Търговският регистър отказа на Емилиян Гебрев вписване, че е собственик на „Дунарит“.
Още преди седмица „ Блиц “ алармира, че скандалният оръжеен търговец Емилиян Гебрев, притежател на „ Емко “, се пробва да открадне „ Дунарит “, макар запорите на Национална агенция за приходите и КОНПИ. Вчера комерсиалният указател публично отхвърли да впише решения на общото заседание на „ Дунарит “, взето от мнимите акционери Емилиян Гебрев и компания „ Емко “. Явно в България въпреки всичко има закони – даже и за най- богатите хора в страната, какъвто безспорно е оръжейния търговец Гебрев. В България обаче хора като Гебрев си мислят, че законите не са за тях, те са за другите, за дребните, елементарни хора. За Гебрев законите не важат, откакто си е повярвал, че правосъдните запори на Национална агенция за приходите и КОНПИ няма да му попречат да придобие запорираните акции от апетитното дружество „ Дунарит “, останало под контрола на Цветан Василев след банкрута на „ КТБ “.
Всяко деяние си има предистория. Каква е предисторията на Гебрев, дала му „ самочувствието “ да не се преценява със законите. Отговорът е един – многото пари извоювани от Гебрев от тоталното му въздействие върху държавните оръжейни сдружения години наред.
Както всички огромни в оръжейния бизнес, по този начин и Гебрев стартира кариерата си в държавната „ Кинтекс “. След като напуща, години по-късно още веднъж „ Кинтекс “ ще даде на Гебрев стремглав напредък. През ръководството на другарски настроените към него шефове на държавната компания, Гебрев съумява да си обезпечи най-хубавите задгранични поръчки, за стотици милиони долари. Гебрев няма нито нужното произвеждане, нито потенциалът на притежаваното от него „ Емко “ му разрешава да се оправи с конкуренцията на огромните в сектора, като държавната „ ВМЗ “, гр.Сопот да вземем за пример. Но точно Гебрев получава най- сериозните контракти, а „ ВМЗ “ – нищо, държавният цех услужливо даже не взе участие в поръчките.
И по този начин години наред през Гебрев минават десетки контракти за Индия, за Алжир и други африкански страни, в които българското военно произвеждане е добре познато и се цени. Да цени се, само че „ Кинтекс “. За самия Гебрев никой не е чувал, само че това не е толкоз значимо, когато имаш въздействието да осигуриш „ Кинтекс “ да работи за теб, а не за страната. Така Гебрев богатее, а страната обеднява. Позната родна история. Дори и в този момент някогашният дълготраен шеф на „ Кинтекс “ Антон Салджийски продължава импровизирано да обслужва ползите на търговеца, откакто му е дал всички контакти на държавната компания задграница. И освен Салджийски, ами преди него шефа Петър Караангелов.
Защо години наред съвсем всички огромни задгранични контракти с „ Кинтекс “ се обслужват от Гебрев и „ Емко “, макар че държавното „ ВМЗ “ създава същите муниции и има доста по-големи мощности. Само един образец – през 2016г. е подписан контракт с Индия за неуправляеми реактивни снаряди на обща стойност 150 млн. $, като страна по контракта е „ Кинтекс “ (индийците упорстват да си партнират с държавното дружество), само че реализатор по контракта е „ Емко “, а не страната, макар че същият снаряд се създава и от „ ВМЗ “. Абсурдно е държавният търговец „ Кинтекс “ да не работи с държавния производител „ ВМЗ “, даже повече – даже да не го кани за присъединяване в процедурите. Но пък кани и работи с Гебрев. Защо?
На този въпрос към момента никой не е потърсил отговора. Публична загадка в средите на оръжейните търговци е, че скандалният търговец главно изкупува остаряла и излязла от приложимост продукция, след това я пребоядисва и рециклира, а по-късно я продава за нова. Така разноските са минимални, а облагите големи. Публична загадка е също, че Гебрев години наред употребява държавните военни хранилища, като не заплаща наем и натрупа задължения към министерство на защитата. Че скандалният оръжейник има хора на всички места, от териториалните служби на „ Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) “, та до Междуведомствената комисия, която реализира надзор върху оръжейния бизнес в страна.
Няма отговор и на въпроса, за какво „ Емко “ години наред съвсем единствен доставя за държавната военна промишленост съществени първични материали, заставайки на входа на редица предприятия, в това число и на „ ВМЗ “. Така „ монополистът “ държи в шах ръководството на държавните предприятия – управлява доставките на първични материали и задължава предприятията към свои компании. Ако държавното дружество реши да преразгледа отношението си към Гебрев, току-виж същият му спре суровините за произвеждане, или му събере наложително отговорностите, които предприятието е натрупало под благосклонният преди този момент взор на главния си „ снабдител “. Симбиоза от рода – аз на тебе, ти два и три пъти повече на мен.
Защо Гебрев се прицели в „ Дунарит “, откакто доста добре знае, че предприятието е финансирано с пари на банкрутиралата „ КТБ “. Вече съвсем три години Василев употребява „ Дунарит “ като касичка, посредством която си обезпечава първокласния живот в Белград и парите, нужни за финансиране на кохортата от придворни публицисти, медии и лобисти.
Схемата е елементарна, вместо в български банки част от приходите на завода постъпват по сметки в Румъния, а от там парите се теглят от пълномощници на сметките и се носят в Белград. Все отново Василев не може да банкира, на него му би трябвало кеш. Тази скица се извършва с присъединяване на правилните на Василев хора в „ Дунарит “ – изпълнителния шеф Кръстю Кръстев и ръководителят на съвета Никола Киров. Двамата вземат участие и в опита на Емилиян Гебрев да придобие запорираните акции, знаейки за наложения правосъден запор на КОНПИ. И двамата разписват документи, дружно с шефа на сдружението продавач „ Кемира “ Асен Бабански, също правилен човек на Василев. Когато приказваме за кражба на активите на „ КТБ “, няма по прегледен образец от този - да си прехвърлиш запорираните от КОНПИ акции от капитала на „ Дунарит “. Запорирани по главното дело на комисията против Цветан Василев.
Явно сред Василев и Гебрев има сделка от типа на тази с белгийския „ предприемач “ Пиер Луврие или с руснака Дмитрий Косарев. Василев отново трансферира сякаш не неговите, а на „ КТБ “ активи. Нали по този начин твърдеше в миналото, че активите били на банката. Само че Василев ги продава, а не синдиците. И парите влизат в джоба на Василев, а не на Фонда за гарантиране на влоговете.
Ако отново има глашатаи, които да повтарят мантрата, че някой краде активите на „ КТБ “, да видят случилото се с „ Дунарит “. Не някой, а Василев, само че този път в комбина с Емилиян Гебрев.
Всяко деяние си има предистория. Каква е предисторията на Гебрев, дала му „ самочувствието “ да не се преценява със законите. Отговорът е един – многото пари извоювани от Гебрев от тоталното му въздействие върху държавните оръжейни сдружения години наред.
Както всички огромни в оръжейния бизнес, по този начин и Гебрев стартира кариерата си в държавната „ Кинтекс “. След като напуща, години по-късно още веднъж „ Кинтекс “ ще даде на Гебрев стремглав напредък. През ръководството на другарски настроените към него шефове на държавната компания, Гебрев съумява да си обезпечи най-хубавите задгранични поръчки, за стотици милиони долари. Гебрев няма нито нужното произвеждане, нито потенциалът на притежаваното от него „ Емко “ му разрешава да се оправи с конкуренцията на огромните в сектора, като държавната „ ВМЗ “, гр.Сопот да вземем за пример. Но точно Гебрев получава най- сериозните контракти, а „ ВМЗ “ – нищо, държавният цех услужливо даже не взе участие в поръчките.
И по този начин години наред през Гебрев минават десетки контракти за Индия, за Алжир и други африкански страни, в които българското военно произвеждане е добре познато и се цени. Да цени се, само че „ Кинтекс “. За самия Гебрев никой не е чувал, само че това не е толкоз значимо, когато имаш въздействието да осигуриш „ Кинтекс “ да работи за теб, а не за страната. Така Гебрев богатее, а страната обеднява. Позната родна история. Дори и в този момент някогашният дълготраен шеф на „ Кинтекс “ Антон Салджийски продължава импровизирано да обслужва ползите на търговеца, откакто му е дал всички контакти на държавната компания задграница. И освен Салджийски, ами преди него шефа Петър Караангелов.
Защо години наред съвсем всички огромни задгранични контракти с „ Кинтекс “ се обслужват от Гебрев и „ Емко “, макар че държавното „ ВМЗ “ създава същите муниции и има доста по-големи мощности. Само един образец – през 2016г. е подписан контракт с Индия за неуправляеми реактивни снаряди на обща стойност 150 млн. $, като страна по контракта е „ Кинтекс “ (индийците упорстват да си партнират с държавното дружество), само че реализатор по контракта е „ Емко “, а не страната, макар че същият снаряд се създава и от „ ВМЗ “. Абсурдно е държавният търговец „ Кинтекс “ да не работи с държавния производител „ ВМЗ “, даже повече – даже да не го кани за присъединяване в процедурите. Но пък кани и работи с Гебрев. Защо?
На този въпрос към момента никой не е потърсил отговора. Публична загадка в средите на оръжейните търговци е, че скандалният търговец главно изкупува остаряла и излязла от приложимост продукция, след това я пребоядисва и рециклира, а по-късно я продава за нова. Така разноските са минимални, а облагите големи. Публична загадка е също, че Гебрев години наред употребява държавните военни хранилища, като не заплаща наем и натрупа задължения към министерство на защитата. Че скандалният оръжейник има хора на всички места, от териториалните служби на „ Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) “, та до Междуведомствената комисия, която реализира надзор върху оръжейния бизнес в страна.
Няма отговор и на въпроса, за какво „ Емко “ години наред съвсем единствен доставя за държавната военна промишленост съществени първични материали, заставайки на входа на редица предприятия, в това число и на „ ВМЗ “. Така „ монополистът “ държи в шах ръководството на държавните предприятия – управлява доставките на първични материали и задължава предприятията към свои компании. Ако държавното дружество реши да преразгледа отношението си към Гебрев, току-виж същият му спре суровините за произвеждане, или му събере наложително отговорностите, които предприятието е натрупало под благосклонният преди този момент взор на главния си „ снабдител “. Симбиоза от рода – аз на тебе, ти два и три пъти повече на мен.
Защо Гебрев се прицели в „ Дунарит “, откакто доста добре знае, че предприятието е финансирано с пари на банкрутиралата „ КТБ “. Вече съвсем три години Василев употребява „ Дунарит “ като касичка, посредством която си обезпечава първокласния живот в Белград и парите, нужни за финансиране на кохортата от придворни публицисти, медии и лобисти.
Схемата е елементарна, вместо в български банки част от приходите на завода постъпват по сметки в Румъния, а от там парите се теглят от пълномощници на сметките и се носят в Белград. Все отново Василев не може да банкира, на него му би трябвало кеш. Тази скица се извършва с присъединяване на правилните на Василев хора в „ Дунарит “ – изпълнителния шеф Кръстю Кръстев и ръководителят на съвета Никола Киров. Двамата вземат участие и в опита на Емилиян Гебрев да придобие запорираните акции, знаейки за наложения правосъден запор на КОНПИ. И двамата разписват документи, дружно с шефа на сдружението продавач „ Кемира “ Асен Бабански, също правилен човек на Василев. Когато приказваме за кражба на активите на „ КТБ “, няма по прегледен образец от този - да си прехвърлиш запорираните от КОНПИ акции от капитала на „ Дунарит “. Запорирани по главното дело на комисията против Цветан Василев.
Явно сред Василев и Гебрев има сделка от типа на тази с белгийския „ предприемач “ Пиер Луврие или с руснака Дмитрий Косарев. Василев отново трансферира сякаш не неговите, а на „ КТБ “ активи. Нали по този начин твърдеше в миналото, че активите били на банката. Само че Василев ги продава, а не синдиците. И парите влизат в джоба на Василев, а не на Фонда за гарантиране на влоговете.
Ако отново има глашатаи, които да повтарят мантрата, че някой краде активите на „ КТБ “, да видят случилото се с „ Дунарит “. Не някой, а Василев, само че този път в комбина с Емилиян Гебрев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ