Още преди парламентарните избори на 19 април темата за и

...
Още преди парламентарните избори на 19 април темата за и
Коментари Харесай

Машина или хартия: Политическите пристрастия с влияние върху избора на българите

Още преди парламентарните избори на 19 април тематиката за и срещу машинното гласоподаване бе една от най-обсъжданите. Всъщност нейната новост продължава през последните пет години.

В последна сметка изборната администрация още веднъж трябваше да провежда смесено гласоподаване, като в 9 354 секции с над 300 гласоподаватели, в които гласоподавателите можеха да изберат по какъв начин да дадат своя избор – дали посредством машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена единствено по една машина. От информацията, оповестена от ЦИК, стана ясно, че в изборния ден 110 машинни устройства в страната са били извадени от приложимост.  
Машинен избор
Екипът на Институт за развиване на обществената среда проучва формалните данни за изборните резултати, оповестени от ЦИК в отворен формат след края на изборите.

Избирателите по лист в смесените секциите с машинен и книжен избор в страната са били общо 6 223 624, а гласувалите в тях са 2 942 640 души или 47.3%, показва справка на ФОКУС в уеб страницата на ИРПС. Подадените действителни гласове са 2 888 026, а недействителните са 54 617. С машина са дали своят вот 51.6% от гласоподавателите или 1 517 787, а с хартия – 48.4% или 1 424 853 души. 

Прави усещане, че в трите региона в София-град гласоподавателите най-често са подавали гласа си с машина. Водещ е 23-и изборен регион със 73.1%, следван от 24-и изборен регион със 68% и 25-и изборен регион със 64.8%.

На другия полюс по потребление на машините са гласувалите в регионите Кърджали с 18.4% и Разград и Търговище с по 30.2%

Разпределението на машинния избор измежду партиите и обединенията от новия парламент демонстрира, че максимален е делът на машинния избор измежду поддръжниците на обединението ПП-ДБ – 82.6%, следвани от " Възраждане " с 57% и " Прогресивна България " с 54.4%. В най-малка степен по този метод са дали своят вот симпатизантите на Движение за права и свободи – 14.2%, което е устойчива наклонност за тази партия, в това число и когато наблюдавахме разделянето ѝ на две фракции – към Делян Пеевски и към Ахмед Доган. 

Според данните има 6 секции в страната, в които всички гласове са подадени единствено с машина. От тях 4 са в община Джебел – в селата Козица, Ямино, Желъдово и Тютюнче. Една секция е в с. Хаджийско (общ. Кирково) и последната е в с. Вишеград (общ. Кърджали). Само в с. Хаджийско 67% от гласоподавателите са предпочели " Прогресивна България ". В останалите пет от тези секции Движение за права и свободи получава главната част от гласовете – сред 70% и 97%. Това е доста отклоняване във връзка с потреблението на машина от  поддръжниците на Движение за права и свободи спрямо общата картина за страната. 

В 243 секции няма нито един подаден глас на машинните устройства. Спрямо изборите през октомври 2024 година те са намалели два пъти. 
Гласуване с хартия
Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 874 секции в страната. Данните от тях демонстрират, че в описите им са били включени общо 344 578 гласоподаватели. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 221 267 души, т.е. изборната интензивност е била 64.2%. От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 7 119 или 3.2%. 

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за петте партии и обединения, получили посланичество в 52-ото Народно заседание.

В седем секции има 100% изборна интензивност (като тук не са включени преносимите изборни секции, тези в болнични заведения и арести, както и тази на кораба Дружба). 

В с. Стакевци на девет членната комисия лиши към два часа и половина да регистрира и нанесе резултатите в протокола, поради всички 64 дали своят вот.  За технологията на гласоподаване
Въпреки че спорът  " машина или хартия “ не е излизал от политическия дневен ред в последните години, данните от изборите през април 2026 година обрисуват по-скоро устойчива, в сравнение с изменяща се картина, написа Институтът за развиване на обществената среда. Избирателите вършат своя избор сред двете технологии според от съответния подтекст – географски, обществен и политически, а не на база механически причини за сигурност или надеждност. В същото време  " смесеният модел " продължава да основава както на практика усложнения в работата на секционните комисии в изборния ден, по този начин и учредения за разнообразни тълкования на резултатите.

С оглед на това въпросът за бъдещето на модела на гласоподаване неизбежно ще бъде подложен и пред новия парламент. Възможни са разнообразни направления – от опазване на " смесеното гласоподаване ", през разширение или унищожаване на машинното гласоподаване, до въвеждане на различен тип устройства. Всяка от тези варианти обаче допуска освен политическо единодушие, само че и ясна оценка на резултатите върху доверието на гласоподавателите и работата на администрацията.

В този смисъл фокусът върху опълчването " машина против хартия “ постоянно измества по-съществения диалог за качеството на изборния развой като цяло. Данните от тези избори още веднъж демонстрират, че без значение от метода на гласоподаване, провокациите остават същите: организационни пропуски, разнопосочно използване на разпоредбите в комисиите и разнообразни равнища на доверие измежду гласоподавателите.
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР