Крале в оправданията
Още по тематиката
Българското показване в Пьонгчанг: облачно с проблясъци
от Дневник,26 фев 2018
Българите в Пьонгчанг през днешния ден: денят на огромните очаквания
от Дневник,24 фев 2018 Добре, че през две години се организират олимпийски игри, с цел да може българският спорт да се показа в коронната си дисциплинираност – оправданията. Защото другояче няма с какво да се похвали. Обичайно в тази роля влизат спортните ръководители, само че и измежду тях има по-добри и по-слаби.
Титлата " Крал на оправданията " след игрите в Пьонгчанг се печели от спортния министър Красен Кралев. В телевизионно изявление за bTV той упрекна най-силната зимна нация на олимпиадата Норвегия в липса на феърплей, защото " целият им тим в биатлона и ски бягането са астматици и всички носят препарат за астма, който е обвързван с повишение на кислородния продан в организма ".
Това изказване подвига летвата на недоволствата, които всекидневно варират към интернационалния скрит план (когато ни заловен с допинг), това, че сме неуместни за огромните народи (в спортовете със съдийски оценки), че сме дребна страна (което не е правилно нито по мярка, нито по брой на населението) и обичайното мрънкане, че парите са доста по-малко от бюджетите на по-успелите спортни страни.
Към тях за представянето в Пьонгчанг се прибавят неналичието на инфраструктура и фактът, че обичайно не сме положителни в зимните спортове. Теория, която предвид на последните резултати в летните спортове елементарно може да се приспособява още за идващите игри в Токио през 2020 година А най-добре беше в действителност да се каже, че в България няма обичайно спортуващи като в Норвегия, където 93% от младите членуват в 11 хиляди спортни клуба в зимните дисциплини, а бюджетът за подготовка е с 20 милиона лв. по-малко от този на България.
Проблемът както постоянно не е в това, че България е дребна, бедна и лишена от обичаи, а в организацията. От години към този момент всички все по-често се съгласяват, че парите за спорт не са толкоз малко. Но не си признават и обстоятелството, че не се изразходват дейно.
Никой не знае какво вършат федерациите с държавните дотации и по тази причина не знаят какви резултати да чакат. Успехите се изчерпват в количеството усвоени средства, а не в привлечените към спорта хора. Вместо да проучват и построяват системи за подготовка, те все мрънкат. Там нямат равни.
Българското показване в Пьонгчанг: облачно с проблясъци
от Дневник,26 фев 2018
Българите в Пьонгчанг през днешния ден: денят на огромните очаквания
от Дневник,24 фев 2018 Добре, че през две години се организират олимпийски игри, с цел да може българският спорт да се показа в коронната си дисциплинираност – оправданията. Защото другояче няма с какво да се похвали. Обичайно в тази роля влизат спортните ръководители, само че и измежду тях има по-добри и по-слаби.
Титлата " Крал на оправданията " след игрите в Пьонгчанг се печели от спортния министър Красен Кралев. В телевизионно изявление за bTV той упрекна най-силната зимна нация на олимпиадата Норвегия в липса на феърплей, защото " целият им тим в биатлона и ски бягането са астматици и всички носят препарат за астма, който е обвързван с повишение на кислородния продан в организма ".
Това изказване подвига летвата на недоволствата, които всекидневно варират към интернационалния скрит план (когато ни заловен с допинг), това, че сме неуместни за огромните народи (в спортовете със съдийски оценки), че сме дребна страна (което не е правилно нито по мярка, нито по брой на населението) и обичайното мрънкане, че парите са доста по-малко от бюджетите на по-успелите спортни страни.
Към тях за представянето в Пьонгчанг се прибавят неналичието на инфраструктура и фактът, че обичайно не сме положителни в зимните спортове. Теория, която предвид на последните резултати в летните спортове елементарно може да се приспособява още за идващите игри в Токио през 2020 година А най-добре беше в действителност да се каже, че в България няма обичайно спортуващи като в Норвегия, където 93% от младите членуват в 11 хиляди спортни клуба в зимните дисциплини, а бюджетът за подготовка е с 20 милиона лв. по-малко от този на България.
Проблемът както постоянно не е в това, че България е дребна, бедна и лишена от обичаи, а в организацията. От години към този момент всички все по-често се съгласяват, че парите за спорт не са толкоз малко. Но не си признават и обстоятелството, че не се изразходват дейно.
Никой не знае какво вършат федерациите с държавните дотации и по тази причина не знаят какви резултати да чакат. Успехите се изчерпват в количеството усвоени средства, а не в привлечените към спорта хора. Вместо да проучват и построяват системи за подготовка, те все мрънкат. Там нямат равни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ