Макрон и Рюте може да разбият двуполюсния модел в ЕС
Още по тематиката
Визиите на Меркел, Макрон и Орбан за Европа може да я раздерат
от Дневник,3 юли 2018
Макрон желае обща финансова политика в еврозоната и неотстъпчивост към Съединени американски щати
от Дневник,11 май 2018 Възможно ли е в идващия Европейски парламент втората по величина група да се окажат либералите? А кои тъкмо либерали се имат поради, когато се приказва за тази пъстроцветна група? И какви ще са промените, които те дават обещание за идващия мандат?
Подобни въпроси повдигнаха изявления, в които се твърди, че сред френския президент Еманюел Макрон и холандския министър председател Марк Рюте се оформя решителен съюз. Брюкселският уебсайт Politico цитира свои анонимни източници, съгласно които има авансово съглашение, поставящо си за цел да пренареди европейската политическа карта. В самодейността щели да се включат още няколко министър председатели от демократичния лагер, само че отправната точка щяла да бъде обединяване на придвижването на Макрон " Република, напред! " и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) за евроизборите през май 2019 година
Партията за независимост и народна власт на Рюте е основен член на АЛДЕ, която е главното демократично политическо семейство в Европа, а настойчиво се разяснява, че той има упоритости да се кандидатира за поста на Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет. Както Рюте, по този начин и Макрон са млади политици (съответно на 41 и 40 години), биха желали да имат мощно въздействие върху съставянето и структурирането на идната Европейска комисия, както и върху реформирането на Европейския съюз.
Европейската национална партия към този момент наподобява, че ще бъде най-добре представилата се политическа група на евроизборите и възможният тандем Макрон/Рюте няма упоритости да опровергае прогнозите. Но при изместването на социалистите от второто място договарянията за състава на Еврокомисията биха изглеждали друго.
Според Politico партиите в политическия съюз щели да водят акция към обща платформа, само че партньорството им публично ще се осъществя след изборите за Европейски парламент в края на май. Възможно е идващото лято да бъде преименувана цялата група и да бъде заменен водачът ѝ Ги Верхофстад, настояват източниците на изданието. То разказва 65-годишния някогашен белгийски министър председател като част от остаряло - по ограниченията на Макрон и Рюте - политическо потомство. Към него принадлежат също сегашният ръководител на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (на 63 години) и ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни (на 65). Макрон е постигнал съглашение и с испанския демократичен водач Алберт Ривера и неговата партия Ciudadanos ( " Граждани " ). През 2019 година Ривера ще навърши 40 години.
АЛДЕ разполага с 8 от 27 места в Европейския съвет – същия брой като ЕНП – което дава на либералите забележителна мощ измежду държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз. Ако прибавим и Франция, местата стават 9, а либерали са в ръководството на още 3 страни. Това усъвършенства възможностите им да завоюват председателския пост в еврокомисията, в случай че съветът пренебрегва системата с " водещия претендент ".
Тази система допуска Европейският съвет да номинира претендента на партията, спечелила най-вече места в Народното събрание, за нов ръководител на еврокомисията. Но водачите на Европейски Съюз към този момент обявиха, че не се усещат задължени да употребяват схемата, която съгласно тях им лишава правото, заложено в европейските контракти, да предлагат претендент, който по-късно да бъде доказан от болшинството в европарламента. АЛДЕ също изрази противоречие, като означи, че тя дава прекалено преимущество на ЕНП.
Никой не приказва възможната нова демократична групировка да придобие чертите на партия, а и Макрон не би одобрил в името ѝ да участва " демократичен ", тъй като думата носи мощно отрицателен нюанс във френската политика. " Прогресивен " или " Екип Европа " звучи по-безопасно и в това време перспективно.
Така че наподобява по-вероятно да няма " ребрандиране " на АЛДЕ, най-малкото тъй като не е елементарно да се предвижда кой от сегашните членове ще остане в групата, обхващаща от пламенни федералисти като Верхофстад до евроскептици от балтийските страни, българското Движение за права и свободи и популисти като чешкия министър председател Андрей Бабиш.
Тепърва ще би трябвало Макрон и Рюте да си изяснят по какъв начин желаят да реформират Европейски Съюз. Холандецът не харесва модела на съвсем безпределно субсидиране на по-бедните страни от по-богатите в съюза и избира междуправителствени, а не федералистки връзки, разяснява Ник Отенс за Atlantic Council. Това е огромна разграничителна линия сред Германия/Холандия и съдружниците им, от една страна, и Европейската комисия и поддръжниците ѝ, от друга. " Междуправителствен " е да вземем за пример методът за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия и основаването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който Рюте и северните страни в Европейски Съюз приканват да стане Европейски валутен фонд.
Визията на Макрон е за " обществена Европа ", от която имат изгода освен едрият бизнес и експертите, само че и " дребният човек " (иначе този гласоподавател бяга при националпопулисти). Рюте се тормози, че това може отново да значи Средиземноморието да е на издръжката на Севера.
Президентът приказва за хармонизиране на данъчните ставки в 27-те страни, за холандците с удобния им към задграничните вложители данъчен режим това е табу. Макрон пробва с умерени национални ограничавания да спре " обществения дъмпинг " от служащите от Източна Европа, Рюте избира разпоредбите на единния пазар да обзет още повече браншове.
И двамата желаят да разбият двуполюсния модел на ЕНП и Партията на европейските социалисти, който ръководи Европейски Съюз от десетилетия. В идващите месеци Макрон и Рюте би трябвало да изгладят разликите, тъй като това може да е последният им късмет - за позицията на балансьор се борят също " Зелените " и извънредно десните евроскептици.
Визиите на Меркел, Макрон и Орбан за Европа може да я раздерат
от Дневник,3 юли 2018
Макрон желае обща финансова политика в еврозоната и неотстъпчивост към Съединени американски щати
от Дневник,11 май 2018 Възможно ли е в идващия Европейски парламент втората по величина група да се окажат либералите? А кои тъкмо либерали се имат поради, когато се приказва за тази пъстроцветна група? И какви ще са промените, които те дават обещание за идващия мандат?
Подобни въпроси повдигнаха изявления, в които се твърди, че сред френския президент Еманюел Макрон и холандския министър председател Марк Рюте се оформя решителен съюз. Брюкселският уебсайт Politico цитира свои анонимни източници, съгласно които има авансово съглашение, поставящо си за цел да пренареди европейската политическа карта. В самодейността щели да се включат още няколко министър председатели от демократичния лагер, само че отправната точка щяла да бъде обединяване на придвижването на Макрон " Република, напред! " и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) за евроизборите през май 2019 година
Партията за независимост и народна власт на Рюте е основен член на АЛДЕ, която е главното демократично политическо семейство в Европа, а настойчиво се разяснява, че той има упоритости да се кандидатира за поста на Доналд Туск - ръководител на Европейския съвет. Както Рюте, по този начин и Макрон са млади политици (съответно на 41 и 40 години), биха желали да имат мощно въздействие върху съставянето и структурирането на идната Европейска комисия, както и върху реформирането на Европейския съюз.
Европейската национална партия към този момент наподобява, че ще бъде най-добре представилата се политическа група на евроизборите и възможният тандем Макрон/Рюте няма упоритости да опровергае прогнозите. Но при изместването на социалистите от второто място договарянията за състава на Еврокомисията биха изглеждали друго.
Според Politico партиите в политическия съюз щели да водят акция към обща платформа, само че партньорството им публично ще се осъществя след изборите за Европейски парламент в края на май. Възможно е идващото лято да бъде преименувана цялата група и да бъде заменен водачът ѝ Ги Верхофстад, настояват източниците на изданието. То разказва 65-годишния някогашен белгийски министър председател като част от остаряло - по ограниченията на Макрон и Рюте - политическо потомство. Към него принадлежат също сегашният ръководител на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (на 63 години) и ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни (на 65). Макрон е постигнал съглашение и с испанския демократичен водач Алберт Ривера и неговата партия Ciudadanos ( " Граждани " ). През 2019 година Ривера ще навърши 40 години.
АЛДЕ разполага с 8 от 27 места в Европейския съвет – същия брой като ЕНП – което дава на либералите забележителна мощ измежду държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз. Ако прибавим и Франция, местата стават 9, а либерали са в ръководството на още 3 страни. Това усъвършенства възможностите им да завоюват председателския пост в еврокомисията, в случай че съветът пренебрегва системата с " водещия претендент ".
Тази система допуска Европейският съвет да номинира претендента на партията, спечелила най-вече места в Народното събрание, за нов ръководител на еврокомисията. Но водачите на Европейски Съюз към този момент обявиха, че не се усещат задължени да употребяват схемата, която съгласно тях им лишава правото, заложено в европейските контракти, да предлагат претендент, който по-късно да бъде доказан от болшинството в европарламента. АЛДЕ също изрази противоречие, като означи, че тя дава прекалено преимущество на ЕНП.
Никой не приказва възможната нова демократична групировка да придобие чертите на партия, а и Макрон не би одобрил в името ѝ да участва " демократичен ", тъй като думата носи мощно отрицателен нюанс във френската политика. " Прогресивен " или " Екип Европа " звучи по-безопасно и в това време перспективно.
Така че наподобява по-вероятно да няма " ребрандиране " на АЛДЕ, най-малкото тъй като не е елементарно да се предвижда кой от сегашните членове ще остане в групата, обхващаща от пламенни федералисти като Верхофстад до евроскептици от балтийските страни, българското Движение за права и свободи и популисти като чешкия министър председател Андрей Бабиш.
Тепърва ще би трябвало Макрон и Рюте да си изяснят по какъв начин желаят да реформират Европейски Съюз. Холандецът не харесва модела на съвсем безпределно субсидиране на по-бедните страни от по-богатите в съюза и избира междуправителствени, а не федералистки връзки, разяснява Ник Отенс за Atlantic Council. Това е огромна разграничителна линия сред Германия/Холандия и съдружниците им, от една страна, и Европейската комисия и поддръжниците ѝ, от друга. " Междуправителствен " е да вземем за пример методът за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия и основаването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който Рюте и северните страни в Европейски Съюз приканват да стане Европейски валутен фонд.
Визията на Макрон е за " обществена Европа ", от която имат изгода освен едрият бизнес и експертите, само че и " дребният човек " (иначе този гласоподавател бяга при националпопулисти). Рюте се тормози, че това може отново да значи Средиземноморието да е на издръжката на Севера.
Президентът приказва за хармонизиране на данъчните ставки в 27-те страни, за холандците с удобния им към задграничните вложители данъчен режим това е табу. Макрон пробва с умерени национални ограничавания да спре " обществения дъмпинг " от служащите от Източна Европа, Рюте избира разпоредбите на единния пазар да обзет още повече браншове.
И двамата желаят да разбият двуполюсния модел на ЕНП и Партията на европейските социалисти, който ръководи Европейски Съюз от десетилетия. В идващите месеци Макрон и Рюте би трябвало да изгладят разликите, тъй като това може да е последният им късмет - за позицията на балансьор се борят също " Зелените " и извънредно десните евроскептици.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ