Как България не стана западна държава -
Още от комунизма на всеки, който не беше жертва на тежка идеологическа илюзия, гарнирана с номенклатурни привилегии, му беше ясно, че зад Желязната завеса хората се радват на несравнимо по-голямо благополучие и независимост и скрито искаше да живее като тях. След рухването на комунизма тайните стремежи станаха очевидни и образуваха народен консенсус с присъединяване и на множеството някогашни комунисти.
Как се разклати консенсусът
Според този консенсус единственият път за страната е да се приобщи към западната народна власт, да стане западна страна. И таман този консенсус последователно се разклати, освен това не тъй като се появи опция – даже не съм чул някой да твърди, че съществува източна народна власт. Разклати се вследствие на нова идеологическа илюзия, прекомерно сходна на остарялата. От комунистическата идеология - по този начин, както тя чертаеше фронта на Студената война, бе реанимирано затихналото за повече от десетилетие оклеветяване на Запада.
То стартира от началото на 21. век, само че към този момент със средствата на хибридната война, състояща се в експорт от Изток на Запад на корупция и агитация. Корупцията би трябвало да обезпечи обществен достъп и представители на пропагандата. А пропагандата би трябвало да разколебае популацията на страните от НАТО и Европейски Съюз в качествата на демокрацията, като ги убеди, че не друго, а таман демокрацията е причина за емиграционните талази, финансовите рецесии, световното стопляне, пандемията, съветската инвазия в Украйна…
Възобновяването на офанзивата против Запада бе подтиквано от съвпадането на три фактора: тероризмът, окопаването на Путин във властта и разрастването на обществените мрежи. Целта на ислямския тероризъм още от удара против Търговския център в Ню Йорк през 2001 година е точно такава – рушенето на западната народна власт от вътрешната страна, като наплаши хората дотолкоз, че те сами да се откажат от привилегиите ѝ. С Путин пък на власт в Русия се връща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято геополитическа фиксация също е битката със Запада, а „ старите кримки “ търсят метод да я продължат и след рухването на Берлинската стена. Може да се допусна, че тези два фактора са задочно свързани, поради изказванията, че Путин още като млад чиновник на руските секрети служби, изпратен в Дрезден, е осъществявал съгласуваност сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и интернационалните терористични групи.
Третият фактор – обществените мрежи и сходните интернет платформи за първи път в историята предложиха и то в изключително огромни размери обществена връзка без публицистична отговорност. Това даде опция на мненията, съгласно повторяемостта им и ожесточеността им, да изместват обстоятелствата. Производството на пропагандни „ постове “ се индустриализира и те са безусловно на всяка крачка из виртуалното пространство. А оттова проникват в медиите и институциите, придвижени от механизмите на корупцията.
Мантрите на антизападната агитация
Антизападната агитация следва доста направления с приоритет обаче на желаните от тайните служби компромати на полова основа. При тях най-лесно тематиките и персоните губят публичното си значение и попадат във водовъртежа на персоналните прекарвания и реакции. И подбуждат към настъпателност, сходна на тази, която се съдържа в половите закани на псувните. Така целият Запад – а това са милиони хора, които пазят фамилните обичаи и християнските полезности несравнимо по-убедено от корумпираните диктаторски режими, беше разгласен за извратен. Като мотив се използваше радикализацията на избрани кръгове в отбрана на човешкото право самичък да определяш половата си ориентировка. Една от изпробваните пропагандни тактики е представянето на частта за цялото.
Знак, че антизападната агитация е направила у нас мощен пробив, беше отводът на Народното събрание да ратифицира Истанбулската спогодба, откакто държавното управление я беше приело. Тя беше показана като налагане със закон на „ третия пол ”, макар че в нея за подобен изобщо не се приказва – там става дума за предварителна защита на „ насилието против дамите и домашното принуждение ”.
На локална почва, поради естествената ни русофилия, добре вирее и още една мантра на антизападната агитация – че Путин е жертва на Запада. Защото Западът прекалено много се доближил към него и му ограничавал сферата на въздействие, като че ли дружно са спечелили Студената война и, както след Втората международна война, би трябвало да седнат на една маса и да си разделят света. Попадането в този агитационен капан по линия на русофилското ни състрадание от единствено себе си трансформира българската русофилия в антизападно въодушевление.
Разклащането на прозападния консенсус у нас, прочее, колкото е провокирано извън, толкоз е и резултат на личните ни партийни сметки. След идването на Царя тези сметки доведоха до стартирането на политическата димка „ няма ляво, няма дясно “, която трябваше да скрие зад нереалните дефиниции на понятията смислите им, получени през прехода у нас: на лявото като соцносталгична и постсъветска ориентировка, а на дясното - като прозападна. Отпадането на разграничението посред им докара, първо, до негласната прошка на някогашния режим. И второ - до хибриден модел сред него и западната народна власт, какъвто е вероятен на Изток, само че не и на Запад.
Георги Лозанов, фотография: БГНЕС/Благой Кирилов
Присвоената гражданска война
В началото митингите през 2020 година можеха да се дефинират като младежка прозападна гражданска война. Тя не беше потушена, а беше присвоена, с цел да се пренасочи в противоположната геополитическа посока. Главен уредник на трансформацията се оказа президентът на Републиката, който в режим на абсурд с ресурсите и от името на революцията против хибридния модел, трябваше да го запази, като го назова безпристрастен или уравновесен. В следреволюционните условия това мъчно можеше да стане със старите партии и той акушира нова в лицето на " Продължаваме промяната ". Те обаче относително бързо се усетиха и застанаха на твърда прозападна позиция. Така че дискредитирането им под знаковото название „ харвардци “ се трансформира в следващ епизод от дискредитирането на Запада, още веднъж не без помощта на обвинявания по полова линия.
Като теглим чертата, на прага сме на избори, на които партиите към този момент не се състезават в общата рамка на прозападната ни ориентировка, а тя е единствено едната страна, очевидно по-слабата, поради описаните дотук условия.
Как се разклати консенсусът
Според този консенсус единственият път за страната е да се приобщи към западната народна власт, да стане западна страна. И таман този консенсус последователно се разклати, освен това не тъй като се появи опция – даже не съм чул някой да твърди, че съществува източна народна власт. Разклати се вследствие на нова идеологическа илюзия, прекомерно сходна на остарялата. От комунистическата идеология - по този начин, както тя чертаеше фронта на Студената война, бе реанимирано затихналото за повече от десетилетие оклеветяване на Запада.
То стартира от началото на 21. век, само че към този момент със средствата на хибридната война, състояща се в експорт от Изток на Запад на корупция и агитация. Корупцията би трябвало да обезпечи обществен достъп и представители на пропагандата. А пропагандата би трябвало да разколебае популацията на страните от НАТО и Европейски Съюз в качествата на демокрацията, като ги убеди, че не друго, а таман демокрацията е причина за емиграционните талази, финансовите рецесии, световното стопляне, пандемията, съветската инвазия в Украйна…
Възобновяването на офанзивата против Запада бе подтиквано от съвпадането на три фактора: тероризмът, окопаването на Путин във властта и разрастването на обществените мрежи. Целта на ислямския тероризъм още от удара против Търговския център в Ню Йорк през 2001 година е точно такава – рушенето на западната народна власт от вътрешната страна, като наплаши хората дотолкоз, че те сами да се откажат от привилегиите ѝ. С Путин пък на власт в Русия се връща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято геополитическа фиксация също е битката със Запада, а „ старите кримки “ търсят метод да я продължат и след рухването на Берлинската стена. Може да се допусна, че тези два фактора са задочно свързани, поради изказванията, че Путин още като млад чиновник на руските секрети служби, изпратен в Дрезден, е осъществявал съгласуваност сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и интернационалните терористични групи.
Третият фактор – обществените мрежи и сходните интернет платформи за първи път в историята предложиха и то в изключително огромни размери обществена връзка без публицистична отговорност. Това даде опция на мненията, съгласно повторяемостта им и ожесточеността им, да изместват обстоятелствата. Производството на пропагандни „ постове “ се индустриализира и те са безусловно на всяка крачка из виртуалното пространство. А оттова проникват в медиите и институциите, придвижени от механизмите на корупцията.
Мантрите на антизападната агитация
Антизападната агитация следва доста направления с приоритет обаче на желаните от тайните служби компромати на полова основа. При тях най-лесно тематиките и персоните губят публичното си значение и попадат във водовъртежа на персоналните прекарвания и реакции. И подбуждат към настъпателност, сходна на тази, която се съдържа в половите закани на псувните. Така целият Запад – а това са милиони хора, които пазят фамилните обичаи и християнските полезности несравнимо по-убедено от корумпираните диктаторски режими, беше разгласен за извратен. Като мотив се използваше радикализацията на избрани кръгове в отбрана на човешкото право самичък да определяш половата си ориентировка. Една от изпробваните пропагандни тактики е представянето на частта за цялото.
Знак, че антизападната агитация е направила у нас мощен пробив, беше отводът на Народното събрание да ратифицира Истанбулската спогодба, откакто държавното управление я беше приело. Тя беше показана като налагане със закон на „ третия пол ”, макар че в нея за подобен изобщо не се приказва – там става дума за предварителна защита на „ насилието против дамите и домашното принуждение ”.
На локална почва, поради естествената ни русофилия, добре вирее и още една мантра на антизападната агитация – че Путин е жертва на Запада. Защото Западът прекалено много се доближил към него и му ограничавал сферата на въздействие, като че ли дружно са спечелили Студената война и, както след Втората международна война, би трябвало да седнат на една маса и да си разделят света. Попадането в този агитационен капан по линия на русофилското ни състрадание от единствено себе си трансформира българската русофилия в антизападно въодушевление.
Разклащането на прозападния консенсус у нас, прочее, колкото е провокирано извън, толкоз е и резултат на личните ни партийни сметки. След идването на Царя тези сметки доведоха до стартирането на политическата димка „ няма ляво, няма дясно “, която трябваше да скрие зад нереалните дефиниции на понятията смислите им, получени през прехода у нас: на лявото като соцносталгична и постсъветска ориентировка, а на дясното - като прозападна. Отпадането на разграничението посред им докара, първо, до негласната прошка на някогашния режим. И второ - до хибриден модел сред него и западната народна власт, какъвто е вероятен на Изток, само че не и на Запад.
Георги Лозанов, фотография: БГНЕС/Благой Кирилов
Присвоената гражданска война
В началото митингите през 2020 година можеха да се дефинират като младежка прозападна гражданска война. Тя не беше потушена, а беше присвоена, с цел да се пренасочи в противоположната геополитическа посока. Главен уредник на трансформацията се оказа президентът на Републиката, който в режим на абсурд с ресурсите и от името на революцията против хибридния модел, трябваше да го запази, като го назова безпристрастен или уравновесен. В следреволюционните условия това мъчно можеше да стане със старите партии и той акушира нова в лицето на " Продължаваме промяната ". Те обаче относително бързо се усетиха и застанаха на твърда прозападна позиция. Така че дискредитирането им под знаковото название „ харвардци “ се трансформира в следващ епизод от дискредитирането на Запада, още веднъж не без помощта на обвинявания по полова линия.
Като теглим чертата, на прага сме на избори, на които партиите към този момент не се състезават в общата рамка на прозападната ни ориентировка, а тя е единствено едната страна, очевидно по-слабата, поради описаните дотук условия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ