Литва - държавата мечта за живеене на младите в Европа. Какво се ...
Още по-трудно е да не си благополучен в случай че, сходно на 23-годишната Симона Юркувенайте, преди малко сте получили 21 000 евро от литовското държавно управление, с цел да режисирате своя дебютен късометражен филм за младежите в страната.
Младата дама споделя, че това е ужасно местенце за живеене и показва поддържания площад, който е локализиран в края на новия град на Вилнюс. “Доста ужасно е, че можете да получите такива благоприятни условия тук “, споделя Симона.
Това, което се случва в страната е, че тя предлага голям брой благоприятни условия, толкоз високи, че Литва озаглавява тазгодишната ранглиста на World Happiness Report за хора под 30 години. Хората от поколението Z и милениълите в страната се оцениха със 7,76 от 10 по скалата на щастието, били то пред Обединеното кралство и Съединени американски щати, надлежно на 32-ро и 62-ро място.
Докато отчетът звучеше като обезпокоителен сигнал за благосъстоянието на младежите на запад, двадесет и няколко годишните в Литва започнаха да се заемат с мемета и постове в Tik-To, като удостоверяват, че в действителност се оправят сносно.
„ Наистина ми харесва тук “, споделя съвсем извинително приятелят на Юркувенайте Гантас Бендикас. 23-годишният юноша е на път да приключи без задължения и, по личното му самопризнание, без терзания за пазара на труда. „ Да, има проблеми, само че проблеми има на всички места “, споделя той. „ Мисля, че доста младежи тук са много патриотични. Усещането е, най-малко във Вилнюс, че живеем добре, спрямо други европейски страни “.
Разбира се, това не е най-вълнуващото място в света: Юркувенайте се оплаква, че „ може да е малко скучно “, а Бендикас споделя, че желае да види други страни, преди в последна сметка да се откри тук.
Туристическият съвет на Вилнюс е шеговито самоосъзнат в брандирането на страната като „ G-точката на Европа “, тъй като „ никой не знае къде се намира “. (Проучване от 2019 година откри, че единствено 5% от британците знаят повече от името и приблизителното местонахождение на литовската столица). Но на фона на оплетяването на общите избори, необятно публикувания студентски дълг и жилищната рецесия в Обединеното кралство, аз ще приема скучното. Да изпиете прилична чаша кафе на слънце и да ядете люспест сладкиш, който не коства един час работа на минимална заплата – да, това ще свърши работа.
Литва на Юркувенайте и Бендикас е доста друга от тази, в която са израснали родителите на младите. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в някогашната руска страна се е нараснал повече от четири пъти през живота им. Неговият преуспяващ софтуерен бранш включва „ еднорозите “ Vinted и Nord Security измежду своя експорт, а предходната година междинните брутни приходи в страната са се нараснали с 12,6%. Университетът е безвъзмезден за множеството студенти и 57% от популацията има висше обучение (средно за Европейски Съюз е 43%). Както споделя Каролина Мотиежунайте, 23-годишен маркетолог: „ Всички сме родени в свободна Литва. Не знаем нищо друго ”.
Новоутвърденият статут на Литва като международна столица на младежите може да е изненада за хората, които живеят там („ Е, те не попитаха мен или моите другари “ е постоянно срещан отговор при моето посещение), само че не на откривателите зад отчета, които следиха балтийските страни да се изкачват нагоре в класацията, откогато започнаха да събират данните.
„ Повече или по-малко от самото начало на Световния отчет за щастието се следи свиване на разликата сред Източна и Западна Европа във връзка с междинната им задоволеност от живота “, изяснява проф. Джон Хелиуел, редактор-основател на годишното изследване, което мери благосъстоянието в 140 народи и се координира от Центъра за проучване на благосъстоянието на Оксфордския университет, Gallup и мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации. „ Тъй като тази разлика се стесни, в този момент е по този начин, че младите са доста по-щастливи в Централна и Източна Европа от по-старото потомство “.
В другия завършек на града, в някогашния затвор Lukiškės, голям затвор от 1905 година, който се трансформира в комплекс от ателиета на актьори и концертни зали, не е мъчно да разберете за какво. „ Когато беседвам с другари на други места – Париж, Токио, Лондон – съзнавам какъв брой съм щастлива, че имам лично пространство “, споделя 28-годишната художничка Йолита Вайткуте, до момента в който светлината се лее от високите прозорци на нейното студио и се пречупва през лицето й. В двора на слънчевата столова долу хора на 20-30 години пият халби бира сред стените, покрити с бодлива тел. „ Избирам да съм тук, тъй като ми харесва тук “, споделя тя. „ Не би трябвало да правя работа, която не желая, и не би трябвало да работя в офис “.
Студиата в постройката, която беше употребена за снимането на четвъртия сезон на сериала Stranger Things на Netflix, се отдават чартърен за сред 100 и 500 евро на месец (85-425 паунда), съгласно Мартинас Буткявичюс, чиято музикална организация завоюва публичния търг да го трансфорат в културно място. Наемите в страната като цяло са ниски спрямо други европейски страни – макар че има нарастване от 144% сред 2010 година и 2022 година, което е второто най-високо равнище в Европейски Съюз след Естония.
„ Бих споделила, че всеки човек, който работи добре, може да живее добре тук “, споделя 33-годишната актриса Мария Кавтарадзе, която таман издава втория си игрален филм.
„ Разбира се, в случай че сте изобретателен човек и работите в областта на културата, а не в стартъп, ще вършиме по-малко пари – това е реалност. Но има възприятието, че към момента можете да стигнете до тук ".
Кавтарадзе приказва за живота на по-младите хора в някогашната социалистическа република. Нейният късометражен филм от 2014 година I`m Twenty Something съвършено капсулира мъчителните тествания да имаш толкоз доста порти отворени пред теб, само че да не знаеш през коя да минеш. Това е привилегия, споделя тя, за която поколението на нейните родители е могла единствено да мечтае.
„ Това, което ни прави неповторими, е, че видяхме по какъв начин страната се трансформира доста бързо “, прибавя тя. „ В моето потомство всички израснахме по еднакъв метод, стопански – сякаш нямам другари, които са били богати, до момента в който са израствали. Така че мисля, че това също в прочут смисъл ни дава настройката, че можем да създадем всичко ".
Датата, на която навестявам Литва, не е инцидентна. Това са последните дни от втория тур на президентските избори в страната. Изборите за европейски парламент ще бъдат отворени в края на тази седмица.
20-годишната Агне Урбонтайтите, която пуши в един от съвършените като пощенска картичка дворове на Вилнюския университет, ще гласоподава след часовете си по литовска лингвистика. „ Ние сме доста политически дейни “, споделя тя за връстниците си. (Избирателната интензивност на последните европейски парламентарни избори през 2019 година беше 53,48% в Литва, над общата цифра за Европейски Съюз от 50,66%.)
Тя отхвърля да ми каже за кого гласоподава, само че споделя, че войната в Украйна е в съзнанието на множеството хора. „ Не сме толкоз щастливи, колкото хората ни мислят! “, майтапи се тя, преди да развърти лист с аргументите, заради които „ обича Литва “ – в това число зелените площи и „ новите, забавни хора “, които живеят в столицата.
Професорът по логика на психиката Антанас Кайрис, чиято служба е професор по логика на психиката във философския факултет на Вилнюския университет, дефинира политическата обстановка като една от главните аргументи за самото богатство на младите.
„ Сега младежите в Литва имат доста благоприятни условия “, споделя той. След оповестяването на независимостта „ смяната е фрапантна – както във връзка с икономическата обстановка, по този начин и на всекидневието. Мисля, че една от аргументите младежите да се класират толкоз високо в този отчет е, че не са изпитали действителността на Съветския съюз. Знаят го единствено от разказите на своите родители и баби и дядовци ”.
Ако свържем страната с военните дейности в Украйна - те заплашват да подкопаят стабилността, за постигането на която Литва работи през последните 34 години. Младите хора са измъчвани от безпокойствие какво може да се случи, в случай че, както споделя Мотиеюнайте, „ тази война отиде в неверната посока “.
„ Израснахме с този боязън в нас, че всичко хубаво, което имаме тук, може да ни бъде отнето за секунда “, споделя тя.
„ Изглежда, че хората в чужбина не помнят, че в Украйна се води война, и това е обезпокоително. “ Умората от Украйна може да е обхванала някои елементи на запад, само че за литовците опасността от Русия към момента е огромна. Както Каролис Пилипас, 30-годишният фотограф, израснал във Вилнюс, който ме съпровожда по време на пътуването ми, споделя изсъхнало: „ Един ден си у дома и гледаш „ Любовта е сляпа “, а на идващия държавното управление ти споделя да вземеш незабавен багаж чанта ”. (Министерството на вътрешните работи на Литва и пожарната и избавителната работа стартираха акция през февруари предходната година, съветвайки жителите какво да опаковат при положение на злополучие.) „ Тревогата е някак си на всички места “, съгласява се Кавтарадзе.
Голяма главоблъсканица има в страната, като тя е обвързвана с равнището на самоубийства в страната. Статистики сочат, че те са най-високи в света в Европейски Съюз през 2020 година като цифрите са 21,3 смъртни случая на 100 000 поданици.
„ За възрастните хора психологичното здраве към момента е тематика табу “, споделя 19-годишната Сини, студентка във философския факултет на университета. „ Майка ми, да вземем за пример, към момента не има вяра, че психологичното здраве е проблем в Литва “. Кайрис счита, че това е руски махмурлук: „ Сред младежите има по-малко стигма по отношение на психологичното здраве, само че тази стигма остава измежду по-старото потомство.
Мисля, че това е частично обвързвано с действителността на Съветския съюз, където услугите за психологично здраве бяха употребявани по политически аргументи – за затваряне на политически съперници, да вземем за пример.
Ако за младежите Литва е най-щастливото място в света за младите, тогава скейт паркът на Белия мост на брега на река Нерис е най-щастливото място в Литва. Това отбелязва родител на малко дете като споделя, че: „ Ако момчетата, с които говорите там, не са щастливи, значи никой не е благополучен “. Тийнейджърите и 20-годишните, които се пекат край волейболните стадиони, с наслада оповестяват, че са много удовлетворени.
„ Бих оценил нощния живот като един от най-хубавите в Европа “, споделя 21-годишният студент по софтуерно инженерство Даниил Швагер през големи слънчеви очила, които отразяват небето. Той обаче споделя, че би желал лятна къща на някое отдалечено място, където да избяга от бруталните зими на Литва. Подобно на доста от хората, с които приказвах, той и неговият другар Рокас Астраускас смятаха, че новините от Happiness Report са смешка, когато се появиха. Като цяло обаче споделят, че са удовлетворени от живота си – изключително в този момент вечерите стават по-дълги и могат да играят волейбол шест пъти седмично.
По-нагоре по реката, до момента в който вървим към многолюден бар в двора, Пилипас посочва голите нокти, които стърчат от стълбовете на лампите на моста, който пресичаме. Статуите от руската ера, инсталирани върху тях, неотдавна бяха съборени, споделя той. Показва ми болничното заведение, в която е роден, която се трансформира в скъпо интернационално учебно заведение. Когато означавам какъв брой зелен е градът, той подвига плещи: „ Преди беше по-зелен “. Повече от три десетилетия след независимостта, Литва трансформира формата си и води младите си хора със себе си.
Докато светлината понижава, небето е розово и синьо; от отворения прозорец на бара се разнася бръщолевене към двора и улицата. Разговорът има френетичния борд на лека нощ, която едвам стартира. IT служащият Лукас Саженис, 29, пие бира с няколко остарели сътрудници на открито. Той ли е най-щастливият човек на света? „ Може би не най-щастливият, само че мисля, че съм релативно благополучен “, позволява той.
„ Чувствам, че вървим към нещо. Не сме в застой. Лесно е да се види какъв брой добре го имаме.
Кейт МакKъсър,. Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Младата дама споделя, че това е ужасно местенце за живеене и показва поддържания площад, който е локализиран в края на новия град на Вилнюс. “Доста ужасно е, че можете да получите такива благоприятни условия тук “, споделя Симона.
Това, което се случва в страната е, че тя предлага голям брой благоприятни условия, толкоз високи, че Литва озаглавява тазгодишната ранглиста на World Happiness Report за хора под 30 години. Хората от поколението Z и милениълите в страната се оцениха със 7,76 от 10 по скалата на щастието, били то пред Обединеното кралство и Съединени американски щати, надлежно на 32-ро и 62-ро място.
Докато отчетът звучеше като обезпокоителен сигнал за благосъстоянието на младежите на запад, двадесет и няколко годишните в Литва започнаха да се заемат с мемета и постове в Tik-To, като удостоверяват, че в действителност се оправят сносно.
„ Наистина ми харесва тук “, споделя съвсем извинително приятелят на Юркувенайте Гантас Бендикас. 23-годишният юноша е на път да приключи без задължения и, по личното му самопризнание, без терзания за пазара на труда. „ Да, има проблеми, само че проблеми има на всички места “, споделя той. „ Мисля, че доста младежи тук са много патриотични. Усещането е, най-малко във Вилнюс, че живеем добре, спрямо други европейски страни “.
Разбира се, това не е най-вълнуващото място в света: Юркувенайте се оплаква, че „ може да е малко скучно “, а Бендикас споделя, че желае да види други страни, преди в последна сметка да се откри тук.
Туристическият съвет на Вилнюс е шеговито самоосъзнат в брандирането на страната като „ G-точката на Европа “, тъй като „ никой не знае къде се намира “. (Проучване от 2019 година откри, че единствено 5% от британците знаят повече от името и приблизителното местонахождение на литовската столица). Но на фона на оплетяването на общите избори, необятно публикувания студентски дълг и жилищната рецесия в Обединеното кралство, аз ще приема скучното. Да изпиете прилична чаша кафе на слънце и да ядете люспест сладкиш, който не коства един час работа на минимална заплата – да, това ще свърши работа.
Литва на Юркувенайте и Бендикас е доста друга от тази, в която са израснали родителите на младите. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в някогашната руска страна се е нараснал повече от четири пъти през живота им. Неговият преуспяващ софтуерен бранш включва „ еднорозите “ Vinted и Nord Security измежду своя експорт, а предходната година междинните брутни приходи в страната са се нараснали с 12,6%. Университетът е безвъзмезден за множеството студенти и 57% от популацията има висше обучение (средно за Европейски Съюз е 43%). Както споделя Каролина Мотиежунайте, 23-годишен маркетолог: „ Всички сме родени в свободна Литва. Не знаем нищо друго ”.
Новоутвърденият статут на Литва като международна столица на младежите може да е изненада за хората, които живеят там („ Е, те не попитаха мен или моите другари “ е постоянно срещан отговор при моето посещение), само че не на откривателите зад отчета, които следиха балтийските страни да се изкачват нагоре в класацията, откогато започнаха да събират данните.
„ Повече или по-малко от самото начало на Световния отчет за щастието се следи свиване на разликата сред Източна и Западна Европа във връзка с междинната им задоволеност от живота “, изяснява проф. Джон Хелиуел, редактор-основател на годишното изследване, което мери благосъстоянието в 140 народи и се координира от Центъра за проучване на благосъстоянието на Оксфордския университет, Gallup и мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации. „ Тъй като тази разлика се стесни, в този момент е по този начин, че младите са доста по-щастливи в Централна и Източна Европа от по-старото потомство “.
В другия завършек на града, в някогашния затвор Lukiškės, голям затвор от 1905 година, който се трансформира в комплекс от ателиета на актьори и концертни зали, не е мъчно да разберете за какво. „ Когато беседвам с другари на други места – Париж, Токио, Лондон – съзнавам какъв брой съм щастлива, че имам лично пространство “, споделя 28-годишната художничка Йолита Вайткуте, до момента в който светлината се лее от високите прозорци на нейното студио и се пречупва през лицето й. В двора на слънчевата столова долу хора на 20-30 години пият халби бира сред стените, покрити с бодлива тел. „ Избирам да съм тук, тъй като ми харесва тук “, споделя тя. „ Не би трябвало да правя работа, която не желая, и не би трябвало да работя в офис “.
Студиата в постройката, която беше употребена за снимането на четвъртия сезон на сериала Stranger Things на Netflix, се отдават чартърен за сред 100 и 500 евро на месец (85-425 паунда), съгласно Мартинас Буткявичюс, чиято музикална организация завоюва публичния търг да го трансфорат в културно място. Наемите в страната като цяло са ниски спрямо други европейски страни – макар че има нарастване от 144% сред 2010 година и 2022 година, което е второто най-високо равнище в Европейски Съюз след Естония.
„ Бих споделила, че всеки човек, който работи добре, може да живее добре тук “, споделя 33-годишната актриса Мария Кавтарадзе, която таман издава втория си игрален филм.
„ Разбира се, в случай че сте изобретателен човек и работите в областта на културата, а не в стартъп, ще вършиме по-малко пари – това е реалност. Но има възприятието, че към момента можете да стигнете до тук ".
Кавтарадзе приказва за живота на по-младите хора в някогашната социалистическа република. Нейният късометражен филм от 2014 година I`m Twenty Something съвършено капсулира мъчителните тествания да имаш толкоз доста порти отворени пред теб, само че да не знаеш през коя да минеш. Това е привилегия, споделя тя, за която поколението на нейните родители е могла единствено да мечтае.
„ Това, което ни прави неповторими, е, че видяхме по какъв начин страната се трансформира доста бързо “, прибавя тя. „ В моето потомство всички израснахме по еднакъв метод, стопански – сякаш нямам другари, които са били богати, до момента в който са израствали. Така че мисля, че това също в прочут смисъл ни дава настройката, че можем да създадем всичко ".
Датата, на която навестявам Литва, не е инцидентна. Това са последните дни от втория тур на президентските избори в страната. Изборите за европейски парламент ще бъдат отворени в края на тази седмица.
20-годишната Агне Урбонтайтите, която пуши в един от съвършените като пощенска картичка дворове на Вилнюския университет, ще гласоподава след часовете си по литовска лингвистика. „ Ние сме доста политически дейни “, споделя тя за връстниците си. (Избирателната интензивност на последните европейски парламентарни избори през 2019 година беше 53,48% в Литва, над общата цифра за Европейски Съюз от 50,66%.)
Тя отхвърля да ми каже за кого гласоподава, само че споделя, че войната в Украйна е в съзнанието на множеството хора. „ Не сме толкоз щастливи, колкото хората ни мислят! “, майтапи се тя, преди да развърти лист с аргументите, заради които „ обича Литва “ – в това число зелените площи и „ новите, забавни хора “, които живеят в столицата.
Професорът по логика на психиката Антанас Кайрис, чиято служба е професор по логика на психиката във философския факултет на Вилнюския университет, дефинира политическата обстановка като една от главните аргументи за самото богатство на младите.
„ Сега младежите в Литва имат доста благоприятни условия “, споделя той. След оповестяването на независимостта „ смяната е фрапантна – както във връзка с икономическата обстановка, по този начин и на всекидневието. Мисля, че една от аргументите младежите да се класират толкоз високо в този отчет е, че не са изпитали действителността на Съветския съюз. Знаят го единствено от разказите на своите родители и баби и дядовци ”.
Ако свържем страната с военните дейности в Украйна - те заплашват да подкопаят стабилността, за постигането на която Литва работи през последните 34 години. Младите хора са измъчвани от безпокойствие какво може да се случи, в случай че, както споделя Мотиеюнайте, „ тази война отиде в неверната посока “.
„ Израснахме с този боязън в нас, че всичко хубаво, което имаме тук, може да ни бъде отнето за секунда “, споделя тя.
„ Изглежда, че хората в чужбина не помнят, че в Украйна се води война, и това е обезпокоително. “ Умората от Украйна може да е обхванала някои елементи на запад, само че за литовците опасността от Русия към момента е огромна. Както Каролис Пилипас, 30-годишният фотограф, израснал във Вилнюс, който ме съпровожда по време на пътуването ми, споделя изсъхнало: „ Един ден си у дома и гледаш „ Любовта е сляпа “, а на идващия държавното управление ти споделя да вземеш незабавен багаж чанта ”. (Министерството на вътрешните работи на Литва и пожарната и избавителната работа стартираха акция през февруари предходната година, съветвайки жителите какво да опаковат при положение на злополучие.) „ Тревогата е някак си на всички места “, съгласява се Кавтарадзе.
Голяма главоблъсканица има в страната, като тя е обвързвана с равнището на самоубийства в страната. Статистики сочат, че те са най-високи в света в Европейски Съюз през 2020 година като цифрите са 21,3 смъртни случая на 100 000 поданици.
„ За възрастните хора психологичното здраве към момента е тематика табу “, споделя 19-годишната Сини, студентка във философския факултет на университета. „ Майка ми, да вземем за пример, към момента не има вяра, че психологичното здраве е проблем в Литва “. Кайрис счита, че това е руски махмурлук: „ Сред младежите има по-малко стигма по отношение на психологичното здраве, само че тази стигма остава измежду по-старото потомство.
Мисля, че това е частично обвързвано с действителността на Съветския съюз, където услугите за психологично здраве бяха употребявани по политически аргументи – за затваряне на политически съперници, да вземем за пример.
Ако за младежите Литва е най-щастливото място в света за младите, тогава скейт паркът на Белия мост на брега на река Нерис е най-щастливото място в Литва. Това отбелязва родител на малко дете като споделя, че: „ Ако момчетата, с които говорите там, не са щастливи, значи никой не е благополучен “. Тийнейджърите и 20-годишните, които се пекат край волейболните стадиони, с наслада оповестяват, че са много удовлетворени.
„ Бих оценил нощния живот като един от най-хубавите в Европа “, споделя 21-годишният студент по софтуерно инженерство Даниил Швагер през големи слънчеви очила, които отразяват небето. Той обаче споделя, че би желал лятна къща на някое отдалечено място, където да избяга от бруталните зими на Литва. Подобно на доста от хората, с които приказвах, той и неговият другар Рокас Астраускас смятаха, че новините от Happiness Report са смешка, когато се появиха. Като цяло обаче споделят, че са удовлетворени от живота си – изключително в този момент вечерите стават по-дълги и могат да играят волейбол шест пъти седмично.
По-нагоре по реката, до момента в който вървим към многолюден бар в двора, Пилипас посочва голите нокти, които стърчат от стълбовете на лампите на моста, който пресичаме. Статуите от руската ера, инсталирани върху тях, неотдавна бяха съборени, споделя той. Показва ми болничното заведение, в която е роден, която се трансформира в скъпо интернационално учебно заведение. Когато означавам какъв брой зелен е градът, той подвига плещи: „ Преди беше по-зелен “. Повече от три десетилетия след независимостта, Литва трансформира формата си и води младите си хора със себе си.
Докато светлината понижава, небето е розово и синьо; от отворения прозорец на бара се разнася бръщолевене към двора и улицата. Разговорът има френетичния борд на лека нощ, която едвам стартира. IT служащият Лукас Саженис, 29, пие бира с няколко остарели сътрудници на открито. Той ли е най-щастливият човек на света? „ Може би не най-щастливият, само че мисля, че съм релативно благополучен “, позволява той.
„ Чувствам, че вървим към нещо. Не сме в застой. Лесно е да се види какъв брой добре го имаме.
Кейт МакKъсър,. Преводът със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ