Още по темата Растежът в Източна Европа дава кураж на

...
Още по темата Растежът в Източна Европа дава кураж на
Коментари Харесай

Слънчево с рискове

Още по тематиката
Растежът в Източна Европа дава кураж на водачите в района да желаят по-голяма роля в Европейски Съюз

Повишението на Брутният вътрешен продукт се дължи главно на еврофинансирането, само че кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза
5 фев 2018 " Феноменална " не е прилагателно, поставяно постоянно пред европейската стопанска система. Точно него обаче използва неотдавна харвардският професор по стопанска система Кенет Рогоф. И напълно не е единственият, сипещ суперлативи. Които са изцяло оправдани от числата.

Растежът в еврозоната е на равнища, невиждани от 2007 година насам и изпреварващи тези в Съединени американски щати, Англия и Япония. Което, както отбелязва Барет Купелиън, старши икономист в PwC, " й разрешава в този момент да се гордее, че носи купата най-бързо растяща огромна развита стопанска система ". Оживлението се усеща по всички линии - заетостта в еврозоната и целия Европейски Съюз е на най-високото си равнище в историята, промишлеността и износът бумтят макар мощното евро, а продуктивността сочи нагоре. И това в случай че до неотдавна еврозоната беше отписвана като обезсърчителен случай и " цялостен куп критици на европейския план си лъскаха обувките за танци, с цел да играят танго на гроба й " (по цветистото изложение на икономическия редактор на английската BBC Камал Ахмед).

Оживление надлъж и нашир

Забележителното е, че всички цилиндри на стопанската система в еврозоната (и ЕС) работят на цялостни обороти и възобновяване се разгръща и към до наскоро проблематичната външна страна. Високата претовареност, растящите заплати и ниската инфлация подхранват потреблението. Добрите облаги на фирмите и оптимистичните настройки на мениджърите им усилват вложенията. Фактът, че световната стопанска система като цяло се радва на " най-широкия и синхронизиран напредък " (по определението на МВФ), от години насам оказва помощ на европейските експортьори. Резултатът е растеж на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз от 2.5% и също толкоз в еврозоната за 2017 година

Трите южни страни, които преди време трябваше да бъдат спасявани - Гърция, Португалия и Кипър - записват най-хубавото си показване от развихрянето на рецесията. Макар растежът в Гърция да е слаб (1.3% през последното тримесечие на 2017 г.) и да идва след злокобно стесняване на стопанската система с близо една четвърт, това е първата година на агресия от 2014 година насам, когато плахото възобновяване беше задушено от безредните дейности на държавното управление.

Големите четири в еврозоната, които образуват 80% от нейния Брутният вътрешен продукт - Германия, Франция, Италия и Испания - задават оптимистичния звук. Звездата измежду тях е иберийската стопанска система, за която 2017 година е третата поредна година с растеж от над 3% и към този момент не наподобява политическият потрес от събитията в Каталуня да помрачи блясъка й.

Германия продължава да пораства стабилно и солидно, въпреки и не чак толкоз впечатляващо, колкото Испания, само че я гони по петите с растеж от 2.9% през последното тримесечие на предходната година и 2.2% за цялата 2017 година Експанзията даже провокира терзания, че до момента в който промишлеността работи с съвсем 90% от потенциала си, фирмите с месеци не могат да намерят чиновници за вакантни позиции, а заплатите потеглят нагоре, стопанската система може да прегрее. " Бумът стартира да изяжда децата си ", предизвестява икономистът от DekaBank Андреас Шойерле пред в. Financial Times.

Във Франция президентът Еманюел Макрон, трансформирал се в любим на бизнеса, се къпе в светлината на растежа, достигнал 2.4% през последното тримесечие на 2017 година Корпоративните вложения във втората най-голяма стопанска система в еврозоната са на най-високото си равнище от десетилетие насам и оптимизмът на бизнеса лети след данъчните отстъпки и трудовата промяна на Макрон.

Дори най-тромавата от четирите - Италия, пораства, въпреки и постепенно с 1.5%. Тя остава и най-голямото терзание поради риска след изборите на 4 март да се озове с държавно управление, нежелаещо или некомпетентно на промени, които да извадят страната от дългогодишната икономическа кома и да й обезпечат капацитет за резистентен напредък.

Какво може да скапе празненството

По всичко наподобява, че в случай че не връхлети някакъв голям потрес, розовият интервал за европейската стопанска система ще продължи най-малко до следващата година. Тогава ще пристигна моментът, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще би трябвало да стартира да отдръпва тласъците си, които помогнаха за излизането от рецесията, само че по никакъв начин не дават отговор на време на взрив. Попиването на ликвидността и качването на лихвите ще бъде стрес тест за устойчивостта на оживлението.

Но по-голямата заплаха е, че растежът може да се окаже най-големият зложелател на промените. Колкото повече процъфтява европейската стопанска система, толкоз по-малък е натискът върху политиците да вземат ограничения, които да предотвратят или смекчат последваща рецесия. В предизборната акция в Италия се сипят великодушни обещания за понижаване на налози и увеличение на разноските, които единствено ще засилят тиктакането на възлизащия на 133% от Брутният вътрешен продукт държавен дълг. Във Франция огромният тест за Макрон ще бъде дали ще успее да свие гаргантюанския обществен бранш. В Германия очертаващото се държавно управление залага на предпазливостта пред упоритостта. Банковият съюз в еврозоната стои недовършен и един от основните му детайли - скица за взаимно гарантиране на депозити - остава на равнище план. Реформите бяха сложни и когато еврозоната беше пред колапс. И са още по-трудни в този момент, когато е слънчево.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР