Ще остане ли „служителят мъченик“ в историята?
Още преди пандемията от COVID-19 да принуди доста от нас да останат у дома, създавайки изискванията за може би най-неочаквания и огромен опит за работата разстояние, концепцията за „ служителя страдалец “ – оня, които идва първи в офиса и си потегля финален, бе морално остаряла. Тя съставлява отживялост от една ера, в която множеството семейства са разчитали на един източник приходи и ролята на мъжа и дамата са били по-строго дефинирани.
По-рано тази година стана ясно, че дамите към този момент съставляват по-голяма част от работната мощ в Съединени американски щати от мъжете. Според данни на Обединените народи, младите чиновници към този момент съвсем 50% от работната мощ, като организацията чака този % да стане 74,7 през идващото десетилетие.
Тази смяна в демографската конструкция на работещите, съчетана с по-голямата възприемственост на работата от разстояние, би трябвало да постави финален завършек на концепцията, че хората, които прекарват повече време в офиса, правят повече работа. Да работите постоянно от у дома и да се справяте съвършено със отговорностите си, е не по-малко евентуално от това всеки ден да прекарвате дълги часове в офиса, без да постигате мечтаните резултати.
В последна сметка, обичайният работен ден от 9 до 5 ч., при който акцентът е върху срещите лице в лице, а не толкоз върху същинската продуктивност, основава условия на неравноправие сред служащите. Хората, които имат потребност от по-гъвкаво работно време, са в неизгодна позиция по отношение на сътрудниците си, които не пропущат присъствен ден в офиса. Една от аргументите за това е, че шефовете са по-склонни да дават покачвания на хората, които виждат по-често онлайн.
Днес обаче все по-голяма част от работната мощ включва родители, които с изключение на за работните си отговорности, би трябвало да се грижат и за совите деца, а от време на време и родители. Лидерите, които подценяват обстоятелството, че техните чиновници имат живот отвън офиса, вършат това на собствен риск.
От друга страна, фирмите, които поставят специфични старания за поддръжката на тези чиновници, поставяйки акцент върху тяхното здраве, напредък и самостоятелност, постоянно оглавяват класациите за „ най-хубавите места за работа “. Тези резултати не са просто някакъв приз, с които компаниите да се хвалят в рекламните си материали. Проучванията демонстрират, че тези възвращаемостта на вложенията в тези организации е приблизително с към 5% по-висока от тази при останалите участници на пазара.
Майкъл О’Мали, ръководещ шеф Pearl Meyer, написа за „ Харвард Бизнес Ревю “, че най-хубавите места за работа дават на чиновниците си възприятие за задоволеност от техния живот, а освен от работата им.
„ Организациите, които сме изследвали, са нараснали възможностите си за триумф като са сложили индивида в центъра на работното място. За тях удовлетворението на чиновниците е най-важния приоритет. “, разяснява О’Мали.
Този вид промяна на работната просвета изисква от водачите да дадат персонален образец – те би трябвало да покажат, че резултатите са по-важни от това чиновниците им да идват в 9 ч. на работа и да си потеглят 5 ч. Мениджърите към този момент не могат да си разрешат да си седят в офиса и единствено да раздават заповеди. Добрите водачи схващат, че новите технологии и способи на работа оказват помощ за по-ефективното и бързо осъществяване на дилемите. Във време, в което децата непрекъснато са у дома и родителите са се трансформирали в учители, време, в което графиците се променят непрекъснато и във всеки миг може да изникне някаква непредвидена обстановка, лидерския метод с приоритет върху благополучието на чиновниците е единственият път напред.
.................
Пати Флетчър за FastCompany.com
По-рано тази година стана ясно, че дамите към този момент съставляват по-голяма част от работната мощ в Съединени американски щати от мъжете. Според данни на Обединените народи, младите чиновници към този момент съвсем 50% от работната мощ, като организацията чака този % да стане 74,7 през идващото десетилетие.
Тази смяна в демографската конструкция на работещите, съчетана с по-голямата възприемственост на работата от разстояние, би трябвало да постави финален завършек на концепцията, че хората, които прекарват повече време в офиса, правят повече работа. Да работите постоянно от у дома и да се справяте съвършено със отговорностите си, е не по-малко евентуално от това всеки ден да прекарвате дълги часове в офиса, без да постигате мечтаните резултати.
В последна сметка, обичайният работен ден от 9 до 5 ч., при който акцентът е върху срещите лице в лице, а не толкоз върху същинската продуктивност, основава условия на неравноправие сред служащите. Хората, които имат потребност от по-гъвкаво работно време, са в неизгодна позиция по отношение на сътрудниците си, които не пропущат присъствен ден в офиса. Една от аргументите за това е, че шефовете са по-склонни да дават покачвания на хората, които виждат по-често онлайн.
Днес обаче все по-голяма част от работната мощ включва родители, които с изключение на за работните си отговорности, би трябвало да се грижат и за совите деца, а от време на време и родители. Лидерите, които подценяват обстоятелството, че техните чиновници имат живот отвън офиса, вършат това на собствен риск.
От друга страна, фирмите, които поставят специфични старания за поддръжката на тези чиновници, поставяйки акцент върху тяхното здраве, напредък и самостоятелност, постоянно оглавяват класациите за „ най-хубавите места за работа “. Тези резултати не са просто някакъв приз, с които компаниите да се хвалят в рекламните си материали. Проучванията демонстрират, че тези възвращаемостта на вложенията в тези организации е приблизително с към 5% по-висока от тази при останалите участници на пазара.
Майкъл О’Мали, ръководещ шеф Pearl Meyer, написа за „ Харвард Бизнес Ревю “, че най-хубавите места за работа дават на чиновниците си възприятие за задоволеност от техния живот, а освен от работата им.
„ Организациите, които сме изследвали, са нараснали възможностите си за триумф като са сложили индивида в центъра на работното място. За тях удовлетворението на чиновниците е най-важния приоритет. “, разяснява О’Мали.
Този вид промяна на работната просвета изисква от водачите да дадат персонален образец – те би трябвало да покажат, че резултатите са по-важни от това чиновниците им да идват в 9 ч. на работа и да си потеглят 5 ч. Мениджърите към този момент не могат да си разрешат да си седят в офиса и единствено да раздават заповеди. Добрите водачи схващат, че новите технологии и способи на работа оказват помощ за по-ефективното и бързо осъществяване на дилемите. Във време, в което децата непрекъснато са у дома и родителите са се трансформирали в учители, време, в което графиците се променят непрекъснато и във всеки миг може да изникне някаква непредвидена обстановка, лидерския метод с приоритет върху благополучието на чиновниците е единственият път напред.
.................
Пати Флетчър за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




