10 откачени исторически факта за Япония
Още откогато страната се появява в античните китайски летописи, малко места могат да се похвалят с толкоз цветуща и забавна история като Япония. Докато мнозина са чували за това по какъв начин монголската инвазия е спряна от цунамита или по какъв начин през интервала Едо страната е откъсната от света, има още доста странни моменти от японската история.
Било е нелегално да се яде месо
В средата на 7-и век японското държавно управление не разрешава потреблението на месо. Тази възбрана продължава повече от 1200 години. Вероятно въодушевен от будисткото предписание, забраняващо отнемането на живот, през 675г император Тенму издава указ, забраняващ консумирането на маймуни и домашни животни.
Първоначалният закон се отнася единствено за интервала сред април и септември, само че по-късно законите и религиозните практики не разрешават напълно потреблението на месо, изключително на телешко. Контактът с християнски мисионери стартира популяризирането на месоядството още веднъж през 16-и век. Макар друга възбрана да влиза в действие през 1678г, японците не престават да ядат месо.
През 1872г управляващите публично отстраняват възбраната и даже императорът минава на месо.
Кабуки е основан от жена в мъжки облекла
Една от най-известните културни забележителности на Япония е Кабуки – цветуща форма на танцов спектакъл, в който мъжки и женски персонажи се играят от мъже. В ранните години на Кабуки обаче е било тъкмо противоположното: персонажите са играни от дами.
Танцовата драма е основана от жрицата Идзумо-но Окуни, която става известна с танци и скечове, които извършва облечена като мъж. Енергичните и чувствени постановки на Окуни стават шлагер и други куртизанки вземат решение да натрупат пари от стила й.
Това „ женско Кабуки “ е толкоз известно, че танцьорките даже са канени от дайми (влиятелни личности) за частни представления в дворците им. Колкото и да се харесва на народа това ново изкуство обаче, държавното управление не е очаровано.
През 1629г, след експлоадирането на протест по време на Кабуки зрелище в Киото, на дамите е неразрешено да се качват на сцената. Мъже поемат женските функции и Кабуки се трансформира в това, което познаваме през днешния ден.
Капитулацията на Япония през Втората международна война за малко да не се случи
На 15 август 1945г, император Хирохито афишира по радиото безусловната капитулация на Япония. Предаването не е онлайн, а е запис от предходната нощ. Освен това не излиза от имперския замък.
Същата вечер, когато императорът прави записа, група японски военни, които отхвърлят да се предадат, вършат прелом. Майо Кенджи Хатакана, лидерът на преврата, окупира двореца с хората си в продължение на няколко часа. Хатакана желае записа да бъде погубен. Макар бойците му подробно да претърсват целия замък, те не го откриват на никое място.
Като по знамение, макар претърсването на всеки напускащ двореца, записът е изнесен от двореца в един панер за пране. Хатанака обаче не се предава. Той си потегля и препуска до близката радио станция с колелото си.
Хатанака желае да направи изказване по радиото, само че му споделят, че не е допустимо поради механически проблем. Победен, бунтовникът се връща в двореца и се прострелва пред постройката.
Самураите са тествали мечовете си върху инцидентни жители
В средновековна Япония се е смятало за срамно мечът на самурая да не може да разреже тялото на врага с един размах. Следователно било значимо самураят да е наясно с качеството на оръжието си и всеки нов меч трябвало да бъде пробван преди борба.
Самураите нормално правели пробни сечения по телата на нарушители и трупове. Но имало и различен способ, наименуван цужигири (кръстовищно убийство), при който целите били инцидентни минувачи, пресичащи кръстовищата вечер.
Такива произшествия имало рядко, само че въпреки всичко казусът се задълбочава до толкоз, че управляващите не разрешават практиката през 1602г.
Японски бойци са събирали уши и носове като военни титли
Под командването на именития пълководец Тойотоми Хидейоши, Япония нахлува в Корея два пъти сред 1592 и 1598г. Макар японците да се отдръпват, нашествията са много брутални и към милион корейци губят живота си.
В този интервал не било необичайност японските бойци да вземат главите на своите врагове за титли. Изпращането на толкоз доста глави до Япония обаче се оказва мъчно, по тази причина бойците стартират да режат уши и носове.
В Япония тези титли се съхранявали в специфични гробници. В една такава гробница в Киото има десетки хиляди титли. Друга в Окаяма е съдържала 20 000 носове, които са върнати на Корея през 1992г.
Бащата на камикадзетата си прави сепуко като възмездие за водачите, които са починали поради него
През октомври 1944г вицеадмирал Такиджиро Ониши счита, че единственият метод Япония да завоюва Втората международна война е посредством камикадзе интервенция – самоубийствени офанзиви, при които японски водачи разрушават самолетите си в съюзнически кораби. Ониши се надява, че шокът от нападенията ще провокира безпорядък измежду американците и ще ги накара да се предадат. Той е толкоз обезверен, че е подготвен да пожертва 20 милиона японски живота, с цел да завоюва.
След като през август 1945г чува, че императорът се е предал, Ониши се побърква поради хилядите камикадзе водачи, които е пожертвал. Той счита, че единственият му метод за възмездие е посредством самоубийство и си прави сепуко. В предсмъртната си записка той се извинява на „ душите на тези изгубили живота си и на опечалените им близки “ и моли младите японци да се стремят към международен мир.
Първият покръстен японец е бил търсен палач
През 1546г 35-годишният самурай Анджиро бяга от закона. Издирван за убийството на мъж при дуел, той се крие в комерсиално пристанище в Кагошима. Докато е там, Анджиро влиза по отношение на португалци, които го съжаляват и го изпращат в Малака.
Там той учи португалски и е покръстен, приемайки името Пауло де Санта Фе, трансформирайки се в първия японски християнин. Освен това се среща с Франциск Ксаверий, йезуитски духовник, който пътува с Анджиро на християнска задача в Япония през лятото на 1549г. Мисията е несполучлива и двамата се разделят, като Ксаверий взема решение да си опита шанса в Китай.
Макар задачата на Ксаверий в Япония да не дава упования резултат, въпреки всичко той е разгласен за светец и настойник на християнските мисионери. Смята се, че Анджиро умира като корсар и от дълго време е пропуснат.
Японците не разрешават робството поради португалците
Не доста откакто Запада открива контакт с Япония през 1540-те, сред Португалия и Япония стартира търговия с плебеи. Продавани на португалците от други японци, тези плебеи са изпращани в Португалия и други елементи на Азия. Търговията придобива такива мащаби, че даже португалски плебеи в Макао имали японски плебеи.
На йезуитски мисионери това не се понравило. През 1571г те убеждават краля на Португалия да постави завършек на японското поробителство, въпреки португалските колонисти да пренебрегват възбраната.
Тютоми Хидейоши, японски пълководец и водач, има твърда позиция по отношение на търговията с плебеи. Макар иронично да няма проблем с поробването на корейци по време на корейските нашествия, които прави през 1590-те, Хидейоши упорства да се постави завършек на търговията с японски плебеи.
През 1587г той издава възбрана, въпреки продажбата на плебеи да продължава още малко по-късно.
Повече от 200 японски ученички служат като медицински сестри в Битката за Окинава
През април 1945г Съюзниците атакуват Окинава. Тримесечната кървава баня предизвиква гибелта на над 200 000 души, 94 000 от които са цивилни жители. Сред цивилните жертви е корпуса на сестрите от Химеюри – група от 200 ученички на възраст сред 15 и 19 години, които японците са принудили да работят като медицински сестри по време на борбата.
Първоначално девойките са във военна болница, само че по-късно са преместени в пещери. Те хранят ранени японски бойци, оказват помощ при ампутации и погребват мъртвите. С напредването на американците, на девойките им е неразрешено да се предават. Вместо това им е казано да се самоубият с ръчна граната.
Макар някои от тях да се самоубиват, други умират по време на нападенията. 51 от девойките са убити при бомбардирането на пещерата, в която се укриват.
Япония има своя нуклеарна стратегия по време на Втората международна война
Атомните бомбардировки на Хирошима Нагазаки шокират Япония и света през август 1945г, само че един японски академик не е бил изключително сюрпризиран. Физикът Йошио Нишина се страхувал от опцията за такова нахлуване още от 1939г. Той оглавявал също първата японска стратегия за нуклеарно оръжие, която води началото си от април 1941г.
През 1943г комитет заключава, че основаването на нуклеарно оръжие е допустимо, само че прекомерно мъчно, даже за Съединени американски щати. Японците въпреки всичко не престават да преглеждат опцията, като основават програмата F-Go, ръководена от физика Бунсаку Аракатсу.
Макар никоя от стратегиите да не е сполучлива, кой знае какъв брой друго е щяла да се развие войната, в случай че Япония е имала първа нуклеарно оръжие… Според създателя Робърт Уилкокс, Япония е имала познанието да сътвори атомна бомба, само че не и ресурсите за това. През май 1945г, една нацистка подводница, пренасяща 540 кг ураниев оксид е хваната от американците на път за Токио.
