Какво се случва с душата, след като умрем и има ли живот след смъртта? (част I)
Още от антични времена другите цивилизации и нации описват своите митични истории за задгробния живот и прераждането на душата. Египтяните, инките, шумерите, римляните, ацтеките, елините, индийците и доста други имат вяра в него и в това, че гибелта не е същинският завършек на нашия живот. В актуалния европейски свят дълго време тази тематика е табу. Не се приказва доста за гибелта, а още по-малко за мистериозното й допустимо продължение.
Това обаче претърпява смяна. С напредването на медицината доста пациенти умират (сърцето им стопира или престават да дишат по някаква причина), само че посредством актуалните технологии и здравна инсталация те са реанимирани и постоянно връщани към живота.
Преживяване, близо до гибелта
По време на този развой мнозина минават през така наречен ПБС – „ Преживяване, близо до гибелта ” (на англ. NDE – Near-Death Experience). Освен при клинична гибел, то може да бъде предизвикано и в моменти, когато сме „ покрай гибелта “ (например при злополука, рухване отвисоко или при други инциденти), както и в моменти, когато се чака настъпването на гибелта.
Повечето хора се смущават от това, което претърпяват в промеждутъка сред живота, гибелта и отново живота. Те постоянно се опасяват или срамят да приказват за прекарванията си на прага на гибелта, с цел да не ги помислят за луди или да не им се присмеят.
Медицината публично афишира прекарванията, близки до гибелта, за халюцинации, ментални патологии, самосканиране на мозъка като техника за оцеляване, мечти, прояви на въображението. С течение на времето от ден на ден пациенти стартират да споделят тези свои странни видения с лекари, медицински личен състав, психолози, психиатри и даже в медиите. Така ПБС набират известност и стават притежание на повече хора. Противно на клиничните медици, доста откриватели са заинтригувани от необикновените, даже свръхестествени разкази на своите пациенти, претърпели ПБС. Те стартират да ги изследват задълбочено и да градят теории и хипотези за тяхната поява и същина.
Живот след живота
Първият, който преглежда публично феномена ПБС, и си разрешава обществено да приказва за него е Реймънд Мууди в книгата „ Живот след живота “, която незабавно става бестселър. Издадена е за първи път през 1975 година
В нея създателят разказва над 100 случая на хора, изпаднали в „ клинична гибел “, и след това завърнали се към живота. Техните свидетелства прекатурват тотално доскорошното разбиране за живота и гибелта и живота след нея. Мууди вкарва пръв термина „ Преживяване, близо до гибелта “ (на прага на смъртта) и бързо се трансформира в знаменит създател и наставник в региона. Примерът и писанията му въодушевяват доста бъдещи откриватели на мистичния феномен. Важно е да отбележим, че множеството ПБС са положителни. Пациентите ги разказват като приятни прекарвания. Но има и такива, които са плашещи и носят неприятни чувства.
Какво виждат хората при прекарвания, близки до гибелта?
При прекарвания, близки до гибелта, хората виждат, чуват и усещат най-разнообразни картини, звуци и усеща. Ще изброим най-често срещаните измежду тях, само че не трябва да забравяме, че всичко е строго самостоятелно и няма тъкмо предписание за това какво бихме изпитали при прекарване на прага на гибелта.
Усещане за обособяване на духа от тялото и носене във въздуха (левитация); Извисяване и наблюдение на личното си тяло и лекарите в стаята (или други хора), които се пробват да го съживят; Попадане в места, които хората оприличават на Рай или Ад; Видения, свързани със знаци, откриване на кармични връзки, фрагменти от отминали животи; Срещи с от дълго време умряли близки и роднини; възприятие, че са измежду познати хора; Ярка светлина; Дълъг мрачен тунел и светлина в края му; Силна топлина; Приятно чувство за успокоение, естетика и мир; Чувство на безгранична обич и блаженство; Срещи с Бог и/или други небесни същества;Ретроспекция на сегашния живот (видяна като разлистваща се книга или филм); Изчезване на болката; Страх и безпокойствие и други
„ Взрив в интензивността ”Анестезиологът доктор Димитър Димитров споделя в свое изявление за предаването „ Знаците “, че от здравна позиция ПБС съставляват положения, в които имаме нарушено или спряло кръвообращение или нарушено или спряло външно дишане. Тоест няма газообмен сред белите дробове и атмосферата. В тези положения пациентът е в кома. И в случай че не бъдат взети ограничения в границите на минути, пациентът ще почине. Теорията, която изяснява научно ПБС, е, че при спряло кръвообращение се получава мощно възбуждане на мозъка. Нещо като „ гърмеж в интензивността “.
Именно в този интервал човек доближава до странните видения, чувства, свръхестествени прекарвания. В този миг организмът с последни сили се бори против настъпващата мъка и освобождава огромно количество ендорфини. Така анестезиологът изяснява приятните чувства като обособяване от тялото, светлина, топлота, всички приятни усеща и страсти, описвани от пациентите. И твърди, че ПБС са в действителност мемоари или неща, които в даден миг от живота ни мощно са впечатлили нашия мозък. Иначе казано, връщане към мемоари.
„ Знаех, че съм безсмъртна, че съм безконечна, че постоянно ще бъда... ”Сред хилядите хора, претърпели ПБС, е Джейни Смит. По време на раждането на второто си дете, тя умира, след което лекарите съумяват да я върнат към живота. Ето какво споделя тя:
Пред очите й – под равнището на хоризонта, се разкрило нещо като град, само че в действителност тя знаела, че това е „ цялостен един свят “. Няколко мъже се доближили към нея. Тя им споделила: „ Знам, че съм мъртва. Знам какво става “. Един от тях й дал отговор: “Да, по този начин е, само че не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук ”.
Докато разговаряли „ не мърдали устите си “, спомня си Джейни. Говорели си телепатично. Двамата разменят още няколко фрази, които мъжът й споделя, че тя ще не помни, откакто се върне в тялото си. Така и става. Джейни Смит не може да си спомни тайните, които й е разкрил непознатият, само че добре си спомня своето извънтелесно прекарване, близо до гибелта. Или по-добре да кажем „ прекарване по време на гибелта ”. След момент съзнанието (душата) на дамата се връща в тялото й. Тя отваря очи и вижда надвесените над себе си лекари и сестри.
Във втора част на текста ще разкажем за ПБС на българския публицист Пламен Григоров, за реинкарнацията и какво споделят учените и откривателите за душата, за нейното битие и величие.
Това обаче претърпява смяна. С напредването на медицината доста пациенти умират (сърцето им стопира или престават да дишат по някаква причина), само че посредством актуалните технологии и здравна инсталация те са реанимирани и постоянно връщани към живота.
Преживяване, близо до гибелта
По време на този развой мнозина минават през така наречен ПБС – „ Преживяване, близо до гибелта ” (на англ. NDE – Near-Death Experience). Освен при клинична гибел, то може да бъде предизвикано и в моменти, когато сме „ покрай гибелта “ (например при злополука, рухване отвисоко или при други инциденти), както и в моменти, когато се чака настъпването на гибелта.
Повечето хора се смущават от това, което претърпяват в промеждутъка сред живота, гибелта и отново живота. Те постоянно се опасяват или срамят да приказват за прекарванията си на прага на гибелта, с цел да не ги помислят за луди или да не им се присмеят.
Медицината публично афишира прекарванията, близки до гибелта, за халюцинации, ментални патологии, самосканиране на мозъка като техника за оцеляване, мечти, прояви на въображението. С течение на времето от ден на ден пациенти стартират да споделят тези свои странни видения с лекари, медицински личен състав, психолози, психиатри и даже в медиите. Така ПБС набират известност и стават притежание на повече хора. Противно на клиничните медици, доста откриватели са заинтригувани от необикновените, даже свръхестествени разкази на своите пациенти, претърпели ПБС. Те стартират да ги изследват задълбочено и да градят теории и хипотези за тяхната поява и същина.
Живот след живота
Първият, който преглежда публично феномена ПБС, и си разрешава обществено да приказва за него е Реймънд Мууди в книгата „ Живот след живота “, която незабавно става бестселър. Издадена е за първи път през 1975 година
В нея създателят разказва над 100 случая на хора, изпаднали в „ клинична гибел “, и след това завърнали се към живота. Техните свидетелства прекатурват тотално доскорошното разбиране за живота и гибелта и живота след нея. Мууди вкарва пръв термина „ Преживяване, близо до гибелта “ (на прага на смъртта) и бързо се трансформира в знаменит създател и наставник в региона. Примерът и писанията му въодушевяват доста бъдещи откриватели на мистичния феномен. Важно е да отбележим, че множеството ПБС са положителни. Пациентите ги разказват като приятни прекарвания. Но има и такива, които са плашещи и носят неприятни чувства.
Какво виждат хората при прекарвания, близки до гибелта?
При прекарвания, близки до гибелта, хората виждат, чуват и усещат най-разнообразни картини, звуци и усеща. Ще изброим най-често срещаните измежду тях, само че не трябва да забравяме, че всичко е строго самостоятелно и няма тъкмо предписание за това какво бихме изпитали при прекарване на прага на гибелта.
Усещане за обособяване на духа от тялото и носене във въздуха (левитация); Извисяване и наблюдение на личното си тяло и лекарите в стаята (или други хора), които се пробват да го съживят; Попадане в места, които хората оприличават на Рай или Ад; Видения, свързани със знаци, откриване на кармични връзки, фрагменти от отминали животи; Срещи с от дълго време умряли близки и роднини; възприятие, че са измежду познати хора; Ярка светлина; Дълъг мрачен тунел и светлина в края му; Силна топлина; Приятно чувство за успокоение, естетика и мир; Чувство на безгранична обич и блаженство; Срещи с Бог и/или други небесни същества;Ретроспекция на сегашния живот (видяна като разлистваща се книга или филм); Изчезване на болката; Страх и безпокойствие и други
„ Взрив в интензивността ”Анестезиологът доктор Димитър Димитров споделя в свое изявление за предаването „ Знаците “, че от здравна позиция ПБС съставляват положения, в които имаме нарушено или спряло кръвообращение или нарушено или спряло външно дишане. Тоест няма газообмен сред белите дробове и атмосферата. В тези положения пациентът е в кома. И в случай че не бъдат взети ограничения в границите на минути, пациентът ще почине. Теорията, която изяснява научно ПБС, е, че при спряло кръвообращение се получава мощно възбуждане на мозъка. Нещо като „ гърмеж в интензивността “.
Именно в този интервал човек доближава до странните видения, чувства, свръхестествени прекарвания. В този миг организмът с последни сили се бори против настъпващата мъка и освобождава огромно количество ендорфини. Така анестезиологът изяснява приятните чувства като обособяване от тялото, светлина, топлота, всички приятни усеща и страсти, описвани от пациентите. И твърди, че ПБС са в действителност мемоари или неща, които в даден миг от живота ни мощно са впечатлили нашия мозък. Иначе казано, връщане към мемоари.
„ Знаех, че съм безсмъртна, че съм безконечна, че постоянно ще бъда... ”Сред хилядите хора, претърпели ПБС, е Джейни Смит. По време на раждането на второто си дете, тя умира, след което лекарите съумяват да я върнат към живота. Ето какво споделя тя:
„ Осъзнавах изцяло всичко. Бях в тъмнината. Не можех да видя нищо. Мислех си, че това не трябваше да е по този начин. Не се допуска, че би трябвало да знам каквото и да е, а знаех. Какво се случи? В този миг почувствах нещо да напуща тялото ми. То профуча. Отиде нагоре от гърдите към върха на главата ми. Можех да го усещам и да го чуя. В този миг се озовах в някаква сива мъгла. Знаех, че съм мъртва. Както си стоях в мъглата с това схващане, си припомням, че се усещах доста радостна и разчувствана, тъй като знаех, че бях и доста жива. Много оживена. Бях тотално съзнаваща. Започнах да лисвам усеща на признателност. Не го правех на глас, само че самата моя същина споделяше: „ Благодаря ти, благодаря ти, Боже, че направи по този начин, че да съм безсмъртна. Не бях изчезнала “.Споделя още, че по-късно като че ли се сляла с бяла светлина, в която не чувствала нищо друго с изключение на безгранична любов, сигурност и протекция. Обгърната от светлината, Джейни усетила необикновен екстаз и прилив на „ всички познания “.
„ Това, което знаех, е, че съм безсмъртна, че съм безконечна, че съм неразрушима, че постоянно съм била, че постоянно ще бъда и че по никакъв метод няма да бъда погубена. “Когато светлината стартира да отслабва, Джейни Смит се озовава на красива зелена поляна. Описва всеобгръщащата светлина към себе си като златиста, друга от миналата. Тя не се излъчва от избран източник, а като че ли струи от центъра на всяко цвете или растение. Цветовете в близост, споделя тя, били неизмеримо красиви и наситени. Пред погледа й се мяркали цветове, каквито не сме виждали на Земята. След като направила няколко крачки, видяла пред себе си малко нагорнище. На него – група от 18-20 мъже и дами. Едва помислила, че би желала да поговори с тях – душата на физически мъртвата жена незабавно се пренесла на възвишението.
Пред очите й – под равнището на хоризонта, се разкрило нещо като град, само че в действителност тя знаела, че това е „ цялостен един свят “. Няколко мъже се доближили към нея. Тя им споделила: „ Знам, че съм мъртва. Знам какво става “. Един от тях й дал отговор: “Да, по този начин е, само че не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук ”.
Докато разговаряли „ не мърдали устите си “, спомня си Джейни. Говорели си телепатично. Двамата разменят още няколко фрази, които мъжът й споделя, че тя ще не помни, откакто се върне в тялото си. Така и става. Джейни Смит не може да си спомни тайните, които й е разкрил непознатият, само че добре си спомня своето извънтелесно прекарване, близо до гибелта. Или по-добре да кажем „ прекарване по време на гибелта ”. След момент съзнанието (душата) на дамата се връща в тялото й. Тя отваря очи и вижда надвесените над себе си лекари и сестри.
Във втора част на текста ще разкажем за ПБС на българския публицист Пламен Григоров, за реинкарнацията и какво споделят учените и откривателите за душата, за нейното битие и величие.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ