Откъс: "Как малкият Клаус стана Дядо Коледа"
Още по тематиката
Откъс: " Сделката на живота ти "
Из книгата на Фредерик Бакман, изд. " Сиела "
11 дек 2017 Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Осиновяване
Господарят на горите внезапно се надигна, свъсил вежди.
– Усещам непознато наличие в гората – съобщи той.
Царицата и нейните нимфи се извърнаха и пред себе си видяха Несил, притиснала в обятията си спящото бебе и вперила предизвикателно в тях тъмносините си очи.
Постояха мъничко по този начин: нимфите бяха смаяни и вцепенени, а господарят на горите последователно се разведряваше, втренчен в красивото безсмъртно създание, дръзнало да наруши Закона. И след това за всеобщо учудване великият Ак нежно постави длан върху вълнистите коси на Несил и я целуна по красивото чело.
– Доколкото ми е известно – богатство сподели той, – за пръв път русалка се опълчва на мен и на моите закони, само че в сърцето си не намирам укорителни думи. Какво е желанието ти, Несил?
– Позволи ми да задържа това дете! – отвърна тя, цялата се разтрепери и падна умолително на колене.
– Тук, в гората Бързи, където човешки крайник не е стъпвал? – попита Ак.
– Тук, в гората Бързи – отговори безстрашно нимфата. – Това е моят дом и се изморих да пасувам. Нека се грижа за бебето! Виж какъв брой е слабоват и беззащитен. Не би навредил на Бързи, нито на господаря на горите по света!
– Но Законът, дете, Законът! – строго извиси глас Ак.
– Законът е основан от господаря на горите – отвърна Несил. – Ако той ми подреди да се грижа за детето, което персонално е избавил от гибел, кой на света ще дръзне да му възрази?
Царица Зурлин, която слушаше деликатно диалога, плесна радостно с красивите си ръце, щом чу отговора на нимфата.
– Май попадна в клопка, а, Ак! – възкликна тя през смях. – Моля те, извърши молбата на Несил!
Господарят поглади прошарената си брада, както имаше навика да прави, когато е замислен. Сетне сподели:
– Ще задържим бебето и аз ще го покровителствам. Но ви предизвестявам всички, че за пръв и финален път прекрачвам Закона. Повече в никакъв случай, чак до края на света, няма вечен да осиновява смъртен. Иначе ще би трябвало да се сбогуваме с щастливия живот и да приемем паниките и нещастието. Лека нощ, мои нимфи!
Ак си потегли, а Несил бързо се прибра в своя горски ъгъл да се порадва на новото си богатство.
Клаус
Новият ден завари Несил на най-посещаваното място в гората. Нимфите се струпаха край нея и спящото дете в скута ѝ с любопитни и радостни изражения. Не липсваха и похвали за добрината на великия Ак, който бе разрешил на Несил да задържи бебето и да се грижи за него. Дори Царицата се надвеси над почтеното детско личице и хвана пълничкото беззащитно юмруче в красивата си длан.
– Как да го кръстим, Несил? – попита тя усмихната. – Трябва да има име, нали знаеш?
– Ще се споделя Клаус – отговори Несил, – тъй като това значи " мъниче ".
– По-скоро дано се споделя Неклаус1 – рече Царицата, – тъй като това ще рече " мъничето на Несил ".
Нимфите радостно изръкопляскаха и името на детето стана Неклаус, въпреки че Несил харесваше най-вече да му споделя Клаус и по-късно посестримите ѝ последваха нейния образец.
Несил събра най-мекия мъх в цялата гора, та Клаус да полегне на него, и му устрои постелка в своя ъгъл. Храна не му липсваше. Нимфите търсеха из цялата гора цветно виме – плодовете на козето дърво, които са цялостни със сладко мляко. Кошутите с благи очи също също драговолно даваха млякото си за дребния чужд, а лъвицата Шигра постоянно тайничко се промъкваше в домашния ъгъл на Несил и мъркаше безшумно, изтегната до бебето да го кърми.
И по този начин, мъникът растеше и укрепваше с всеки минал ден, а Несил го учеше да приказва, да върви и да играе.
Мислите и думите му бяха благи и общителни, тъй като нимфите не познаваха злото и сърцата им бяха горди и любящи. Клаус се трансформира в любим на цялата гора, тъй като Ак бе забранил на зверовете и влечугите да го атакуват и детето сновеше храбро където му скимне.
До другите безсмъртни стигна вестта, че нимфите от Бързи са осиновили човешко дете, и то с утвърждението на великия Ак. Много от тях посетиха невръстния чужд и го следиха заинтригувано. Най-напред пристигнаха риловете, първи братовчеди на нимфите, въпреки и разнообразни на тип. От риловете се желае да се грижат за цветята и растенията, както нимфите се грижат за дърветата в гората. Те търсят по целия свят храната, нужна за корените на цъфтящите растения, а ярките багри на цветовете им се дължат на боите, които риловете слагат в почвата и които минават по каналчета в корените и стеблата на растенията, когато се развият. Риловете са заето племе, тъй като цветята цъфтят и вехнат безспирно, само че са радостни и безгрижни същества, доста обичани от другите безсмъртни.
След това пристигнаха нуковете, чието обвързване беше да се грижат за животните по света – и питомни, и диви. На нуковете им беше трудничко, тъй като доста животни бяха непокорни и се бунтуваха против рестриктивните мерки. Нуковете обаче в последна сметка ги обуздаваха и даже най-кръвожадните зверове съблюдаваха законите на нуковете. От толкоз грижи нуковете наподобяват изморени, състарени и разкривени, а нравът им е възгрубичък, тъй като непрестанно си имат алъш-вериш с диви животни. Те обаче са доста потребни на хората и на целия свят, тъй като горските зверове признават единствено техните правила и законите на господаря на горите.
След това дойдоха феите, пазителките на човечеството, които проявяваха огромен интерес към осиновяването на Клаус, тъй като техните закони им забраняваха да се срещат със своите подопечни индивидите. Известни са случаи, когато феите са се показвали пред човешките същества и даже са разговаряли с тях, само че от тях се чака да закрилят живота на хората невидими и незнайни, а в случай че проявят по-голяма уязвимост към някои индивиди, хората ще са го заслужили, защото феите са доста обективни и безпристрастни. Никога обаче не им беше хрумвало да осиновят човешко дете, тъй като бе обратно на техните закони. И тъкмо по тази причина изпитваха толкоз мощно любознание към невръстния чужд, осиновен от Несил и нейните посестрими нимфи.
Клаус гледаше смел и ухилен безсмъртните същества, които се тълпяха край него. Смееше се, когато радостните рилове го подвигаха на раменете си, палаво скубеше прошарените бради на нискочелите нукове, доверчиво полагаше къдравата си руса главица даже на изискана гръд на самата кралица. Звънкият му смях харесваше на риловете, нуковете обожаваха смелостта му, феите харесваха неговата непорочност.
Момчето се сприятели с всички и опозна законите им. Не тъпчеше нито едно горско цвете, с цел да не оскърбява отзивчивите рилове. Никога не се пречкаше на горските зверове, другояче щеше да ядоса своите другари нуковете. Феите го обичаха нежно, само че защото не знаеше нищо за хората, той не подозираше, че единствен от своя жанр е позволен да поддържа връзка другарски с тях.
Разбира се, Клаус бързо проумя, че не наподобява на никой от горските жители. За него гората беше целият свят. Нямаше визия, че съществуват милиони човешки същества, които превиват тил и едвам оцеляват.
И беше удовлетворен и благополучен.
1. Някои пишат името Никлаус, други – Николас, и тъкмо затова Санта Клаус е прочут по някои земи като Сейнт Николас. Разбира се, същинското му име е Неклаус, а Клаус на галено му казвала осиновителката му, красивата русалка Несил. – Б. а.
Откъс: " Сделката на живота ти "
Из книгата на Фредерик Бакман, изд. " Сиела "
11 дек 2017 Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Осиновяване
Господарят на горите внезапно се надигна, свъсил вежди.
– Усещам непознато наличие в гората – съобщи той.
Царицата и нейните нимфи се извърнаха и пред себе си видяха Несил, притиснала в обятията си спящото бебе и вперила предизвикателно в тях тъмносините си очи.
Постояха мъничко по този начин: нимфите бяха смаяни и вцепенени, а господарят на горите последователно се разведряваше, втренчен в красивото безсмъртно създание, дръзнало да наруши Закона. И след това за всеобщо учудване великият Ак нежно постави длан върху вълнистите коси на Несил и я целуна по красивото чело.
– Доколкото ми е известно – богатство сподели той, – за пръв път русалка се опълчва на мен и на моите закони, само че в сърцето си не намирам укорителни думи. Какво е желанието ти, Несил?
– Позволи ми да задържа това дете! – отвърна тя, цялата се разтрепери и падна умолително на колене.
– Тук, в гората Бързи, където човешки крайник не е стъпвал? – попита Ак.
– Тук, в гората Бързи – отговори безстрашно нимфата. – Това е моят дом и се изморих да пасувам. Нека се грижа за бебето! Виж какъв брой е слабоват и беззащитен. Не би навредил на Бързи, нито на господаря на горите по света!
– Но Законът, дете, Законът! – строго извиси глас Ак.
– Законът е основан от господаря на горите – отвърна Несил. – Ако той ми подреди да се грижа за детето, което персонално е избавил от гибел, кой на света ще дръзне да му възрази?
Царица Зурлин, която слушаше деликатно диалога, плесна радостно с красивите си ръце, щом чу отговора на нимфата.
– Май попадна в клопка, а, Ак! – възкликна тя през смях. – Моля те, извърши молбата на Несил!
Господарят поглади прошарената си брада, както имаше навика да прави, когато е замислен. Сетне сподели:
– Ще задържим бебето и аз ще го покровителствам. Но ви предизвестявам всички, че за пръв и финален път прекрачвам Закона. Повече в никакъв случай, чак до края на света, няма вечен да осиновява смъртен. Иначе ще би трябвало да се сбогуваме с щастливия живот и да приемем паниките и нещастието. Лека нощ, мои нимфи!
Ак си потегли, а Несил бързо се прибра в своя горски ъгъл да се порадва на новото си богатство.
Клаус
Новият ден завари Несил на най-посещаваното място в гората. Нимфите се струпаха край нея и спящото дете в скута ѝ с любопитни и радостни изражения. Не липсваха и похвали за добрината на великия Ак, който бе разрешил на Несил да задържи бебето и да се грижи за него. Дори Царицата се надвеси над почтеното детско личице и хвана пълничкото беззащитно юмруче в красивата си длан.
– Как да го кръстим, Несил? – попита тя усмихната. – Трябва да има име, нали знаеш?
– Ще се споделя Клаус – отговори Несил, – тъй като това значи " мъниче ".
– По-скоро дано се споделя Неклаус1 – рече Царицата, – тъй като това ще рече " мъничето на Несил ".
Нимфите радостно изръкопляскаха и името на детето стана Неклаус, въпреки че Несил харесваше най-вече да му споделя Клаус и по-късно посестримите ѝ последваха нейния образец.
Несил събра най-мекия мъх в цялата гора, та Клаус да полегне на него, и му устрои постелка в своя ъгъл. Храна не му липсваше. Нимфите търсеха из цялата гора цветно виме – плодовете на козето дърво, които са цялостни със сладко мляко. Кошутите с благи очи също също драговолно даваха млякото си за дребния чужд, а лъвицата Шигра постоянно тайничко се промъкваше в домашния ъгъл на Несил и мъркаше безшумно, изтегната до бебето да го кърми.
И по този начин, мъникът растеше и укрепваше с всеки минал ден, а Несил го учеше да приказва, да върви и да играе.
Мислите и думите му бяха благи и общителни, тъй като нимфите не познаваха злото и сърцата им бяха горди и любящи. Клаус се трансформира в любим на цялата гора, тъй като Ак бе забранил на зверовете и влечугите да го атакуват и детето сновеше храбро където му скимне.
До другите безсмъртни стигна вестта, че нимфите от Бързи са осиновили човешко дете, и то с утвърждението на великия Ак. Много от тях посетиха невръстния чужд и го следиха заинтригувано. Най-напред пристигнаха риловете, първи братовчеди на нимфите, въпреки и разнообразни на тип. От риловете се желае да се грижат за цветята и растенията, както нимфите се грижат за дърветата в гората. Те търсят по целия свят храната, нужна за корените на цъфтящите растения, а ярките багри на цветовете им се дължат на боите, които риловете слагат в почвата и които минават по каналчета в корените и стеблата на растенията, когато се развият. Риловете са заето племе, тъй като цветята цъфтят и вехнат безспирно, само че са радостни и безгрижни същества, доста обичани от другите безсмъртни.
След това пристигнаха нуковете, чието обвързване беше да се грижат за животните по света – и питомни, и диви. На нуковете им беше трудничко, тъй като доста животни бяха непокорни и се бунтуваха против рестриктивните мерки. Нуковете обаче в последна сметка ги обуздаваха и даже най-кръвожадните зверове съблюдаваха законите на нуковете. От толкоз грижи нуковете наподобяват изморени, състарени и разкривени, а нравът им е възгрубичък, тъй като непрестанно си имат алъш-вериш с диви животни. Те обаче са доста потребни на хората и на целия свят, тъй като горските зверове признават единствено техните правила и законите на господаря на горите.
След това дойдоха феите, пазителките на човечеството, които проявяваха огромен интерес към осиновяването на Клаус, тъй като техните закони им забраняваха да се срещат със своите подопечни индивидите. Известни са случаи, когато феите са се показвали пред човешките същества и даже са разговаряли с тях, само че от тях се чака да закрилят живота на хората невидими и незнайни, а в случай че проявят по-голяма уязвимост към някои индивиди, хората ще са го заслужили, защото феите са доста обективни и безпристрастни. Никога обаче не им беше хрумвало да осиновят човешко дете, тъй като бе обратно на техните закони. И тъкмо по тази причина изпитваха толкоз мощно любознание към невръстния чужд, осиновен от Несил и нейните посестрими нимфи.
Клаус гледаше смел и ухилен безсмъртните същества, които се тълпяха край него. Смееше се, когато радостните рилове го подвигаха на раменете си, палаво скубеше прошарените бради на нискочелите нукове, доверчиво полагаше къдравата си руса главица даже на изискана гръд на самата кралица. Звънкият му смях харесваше на риловете, нуковете обожаваха смелостта му, феите харесваха неговата непорочност.
Момчето се сприятели с всички и опозна законите им. Не тъпчеше нито едно горско цвете, с цел да не оскърбява отзивчивите рилове. Никога не се пречкаше на горските зверове, другояче щеше да ядоса своите другари нуковете. Феите го обичаха нежно, само че защото не знаеше нищо за хората, той не подозираше, че единствен от своя жанр е позволен да поддържа връзка другарски с тях.
Разбира се, Клаус бързо проумя, че не наподобява на никой от горските жители. За него гората беше целият свят. Нямаше визия, че съществуват милиони човешки същества, които превиват тил и едвам оцеляват.
И беше удовлетворен и благополучен.
1. Някои пишат името Никлаус, други – Николас, и тъкмо затова Санта Клаус е прочут по някои земи като Сейнт Николас. Разбира се, същинското му име е Неклаус, а Клаус на галено му казвала осиновителката му, красивата русалка Несил. – Б. а.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ