Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

„ Във време на вяра и война, легендите описват за лъва – звяр с тяло на човек и фантазия да господства над суша и земя. И всички тези, които застанат на пътя му, погиват по Божията воля и от победоносното му оръжие… “ С тези стихове стартира песента „ Лъвът на Севера “ на шведската метъл тайфа Сабатон, която обича да посвещава музиката си на славни борби и герои от историята на Европа и родното им кралство.

В продължение на епохи, легендата за Лъвът на Севера е част от националния фолклор на Швеция, а описа за войните, подвизите и промените му, е част от историята на всяка една балтийска страна. Зад легендите обаче се крие напълно същински човек от плът и кръв, който поема трона на Швеция в изключително тежък миг и оставя след себе си страна, която през днешния ден историците назовават Шведска империя.

Густав Адолф се ражда на 9 септември 1594 година в Стокхолм. Той е първороден наследник на херцога на Финландия – Карл Васа, брат на тогавашният крал Сигизмунд. Чичото на Густав е държател по едно и също време на Швеция и Полско-литовското кралство и е един от най-могъщите мъже в Европа. Въпреки това, политиката му на поддръжка на католицизма, която му печели поддръжка в Полша, му носи единствено злост от страна на шведите-протестанти.

Карл Финландски се възползва от тези настроения и през 1599 година съумява да в профил брат си от престола. Победата на протестантите води до делене на персоналната уния. Сигизмунд остава крал в Полша и Литва, а Карл е разгласен за крал на Швеция, към която по това време спада и Финландия. Така, единствено пет години след раждането си, Густав Адолф се трансформира от вторичен член на династията Васа, в престолонаследник на шведската корона.

Цялото детство на принца минава във Финландия и едвам през 1600 година той за първи път прекосява Балтийско море, с цел да посети столицата Стокхолм. Година по-късно за негов персонален преподавател и ментор е назначен фамозният правист и хуманист Йохан Ските, който се заема с възпитанието на престолонаследника и се трансформира в един от най-доверените му съветници. Карл IX от рано приобщава сина си към властта, което се оказва рационален ход, предвид на обстоятелството, че бащата умира през 1611 година Едва седемнадесет годишен, Густав Адолф става държател на Швеция под името Густав II и след малко ръководство на регентския си съвет, поема цялостен надзор над страната през декември 1612 година

Густав наследява трона в сложен миг. Баща му към момента води война за опазване на короната против Сигизмунд III Полски, а по едно и също време с  това през 1609 година Швеция влиза във война с Русия по време на така наречен Смутни времена. Карл IX се надява да сложи собствен човек на съветския престол и да блокира опитите на Сигизмунд Полски да вземе и овакантената московска корона.

За похлупак, през 1611 година, Дания атакува Швеция от запад. Швеция, въпреки и огромна по повърхност, има малко население и скромни запаси и младият крал скоро се оказва изправен пред съществени проблеми. Шведските войски са победени от по-голямата и по-добре платена датска войска и Густав се вижда заставен да подпише позорен мир с датчаните, откупувайки няколко значими замъци против баснословната сума от 1 000 000 талера, които Швеция би трябвало да заплати за шест години.

По-добре се развиват събитията в Русия. Шведите съумяват да завладеят напълно Финския залив и принуждават московците да подпишат мир, с който Русия губи излаза си на Балтийско море, а цялото крайбрежие, дружно с елементи от региона Карелия, минават в границите на шведската страна. Тази победа се оказва значим триумф на фона на неудачите във войната с Дания и дава опция на Густав да резервира мощни позиции по отношение на аристокрацията. Русия е принудена да заплати и известно финансово обезщетение, с което се олекотяват и шведските отговорности към Дания.

Остава му третият спор с Полша, който с известни спирания продължава чак до 1629 година Целта на Густав Адолф е да завладее всички полски земи по крайбрежието на Балтийско море и да трансформира водния басейн в „ шведско езеро “. Тази политика почива освен на младежкия блян към завоевания, само че и на деликатно премислена икономическа политика.

В онази ера Балтика е главен снабдител за Европа на жито, восък, кожи, мед, дървен материал и някои платове. Приходите от тази търговия, ориентирана най-много към Англия и Холандия, са обилни и биха могли да създадат Швеция една от най-богатите страни в тогавашния свят. Същевременно поставяйки ръце над всички пристанища, Густав лишава враговете си от опцията да основават флоти и да атакуват главните шведски територии в Скандинавия.

След успеха си над Русия, Густав минава в нахлуване срещу поляците, атакувайки техните владения в днешна Латвия и Естония – земи, за които Швеция и Полша водят война още от средата на XVI в., когато в Стокхолм ръководи дядото на Густав Адолф – Густав I Васа. През 1617 година шведските войски завземат дефинитивно Естония и минават на латвийска (тогава ливонска) територия. След поредност от упорити борби и скъпо струващи походи, през 1621 година шведите превземат главното пристанище и днешна столица на Латвия – Рига, а през 1625 година подчиняват цялата модерна територия на страната.

Между 1626 и 1629 година Густав се пробва да завладее град Гданск (тогава Данциг) и покрайнините му, с цел да сложи под собствен надзор естуарът на р. Висла и да управлява по този метод целия експорт на артикули от централна Полша към Балтика. Шведите не съумяват да завладяват основното пристанище, само че Полша е принудена да подпише мир, според който всички търговски доходи от оставащите й балтийски пристанища, би трябвало да бъдат излъчени на Швеция за период от тридесет години. По този метод Швеция си обезпечава непрекъснат приток на директни капитали, с които да се финансират още по-амбициозни външнополитически инициативи.

Докато кралят управлява войните по разните фронтове, ръководството на страната е поверено на способния първи министър Аксел Оксенстиерна. Представител на най-заможната аристокрация, Оксенстиерна е в началото в съпротива на рода Васа и се надява да употребява младостта на краля, с цел да му отнеме властта в интерес на нобилитета.

Скоро обаче сред крал и министър се оформя извънредно ползотворна връзка, в границите на която Густав Адолф признава, че има потребност от благородниците, с цел да ръководи устойчиво, а аристокрацията се съгласява да поддържа политическите му планове, в подмяна на повече сигурност вкъщи и привилегии. От тази симбиоза се ражда политическа непоклатимост, която дава опция за разрастване на поредност от промени от страна на краля и държавното управление.

На първо място, Густав Адолф се заема да контролира активността на шведския парламент – Риксдаг, който поправя и глоби всички кралски политики. Кралят, под въздействие на Оксенстиерна, трансформира парламентарните сесии от периодически в перманентни и обвързва назначението на държавната администрация с активността на Народното събрание. Риксдага стартира да работи като поддържащ орган за активността на всички министерства, като непрекъснат върховен съд и като място за оформяне, дискутиране и поправяне на бюджета.

Преструктурирана е и локалната администрация. На шефовете по места са конфискувани военните функционалности, които биват трансферирани към националната войска, а са оставени единствено административни задания. Целта е да не се позволява основаване на различни, въоръжени центрове в провинциите. За да се следи активността на провинциалните съдилища и администрацията, през 1614 година е основан касационен съд в Стокхолм, а до 1629 година са основани още няколко негови районни подразделения. 

Кралят прави цялостна проверка на държавните финанси. Създадена е нова система за следене на приходите от поземления фонд и е въведен нов механизъм на броене и разказване на поземления кадастър. Това дава опция за преструктуриране на остарелите налози, което от своя страна подтиква както аристокрацията, по този начин и свободните земевладелци – съществена част от шведското провинциално население. Новите доходи, съчетани с възходящите приходи от търговията в Балтика, развързват ръцете за военна промяна. Густав II Адолф основава непрекъснато действаща  войска, която се набира на териториален принцип посредством чоп от всички мъже, навършили 18 години.

Системата се основава на семейства – за всеки 10 домове, се излъчва 1 наборник, а останалите 9 къщи обезпечават парите, с които наборника се въоръжава, облича, храни и квартирува. По този метод, Швеция получава една непрекъсната войска от над 30 000 души, във време, в което множеството европейски страни разполагат с едвам няколко хиляди постоянни бойци.

Промени са направени и във въоръжението – усилва се процентът на конниците в армията, въведени са по-добри и далекобойни оръдия, трансформира се и метода, по който се упражняват бойците да маршируват, стрелят и употребяват своите хладни оръжия. Реформите вървят ръка за ръка с борбите в Полша, което разрешава нововъведенията да се тестват в действителни условия. В резултат, към 1630 година Швеция разполага с една от най-хубавите войски в Европа.

Густав II остава предан и на фамилните задължения на рода Васа. Макар и да има своя обич от младежките години –  Ебба Брахе, кралят е заставен да се раздели с нея и да се венчае за Мария-Елеонора Хоенцолерн – сестра на електора на Бранденбург и херцог на Прусия – един от най-важните принцове в немските земи и предан протестант, също както и Густав.

Бракът им не е изключително благополучен и едвам шест години след сключването му и след гибелта на първите им три деца, през 1626 година се ражда единственото оживяло до пълноправие, законно дете на Густав – принцеса Кристина. Междувременно кралят минава през поредност от любовници, една от които му ражда наследник – Густав Густавсон, който след това ще бъде повдигнат в сан граф на Васаборг от своята полу-сестра Кристина.

През 1631 година настава кулминационната точка в ръководството на Густав II. След близо 13 години война, императорът на Германия – Фердинанд III Хабсбург, съумява да победи всички протестантски принцове, както и датския крал Кристиян IV и заплашва да подчини цяла Германия на волята си, докарвайки нова велика мощ на балтийските крайбрежия. Като протестант, Густав II Адолф не може да стои безразличен, до момента в който събратята му в немските земи са разгромени.

Кралят на Швеция е наясно, че една католическа империя с достъп до Балтика, се трансформира в автоматизирана опасност за сигурността на страната му. Поради това Густав взема решение да се намеси във войната в Германия и да изгони Хабсбургите от протестантските земи. Възползвайки се от твърдата и безкомпромисна политика на Фердинанд III към немските протестанти, Густав Адолф се афишира за техен бранител и през 1631 година трансферира армията си в Померания, започвайки така наречен Шведска фаза на Тридесетгодишната война.

След поредност от лесни победи против немските принцове, Хабсбургите скоро са неприятно сюрпризирани от качеството на шведската войска. Густав II персонално води войските си в борба и реализира няколко бързи и безапелационни триумфи против авангардните сили на католиците. В средата на септември шведите се срещат с главната императорска войска в борбата при Брайтенфелд и реализират победен триумф, който води до разпадането на вражеската войска и окупацията на цяла Североизточна Германия от шведите. За да щади личната си хазна, Густав стартира да събира големи суми от локалното население, с които да устоя войските си и да ангажира спомагателни наемници.

Няколко месеца по-късно, на 15 април 1632 година, Густав печели нова блестяща победа над имперските войски при р. Лех. В резултат от триумфа 1/3 от тогавашните немски земи се оказва под шведски надзор, а близо 100 000 бойци служат в армиите на Густав из Германия. За да приключи акцията до дъно, Густав взема решение да нападна на изток в посока Чехия и да нанесе съдбоносен удар на Хабсбургите в най-богатите им територии. След колеблив конфликт с католиците при замъка Алте Весте, шведите се готвят за зимуване. В последния вероятен миг от акцията, армията на Густав Адолф и имперските сили отпред с Албрехт Валенщайн, се сблъскват в борбата при Лютцен на 6 ноември 1632 година

Както постоянно, Густав поема водачеството на войските. С концепцията да разгроми фланга на Хабсбургите, шведският крал взема решение да работи като Александър Македонски и да нападна по крилото със своята кавалерия. За зла негова орис, спусналата се над полесражението мъгла, води до отделяне на краля от главните му сили.

Малкият отряд е застигнат от хърватски конници на австрийска работа, които избиват бодигардовете на Густав, а по-късно и самият крал пада погубен, борейки се до последно против превъзхождащия го зложелател. Шведският крал е ограбен от всичките си притежания, а тялото му е хвърлено в поточе край лобното му място. Междувременно шведските войски съумяват, въпреки и без краля си, да победят католиците и да ги прогонят от бойното поле. Едва по здрач изпратените да търсят краля бойци откриват тялото му и го отнасят назад в лагера.

Тленните остатъци на Густав са откарани назад в Швеция, където са положени в специфичен саркофаг, който и до през днешния ден може да бъде забелязан от посетителите на църквата Ридархолм в Стокхолм. През февруари 1633 година Риксдаг-а му гласоподава посмъртно прозвището „ Велики “, с което Густав II Адолф остава единствения шведски монарх в историята, който го носи.

След гибелта му тронът минава в малолетната Кристина и нейното регентство, ръководено през идващото десетилетие от канцлера Оксенстиерна. Швеция остава във война с Хабсбургите до 1648 година, когато кралството е измежду огромните спечелили от новосъздадената Вестфалска мирна система. С ръководството на Густав Адолф, историците стартират да броят интервала на битие на Шведската империя, траял до 1721 година

В спомените на своите съвременници, Густав Адолф остава като заслужен войник и предвидлив държател, който поставя всички грижи за богатството и величието на своята страна. Застъпничеството му за протестантската идея му носи измежду германците прякора „ Лъвът на Севера “, с който той остава прочут и до през днешния ден. Герой в метъл песни, компютърни игри, филми и романи, Густав Адолф е измежду историческите знаци на Швеция, мотивирайки към този момент над 400 години жителите на страната да се борят за своите идеали и да пазят родината си от външните й врагове.