Участта на слугите
Още отпреди рухването на Стената следя по нашите земи участта на прислужниците. Тя в никакъв случай не е радостна.
Едно време, процесът изглеждаше по следния метод. Обявява Партията-майка някаква политическа " линия " – с данданиите му, репортажите, уводните публикации, кинопрегледите. Навсякъде из страната се разпростира " всенародна поддръжка ". Всички се надвикват, с цел да потвърдят честност, а най-силно крещят прислужниците – тези, които сега не са никои, само че са уверени, че в случай че викат задоволително мощно, " от горната страна " ще ги виждат и ще ги " изтеглят " в някой " уред ".
Добре, но не след дълго " горе " една група преборва друга група. Обявена е нова " линия ", радикално друга от предходната. А тя, предходната, е оповестена (обикновено – полу-чуто) като неточност или " забежка ". Някой би трябвало да го отнесе за тая " забежка ". Кой? Е, няма да е някой от " огромното добр’утро ", тъй като на следващия ден отново неговата група може да надделее и тогава да се случат разнообразни неприятности.
Трябва да го отнесе някой, който не е никой. " Отгоре " оглеждат терена за претенденти. Ами – ето ги: тия, които най-силно крякаха в поддръжка на предходната " линия ", оказала се " забежка ". И прислужниците се оказват, вместо " изтеглени нагоре " – низвергнати.
Наблюдавах ги с избран научно-изследователски интерес. Винаги си тръгваха с опулени, нищо неразбиращи очи, в които напираше въпросът на въпросите: Какво не направих, както би трябвало? Не бях ли най-верният?
Най-отдаденият?
Винаги съм се смайвал, с каква лекост прислужниците влизат в тази серпантина. Та те не са ли забелязали, какво се е случило с предходните? Очевидно, и да са забелязали, са си споделили: " Ония бяха страшни тъпаци. Нито викаха
задоволително качествено, нито коленичиха задоволително безапелационно. Аз няма да съм подобен ". И хайде – идващия епизод, съвсем като предходния.
В последните години, т.е. откак стартира възобновяване на нравите, настройките и даже на езика на бай-тошовия социализъм, още веднъж се появи фигурата на слугата-лузър. Отново се чудя, всякога, с какъв ум прислужниците влизат в тази игра, откакто е ясно, че най-после те ще отнесат огромните плесници? И без всякакво чудене следя, по какъв начин ги спохожда неизбежната в такива случаи орис.
Още при започване на постановката против Десислава Иванчева, с любознание следих Петко Дюлгеров, който явно се беше съгласил да сътрудничи на прокуратурата против някогашната кметица. " Точно тоя ще го отнесе най-после " – си споделих, след оглеждане и на останалите претенденти. Очевидно беше. С какъв обаче ум се навря този Петко в огромните плесници? Не му ли бе ясно, че каквото и да са му дали обещание прокурорите, най-после безусловно нищо няма да му дадат? Напротив, ще му вземат.
Въртя се това дело месец след месец, Дюлгеров изглеждаше все по-нещастен. Може би си е представял, че ще се развява с яхта из топлите морета, само че все си беше задържан. Накрая, явно най-накрая схванал, че са го изпържили, се отхвърли от " показаният " си. И се оказа екипиран с инфаркт по домовете...
Тъй като от десетилетия знам, че такива образци въобще не работят отрезвяващо на останалите мераклии, с любознание се оглеждах: кой ще е идващият, хукнал с комсомолски жар да обслужва властта, единствено с цел да го
отнесе от нея най-после? Оказа се (ако подминем дребни фигури от локален мащаб) – новият Генерален шеф на БНР и напълно новият шеф на Програма Хоризонт.
Какво знаем по случая до момента? " Отгоре " се обаждат в БНР и желаят да бъде запушена устата на Силвия Великова, тъй като е срещу кандидатурата на Иван Гешев и също така " приканва за митинги ". Наличният все още
шеф на Хоризонт не извършва " линията ". Новият Генерален шеф – за който никой не е чувал и който, затова, е явен претендент за ролята на най-силно викащ, та да го създадат " някой " – уволнява шефа
на Хоризонт и поставя нов, който да следва спуснатата " линия ". И той я следва. Сваля Великова от ефир и й взема ресора.
Тук към този момент си личи, за какво тези игри са единствено за напреднали; и за какво дилетантите, в случай че се намесят, попадат сред огромните плесници. Т.е. – за какво прислужниците са прислужници, а не господари.
В поддръжка на Великова потегля мощно, достоверно (т.е. за разлика от " всенародните поддържа " на слугинажа) придвижване. Двамата шефове изпадат, естествено, в суматоха. Вместо на козируване и послушание са се натъкнали на опозиция – нещо, което въобще не са очаквали (та нали извършват " линията ", спусната " от горната страна "?). Правят фундаменталната неточност да стартират, час по час, да се изясняват пред публиката – нещо, което не умеят да вършат по един в действителност смехотворен метод. Все още не си дават сметка, че са в зоната на шамарите: извадили напоказ нещо, което им е подредено да сторят тайничко и тихичко.
Съпротивата единствено нараства. Накрая шефовете дърпат шалтера на Хоризонт, с цел да изпълнят " линията " в най-буквалния смисъл – т.е. Великова да не е в ефир.
Представям си, по какъв начин са се поздравявали с тази своя увереност. Е, в този момент " от горната страна " няма по какъв начин да не ги виждат, какъв брой са правилни и отдадени на " линията "...
Обаче последното, което желаят " горе " е скандал с такива чутовни размери. Те са хора от сенките и избират да работят в здрача. Внезапно " линията " внезапно се трансформира. Двамата радио-директори са прекалили в рвението си и са изпаднали в " забежка ". Следва разпит в ДАНС.
Огромна е вероятността да бъдат съдени за нещо доста неприятно, като да вземем за пример тероризъм, в последно време предефиниран от прокуратурата като " всяване на нерешителност в популацията ". Е, каква убеденост, откакто
радиото в никакъв случай не е спирало по този метод, даже по време на война, а в този момент – цели пет часа? Какво са си помислили бабите на село, гледайки с неразбиране замлъкналата " радиоточка "?
Могат да го отнесат, несъмнено, и по десетки други параграфи, тъй като въпреки всичко са изложили тия " горе " със своето несвоевременно рвение. Може и инфаркти по домовете да има...
Сега следва огромният шеф да стартира да топи дребния шеф, с цел да избави личната си кожа. Но, съдейки по реакцията на тия " горе ", те не са в въодушевление да договарят.
В този случай работата е към този момент ясна. Отмествам взор и оглеждам терена с цел да видя, кой ще е идващият, тръгнал да споделя тъжната орис на прислужниците в тези слугински времена.
Едно време, процесът изглеждаше по следния метод. Обявява Партията-майка някаква политическа " линия " – с данданиите му, репортажите, уводните публикации, кинопрегледите. Навсякъде из страната се разпростира " всенародна поддръжка ". Всички се надвикват, с цел да потвърдят честност, а най-силно крещят прислужниците – тези, които сега не са никои, само че са уверени, че в случай че викат задоволително мощно, " от горната страна " ще ги виждат и ще ги " изтеглят " в някой " уред ".
Добре, но не след дълго " горе " една група преборва друга група. Обявена е нова " линия ", радикално друга от предходната. А тя, предходната, е оповестена (обикновено – полу-чуто) като неточност или " забежка ". Някой би трябвало да го отнесе за тая " забежка ". Кой? Е, няма да е някой от " огромното добр’утро ", тъй като на следващия ден отново неговата група може да надделее и тогава да се случат разнообразни неприятности.
Трябва да го отнесе някой, който не е никой. " Отгоре " оглеждат терена за претенденти. Ами – ето ги: тия, които най-силно крякаха в поддръжка на предходната " линия ", оказала се " забежка ". И прислужниците се оказват, вместо " изтеглени нагоре " – низвергнати.
Наблюдавах ги с избран научно-изследователски интерес. Винаги си тръгваха с опулени, нищо неразбиращи очи, в които напираше въпросът на въпросите: Какво не направих, както би трябвало? Не бях ли най-верният?
Най-отдаденият?
Винаги съм се смайвал, с каква лекост прислужниците влизат в тази серпантина. Та те не са ли забелязали, какво се е случило с предходните? Очевидно, и да са забелязали, са си споделили: " Ония бяха страшни тъпаци. Нито викаха
задоволително качествено, нито коленичиха задоволително безапелационно. Аз няма да съм подобен ". И хайде – идващия епизод, съвсем като предходния.
В последните години, т.е. откак стартира възобновяване на нравите, настройките и даже на езика на бай-тошовия социализъм, още веднъж се появи фигурата на слугата-лузър. Отново се чудя, всякога, с какъв ум прислужниците влизат в тази игра, откакто е ясно, че най-после те ще отнесат огромните плесници? И без всякакво чудене следя, по какъв начин ги спохожда неизбежната в такива случаи орис.
Още при започване на постановката против Десислава Иванчева, с любознание следих Петко Дюлгеров, който явно се беше съгласил да сътрудничи на прокуратурата против някогашната кметица. " Точно тоя ще го отнесе най-после " – си споделих, след оглеждане и на останалите претенденти. Очевидно беше. С какъв обаче ум се навря този Петко в огромните плесници? Не му ли бе ясно, че каквото и да са му дали обещание прокурорите, най-после безусловно нищо няма да му дадат? Напротив, ще му вземат.
Въртя се това дело месец след месец, Дюлгеров изглеждаше все по-нещастен. Може би си е представял, че ще се развява с яхта из топлите морета, само че все си беше задържан. Накрая, явно най-накрая схванал, че са го изпържили, се отхвърли от " показаният " си. И се оказа екипиран с инфаркт по домовете...
Тъй като от десетилетия знам, че такива образци въобще не работят отрезвяващо на останалите мераклии, с любознание се оглеждах: кой ще е идващият, хукнал с комсомолски жар да обслужва властта, единствено с цел да го
отнесе от нея най-после? Оказа се (ако подминем дребни фигури от локален мащаб) – новият Генерален шеф на БНР и напълно новият шеф на Програма Хоризонт.
Какво знаем по случая до момента? " Отгоре " се обаждат в БНР и желаят да бъде запушена устата на Силвия Великова, тъй като е срещу кандидатурата на Иван Гешев и също така " приканва за митинги ". Наличният все още
шеф на Хоризонт не извършва " линията ". Новият Генерален шеф – за който никой не е чувал и който, затова, е явен претендент за ролята на най-силно викащ, та да го създадат " някой " – уволнява шефа
на Хоризонт и поставя нов, който да следва спуснатата " линия ". И той я следва. Сваля Великова от ефир и й взема ресора.
Тук към този момент си личи, за какво тези игри са единствено за напреднали; и за какво дилетантите, в случай че се намесят, попадат сред огромните плесници. Т.е. – за какво прислужниците са прислужници, а не господари.
В поддръжка на Великова потегля мощно, достоверно (т.е. за разлика от " всенародните поддържа " на слугинажа) придвижване. Двамата шефове изпадат, естествено, в суматоха. Вместо на козируване и послушание са се натъкнали на опозиция – нещо, което въобще не са очаквали (та нали извършват " линията ", спусната " от горната страна "?). Правят фундаменталната неточност да стартират, час по час, да се изясняват пред публиката – нещо, което не умеят да вършат по един в действителност смехотворен метод. Все още не си дават сметка, че са в зоната на шамарите: извадили напоказ нещо, което им е подредено да сторят тайничко и тихичко.
Съпротивата единствено нараства. Накрая шефовете дърпат шалтера на Хоризонт, с цел да изпълнят " линията " в най-буквалния смисъл – т.е. Великова да не е в ефир.
Представям си, по какъв начин са се поздравявали с тази своя увереност. Е, в този момент " от горната страна " няма по какъв начин да не ги виждат, какъв брой са правилни и отдадени на " линията "...
Обаче последното, което желаят " горе " е скандал с такива чутовни размери. Те са хора от сенките и избират да работят в здрача. Внезапно " линията " внезапно се трансформира. Двамата радио-директори са прекалили в рвението си и са изпаднали в " забежка ". Следва разпит в ДАНС.
Огромна е вероятността да бъдат съдени за нещо доста неприятно, като да вземем за пример тероризъм, в последно време предефиниран от прокуратурата като " всяване на нерешителност в популацията ". Е, каква убеденост, откакто
радиото в никакъв случай не е спирало по този метод, даже по време на война, а в този момент – цели пет часа? Какво са си помислили бабите на село, гледайки с неразбиране замлъкналата " радиоточка "?
Могат да го отнесат, несъмнено, и по десетки други параграфи, тъй като въпреки всичко са изложили тия " горе " със своето несвоевременно рвение. Може и инфаркти по домовете да има...
Сега следва огромният шеф да стартира да топи дребния шеф, с цел да избави личната си кожа. Но, съдейки по реакцията на тия " горе ", те не са в въодушевление да договарят.
В този случай работата е към този момент ясна. Отмествам взор и оглеждам терена с цел да видя, кой ще е идващият, тръгнал да споделя тъжната орис на прислужниците в тези слугински времена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ