба. Това се постанова, с цел да не изчезне въпросната движимост и след това страната да няма какво да взема.

Има причини, че един водач може да кара кола за 200 хиляди лева да вземем за пример, различен - за 1000 лева, и първият ще бъде осъден по-тежко за същото закононарушение. Но той си е купил безценен автомобил, а другият има на ниска цена, тъй като това са му опциите. Каквато благосъстоятелност имат или ръководят, тя се лишава или равностойността по оценка. Къде е несправедливостта? Има богати и небогати хора. Това е действителността.
 
А пък водач на тир и на рейс да използва алкохол и да кара, е просто немислимо. Нека да си вършат сметката. Идеята не е конфискацията, а опасността от такава, с цел да се спре войната по пътищата. Няма различен метод.

Направи се нещо коренно - и незабавно се появяват хора, които реагират. И преди съм казвал: в случай че това се одобри, ще излезе незабавно едни хора, които са ужасно недоволни и ще търсят под вола теле. Грешката на Народното събрание е, че трябваше да даде период и да каже примерно: след 5 месеца влиза в действие, и през това време да си решим въпроса с тестванията, текстовете, местата за предпазване, които, апропо, са налични.

Въпросът на изпълнителната власт е оптимално бързо да се провежда и да даде отговор и решение на тези въпроси.