Още отпреди падането на Стената наблюдавам по нашите земи участта

...
Още отпреди падането на Стената наблюдавам по нашите земи участта
Коментари Харесай

Участта на слугите

Още отпреди рухването на Стената следя по нашите земи участта на прислужниците. Тя в никакъв случай не е радостна.

Едно време, процесът изглеждаше по следния метод. Обявява Партията-майка някаква политическа " линия " – с данданиите му, репортажите, уводните публикации, кинопрегледите. Навсякъде из страната се разпростира " всенародна поддръжка ". Всички се надвикват, с цел да потвърдят честност, а най-силно крещят прислужниците – тези, които сега не са никои, само че са уверени, че в случай че викат задоволително мощно, " от горната страна " ще ги виждат и ще ги " изтеглят " в някой " уред ".

Добре, но не след дълго " горе " една група преборва друга група. Обявена е нова " линия ", радикално друга от предходната. А тя, предходната, е оповестена (обикновено – полу-чуто) като неточност или " забежка ". Някой би трябвало да го отнесе за тая " забежка ". Кой? Е, няма да е някой от " огромното добр’утро ", тъй като на следващия ден отново неговата група може да надделее и тогава да се случат разнообразни неприятности.

Трябва да го отнесе някой, който не е никой. " Отгоре " оглеждат терена за претенденти. Ами – ето ги: тия, които най-силно крякаха в поддръжка на предходната " линия ", оказала се " забежка ". И прислужниците се оказват, вместо " изтеглени нагоре " – низвергнати.

Наблюдавах ги с избран научно-изследователски интерес. Винаги си тръгваха с опулени, нищо неразбиращи очи, в които напираше въпросът на въпросите: Какво не направих, както би трябвало? Не бях ли най-верният?
Най-отдаденият?

Винаги съм се смайвал, с каква лекост прислужниците влизат в тази серпантина. Та те не са ли забелязали, какво се е случило с предходните? Очевидно, и да са забелязали, са си споделили: " Ония бяха страшни тъпаци. Нито викаха
задоволително качествено, нито коленичиха задоволително безапелационно. Аз няма да съм подобен ". И хайде – идващия епизод, съвсем като предходния.

В последните години, т.е. откак стартира възобновяване на нравите, настройките и даже на езика на бай-тошовия социализъм, още веднъж се появи фигурата на слугата-лузър. Отново се чудя, всякога, с какъв ум прислужниците влизат в тази игра, откакто е ясно, че най-после те ще отнесат огромните плесници? И без всякакво чудене следя, по какъв начин ги спохожда неизбежната в такива случаи орис.

Още при започване на постановката против Десислава Иванчева, с любознание следих Петко Дюлгеров, който явно се беше съгласил да сътрудничи на прокуратурата против някогашната кметица. " Точно тоя ще го отнесе най-после " – си споделих, след оглеждане и на останалите претенденти. Очевидно беше. С какъв обаче ум се навря този Петко в огромните плесници? Не му ли бе ясно, че каквото и да са му дали обещание прокурорите, най-после безусловно нищо няма да му дадат? Напротив, ще му вземат.

Въртя се това дело месец след месец, Дюлгеров изглеждаше все по-нещастен. Може би си е представял, че ще се развява с яхта из топлите морета, само че все си беше задържан. Накрая, явно най-накрая схванал, че са го изпържили, се отхвърли от " показаният " си. И се оказа екипиран с инфаркт по домовете...

Тъй като от десетилетия знам, че такива образци въобще не работят отрезвяващо на останалите мераклии, с любознание се оглеждах: кой ще е идващият, хукнал с комсомолски жар да обслужва властта, единствено с цел да го
отнесе от нея най-после? Оказа се (ако подминем дребни фигури от локален мащаб) – новият Генерален шеф на БНР и напълно новият шеф на Програма Хоризонт.

Какво знаем по случая до момента? " Отгоре " се обаждат в БНР и желаят да бъде запушена устата на Силвия Великова, тъй като е срещу кандидатурата на Иван Гешев и също така " приканва за митинги ". Наличният все още
шеф на Хоризонт не извършва " линията ". Новият Генерален шеф – за който никой не е чувал и който, затова, е явен претендент за ролята на най-силно викащ, та да го създадат " някой " – уволнява шефа
на Хоризонт и поставя нов, който да следва спуснатата " линия ". И той я следва. Сваля Великова от ефир и й взема ресора.

Тук към този момент си личи, за какво тези игри са единствено за напреднали; и за какво дилетантите, в случай че се намесят, попадат сред огромните плесници. Т.е. – за какво прислужниците са прислужници, а не господари.

В поддръжка на Великова потегля мощно, достоверно (т.е. за разлика от " всенародните поддържа " на слугинажа) придвижване. Двамата шефове изпадат, естествено, в суматоха. Вместо на козируване и послушание са се натъкнали на опозиция – нещо, което въобще не са очаквали (та нали извършват " линията ", спусната " от горната страна "?). Правят фундаменталната неточност да стартират, час по час, да се изясняват пред публиката – нещо, което не умеят да вършат по един в действителност смехотворен метод. Все още не си дават сметка, че са в зоната на шамарите: извадили напоказ нещо, което им е подредено да сторят тайничко и тихичко.

Съпротивата единствено нараства. Накрая шефовете дърпат шалтера на Хоризонт, с цел да изпълнят " линията " в най-буквалния смисъл – т.е. Великова да не е в ефир.

Представям си, по какъв начин са се поздравявали с тази своя увереност. Е, в този момент " от горната страна " няма по какъв начин да не ги виждат, какъв брой са правилни и отдадени на " линията "...

Обаче последното, което желаят " горе " е скандал с такива чутовни размери. Те са хора от сенките и избират да работят в здрача. Внезапно " линията " внезапно се трансформира. Двамата радио-директори са прекалили в рвението си и са изпаднали в " забежка ". Следва разпит в ДАНС.

Огромна е вероятността да бъдат съдени за нещо доста неприятно, като да вземем за пример тероризъм, в последно време предефиниран от прокуратурата като " всяване на нерешителност в популацията ". Е, каква убеденост, откакто
радиото в никакъв случай не е спирало по този метод, даже по време на война, а в този момент – цели пет часа? Какво са си помислили бабите на село, гледайки с неразбиране замлъкналата " радиоточка "?

Могат да го отнесат, несъмнено, и по десетки други параграфи, тъй като въпреки всичко са изложили тия " горе " със своето несвоевременно рвение. Може и инфаркти по домовете да има...

Сега следва огромният шеф да стартира да топи дребния шеф, с цел да избави личната си кожа. Но, съдейки по реакцията на тия " горе ", те не са в въодушевление да договарят.

В този случай работата е към този момент ясна. Отмествам взор и оглеждам терена с цел да видя, кой ще е идващият, тръгнал да споделя тъжната орис на прислужниците в тези слугински времена.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР