Още през 1350 г. Иван Срацимир получава от баща си

Още през 1350 година Иван Срацимир получава от татко си цар Иван Александър независимото притежание над Видинската област, като втори наследник от първата му брачна половинка Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Басараб. Той е роден в Ловеч през 1325 година в дома на дядо си диктатор Срацимир, на който е кръстен . Едно от първите му дейности е да разшири и укрепи крепостта край Белоградчик, като издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него боен гарнизон , с което тя става втората в царството му по величина и значение след Видинската.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

През 1356 година той се афишира за независим държател с купата ”цар на българи и гърци ” . Брат му Иван Александър е заставен да одобри безмълвно този факт. Иван Срацимир се оженва за дъщерята на влашкия воевода Николае Басараб – Анна и съвсем прекъсва връзките си с Търново, като се сближава с власите.

Скоро видинският цар е заставен да понесе тежки тествания. През 1365 година маджарският крал Люд-вик І Анжуйски му слага ултиматум да се признае за негов васал . Българският държател отхвърля и кралят потегля против Видин. След едномесечна блокада на 30 май градът обсаден, а на 2 юни високомерен . Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник (в дн. Хърва-тия), където в продължение на четири години е подложено на унижения, с цел да се откаже от православието и да одобри католицизма .

Въпреки издевателствата Срацимир и децата му не одобряват кръщение в католицизма , а това прави единствено влашката му брачната половинка Анна Басараб. От страна на локалното население във видинска област стартират непрекъснати брожения, отправени към търновския държател. В тях те разказват недоволството си от политиката на покатоличаване, подхваната от унгарските управляващи .

През идващите години цар Иван Александър подхваща дейности за възвръщане на контрола си над Видинско. През 1366 година той употребява турски наемници за това, само че те са отблъснати от маджарски войски. Столицата Бдин и останалите замъци в региона остават под унгарско господство до 1368 година През 1367 година под егидата на Иван Александър се образува православна коалиция против Унгария , имаща за цел освобождението на Видин. В нея с изключение на Търновското царство, влизат още добруджанският диктатор Добротица и влашкият челник Владислав, който е зет на Срацимир.

До решителни дейности се стига в края на 1368 година, когато войските на Влайку, предвождани от брат му Раду завладяват Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство, връщат от изгнание Иван Срацимир. За помощта, оказана на Иван Александър, Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини , които са заплатени като откуп от византийския император Йоан V Палеолог, при задържането му от българите. Подписва се и съглашение сред Унгария и Търново, съгласно което се възвръща Видинското царство, а Иван Срацимир е възобновен на престола във Видин , като поема избрани отговорности по отношение на унгарския крал.

Двете дъщери на Иван Срацимир са изпратени като заложници в унгарския кралски двор и стават придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 година една от тях – Доротея Българска се омъжва за босненския държател Стефан Твърдко I Котроманич.

След гибелта на цар Иван Александър през 1371 година търновското царство се поема от брат му Иван Шишман . В самото начало сред двамата владетели се откриват толерантни връзки, които не престават до 1381 година Тогава Иван Срацимир отделя Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската .

С този акт видинският цар демонстрира цялостната си самостоятелност от Търново . Противоречията сред двете български царства се демонстрират във връзка с турските завоевания. Султаните ползват остарялата максима ”разделяй и владей ” към балканските страни, като се стремят да ги опълчват една на друга . Докато турската опасност е към момента надалеч от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войните с турците. Но през 1388 година Али паша превзема територии в Северна България и обсажда Никопол. Иван Шишман понася основните удари, а Иван Срацимир се признава за васал на султан Мурад I и приема във Видин османски гарнизон под командването на Фируз бей, който употребява града като база за нахлуване над Влашко.

През 1393 година при обсадата и завладяването на Търново от султан Баязид, Иван Срацимир не оказва помощ на брат си . През 1395 година той изпраща делегация при турския шеф на Търново, водена от оповестения за престолонаследник Константин ІІ Асен и видинският митрополит Йоасаф . Преговорите засягат статута на българските земи след гибелта на цар Иван Шишман и правото на Видинската митрополия над Търново.

Делегацията получава мощите на св. Преподобна Филотея Търновска и те са пренесени тържествено във Видин. За светицата видинският митрополит написва похвално слово, в което я моли да закриля цар Иван Срацимир и неговата страна от ”варварско погубване ”.

Маджарският крал Сигизмунд провежда кръстоносен поход против турците, в който вземат участие маджари, поляци, французи, германци и англичани . През лятото на 1396 година тази армия, наброяваща към 60 хиляди души, стига до Видин. Цар Иван Срацимир отваря вратите на града пред кръстоносците и се подрежда на тяхна страна, отхвърля васалитета и се афишира за съдружник на унгарския крал .

На 25 септември 1396 година крал Сигизмунд обаче претърпява цялостно проваляне в борбата при Никопол. След тази победа султан Баязид се насочва към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града ”без боязън заради получените обещания ”, както написа Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът, не е ясно, само че градът е високомерен и царските съкровища са заграбени . Цар Иван Срацимир е заточен в тогавашната турска столица Бурса в Мала Азия, където приключва живота си в тъмницата, удушен по заповед на султана през 1397 година

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Иван Александър – цар и самовластник на българи и гърци (II част)