Още по темата Въпреки слабото полугодие прогнозите са за силно

...
Още по темата Въпреки слабото полугодие прогнозите са за силно
Коментари Харесай

Българските фирми са сред най-недисциплинираните в Европа

Още по тематиката
Въпреки слабото полугодие прогнозите са за мощно последно тримесечие в продажбата на необслужвани вземания и общо покупко-продажби за 1 милиарда евро

Раздвижване и съществени растежи за 2017 година са прогнозите за продажбата на корпоративни обезпечени задължения

Използването на услугите на колекторски компании остава ниско

Колекторските сдружения са купили " неприятни " отговорности за 900 млн. лева през 2016 година

След продажбите на потребителски заеми банките към този момент продават и корпоративен дълг

Директорът в норвежката B2Holding, която през лятото купи втората по величина колекторска компания в България, пред " Капитал "

Според проучване на колекторската компания EOS неналичието на ликвидност води до нарастване на междуфирмената задлъжнялост

Културата на заплащания се усъвършенства, само че 28% от отговорностите от компании не се погасяват в точния момент, сочи изследване на EOS Group

Българските компании са измежду най-недисциплинираните в Европа, а съвсем една четвърт от компаниите в страната се усещат застрашени от банкрут поради просрочени фактури. Това са част от резултатите в изследване на колекторската компания EOS " Навици на заплащане в Европа 2017 ". Тази година то се организира за 10-и път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания Kantar TNS. Обхваща 3200 компании в 16 европейски страни.

Просрочени вземания

Делът на просрочените и несъбираеми вземания на компаниите в България е 27%. Така българските бизнес клиенти още веднъж се подреждат в групата с доста неприятна дисциплинираност на заплащанията. Средното за Европа равнище на издадени към компании контрагенти фактури, само че платени със забавяне или въобще непогасени, е 23%. Другите страни със подобен на България дял на нередовни заплащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).
Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е приблизително 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа).
Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – приблизително 24% от фактурите се заплащат със забавяне или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а междинното забавяне е 15 дни след падежа, демонстрира изследването.

Плащане в точния момент

Данните от изследването демонстрират, че навременните заплащания в Европа сега са на равнище от 78% от всички издадени фактури. През последните 10 години индикаторът като цяло има позитивно развиване, показват от EOS. През последните три години обаче навиците на заплащане по-скоро стагнират, като не регистрират доста усъвършенстване. В България наклонността е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения период (при приблизително 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се заплащат със забавяне (при 23% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани въобще (показателят не регистрира смяна по отношение на 2016 г.).

Последици

Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите, защото главните отрицателни последствия от тях са понижаване на облагите (56%), по-високи разноски за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 година повече компании настояват, че усещат тези последствия спрямо година по-рано. Тези проблеми в последна сметка могат да доведат и до извънредно отрицателни резултати – 24% от компаниите в България настояват, че се усещат застрашени от банкрут заради просрочени вземания при приблизително 17% в Европа и Източна Европа.

Мерките, които се подхващат в резултат на проблемите, произлизащи от просрочията, са ограничение на вложенията (27% от анкетираните), редуциране на чиновници или ненаемане на нови (23%), а 22% усилват цените за създаваните от тях артикули и услуги, с цел да компенсират отрицателните резултати.

Помощ

В България 42% от фирмите употребяват услугите на външен специалист за справяне със забавени и отписани вземания - профилирани организации за ръководство на задължения. Средното равнище за Европа е 41%. Анкетираните заявяват, че колекторските организации им възвръщат назад 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат назад в стопанската система, защото фирмите ги употребяват за погасяване на лични задължения (56%) и основаване на нови работни места (45%) или за разнообразни типове вложения – в разгръщане на пазарния дял (41%), научна и развойна активност (34%) или вложение на финансовия пазар (30%).

Изследването е извършено напролет на 2017 година Анкетираните компании са разграничени съгласно типа на клиентите си – граждани/крайни консуматори (B2C) и бизнес клиенти (B2B).
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР