Дори не предполагате този факт, свързан с правилата за движение в Япония
Още от дребни научаваме простичкото предписание – алено значи „ Стоп! “, а зелено – „ Преминавай! “. Простичко, нали? Затова и нашите светофари са с червени, жълти и зелени светлини, написа obekti.bg.
Какво ще стане обаче, в случай че живеете в просвета, в която „ зеленото “ значи и „ синьо “?
Ако шофирате задоволително дълго в Япония, сигурно рано или късно ще се натъкнете на митичните сини светлини на светофарите. На други места в страната те са тюркоазени и даже морскосини. Вероятно ще се запитате „ Счупен ли е този светофар? “.
Може би някой е поставил неправилната крушка?
Не. Отговорът, както показва Atlas Obscura, няма нищо общо с жичкаджийството. Той се крие в японския език.
Преди стотици години японският е включвал думи единствено за четири съществени цвята – черно, бяло, алено и синьо. Ако е трябвало да опишете нещо зелено, употребявате думата за синьо - ao. Тази система е работила добре почти до края на първото хилядолетие, когато думата „ мидори “ (която в началото значи стрък, кълн) стартира да се появява в писмеността и да разказва зеления цвят. Но поради вековното разбъркване на двата цвята хората почнали да възприемат зеленото просто като окраска на синьото. И до през днешния ден, както свидетелства Atlas Obscura, в Япония назовават зелените ябълки ao-ringo (тоест сини ябълки).
Това ни води и до светофарите
По силата на навика в първите закони за придвижване по пътищата цветът за тръгване бил разказан не като midori, а като ao. Японски лингвисти възразили, че това е неопределено и опонира на интернационалния стандарт. През 1973 държавното управление решило да оправи казуса - само че не като промени думата, а като промени целия закон. Било признато, че светофарите би трябвало да употребявал " допустимо най-сините оттенъци " на зеленото - тъй че потреблението на думата ao да е целесъобразно. Така че през днешния ден японците пресичат на синьо, тъй като държавното управление им ги е уверило, че то в действителност е зелено.
Какво ще стане обаче, в случай че живеете в просвета, в която „ зеленото “ значи и „ синьо “?
Ако шофирате задоволително дълго в Япония, сигурно рано или късно ще се натъкнете на митичните сини светлини на светофарите. На други места в страната те са тюркоазени и даже морскосини. Вероятно ще се запитате „ Счупен ли е този светофар? “.
Може би някой е поставил неправилната крушка?
Не. Отговорът, както показва Atlas Obscura, няма нищо общо с жичкаджийството. Той се крие в японския език.
Преди стотици години японският е включвал думи единствено за четири съществени цвята – черно, бяло, алено и синьо. Ако е трябвало да опишете нещо зелено, употребявате думата за синьо - ao. Тази система е работила добре почти до края на първото хилядолетие, когато думата „ мидори “ (която в началото значи стрък, кълн) стартира да се появява в писмеността и да разказва зеления цвят. Но поради вековното разбъркване на двата цвята хората почнали да възприемат зеленото просто като окраска на синьото. И до през днешния ден, както свидетелства Atlas Obscura, в Япония назовават зелените ябълки ao-ringo (тоест сини ябълки).
Това ни води и до светофарите
По силата на навика в първите закони за придвижване по пътищата цветът за тръгване бил разказан не като midori, а като ao. Японски лингвисти възразили, че това е неопределено и опонира на интернационалния стандарт. През 1973 държавното управление решило да оправи казуса - само че не като промени думата, а като промени целия закон. Било признато, че светофарите би трябвало да употребявал " допустимо най-сините оттенъци " на зеленото - тъй че потреблението на думата ao да е целесъобразно. Така че през днешния ден японците пресичат на синьо, тъй като държавното управление им ги е уверило, че то в действителност е зелено.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ