Вещиците и тяхната съдба през вековете
Още от дълбока античност, изключително дамите, са били подозирани в способността да вършат вълшебства. Вещиците били упрекнати за всички катаклизми и персонални несгоди. Смъртното наказване за тях съществувало още във Вавилон през 2000 година прочие Хр. Подозрително се отнасяли към тях и в античните времена. Но в никакъв случай битката с вещиците не е била толкоз всеобща и жестока по своя темперамент, колкото в Средновековна Европа. Почти в цяла Западна Европа през XV-XVII век огньовете на Инквизицията пламтяли под телата на дами, мъже и деца, упрекнати в магьосничество. Какво е предизвикало тази всеобща нервност?
Историците отдават това на обстоятелството, че в този исторически интервал икономическият модел в множеството страни от Западна Европа е престанал да бъде ефикасен. Населението бързо обеднявало, нараствало общественото напрежение. Вълната от епидемии и неуспехи на реколтата влошавали обстановката. Хората постоянно били склонни да изясняват своята бедствена обстановка с вмешателството на външни сили, зли очи и корупция. Това се случило в тези сложни времена. Свещениците разгласявали вещиците за съучастници на дявола и магьосничеството било приравнено на смъртен грях. Започнало да се счита, че колкото повече от тях бъдат унищожени, толкоз по-щастливо ще стартира да живее човечеството.
И в случай че през XII-XIII век изтезанието на вещици е към момента рядко събитие, то всеобщите убийства от XIV век станали постоянно събитие. Имало случаи, когато повече от 400 вещици са били изгорени по едно и също време на кладите. Ситуацията се влошила след публикуването през 1484г. на була за вещиците на папа Инокентий VIII. Вещици горели на всички места – във Франция, Белгия, Италия, само че изключително се отличавала Германия.
Някои съдии даже се състезавали за броя на жертвите. Да го изгорят бил заплашван всеки, който се различавал от останалите поданици. Горели най-красивите, най-дебелите, слепите и сакати по рождение. Всички разлики се смятали за доказателство за скрито съглашение с дявола. Да се попадне в ръцете на Инквизицията можело след донос на комшия, който считал, че свинята му е умряла от злия взор на някоя жена.
Но ядосана била освен Инквизицията. Обикновените хора също отправяли вещиците на кладата. Така, в херцогството на Хесе, един от трибуналите бил воден от боец. И дружно със правосъдните заседатели (обикновени селяни) той съдил хората да бъдат изгорени без основна причина.
Често благодарение на обвиняване в магьосничество хората намерили метод да се отърват от своите съперници: лекарите отстранили с донос по-успешните от тях лечители, девойки изобличавали по-красивите си връстнички и така нататък Участието в лов на вещици било признато, както от католиците, по този начин и от протестантите. Идеологическите водачи от предишното – Калвин и Мартин Лутер – персонално взели участие в изтезанията, а даже и предложили способи да се удължи мъката при изгарянето на вещиците. Например, Калвин предложил да се вършат огньове от сурови дърва за огрев, което водело до по-продължително мъчение и гибел.
Още по-ужасни били инструментите за изтезания, които инквизиторите основали, с цел да накарат вещиците да признаят злонамерените си дейности. „ Стол на вещицата “ с остри шипове, вряща вода в ботуши – всичко работило, с цел да се получи признание. Друго най-очевидно доказателство за виновност е намирането по тялото на вещицата на „ белезите на дявола “. Това дало мотив през днешния ден да се счита, че под предлог за лов на вещици, Инквизицията се е борила с проказата.
Въпреки това, част от медиевистите са склонни да имат вяра, че Инквизицията по този метод се опитвала да унищожи зараждащия феминизъм. И по какъв начин да не си спомним най-известната екзекуция, състояла се на 30 май 1431 година в Руан, когато Жана д’Арк, упрекната в магьосничество, била изгорена.
Едва в средата на XVIII век правосъдните процеси във връзка с вещиците били прекъснати. Защо се случило това? Постепенно равнището на обучение нарастнало, изискванията на живот се подобрили. В някои обществени среди вярата в магьосничеството почнала да се счита за неприятна демонстрация. Знанията в региона на медицината се нараснали, което значи, че в този момент доста странности на човешкото тяло са обяснени научно и никой поради тях няма да бъде хвърлен в огъня. Постепенно горенето на вещици било неразрешено със закон. Но самостоятелните линчувания траяли повече от 100 години. Последната известна магьосница е била изгорена в Мексико през 1860 година Историците са пресметнали, че за магьосничество са били екзекутирани към 80 000 души.
