Още по темата Загадката в новия съдебен съвет Засега поводите

Още по тематиката
Загадката в новия правосъден съвет

Засега мотивите за някакъв оптимизъм още веднъж са в съдийската квота
29 сеп 2017
Експерти от Европейска комисия на посещаване у нас за оценка по мониторинга
26 сеп 2017 От 2003 година насам Организация на обединените нации празнува 9 декември като интернационален ден за противопоставяне на корупцията. България, най-корумпираната страна в Европейски Съюз, сигурно ще има за какво да чества този декември, само че не тъкмо противодействието на корупцията, а по-скоро успеха на корупцията.

По всичко проличава, че идващият мониторингов отчет на Европейската комисия, която от 10 години следи напредъка на България в региона на правосъдната промяна и битката с корупцията, ще е в случай че не финален, то най-вече предпоследен

Не са нужни отчети на Европейска комисия, с цел да забележим, че корупцията, която ни праща в дъното на всяка ранглиста, е тук и може да се пипне всеки ден. Достатъчно е да забележим случилото се тази седмица:
- Йордан Цонев ни сервира новината, че един от кръстниците на модела КТБ, Делян Пеевски, ще написа законопроект против разграбването на банката.

- Управляващи (ГЕРБ, патриоти) и съпротива (БСП и Движение за права и свободи, като последните май са по-скоро към управляващите) влизат в концептуален конфликт в Консултативния съвет за национална сигурност за това по какъв начин и с какво би трябвало да се бори корупцията. Бият се в гърдите кой има по-по-най воля за битка с корупцията. Това до момента в който едните (ГЕРБ) изясняват, че в шуробаджанашките назначения и публични поръчки няма нищо неприятно, а другите (БСП) се чудят какво да вършат с подаяние, получено от брат на народен представител, арестуван като участник в проведена незаконна група. А единствено месец и нещо по-рано дружно (управляващи и опозиция) и подмолно си раздадоха листчетата с имената на членовете на Висш съдебен съвет, които би трябвало взаимно да поддържат.

Докладите на Европейска комисия бяха единственият тласък, който караше националните управляващи да съблюдават някакво благовъзпитание и обратно на природата си, да вършат стъпки, които помагаха на България да върви напред. Но механизмът няма да отпадне, тъй като България е изпълнила уговорките си, а поради композиция от щастливи за ръководещата класа фактори, поради които Европейска комисия разхлаби хватката си през последните няколко години. Така с оправдания като политическата конюнктура (от 2013 година насам са се сменили шест правителствата) или с откровени димки (като новия антикорупционен закон) България ще успее да се шмугне до Румъния и да избяга от мониторинга.

С отпадането на наблюдението Брюксел ще си затвори очите за безапелационния отвод на българските управляващи да създадат прокуратурата отчетна и транспарантна. Защото, обратно на изказванията на правосъдния министър Цецка Цачева от тази седмица, че не всеки път корупцията е закононарушение, за всички е ясно, че е. Това е закононарушение, което се прави от хора с власт. А единствената институция, която има пълномощие да предава на съд упрекнати в закононарушение, е прокуратурата. Тя също е част от властта и надлежно от казуса. Ето за какво няма нищо учудващо в това, че нито ръководещите, нито основният прокурор имат интерес от това да си скапват настроението - първите с промени, вторият с обвинявания. Това същината на българския механизъм за разделяне на управляващите, който Европейска комисия не съумя да разшифрова в продължение на 10 години.