Още преди един италианец да отвори уста, разговорът вече е

Още преди един италианец да отвори уста, диалогът към този момент е почнал.

Неговата връзка надвишава думите и в доста връзки съставлява изцяло телесно осъществяване — равна комбинация от история, инстинкт и просвета.

Именно най-популярните италиански жестове получиха основна роля в страхотната гала по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано - Кортина 2026 със специфичен комичен сегмент. Зрителите бяха " образовани " за най-често срещаните комбинации от размахване на ръце и пръсти на Апенините, с помощта на хумористичното зрелище на актрисата Бренда Лодиджани.
С фантастична гала бяха открити Зимните олимпийски игри в Милано - Кортина
Смята се, че произходът на жестовете с ръце е друг. Според една доктрина те са се развили от нужда по време на интервали на задгранична окупация, когато локалните е трябвало да поддържат връзка, без другите да ги схващат. Друга доктрина гласи, че жестовете са служили за превъзмогване на езиковите бариери и за изглаждане на районните диалектни разлики, създавайки за италианците повсеместен метод на другарство.

Тази форма на връзка се е разпростряла във всеки завършек на света — доста от жестовете са разпознаваеми световно или даже увековечени под формата на емоджита. Един от най-известните образци е събирането на върховете на пръстите в „ лъжичка “, която се движи във вътрешността и на открито, с цел да изрази изречения от вида „ какво въобще приказваш? “.

Към днешна дата са разпознати над 250 италиански жеста с ръце, като сигурно ще се появяват още, защото тази форма на изложение продължава да се развива.

Този метод на другарство е очаровал света с помощта на способността си да прави страстите забележими. Движенията се трансформират в открити изрази на наслада, неспокойствие, обвързаност и доста други усеща, показани намерено пред всички.

В най-напрегнатите моменти — изключително по време на спортни събития като Олимпийските игри — пристрастеността, вложена във всеки жест, се трансформира в прочувствена връзка с публиката.

С течение на времето това събитие надвишава чисто физическите придвижвания и се трансформира в жестове на сърцето, напомняйки ни, че връзката е също толкоз мощна, когато се вижда, колкото и когато се чува.