За днешната прокуратура е виновна вчерашната Европейска комисия
Още през 1997-1998 година брюкселската администрация усети, че от българските политици и магистрати по-раболепни и " по-платежоспособни " пациенти няма и няма да има, след което... се почна. Няма кой какво да се чуди за какво към днешна дата нещата не са напълно както би трябвало.
Първият модернизатор на съществуващото по това време национално разследване беше озеленител по специалност, а вторият - педагог в детска градина. За разлика от първият модернизатор на прокуратурата, който беше немец и арбитър по специалност и предопределение. И то не какъв да е арбитър, а орелът на правораздаването, освободил от отговорност задържания за противозаконен трафик на 100 кила антики роден брат на тогавашния основен прокурор Никола Филчев.
Вторият огромен модернизатор на прокуратурата е д-р Хелмуд Палдер - основен консултант в Министерството на правораздаването в Бавария. През 2001 година той оглавява първия план за институционално подсилване на българската прокуратура, финансиран по стратегия ФАР и оценен от Европейската комисия като отличен. А през май 2003 година става наставник на още един европроект, целящ (уж) реформирането на българското държавно обвиняване. Общата цена на двете " инициативи " е към 5 млн. лв..
Три години по-късно - в края на юни 2006 година, Сметната палата на Европейския съюз внася в Комисията по бюджет и бюджетен надзор на Европейския парламент " Доклад за изразходването на средствата за капиталови планове по ФАР за България и Румъния ".
В този отчет по най-категоричен метод се споделя, че България е похарчила
нецелесъобразно по-голяма част от всички 511 милиона евро,
отпуснати по Програма ФАР на Европейски Съюз през интервала 2000-2004 година. И още, че средствата за повече от половината капиталови планове са били употребявани отчасти или въобще не са били употребявани.
Според инспекторите от Европейската счете палата, част от профуканите 511 млн. евро са и парите по прокурорския туининг план, само че... тогава, а и по-късно това не прави усещане на никого. Нито в Брюксел, нито в София, където монополизирането на правораздаването в интерес на политическата класа продължава да върви с цялостна мощ.
Доказателствата? Твърде доста са, само че и единствено две от тях са задоволителни.
Вече споменахме едни 6 млн. лева за институционално подсилване на прокуратурата? Ето по какъв начин са изхарчени те:
С капиталовите 3.6 млн. лева бяха купени няколко сървъра, 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, незнайно количество мултимедийни проектори и са построени местни мрежи сред 70 прокуратури. А останалите 2.4 млн. лева отидоха за съчиняването на 60 рекомендации (общ размер към 10 машинописни страници) и 26 семинара с присъединяване на близо 500 прокурори, следователи, съдии и чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Защо по план за институционално подсилване на прокуратурата човек се образоваха съдии, служители на реда и дознатели - въобще не стана ясно, а и никой не се поинтересува. За сметка на това 60-те рекомендации бяха толкоз горещо утвърдени от всички, че... половината от тях
на часа залегнаха в Наказателнопроцесуален кодекс,
който ликвидира следствието, въздигна прокуратурата в сан на свещена крава и трансформира Министерство на вътрешните работи в подизпълнител на държавното обвиняване. До появяването на Бойко Рашков, естествено, който в типично негов жанр ритна кошера с такава мощ, че пчелното семейство на задкулисието най-вероятно ще би трябвало да си търси нов дом на различен континент.
През годините постоянно сме писали, че няма по какъв начин необразовани депутати, министри и магистрати да пишат качествени закони и да водят пълноценна и ефикасна битка с проведената престъпност и корупцията. Казано по различен метод - от 1993 година сме застъпвали една единствена теза: човек, който не е в положение да врътне най-малко една конспирация, няма по какъв начин да разплете други 10! Още повече, в случай че този човек " разполага " с интелектуален багаж, който може да се побере в кибритена кутия.
В систематизиран тип, посланието на тези " няколко " реда е следното: Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Иван Гешев
не са главните виновници за просмуканата ни от корупция правосъдната система.
Нито за тоталната импотентност на държавните ни контролни органи, а камо ли за все по-голямата подготвеност на българина да гласоподава за който би трябвало против все по-малко пари и за пагубното 112 място на България по независимост на пресата...
Да, те имат заслуга за материалния, демографския и интелектуалния ни колапс, само че в ината им е по-друга: те просто ъпгрейдваха и осребриха наследството на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори".
И като си приказваме за Бойко Рашков,
ето още няколко благи загатна:
Започва работа като арбитър през 1980 година, когато Бойко Борисов към момента се учи по какъв начин да държи маркуча в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново.
През 1989 година, когато Борисов напуща системата на Министерство на вътрешните работи, тъй като не желае да напусна Българска комунистическа партия, Рашков избира правото и се деполизитира вечно.
През 1995 година Бойко Рашков става шеф на Националната следствена работа, а Бойко Борисов е вербуван от Централната работа за битка с проведената престъпност като... оперативно забавно лице от средите на СИК, т.е. става медиатор сред силовата формация и нейните " душмани ".
През 1997 година, когато задкулисието смъква държавното управление на Жан Виденов благодарение на аленото (уж) болшинство в Народното събрание, държавното управление на Иван Костов и ръководещото болшинство в Народното събрание освен оставят Бойко Рашков за началник на Националната следствена работа, ами стартират да пишат и съгласуват " опорките " на бъдещата правосъдна промяна.
Политическата идилия завършва с един злополучен случай, поради който Бойко Рашков става Враг № 2 за синята власт след основния прокурор Иван Татарчев. Ама не тъй като Рашков е отговорен за случая, а тъй като не пожелава да го прикрие...
Политическият призрачен сън се стовари върху демокрацията и върховенството на закона
в края на 1998 година, когато Татарчев предложи, а Висшият правосъден съвет (ВСС) избра Бойко Рашков за основен прокурор.
Чудо на чудесата.
Президентът Петър Стоянов на часа отлетя за Москва и не се върна, до момента в който държавното управление на Иван Костов и парламентарното болшинство - под контрола на Йордан Соколов, не ремонтираха Закона за правосъдната власт, не разтуриха Висш съдебен съвет и не разрушиха Националната следствена работа на 29 части. Като най-важните им причини бяха... два (образно казано): Следствието дублира работата на прокуратурата, тъй като прокуратурата е стопанин на досъдебното произвеждане!
Три години по-късно, когато властта беше в ръцете на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, а
Бойко Борисов стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи, макар закона и морала,
експанзията се придвижи против следствието и Рашков, нищо че той към този момент беше девета дупка на кавала в парламентарната група на Българска социалистическа партия.
В края на 2005 година министрите и депутатите от обединението НДСВ-ДПС съчиниха и одобриха на първо четене подобаващия Наказателнопроцесуален кодекс, през април 2006 година тройната коалиция - БСП-НДСВ-ДПС - го одобри и... следствието бе сложено в будна кома. Хем го има, хем всеки прокурор - по своя лична преценка - може да реши, че го няма.
А през 2010-2011 г. първото държавно управление на Бойко Борисов и единственото му парламентарно болшинство доведоха концепцията за партийно монополизиране на концепцията за правораздаване и правдивост до съвършенство:
- в нарушаване на Конституцията Националната следствена работа бе ликвидирана като държавен орган;
- в нарушаване на всички европейски правила, прословутата Единна осведомителна система за противопоставяне на престъпността бе извадена от Министерството на правораздаването и бе подарена на основния прокурор;
- в нарушаване на Конституцията, структурата на прокуратурата няма нищо общо със структурата на съдилищата, т.е. тя е незаконна;
- в нарушаване на всички европейски правила, така наречен самостоятелен правосъден инспекторат е най-безполезното " нещо " в най-новата история на България, тъй като с изключение на сбъркана последователност, няма право да открива нищо друго;
- в нарушаване на Хартата за човешките права и главните свободи, на " едноименната " европейска спогодба и на българската конституция, у нас постоянно всеки е отговорен, до момента в който прокуратурата не се провали заради най-обикновена некадърност;
- в нарушаване на всички правила и правила в Европа и демокрациите по света, в България отговорен е само оня, който основният прокурор нарочи по поръчка на министър-председателя;
- в нарушаване на Конституцията и Закона за нормативните актове, в Наказателно-процесуален кодекс думата " може " съществува към 400 пъти. Тоест - също 400 пъти прокурорите, съдиите, следователите, служителите на реда, движимостите лица, юристите и всички останали участници в процеса, могат и да не могат да извършат някакви дейности. Примерно - прокурорът може да се самосезира по изявления в медиите... Да, но и да може, той не го прави или го прави селективно, както се случва последните 10 години;
- в нарушаване на всички правила и естествени усещания за нещата от живота, от 1991 година насам в България са осъществени към 3.6 милиона закононарушения, на съд са предадени към 700 000 лица, а с ефикасни присъди в пандиза са се озовали... незнайно какъв брой.
- в осъществяване на моралния си дълг, през 2006 година основният прокурор Борис Велчев разпореди проверка на всички следствени каузи и прокурорски преписки, които не са импортирани в съда с обвинителен акт. Крайният резултат, до момента в който Сотир Цацаров не бе назначен на поста, е много... индикативен за днешните искания на Иван Гешев: над 1.5 милиона следствени каузи, прекъснати по отминалост, а от тях - най-малко 10% - против прочут причинител!
На този декор, и то без да цитираме или препечатваме данните от Националната статистика, " работата " е свършена...
Първият модернизатор на съществуващото по това време национално разследване беше озеленител по специалност, а вторият - педагог в детска градина. За разлика от първият модернизатор на прокуратурата, който беше немец и арбитър по специалност и предопределение. И то не какъв да е арбитър, а орелът на правораздаването, освободил от отговорност задържания за противозаконен трафик на 100 кила антики роден брат на тогавашния основен прокурор Никола Филчев.
Вторият огромен модернизатор на прокуратурата е д-р Хелмуд Палдер - основен консултант в Министерството на правораздаването в Бавария. През 2001 година той оглавява първия план за институционално подсилване на българската прокуратура, финансиран по стратегия ФАР и оценен от Европейската комисия като отличен. А през май 2003 година става наставник на още един европроект, целящ (уж) реформирането на българското държавно обвиняване. Общата цена на двете " инициативи " е към 5 млн. лв..
Три години по-късно - в края на юни 2006 година, Сметната палата на Европейския съюз внася в Комисията по бюджет и бюджетен надзор на Европейския парламент " Доклад за изразходването на средствата за капиталови планове по ФАР за България и Румъния ".
В този отчет по най-категоричен метод се споделя, че България е похарчила
нецелесъобразно по-голяма част от всички 511 милиона евро,
отпуснати по Програма ФАР на Европейски Съюз през интервала 2000-2004 година. И още, че средствата за повече от половината капиталови планове са били употребявани отчасти или въобще не са били употребявани.
Според инспекторите от Европейската счете палата, част от профуканите 511 млн. евро са и парите по прокурорския туининг план, само че... тогава, а и по-късно това не прави усещане на никого. Нито в Брюксел, нито в София, където монополизирането на правораздаването в интерес на политическата класа продължава да върви с цялостна мощ.
Доказателствата? Твърде доста са, само че и единствено две от тях са задоволителни.
Вече споменахме едни 6 млн. лева за институционално подсилване на прокуратурата? Ето по какъв начин са изхарчени те:
С капиталовите 3.6 млн. лева бяха купени няколко сървъра, 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, незнайно количество мултимедийни проектори и са построени местни мрежи сред 70 прокуратури. А останалите 2.4 млн. лева отидоха за съчиняването на 60 рекомендации (общ размер към 10 машинописни страници) и 26 семинара с присъединяване на близо 500 прокурори, следователи, съдии и чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Защо по план за институционално подсилване на прокуратурата човек се образоваха съдии, служители на реда и дознатели - въобще не стана ясно, а и никой не се поинтересува. За сметка на това 60-те рекомендации бяха толкоз горещо утвърдени от всички, че... половината от тях
на часа залегнаха в Наказателнопроцесуален кодекс,
който ликвидира следствието, въздигна прокуратурата в сан на свещена крава и трансформира Министерство на вътрешните работи в подизпълнител на държавното обвиняване. До появяването на Бойко Рашков, естествено, който в типично негов жанр ритна кошера с такава мощ, че пчелното семейство на задкулисието най-вероятно ще би трябвало да си търси нов дом на различен континент.
През годините постоянно сме писали, че няма по какъв начин необразовани депутати, министри и магистрати да пишат качествени закони и да водят пълноценна и ефикасна битка с проведената престъпност и корупцията. Казано по различен метод - от 1993 година сме застъпвали една единствена теза: човек, който не е в положение да врътне най-малко една конспирация, няма по какъв начин да разплете други 10! Още повече, в случай че този човек " разполага " с интелектуален багаж, който може да се побере в кибритена кутия.
В систематизиран тип, посланието на тези " няколко " реда е следното: Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Иван Гешев
не са главните виновници за просмуканата ни от корупция правосъдната система.
Нито за тоталната импотентност на държавните ни контролни органи, а камо ли за все по-голямата подготвеност на българина да гласоподава за който би трябвало против все по-малко пари и за пагубното 112 място на България по независимост на пресата...
Да, те имат заслуга за материалния, демографския и интелектуалния ни колапс, само че в ината им е по-друга: те просто ъпгрейдваха и осребриха наследството на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори".
И като си приказваме за Бойко Рашков,
ето още няколко благи загатна:
Започва работа като арбитър през 1980 година, когато Бойко Борисов към момента се учи по какъв начин да държи маркуча в Школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново.
През 1989 година, когато Борисов напуща системата на Министерство на вътрешните работи, тъй като не желае да напусна Българска комунистическа партия, Рашков избира правото и се деполизитира вечно.
През 1995 година Бойко Рашков става шеф на Националната следствена работа, а Бойко Борисов е вербуван от Централната работа за битка с проведената престъпност като... оперативно забавно лице от средите на СИК, т.е. става медиатор сред силовата формация и нейните " душмани ".
През 1997 година, когато задкулисието смъква държавното управление на Жан Виденов благодарение на аленото (уж) болшинство в Народното събрание, държавното управление на Иван Костов и ръководещото болшинство в Народното събрание освен оставят Бойко Рашков за началник на Националната следствена работа, ами стартират да пишат и съгласуват " опорките " на бъдещата правосъдна промяна.
Политическата идилия завършва с един злополучен случай, поради който Бойко Рашков става Враг № 2 за синята власт след основния прокурор Иван Татарчев. Ама не тъй като Рашков е отговорен за случая, а тъй като не пожелава да го прикрие...
Политическият призрачен сън се стовари върху демокрацията и върховенството на закона
в края на 1998 година, когато Татарчев предложи, а Висшият правосъден съвет (ВСС) избра Бойко Рашков за основен прокурор.
Чудо на чудесата.
Президентът Петър Стоянов на часа отлетя за Москва и не се върна, до момента в който държавното управление на Иван Костов и парламентарното болшинство - под контрола на Йордан Соколов, не ремонтираха Закона за правосъдната власт, не разтуриха Висш съдебен съвет и не разрушиха Националната следствена работа на 29 части. Като най-важните им причини бяха... два (образно казано): Следствието дублира работата на прокуратурата, тъй като прокуратурата е стопанин на досъдебното произвеждане!
Три години по-късно, когато властта беше в ръцете на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, а
Бойко Борисов стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи, макар закона и морала,
експанзията се придвижи против следствието и Рашков, нищо че той към този момент беше девета дупка на кавала в парламентарната група на Българска социалистическа партия.
В края на 2005 година министрите и депутатите от обединението НДСВ-ДПС съчиниха и одобриха на първо четене подобаващия Наказателнопроцесуален кодекс, през април 2006 година тройната коалиция - БСП-НДСВ-ДПС - го одобри и... следствието бе сложено в будна кома. Хем го има, хем всеки прокурор - по своя лична преценка - може да реши, че го няма.
А през 2010-2011 г. първото държавно управление на Бойко Борисов и единственото му парламентарно болшинство доведоха концепцията за партийно монополизиране на концепцията за правораздаване и правдивост до съвършенство:
- в нарушаване на Конституцията Националната следствена работа бе ликвидирана като държавен орган;
- в нарушаване на всички европейски правила, прословутата Единна осведомителна система за противопоставяне на престъпността бе извадена от Министерството на правораздаването и бе подарена на основния прокурор;
- в нарушаване на Конституцията, структурата на прокуратурата няма нищо общо със структурата на съдилищата, т.е. тя е незаконна;
- в нарушаване на всички европейски правила, така наречен самостоятелен правосъден инспекторат е най-безполезното " нещо " в най-новата история на България, тъй като с изключение на сбъркана последователност, няма право да открива нищо друго;
- в нарушаване на Хартата за човешките права и главните свободи, на " едноименната " европейска спогодба и на българската конституция, у нас постоянно всеки е отговорен, до момента в който прокуратурата не се провали заради най-обикновена некадърност;
- в нарушаване на всички правила и правила в Европа и демокрациите по света, в България отговорен е само оня, който основният прокурор нарочи по поръчка на министър-председателя;
- в нарушаване на Конституцията и Закона за нормативните актове, в Наказателно-процесуален кодекс думата " може " съществува към 400 пъти. Тоест - също 400 пъти прокурорите, съдиите, следователите, служителите на реда, движимостите лица, юристите и всички останали участници в процеса, могат и да не могат да извършат някакви дейности. Примерно - прокурорът може да се самосезира по изявления в медиите... Да, но и да може, той не го прави или го прави селективно, както се случва последните 10 години;
- в нарушаване на всички правила и естествени усещания за нещата от живота, от 1991 година насам в България са осъществени към 3.6 милиона закононарушения, на съд са предадени към 700 000 лица, а с ефикасни присъди в пандиза са се озовали... незнайно какъв брой.
- в осъществяване на моралния си дълг, през 2006 година основният прокурор Борис Велчев разпореди проверка на всички следствени каузи и прокурорски преписки, които не са импортирани в съда с обвинителен акт. Крайният резултат, до момента в който Сотир Цацаров не бе назначен на поста, е много... индикативен за днешните искания на Иван Гешев: над 1.5 милиона следствени каузи, прекъснати по отминалост, а от тях - най-малко 10% - против прочут причинител!
На този декор, и то без да цитираме или препечатваме данните от Националната статистика, " работата " е свършена...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ