Най-черното черно
Още по тематиката
КОЛЕДА: Нова година, ново обаче
11 дек 2017
КОЛЕДА: Една кучешка година
В която няма Тръмп, Путин и Пеевски, а единствено Визла с нейните уроци по живот
11 дек 2017 Какво ще направиш, в случай че слънцето спре и ти остават 8 минути и 19 секунди светлина на този свят? Този въпрос зададох неотдавна на майстора, който ни инсталира покривни прозорци. " Ами, бих седнал да изчакам ", отвърна той. После по този начин инсталира икейската лампа на стената, че крушката гръмна. Разказах случката на самия създател на описа " 8 минути и 19 секунди " – Георги Господинов. После си припомнихме историята му, в която той е на 9 години и Бог му се явява за пръв път под формата на електрическа крушка.
Десетилетия по-късно при представянето на " Естествен разказ " на литературна среща в австрийския град Клагенфурт, тъкмо преди Коледа, Господинов чете този роман. След края му при него отива татко с 6-годишно момче и споделя: " Страшно ви благодаря, че прочетохте тоя текст. Днес през целия ден се пробвам да обясня на сина ми какво е Бог, той ме пита... И в този момент имам обяснението – Бог е като електричеството, не го виждаме, само че той съществува. " Това между другото е казано в шестнайста глава на най-превеждания български (Естествен) разказ, която свършва по този начин: " Когато включвах котлона или лампата, постоянно имах едно мислено, тъй като Бог постоянно светеше и пареше. "
През цялата 2017 година сходни истории ме караха да обмислям по въпроса за светлината. За забележимото и невидимото. В " Малкия принц " на Екзюпери Лисицата споделя: " Най-хубавото се вижда единствено със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. " Кое обаче е най-същественото? Кое е най-светлото ярко? Не е ли най-същественото проявено единствено във забележими неща – други очи, играта на децата, вишните. Или чистата доброта. Или звездите и фантазиите. Нали всички сме направени от звезди, както пееше Моби.
За да измерим забележимото – дано го сравним с невидимото. А кое е най-невидимото изобщо? Най-черното черно, което съществува, е vantablack – материал, създаден за промишлена приложимост от компанията Surrey Nanosystems. Създаден е да всмуква 99.965% от забележимата светлина. Най-черното черно е суперскъп материал, формиран от въглеродни нанотръби – всяка 10 000 пъти по-тънка от човешки косъм. Когато този материал се приложи върху различен обект, той замязва на черна дупка. Художникът Аниш Капур толкоз се заплени от Vantablack, че преди време купи извънредно правата за потреблението му. Най-черното черно е толкоз черно, тъй като просто липсва отражение на повърхността му.
Даниел Ненчев
Да погледнем обаче към огледалната повърхнина, основана от различен създател от Англия. Чарли Брукър, тв сценарист и колумнист на The Guardian, основава сюжета за сериал " Черно огледало " (Black Mirror). Изумителната телевизионна поредност е направена от това черно, в което можеш да се огледаш – също както в екран на изключено цифрово устройство.
Поредицата се състои от самостоятелни една от друга истории в другите епизоди, обособени части дистопичен si-fi трилър. В него трендове и феномени от живота ни през днешния ден получават крайни проявления в бъдеще. Фокусът са медиите, реалити форматите, обществените мрежи, различните форми на действителност, а обща тематика на епизодите е въздействието на технологиите върху човешките взаимоотношения. Както пита Брукър: " Ако технологиите са опиат, а май в действителност ги усещаме като подобен, тогава какви са страничните резултати? Тази зона сред удоволствието и дискомфорта е там, където моят сериал е разположен. "
Един от епизодите да вземем за пример демонстрира хипотетичната обстановка, в която в главите ни са вградени харддискове. Всеки разполага с RFID чип, който записва всичко, което вършим, виждаме и чуваме. Какво става обаче, когато можеш да провериш какво другият до теб е видял? В друга от сериите – в политическата конкуренция на изборите влиза фиктивен анимационен тв воин. Друг епизод от Black Mirror споделя за нова услуга, която разрешава скърбяща брачна половинка да се свърже още веднъж с изумително копие-проекция на починалия си мъж с помощта на непокътнатата от него информация в The Big Data – от всичките му дейности онлайн.
Някои от сериите на сериала са същински шедьоври на телевизионното творчество и безупречни магнити за внимание, евентуално тъй като съставляват телевизионна антология на неназованите модерни паники, тъй като съумяват да осветлят страховете ни. Страховете сред нулите и единиците. Страховете зад черните екрани на смарт телефоните, мониторите и плазмите. Страховете, че не ние направляваме технологиите, а те нас. А когато е по-светло – неритмично скролващото и слайдващото ни сърце още веднъж влиза в темп. И когато успеем да преживеем това, от което се опасяваме – то към този момент не ни плаши. Ето по какъв начин новите технологии могат да бъдат по едно и също време извор на боязън и инструмент за справяне с него.
Още едно човешко откритие, което изследва тъмнината, и то до момента в който търси началото на светлината, е Големият адронен колайдер в CERN. Наскоро разговарях с доктор Стивън Голдфарб, работил по комуникирането на откритието на Хигс-бозона, системата за виртуални визити ATLAS и опита L3 на въпросния Голям адронен ускорител. От него разбрах някои прелюбопитни обстоятелства за всичко и за връзките сред светлината и тъмнината. Според доктор Голфарб това изначално " Нека бъде светлина " може да се одобри и като " Нека бъде материя ". 23% от всичко е тъмна материя. Тя има маса и обгръща галактиките в голям ореол, само че е изцяло невидима. Тъмната материя е толкоз необятно публикувана и е в такова обилие, че даже в нашия Млечен път масата й надвишава към 10 пъти масата на звездите. Освен тъмната материя 73% от Вселената пък съставлява изцяло незнайна форма на сила, наречена тъмна сила или невидима сила скрита в галактическия вакуум. Физикът Мичиу Каку пък изяснява в книгите си, че въпреки и невидима, тази странна тъмна материя може да се следи косвено от учените, защото изкривява звездната светлина сходно на стъкло и по този начин може да се откри посредством количеството оптично деформиране, което основава. Тоест познатите ни детайли, от които е формиран и нашият свят, всичко очевидно с помощта на светлината – съставлява едвам 0.3% от Вселената. 0.3%. И ние сме частици от това знамение, от тези 0.3% светлина! Любопитно ми беше обаче дали артистът Моби е прав в рефрена, че " всички сме направени от звезди ", и попитах доктор Голдфарб. И той удостовери. Животът на Земята е плод на галактически (магически, звезден, божествен) прахуляк. " В последна сметка звездите изгарят и силата им и материята им се рециклират ". Също както става и с нас. Затова, имам вяра, е по този начин значимо по какъв начин тъкмо светиш, защо гориш и с кое блестиш в този живот.
Какво друго научих за светлината тази година? Думата хюга да вземем за пример. Онази черна материя – депресията, която, както настояват учените от университета в Охайо, се задейства, когато е мрачно. Тогава просто имунната ни система отслабва. Е, скандинавците обаче, които живеят в най-късите и тъмни дни, са измислили думата за благополучие хюга. Те умеят да си основават уют посредством светлина и са най-големите консуматори на осветителни тела и свещи в света. Но - което е още по-важно - са извънредно общителни, обществени, съчувствени и са най-благоденстващите и щастливи хора в същия този свят.
През 2017 година гледах и кино лентата за братя Люмиер, изобретателите на киното, чиито татко е имал фабрика за произвеждане на фотографски плаки и чиято фамилия Люмиер значи светлина. Изумих се и от двореца на светлината – новия Лувър на архитекта Жан Нувел в Абу Даби. Мислех си и за знанието, което не всеки път носи тъга. Знанието, което може да е противоположното на незнанието, на тъмнината и на страха. Защото знанието просветлява, нали. И възвисява. (Справка - литературата на Милен Русков и киното на Виктор Божинов.)
Тази година видях и една изумителна вътрешна светлина във кино лентата на Яна Титова " 88 MHz ", отдаден на радиожурналиста Йордан Георгиев. Незрящ, той гледа спектакъл със сърцето си. Заедно с него гледахме да вземем за пример спектакъла " Синята птица " на Мариус Куркински, където обликът на Светлината сподели: " Във всеки лунен лъч, който се разлива, във всяка звезда, която се усмихва, във всяка изгряваща зора, във всяка добра и светла мисъл на вашата душа – това съм аз. Все аз и ви приказвам. "
През 2017 година прекарах доста време навън - със звездите. Всеки път си мислех, че тук, на дребното парче Земя, в този къс интервал от време, шансът ни да бъдем щастливи дружно е да знаем повече един за различен. Просто да бъдем дружно, като скандинавците. А какво ще извършите вие с тези 8 минути и 19 секунди, преди слънцето да спре? И кое е най-същественото за очите?
КОЛЕДА: Нова година, ново обаче
11 дек 2017
КОЛЕДА: Една кучешка година
В която няма Тръмп, Путин и Пеевски, а единствено Визла с нейните уроци по живот
11 дек 2017 Какво ще направиш, в случай че слънцето спре и ти остават 8 минути и 19 секунди светлина на този свят? Този въпрос зададох неотдавна на майстора, който ни инсталира покривни прозорци. " Ами, бих седнал да изчакам ", отвърна той. После по този начин инсталира икейската лампа на стената, че крушката гръмна. Разказах случката на самия създател на описа " 8 минути и 19 секунди " – Георги Господинов. После си припомнихме историята му, в която той е на 9 години и Бог му се явява за пръв път под формата на електрическа крушка.
Десетилетия по-късно при представянето на " Естествен разказ " на литературна среща в австрийския град Клагенфурт, тъкмо преди Коледа, Господинов чете този роман. След края му при него отива татко с 6-годишно момче и споделя: " Страшно ви благодаря, че прочетохте тоя текст. Днес през целия ден се пробвам да обясня на сина ми какво е Бог, той ме пита... И в този момент имам обяснението – Бог е като електричеството, не го виждаме, само че той съществува. " Това между другото е казано в шестнайста глава на най-превеждания български (Естествен) разказ, която свършва по този начин: " Когато включвах котлона или лампата, постоянно имах едно мислено, тъй като Бог постоянно светеше и пареше. "
През цялата 2017 година сходни истории ме караха да обмислям по въпроса за светлината. За забележимото и невидимото. В " Малкия принц " на Екзюпери Лисицата споделя: " Най-хубавото се вижда единствено със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. " Кое обаче е най-същественото? Кое е най-светлото ярко? Не е ли най-същественото проявено единствено във забележими неща – други очи, играта на децата, вишните. Или чистата доброта. Или звездите и фантазиите. Нали всички сме направени от звезди, както пееше Моби.
За да измерим забележимото – дано го сравним с невидимото. А кое е най-невидимото изобщо? Най-черното черно, което съществува, е vantablack – материал, създаден за промишлена приложимост от компанията Surrey Nanosystems. Създаден е да всмуква 99.965% от забележимата светлина. Най-черното черно е суперскъп материал, формиран от въглеродни нанотръби – всяка 10 000 пъти по-тънка от човешки косъм. Когато този материал се приложи върху различен обект, той замязва на черна дупка. Художникът Аниш Капур толкоз се заплени от Vantablack, че преди време купи извънредно правата за потреблението му. Най-черното черно е толкоз черно, тъй като просто липсва отражение на повърхността му.
Даниел Ненчев
Да погледнем обаче към огледалната повърхнина, основана от различен създател от Англия. Чарли Брукър, тв сценарист и колумнист на The Guardian, основава сюжета за сериал " Черно огледало " (Black Mirror). Изумителната телевизионна поредност е направена от това черно, в което можеш да се огледаш – също както в екран на изключено цифрово устройство.
Поредицата се състои от самостоятелни една от друга истории в другите епизоди, обособени части дистопичен si-fi трилър. В него трендове и феномени от живота ни през днешния ден получават крайни проявления в бъдеще. Фокусът са медиите, реалити форматите, обществените мрежи, различните форми на действителност, а обща тематика на епизодите е въздействието на технологиите върху човешките взаимоотношения. Както пита Брукър: " Ако технологиите са опиат, а май в действителност ги усещаме като подобен, тогава какви са страничните резултати? Тази зона сред удоволствието и дискомфорта е там, където моят сериал е разположен. "
Един от епизодите да вземем за пример демонстрира хипотетичната обстановка, в която в главите ни са вградени харддискове. Всеки разполага с RFID чип, който записва всичко, което вършим, виждаме и чуваме. Какво става обаче, когато можеш да провериш какво другият до теб е видял? В друга от сериите – в политическата конкуренция на изборите влиза фиктивен анимационен тв воин. Друг епизод от Black Mirror споделя за нова услуга, която разрешава скърбяща брачна половинка да се свърже още веднъж с изумително копие-проекция на починалия си мъж с помощта на непокътнатата от него информация в The Big Data – от всичките му дейности онлайн.
Някои от сериите на сериала са същински шедьоври на телевизионното творчество и безупречни магнити за внимание, евентуално тъй като съставляват телевизионна антология на неназованите модерни паники, тъй като съумяват да осветлят страховете ни. Страховете сред нулите и единиците. Страховете зад черните екрани на смарт телефоните, мониторите и плазмите. Страховете, че не ние направляваме технологиите, а те нас. А когато е по-светло – неритмично скролващото и слайдващото ни сърце още веднъж влиза в темп. И когато успеем да преживеем това, от което се опасяваме – то към този момент не ни плаши. Ето по какъв начин новите технологии могат да бъдат по едно и също време извор на боязън и инструмент за справяне с него.
Още едно човешко откритие, което изследва тъмнината, и то до момента в който търси началото на светлината, е Големият адронен колайдер в CERN. Наскоро разговарях с доктор Стивън Голдфарб, работил по комуникирането на откритието на Хигс-бозона, системата за виртуални визити ATLAS и опита L3 на въпросния Голям адронен ускорител. От него разбрах някои прелюбопитни обстоятелства за всичко и за връзките сред светлината и тъмнината. Според доктор Голфарб това изначално " Нека бъде светлина " може да се одобри и като " Нека бъде материя ". 23% от всичко е тъмна материя. Тя има маса и обгръща галактиките в голям ореол, само че е изцяло невидима. Тъмната материя е толкоз необятно публикувана и е в такова обилие, че даже в нашия Млечен път масата й надвишава към 10 пъти масата на звездите. Освен тъмната материя 73% от Вселената пък съставлява изцяло незнайна форма на сила, наречена тъмна сила или невидима сила скрита в галактическия вакуум. Физикът Мичиу Каку пък изяснява в книгите си, че въпреки и невидима, тази странна тъмна материя може да се следи косвено от учените, защото изкривява звездната светлина сходно на стъкло и по този начин може да се откри посредством количеството оптично деформиране, което основава. Тоест познатите ни детайли, от които е формиран и нашият свят, всичко очевидно с помощта на светлината – съставлява едвам 0.3% от Вселената. 0.3%. И ние сме частици от това знамение, от тези 0.3% светлина! Любопитно ми беше обаче дали артистът Моби е прав в рефрена, че " всички сме направени от звезди ", и попитах доктор Голдфарб. И той удостовери. Животът на Земята е плод на галактически (магически, звезден, божествен) прахуляк. " В последна сметка звездите изгарят и силата им и материята им се рециклират ". Също както става и с нас. Затова, имам вяра, е по този начин значимо по какъв начин тъкмо светиш, защо гориш и с кое блестиш в този живот.
Какво друго научих за светлината тази година? Думата хюга да вземем за пример. Онази черна материя – депресията, която, както настояват учените от университета в Охайо, се задейства, когато е мрачно. Тогава просто имунната ни система отслабва. Е, скандинавците обаче, които живеят в най-късите и тъмни дни, са измислили думата за благополучие хюга. Те умеят да си основават уют посредством светлина и са най-големите консуматори на осветителни тела и свещи в света. Но - което е още по-важно - са извънредно общителни, обществени, съчувствени и са най-благоденстващите и щастливи хора в същия този свят.
През 2017 година гледах и кино лентата за братя Люмиер, изобретателите на киното, чиито татко е имал фабрика за произвеждане на фотографски плаки и чиято фамилия Люмиер значи светлина. Изумих се и от двореца на светлината – новия Лувър на архитекта Жан Нувел в Абу Даби. Мислех си и за знанието, което не всеки път носи тъга. Знанието, което може да е противоположното на незнанието, на тъмнината и на страха. Защото знанието просветлява, нали. И възвисява. (Справка - литературата на Милен Русков и киното на Виктор Божинов.)
Тази година видях и една изумителна вътрешна светлина във кино лентата на Яна Титова " 88 MHz ", отдаден на радиожурналиста Йордан Георгиев. Незрящ, той гледа спектакъл със сърцето си. Заедно с него гледахме да вземем за пример спектакъла " Синята птица " на Мариус Куркински, където обликът на Светлината сподели: " Във всеки лунен лъч, който се разлива, във всяка звезда, която се усмихва, във всяка изгряваща зора, във всяка добра и светла мисъл на вашата душа – това съм аз. Все аз и ви приказвам. "
През 2017 година прекарах доста време навън - със звездите. Всеки път си мислех, че тук, на дребното парче Земя, в този къс интервал от време, шансът ни да бъдем щастливи дружно е да знаем повече един за различен. Просто да бъдем дружно, като скандинавците. А какво ще извършите вие с тези 8 минути и 19 секунди, преди слънцето да спре? И кое е най-същественото за очите?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ