Богатството на София
Още от дълбока античност е имало фетиш към минералната вода. От най-стари времена градове са се оформяли точно към минерални извори. Такъв е и казусът с антична Сердика, днешна София, която е зародила като населено място поради хидротермалните си извори. Благодарение на тях и удобното си географско разположение остарялото тракийско населено място било превърнато от римляните в благополучен и благоустроен град.
София е столицата с най-вече минерални извори, сондажи и залежи на планетата Земя – 42, като минералните води са от осем разнообразни типа.
Общият им дебит е 450 л/сек,
температурата на водите е от 30°C до 90°C. Те покриват съвсем цялото пространство на Столичната община, като се разгръщат през жилищни региони, градски паркове, елементи от скатовете на Витоша и близките планини, междуселищни пространства в северните покрайнини на града до терените към входно-изходните пътни артерии.
Слабоминерализирани залежи във и към София има в Централна баня, Панчарево, Горна баня, Овча купел, кварталите Княжево, Банкя, Враня, Лозенец, Свобода, зона Б-5, Белчински минерални бани, Божурище, Войняговци, Горни Богров, Доброславци, Железница, Иваняне, Казичене, Равно поле, Световрачане, Безден и Елин Пелин.
Средноминерализирани са изворите в Костинброд, Нови Искър, Гниляне, Кумарица, Требич, Чепинци и Долни Богров. Естествени газови минерални води се срещат в Мрамор, Илиянци и Биримирци.
Неслучайно в герба на София един от знаците е минерален извор.
Историята на града може да се наблюдава до времето на ранния неолит. Доказателство за това са открити следи от няколко неолитни селища, които датират от към 5000 години пр.н.е. През 7. век пр.н.е. на север от топлия минерален извор покрай река Елешница (днешната Владайска) поражда античен град, документиран по-късно от римляните като Сердика.
През 2. век сл.н.е. по време на римското господство е каптиран горещият минерален извор в центъра на града, където са издигнати градските терми (около мястото на днешната Централна баня).
Сердика е обичаният град на император Константин Велики, който даже възнамерявал да реалокира столицата на Римската империя от Рим в Сердика.
През 14. век градът стартира да се загатва като (Света) София по името на най-големия си храм – раннохристиянската базилика „ Св. София “, ситуирана на високо и видно място,
в рамките на Свещения рид, под който блика термална вода.
След Освобождението от османско господство, през 1913 година, на мястото на съществувалата до тогава турска баня, която е разрушена, е построена в жанр сецесион, само че и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални детайли Софийската централна баня. Живописно и архитектурно завършена, вътрешно просторна и комфортно уредена, състояща се от две отделения – мъжко и женско, обзаведени с по два басейна, с топла и хладка минерална вода, плувен басейн, вани, душове, подводна гимнастика, подводен масаж, газови и лекарствени вани, иригации, инхалации, парафинолечение и лечебни разтривки, тя действа до 1986 година, когато е затворена заради неприятното й положение.
Много забавен факт съставлява съществуването на
чайки, кръжащи над солидните здания на Президентството,
хотел „ Шератон “, някогашния Партиен дом, Министерския съвет и ЦУМ, които се намират в непосредствена непосредственост до Централна баня. Смята се, че чайките са повлияни от магнитното поле, провокирано от биоенергийните свойства на хипертермалната вода в тази част на София.
Минералната вода в региона на Централна баня се дефинира като хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-флуорна, като в нея има и следи от радон. Тя съдържа микроелементите желязо, алуминий, мед, манган, германий, галий, исполин, молибден, платина, сребро, калий, литий и стронций. Слабоминерализирана е, както и останалите изброени по-долу води, с температура 46,7°C, с алкална реакция pH = 9,4. Това я прави
доста потребна за здравето на всички хора, от всички възрасти,
с разнообразни специалности и друго натоварване на организма, без значение дали са здрави или заболели. Препоръчва се за водолечение при болести на нервната система, опорно-двигателния уред, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и обменно-ендокринни болести.
Изворът в квартал Горна баня също има дълга и многовековна история. Минералната му вода е с температура 41,8°C. Определя се като хидрокарбонатно-сулфатно-натриева с pH = 9,5. Препоръчва се за лекуване при същите болести, каквито и водата на Централна баня.
Минералната вода в региона на балнеологичния и климатичен курорт Панчарево, ситуиран на изхода на Искърското дефиле сред Лозенската и Плана планина, е хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиева. Нейната температура е 42°C и 48,2°C, има неутрална реакция pH = 7,1 и лека радиоактивност. Добра е за лекуване на неврологични, опорно-двигателни, ревматични, бъбречно-урологични и гинекологични болести.
Панчаревската баня е единствената към момента функционираща
общинска баня в София. Допреди няколко години работеше и тази в Горна баня, само че към този момент е затворена.
Водата в квартал Княжево е по-хладна – 31°C. По химически състав е хидрокарбонатно-натриева с pH = 9,4. В региона на курорта са открити пет минерални извора, каптирани и разграничени в две групи. Княжевската вода се предлага при очни, белодробни, неврологични, сърдечносъдови и анемични болести. Народната медицина поучава да се вършат промивки на очите с тази вода.
Банкя е един от най-известните ни балнеолечебни курорти, като водата там е с температурата на човешкото тяло – 37°C, и с химически състав, който я дефинира като хидрокарбонатно-сулфатно-натриева. Тя съдържа още калий, метасилициева киселина, флуор, желязо, мед, молибден, сребро, исполин, стронций, арсен, бор, германий и галий, които покачват лечебните й качества. Тя има pH = 9,1.
Минералната вода в Овча купел се предлага при гинекологични, бъбречно-урологични, опорно-двигателни, неврологични и кожни болести. С температура 31°C и неутрална реакция pH = 7. Характеризира се като сулфатно-хидрокарбонатно-калциево-натриева със наличие на флуор и следи от мед, цинк, сребро, кобалт, манган, желязо, литий.
Д-р Георги Максимов
