Той го каза преди 35 години: Прогнозите на Рей Кърцвейл за AI вече са реалност
Още през 1991 година, когато изкуственият разсъдък (AI) към момента беше тематика, лимитирана до проучвателен лаборатории, футуристът Рей Кърцвейл слага въпроси, които през днешния ден звучат изненадващо настоящо. В изявление за Computerworld, представено от techradar.com, той предизвестява, че обществото възприема AI прекомерно тясно – главно като експертни системи, макар че „ до края на това десетилетие по-голямата част от софтуера ще бъде образован, само че не безусловно именуван изкуствен интелект “.
Днес технологии като различаване на изображения, глас в текст, системи за рекомендации и автоматизирано взимане на решения са на всички места към нас. И въпреки всичко мнозина не ги възприемат като ИИ – терминът постоянно се резервира за платформи като ChatGPT или Гугъл Gemini.
Кърцвейл дефинира изкуствения разсъдък като „ изкуството да се основават машини, които извършват функционалности, свързвани с човешкия разсъдък “ – в това число нереално мислене, различаване на модели и решение на проблеми в условия на лимитирани запаси. Съвременните системи за машинно образование на процедура следват точно този модел: те не „ мислят “ като хората, само че са извънредно ефикасни в откриването на закономерности в големи размери от данни.
Още тогава футуристът отбелязва и основното ограничаване на ранните ИИ системи – неналичието на подтекст. „ Създаваме системи, които могат да имитират човешкия разсъдък в тясна област… само че отвън нея още веднъж стават идиоти “, споделя той. Решението съгласно него е комбинирането на разнообразни ИИ качества – различаване на тирада, схващане на език и взимане на решения – в единна система.
В изявлението Кърцвейл слага и въпроса какво ще се случи, когато компютрите доближат или надминат човешкия разсъдък. Според него, в случай че една машина може да чете, тя би могла да усвои „ всяка оповестена в миналото книга “ и да надмине индивида в избрани области. „ Последиците от това са сложни за схващане. Голяма част от нашата горделивост произтича от вярата ни в нашето интелектуално предимство “, предизвестява той.
Футуристът визира и философския проблем за съзнанието – дали машина, която наподобява и работи като човек, би могла да бъде съзнателна. Според него няма теоретичен опит, който изрично да откри дали друго създание – човек, животно или машина – има схващане.
Темата за автоматизацията и бъдещето на труда също намира място в диалога. Кърцвейл отбелязва, че въпреки машините да поемат от ден на ден човешки функционалности, заетостта исторически се усилва. Но остава отворен въпросът: „ Какво ще вършат хората през 2050 година, поради големия интелектуален капацитет, който компютрите евентуално ще имат? “
Десетилетия по-късно този въпрос остава без явен отговор – само че светът към този момент е доста по-близо до бъдещето, което Кърцвейл разказва.
Днес технологии като различаване на изображения, глас в текст, системи за рекомендации и автоматизирано взимане на решения са на всички места към нас. И въпреки всичко мнозина не ги възприемат като ИИ – терминът постоянно се резервира за платформи като ChatGPT или Гугъл Gemini.
Кърцвейл дефинира изкуствения разсъдък като „ изкуството да се основават машини, които извършват функционалности, свързвани с човешкия разсъдък “ – в това число нереално мислене, различаване на модели и решение на проблеми в условия на лимитирани запаси. Съвременните системи за машинно образование на процедура следват точно този модел: те не „ мислят “ като хората, само че са извънредно ефикасни в откриването на закономерности в големи размери от данни.
Още тогава футуристът отбелязва и основното ограничаване на ранните ИИ системи – неналичието на подтекст. „ Създаваме системи, които могат да имитират човешкия разсъдък в тясна област… само че отвън нея още веднъж стават идиоти “, споделя той. Решението съгласно него е комбинирането на разнообразни ИИ качества – различаване на тирада, схващане на език и взимане на решения – в единна система.
В изявлението Кърцвейл слага и въпроса какво ще се случи, когато компютрите доближат или надминат човешкия разсъдък. Според него, в случай че една машина може да чете, тя би могла да усвои „ всяка оповестена в миналото книга “ и да надмине индивида в избрани области. „ Последиците от това са сложни за схващане. Голяма част от нашата горделивост произтича от вярата ни в нашето интелектуално предимство “, предизвестява той.
Футуристът визира и философския проблем за съзнанието – дали машина, която наподобява и работи като човек, би могла да бъде съзнателна. Според него няма теоретичен опит, който изрично да откри дали друго създание – човек, животно или машина – има схващане.
Темата за автоматизацията и бъдещето на труда също намира място в диалога. Кърцвейл отбелязва, че въпреки машините да поемат от ден на ден човешки функционалности, заетостта исторически се усилва. Но остава отворен въпросът: „ Какво ще вършат хората през 2050 година, поради големия интелектуален капацитет, който компютрите евентуално ще имат? “
Десетилетия по-късно този въпрос остава без явен отговор – само че светът към този момент е доста по-близо до бъдещето, което Кърцвейл разказва.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ