Тони Николов: Перманентната война на Путин - в кремълското царство на кривите огледала
Още през 1917 година, когато Троцки изковава този термин, потеглят много смешки поради съвпадението с една фамозна дореволюционна съветска реклама: „ Перманент “ е решението на всички ваши проблеми… “ Ставало дума за реклама на „ магичен препарат “, който въз основа на кислородната вода сбъдва фантазиите на всички брюнетки да станат русокоски. И по този начин „ тоталното решение “ се оказва… „ пребоядисване “.
Горе-долу нещо такова е и „ перманентната война “ на Владимир Путин, декларирана в пространната му, близо двучасова тирада, пред Федералното заседание на Русия (21 февруари 2023 г.). Отделих два часа от времето си, с цел да я изгледам онлайн, водейки си бележки. След нейния край из съветския интернет също плъзнаха шеговити мнения, че изкуственият разсъдък би могъл да се оправи по-добре, обобщавайки няколко предходни и много сходни речи на Путин. И въпреки всичко такава, каквато е, тази програмна тирада ни вкарва, в което заживяхме, откогато стартира войната в Украйна.
Войната на Путин – година по-късно
Най-забележителното е, че в основата на тази „ перманентна война “ в действителност е fatum-ът – безликата, само че страшна орис, принудила Русия (Путин) да стори непоправимото, започвайки своята „ специфична военна интервенция “. Никой (в Русия) не е желал война, просто войната била неизбежна. Типичен образец за макиавелистка интерпретация на политическото деяние в „ рубежно за нашата страна време, в интервал на съществени, необратими промени в целия свят “ (Владимир Путин).
Ала за какво fatum-ът (бдящ над Русия) е реагирал по този начин? „ За да се ликвидира опасността, изхождаща от неонацисткия режим, зародил след преврата в Украйна през 2014 година, бе взето решението за провеждането на специфичната военна интервенция Стъпка по стъпка, акуратно, се вземат решение поставените задания “.
Колко неистини и логичен несъгласия единствено в един абзац. Кой кого е заплашвал? В коя страна има „ нацистки режим “, потъпкващ свободите и правата на своите жители и вършещ военни закононарушения в прилежаща страна? Какъв прелом е имало в Украйна през 2014 година, когато затъналият в корупция президент Янукович след „ Майдана “ просто избяга при Путин и към момента се крие там някъде…. Да не приказваме за „ специфичната военна интервенция “, която, видите ли, се правила „ малко по малко “, съгласно планувания проект.
А какъв тъкмо е този проект? Камерите в залата на Федералното заседание на Русия демонстрираха по какъв начин на това място събралите се просто затаиха мирис: а може би Путин в действителност има проект? Може би „ началникът “ е измислил нещо? Чакаха съответни насоки, след което се видя по какъв начин лицата още веднъж помръкват. Ясно е, че нещата не вървят добре.
Нали (според първичния план) Киев трябваше да бъде високомерен за 3 дни и „ специфичната военна интервенция “ да трае към три седмици? А не щеш ли измина година и Русия навлиза във втората година на своята безсмислена и безпощадна война.
„ Русия не може да бъде победена на бойното поле! “ – прогласи Путин под възторжени викания в залата.
А какво да кажем тогава за отстъплението под Киев? За шейсеткилометровата колона с изгорели съветски танкове? За изтеглянето от Харков? А от Херсон? Половин година съветските елементи и частната войска от пандизчии „ Вагнер “ обкръжава град Бахмут, все едно, че това е нов Сталинград. А резултат няма.
Не е ли това проваляне на бойното поле?
Около 300 000 са убитите или излезли от строя съветски бойци, може би към 200 000 души са и загубите на Украйна. Над 20 000 украински жители станаха жертви на същата тази акуратна „ специфична интервенция “. Да не приказваме за военните закононарушения, за изнасилванията, убийствата и грабежите, лепнали срамен „ каинов белег “ върху Русия.
Преди две седмици в „ Новая газета “ изтече забавна информация от съветския Генерален щаб. „ Добре осведомени източници “ настояват, че висши съветски офицери са в суматоха от подготвяната атака. Путин бил издал заповед за нахлуване по целия фронт (фронтовата линия, за сведение, е съвсем колкото границата на Франция). Ресурси за толкоз огромно нахлуване обаче няма, макар мобилизацията на 300-400 000 бойци, които още се образоват. Подобен проект предвещава голямо клане, само че Путин е издал заповед. И развръзката следва.
Виновна ли е историята?
И тъй като някой би трябвало да е „ отговорен “ за протичащото се, още веднъж ни върнаха към Историята. Путин е „ стряскащ историк “, да не кажа „ хорър интерпретатор “ на предишното. В неговите версии на личните му политически закононарушения постоянно изскачат кошмари от предишното – ту пълчища от „ бандеровци “, ту цели дивизии на Вермахта – като „ Мъртвешка глава “ или „ Еделвайс “ – с които той продължава да се бори и в последната си тирада. За него Втората международна война не е свършила и в никакъв случай няма да свърши.
Ала чух и по-странни „ исторически обстоятелства “ в обвиняванията му.
Ясно е, че Западът (колективен или в частност) е отговорен за всичко. По това спор няма. Но забележете от кой момент: „ Проектът [за Украйна] води корените си още от XIX в., подхранвали са го и в Австро-унгарската империя, и в Полша с една цел – да откъснат тези исторически територии, които през днешния ден се назовават Украйна “.
Че има кобно-пъклен проект е ясно. Да допуснем, че Хабсбургите са били намесени в него, само че що ще вътре Полша? Не знам каква история е учил в ленинградското си учебно заведение Владимир Владимирович или с какво са му пълнили главата в школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че е напряко безумно да се твърди по какъв начин през XIX в. Полша е желала да откъсва тези „ исторически земи “, откакто от 1815 година тя е принудително включена в рамките на Руската империя, а самодържецът на „ вся Русь “ се титулува и като „ крал полски “. От какви теории на конспирацията се пръкват сходни изказвания?
И в случай че новият „ автократ “ на Русия има вяра единствено на „ домашните “ си исторически извори, може би нямаше да е зле преди да нахлува в Украйна да попрелисти едно значимо историческо съчинение. Става дума за фамозната студия на съветския историк и етнограф Николай Костомаров „ Двете съветски народности “, оповестена през 1861 година В нея Костомаров в детайли изяснява кое сближава руси и украинци (което може би щеше да се хареса на Путин), само че и незабавно прокарва съществени разграничителни линии – точно в менталността.
За съветския човек преди всичко е царят, който е облик Божий, до момента в който за украинеца това е обособената персона с нейните права и ползи. Затова в съветския обществен живот по предписание работи принуждението, а при украинеца – доброволността, постоянно непризнаваща каквото и да е „ старшинство “. Според Костомаров точно тук минава голяма разграничителна линия сред „ двете народности “, макар техния общ корен. Като гражданин на самодържавна империя, самичък той приема „ съветското послушание “ за достолепие и дълго размишлява до каква степен може да докара „ непостоянството, неналичието на ясна цел, безконечния блян на украинците към нещо по-различно, мъчно вписващо се в избрана форма “.
А не е ли тъкмо това свободата? И с днешна дата тази разграничителна линия сред руснаци и украинци става все по-очевидна.
Диктатурата и войната
Поредната тирада на Путин с изключение на скука или нагнетяване на страхове (с следващия нуклеарен шантаж) подухва и мисли от по-общ темперамент за характера на настоящия съветски режим.
В какво през днешния ден се трансформира толкоз рекламираната „ управляема народна власт “ на Путин? В първите му мандати формулата беше „ непоклатимост “ – да не се трансформира нищо, руснаците и по този начин са си добре. Сега обаче формулата е „ борба “. Вътрешна (чрез пречистване на несъгласните) и външна (чрез заплашването на света с съветската нуклеарна сила).
Речта на Путин е класическо обръщение на деспот. Краткият небосвод на обмисляне на дейностите е присъщ за всеки деспот, ангажиран само със личното си оцеляване. В момента Путин няма ход обратно. Той може да отстоява само личната си парадигма, претендирайки за „ божествена изключителност “.
Русия е велика страна, друга от всички други. По същия метод и Путин е самовластник, който няма нищо общо с безхарактерните, слаби и лимитирани от преизбирането си други международни водачи. „ Уникалната страна “ допуска „ неповторим водач “, който се обръща към своя „ неповторим народ “. Само по този начин те се „ схващат “. Не въз основата на своята „ елементарност “ (ако се позовем на една популярна българска реплика), а на своята „ изключителност “, която обаче изисква доста „ кръв и жертви “. Затова ще се лее още и още кръв…
Дали Путин в действителност мисли себе си за Петър I или за Екатерина Велика, е нещо, което оставям на психоаналитиците или обществените психолози. „ Кримският консенсус “, издигнал рейтинга на Путин, до галактически величини, към този момент е във забележим крах. Русия се срути в яма, от която изход няма, а тактиката, която Путин предложи на съветския политически хайлайф в речта си, е да продължат да копаят надолу. А излаз няма, защото прекратяването на тази война може да пристигна едвам след тежки договаряния и доста съществени отстъпки, които нито Путин, нито настоящето съветско управление могат да си разрешат.
Дали това е в ползите на Русия или напълно опонира на ползите на елементарните съветски жители, в тази ситуация няма значение. Да, в този момент войната се води на територията на Украйна, бомбите и ракетите падат в Киев, Херсон или Бахмут, а не във Воронеж или Саратов. Тази част от „ историята на войната “ е комфортна за Путин. И това е програмата най-малко.
В речта си той обаче очерта и програмата-максимум – удържането на завзетите украински територии. Дори прикани руснаците, нагледно казано, да се радват… Ето Азовско море е тяхно. Да, сега тези територии са към момента под техен надзор. Но на каква цена? И какво ще вършат с тях? Ако това е задачата на неговата „ перманентна война “, то този „ перманент “ към този момент прогаря самия ѝ „ надвит край “.
Тони Николов, Портал Култура
Тони Николов,
Горе-долу нещо такова е и „ перманентната война “ на Владимир Путин, декларирана в пространната му, близо двучасова тирада, пред Федералното заседание на Русия (21 февруари 2023 г.). Отделих два часа от времето си, с цел да я изгледам онлайн, водейки си бележки. След нейния край из съветския интернет също плъзнаха шеговити мнения, че изкуственият разсъдък би могъл да се оправи по-добре, обобщавайки няколко предходни и много сходни речи на Путин. И въпреки всичко такава, каквато е, тази програмна тирада ни вкарва, в което заживяхме, откогато стартира войната в Украйна.
Войната на Путин – година по-късно
Най-забележителното е, че в основата на тази „ перманентна война “ в действителност е fatum-ът – безликата, само че страшна орис, принудила Русия (Путин) да стори непоправимото, започвайки своята „ специфична военна интервенция “. Никой (в Русия) не е желал война, просто войната била неизбежна. Типичен образец за макиавелистка интерпретация на политическото деяние в „ рубежно за нашата страна време, в интервал на съществени, необратими промени в целия свят “ (Владимир Путин).
Ала за какво fatum-ът (бдящ над Русия) е реагирал по този начин? „ За да се ликвидира опасността, изхождаща от неонацисткия режим, зародил след преврата в Украйна през 2014 година, бе взето решението за провеждането на специфичната военна интервенция Стъпка по стъпка, акуратно, се вземат решение поставените задания “.
Колко неистини и логичен несъгласия единствено в един абзац. Кой кого е заплашвал? В коя страна има „ нацистки режим “, потъпкващ свободите и правата на своите жители и вършещ военни закононарушения в прилежаща страна? Какъв прелом е имало в Украйна през 2014 година, когато затъналият в корупция президент Янукович след „ Майдана “ просто избяга при Путин и към момента се крие там някъде…. Да не приказваме за „ специфичната военна интервенция “, която, видите ли, се правила „ малко по малко “, съгласно планувания проект.
А какъв тъкмо е този проект? Камерите в залата на Федералното заседание на Русия демонстрираха по какъв начин на това място събралите се просто затаиха мирис: а може би Путин в действителност има проект? Може би „ началникът “ е измислил нещо? Чакаха съответни насоки, след което се видя по какъв начин лицата още веднъж помръкват. Ясно е, че нещата не вървят добре.
Нали (според първичния план) Киев трябваше да бъде високомерен за 3 дни и „ специфичната военна интервенция “ да трае към три седмици? А не щеш ли измина година и Русия навлиза във втората година на своята безсмислена и безпощадна война.
„ Русия не може да бъде победена на бойното поле! “ – прогласи Путин под възторжени викания в залата.
А какво да кажем тогава за отстъплението под Киев? За шейсеткилометровата колона с изгорели съветски танкове? За изтеглянето от Харков? А от Херсон? Половин година съветските елементи и частната войска от пандизчии „ Вагнер “ обкръжава град Бахмут, все едно, че това е нов Сталинград. А резултат няма.
Не е ли това проваляне на бойното поле?
Около 300 000 са убитите или излезли от строя съветски бойци, може би към 200 000 души са и загубите на Украйна. Над 20 000 украински жители станаха жертви на същата тази акуратна „ специфична интервенция “. Да не приказваме за военните закононарушения, за изнасилванията, убийствата и грабежите, лепнали срамен „ каинов белег “ върху Русия.
Преди две седмици в „ Новая газета “ изтече забавна информация от съветския Генерален щаб. „ Добре осведомени източници “ настояват, че висши съветски офицери са в суматоха от подготвяната атака. Путин бил издал заповед за нахлуване по целия фронт (фронтовата линия, за сведение, е съвсем колкото границата на Франция). Ресурси за толкоз огромно нахлуване обаче няма, макар мобилизацията на 300-400 000 бойци, които още се образоват. Подобен проект предвещава голямо клане, само че Путин е издал заповед. И развръзката следва.
Виновна ли е историята?
И тъй като някой би трябвало да е „ отговорен “ за протичащото се, още веднъж ни върнаха към Историята. Путин е „ стряскащ историк “, да не кажа „ хорър интерпретатор “ на предишното. В неговите версии на личните му политически закононарушения постоянно изскачат кошмари от предишното – ту пълчища от „ бандеровци “, ту цели дивизии на Вермахта – като „ Мъртвешка глава “ или „ Еделвайс “ – с които той продължава да се бори и в последната си тирада. За него Втората международна война не е свършила и в никакъв случай няма да свърши.
Ала чух и по-странни „ исторически обстоятелства “ в обвиняванията му.
Ясно е, че Западът (колективен или в частност) е отговорен за всичко. По това спор няма. Но забележете от кой момент: „ Проектът [за Украйна] води корените си още от XIX в., подхранвали са го и в Австро-унгарската империя, и в Полша с една цел – да откъснат тези исторически територии, които през днешния ден се назовават Украйна “.
Че има кобно-пъклен проект е ясно. Да допуснем, че Хабсбургите са били намесени в него, само че що ще вътре Полша? Не знам каква история е учил в ленинградското си учебно заведение Владимир Владимирович или с какво са му пълнили главата в школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че е напряко безумно да се твърди по какъв начин през XIX в. Полша е желала да откъсва тези „ исторически земи “, откакто от 1815 година тя е принудително включена в рамките на Руската империя, а самодържецът на „ вся Русь “ се титулува и като „ крал полски “. От какви теории на конспирацията се пръкват сходни изказвания?
И в случай че новият „ автократ “ на Русия има вяра единствено на „ домашните “ си исторически извори, може би нямаше да е зле преди да нахлува в Украйна да попрелисти едно значимо историческо съчинение. Става дума за фамозната студия на съветския историк и етнограф Николай Костомаров „ Двете съветски народности “, оповестена през 1861 година В нея Костомаров в детайли изяснява кое сближава руси и украинци (което може би щеше да се хареса на Путин), само че и незабавно прокарва съществени разграничителни линии – точно в менталността.
За съветския човек преди всичко е царят, който е облик Божий, до момента в който за украинеца това е обособената персона с нейните права и ползи. Затова в съветския обществен живот по предписание работи принуждението, а при украинеца – доброволността, постоянно непризнаваща каквото и да е „ старшинство “. Според Костомаров точно тук минава голяма разграничителна линия сред „ двете народности “, макар техния общ корен. Като гражданин на самодържавна империя, самичък той приема „ съветското послушание “ за достолепие и дълго размишлява до каква степен може да докара „ непостоянството, неналичието на ясна цел, безконечния блян на украинците към нещо по-различно, мъчно вписващо се в избрана форма “.
А не е ли тъкмо това свободата? И с днешна дата тази разграничителна линия сред руснаци и украинци става все по-очевидна.
Диктатурата и войната
Поредната тирада на Путин с изключение на скука или нагнетяване на страхове (с следващия нуклеарен шантаж) подухва и мисли от по-общ темперамент за характера на настоящия съветски режим.
В какво през днешния ден се трансформира толкоз рекламираната „ управляема народна власт “ на Путин? В първите му мандати формулата беше „ непоклатимост “ – да не се трансформира нищо, руснаците и по този начин са си добре. Сега обаче формулата е „ борба “. Вътрешна (чрез пречистване на несъгласните) и външна (чрез заплашването на света с съветската нуклеарна сила).
Речта на Путин е класическо обръщение на деспот. Краткият небосвод на обмисляне на дейностите е присъщ за всеки деспот, ангажиран само със личното си оцеляване. В момента Путин няма ход обратно. Той може да отстоява само личната си парадигма, претендирайки за „ божествена изключителност “.
Русия е велика страна, друга от всички други. По същия метод и Путин е самовластник, който няма нищо общо с безхарактерните, слаби и лимитирани от преизбирането си други международни водачи. „ Уникалната страна “ допуска „ неповторим водач “, който се обръща към своя „ неповторим народ “. Само по този начин те се „ схващат “. Не въз основата на своята „ елементарност “ (ако се позовем на една популярна българска реплика), а на своята „ изключителност “, която обаче изисква доста „ кръв и жертви “. Затова ще се лее още и още кръв…
Дали Путин в действителност мисли себе си за Петър I или за Екатерина Велика, е нещо, което оставям на психоаналитиците или обществените психолози. „ Кримският консенсус “, издигнал рейтинга на Путин, до галактически величини, към този момент е във забележим крах. Русия се срути в яма, от която изход няма, а тактиката, която Путин предложи на съветския политически хайлайф в речта си, е да продължат да копаят надолу. А излаз няма, защото прекратяването на тази война може да пристигна едвам след тежки договаряния и доста съществени отстъпки, които нито Путин, нито настоящето съветско управление могат да си разрешат.
Дали това е в ползите на Русия или напълно опонира на ползите на елементарните съветски жители, в тази ситуация няма значение. Да, в този момент войната се води на територията на Украйна, бомбите и ракетите падат в Киев, Херсон или Бахмут, а не във Воронеж или Саратов. Тази част от „ историята на войната “ е комфортна за Путин. И това е програмата най-малко.
В речта си той обаче очерта и програмата-максимум – удържането на завзетите украински територии. Дори прикани руснаците, нагледно казано, да се радват… Ето Азовско море е тяхно. Да, сега тези територии са към момента под техен надзор. Но на каква цена? И какво ще вършат с тях? Ако това е задачата на неговата „ перманентна война “, то този „ перманент “ към този момент прогаря самия ѝ „ надвит край “.
Тони Николов, Портал Култура
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ