Още от древността, човекът опитва да опитоми дивите животни. Едновременно

Още от древността, индивидът пробва да опитоми дивите животни. Едновременно с развиването на земеделието, употребявайки уменията добити по време на лов, човек търси способи за опитомяване и отглеждане на животни за месо, мляко, яйца, вълна и кожа. Няма безапелационни данни по какъв начин тъкмо се случва опитомяването, само че най-вероятно дивите животни са взимани от техните майки откакто същите са убивани по време на лов. Самото опитомяване обаче не значи, че животното към този момент е домашно. За опитомяването е нужно държаното при индивида животно да създаде поколение. Тогава се прави селекция и се получава домашно животно. За задачата обаче би трябвало да се запазят индивидите с най-ценни свойства за хората и то в продължение на няколко века. Видовете, за които изискванията на опитомяване могат да бъдат археологически датирани са опитомени почти сред 10000 и 2500 години преди новата епоха.

Първо е опитомено кучето, преди към 10000 години, чийто див предходник е вълкът. Преди към 8500 години в Северна Африка и Индия се отглежда наедрял рогат добитък. Малко по-късно в Югозападна Азия са опитомени овцете и козите. Техни диви прародители са брадатата коза и азиатския муфлон. В същото време в Китай са опитомени и свинете.

Кокошката бива опитомена в Южна Азия преди към 7500 години. Кокошката и други птици, които биват опитомявани и отглеждани в домашни условия дават опция на хората да създават с изключение на месо и един различен доста значим артикул за индивида – яйцето. Постепенно развъждането на домашни птици се развива в Европа и в частност и България.

Подробна информация за развиването на развъждането на домашни прици в плевенския район даде за Дарик радиоИлиян Цветанов, който е Главен специалист в отдел „ Държавен списък “ – Плевен.

Производството и преработката на птиче месо и яйца в Плевенско „ стъпва на промишлени релси “ на 15 февруари1965 година Тогава с решения на управителните органи на локално равнище е учредено междукооперативно дружество от двадесет и две трудово-кооперативни аграрни стопанства, Районен кооперативен съюз – Плевен и Централен кооперативен съюз – София.



Учредителите внасят дялов капитал повече от 2000000 лв.. Междукооперативното дружество работи като такова в интервала 1965 – 1970 година През 1971 година с решение на Министерство на земеделието активността се разделя на две. Производството на бройлери със седалище Славяново се трансферира към Аграрно-промишлен комплекс – Пордим, а яйценосното направление със седалище с. Бохот, Плевенско към Аграрно-промишлен комплекс – Плевен - юг. От 1976 година с решение на Министерски съвет, птицезаводътза бройлери в Славяново минава към научно-производствено обединяване по птицевъдство – Костинброд. Поделение на същото това научно-производствено обединяване по птицевъдство в Костинброд е и птицекомбината за носачки в с. Бохот, Плевенско.

Той е отделение, обособено на обособен баланс, със независима банкова сметка, съществени и оборотни фондове. Комбината е построен за произвеждане и реализация на яйца, меланж, ярки от селекция в живо тегло, строителство и съществени поправки по икономически метод. Изграден е наоколо до с. Бохот, Плевенско в региона на локалната гора. За реализиране на главната активност разполагаем са 22 автомобила, помпена станция, ремонтна работилница с автосервиз и дърводелска работилница. Отначало се употребява и базата на към този момент упоменатия Аграрно-промишлен комплекс – Плевен - юг. В следствие комбината открива филиали и в с.с. Къшин и Радишево, Плевенско. Изградена е и люпилня в Долни Дъбник.



Поради бързото финансово и организационно развиване от 1977 година Птицезавод – Славяново прераства в Комбинат за промишлено произвеждане и преправка на птиче месо и яйца – Плевен. В първата половина на 80-те години на ХХ-ти век същият съумява да се развие до най-голямото промишлено птицевъдно дружество в страната като сплотява няколко действия:

комплекс за развъждане на подрастващи родители за бройлери, който по натуралнии стопански индикатори е на международно ниво;



комплекс за родители носачки, който създава 50% от разплодните яйца за бройлери в страната и по натурални и стопански индикатори е на най-високо равнище в България;

комплекс за промишлено произвеждане на бройлерно месо, който създава почти ¼ от птичето месо в България;

наставнически комплекс за произвеждане и развъждане на общоползвателен хибрид, за потребностите на персоналните стопанства в страната. Хибридът е патент на комбината и е на международно ниво;

Люпилни в Славяново и с. Обнова, Плевенско, оборудвани с най-съвременни високопроизводителни и ефикасни машини и уреди за произвеждане на еднодневни пилета – бройлери и общоползвателно направление, които обезпечават 30% от разплодния материал за страната;



комплекс за произвеждане на фуражно зърно, проведено въз основата на високоефективни технологии;

дружество за произвеждане на птиче месо в персоналните стопанства, като продължение на публичното произвеждане в персоналния двор;

птицекланица в Плевен – най-голямото в страната птицепреработващо дружество за произвеждане на птиче месо и деликатесни артикули. Тя е одобрен експортьор на интернационалния пазар;



транспортно дружество, проведено на основата на няколкостотин транспортни и софтуерни машини, обслужващо всички действия в комбината;

строително дружество, което извършва новото строителство, главните поправки и настоящото поддържане на наличните здания и уреди в комбината;

завод за ексцентрично съоръжение – създава нужните аварийни елементи за поддържане на машините и оборудванията и на профилираното съоръжение на промишленото произвеждане.

Поддържат се тесни настоятелен контакти с редица европейски и близкоизточни страни като: Германия, Гърция, Дания, Ирак, Либия, Румъния, Унгария, Франция и други Комбинатът е притежател на медал „ Народна република България “ – I степен.

Комбинатътза промишлено произвеждане и преправка на птиче месо и яйца – Плевен бива преобразуван в Стопански комбинат за произвеждане и преправка на птиче месо и яйца – Плевен с предписание на Министерски съвет от 1984 година и е негов правоприемник.



С Решение на Окръжен съд – Плевен от 24 юни 1992 година Птицекомбинатът за носачки край Плевен се преименува в Еднолично сдружение с лимитирана отговорност (ЕООД) „ Овобизнес “ – с. Бохот, Плевенско.

С предписание № 118 на Министерския съвет от 17 ноем. 1993 година Стопанският комбинат за произвеждане и преправка на птиче месо и яйца – Плевен приключва своята активност. От 1 ноем. 1993 година стопанският комбинат се преобразува в ЕООД, както следва:

- „ Славяна “ ЕООД – Славяново;

- „ Авотранспорт 93 “ ЕООД – Славяново;

- „ Обновление “ ЕООД – с. Обнова, Плевенско;

- „ Птици и птичи артикули “ ЕООД – Плевен.

Съгласно т. 4 и 6 на Приложение № 5 от Решение на Министерски съвет № 118, „ Птици и птичи артикули “ ЕООД – Плевен се упълномощава да съставлява Стопанскиякомбинат за произвеждане и преправка на птиче месо и яйца - Плевен и преобразуваните от него сдружения за събиране на дължимите суми от задгранични контрагенти по салдото на същия Комбинат към датата на прекратяването му.

По мотив развиването на процесите в българската стопанска система сдруженията са включени в листата за приватизация и последователно приватизирани.

В „ Държавен списък “ – Плевен има регистрирани фондове на:

- Научно-производствено обединяване по птицевъдство – Костинброд – Птицекомбинат за носачки – Плевен с документи за интервала 1976 – 1998 г.;

- Стопански комбинат за произвеждане и преправка на птиче месо и яйца – Плевен с документи за интервала 1965 – 1993 г.;

- „ Славяна “ Еднолично акционерно сдружение (ЕАД) – Славяново с документи за интервала 1993 – 1997 г.;

- „ Птици и птичи артикули “ ЕАД – Плевен с документи за интервала 1993 – 1997 година

- „ Обновление “ ЕАД – с. Обнова, Плевенско с документи за интервала 1993 – 1997 година

- „ Автотранспорт – 93 “ ЕАД – Славяново с документи за интервала 1993 – 1997 г.