Тежестта на короната: Мурад I – Архитектът на Османската Империя
Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.
В началото на XIV в. Мала Азия е земя, раздирана от спорове. Местните турски страни водят война между тях за превъзходство. Рухващата Византийска империя губи последните си замъци по западните крайбрежия на полуострова. От Азия непрестанно прииждат нови талази изселници и нашественици, които пречат да се откри политически ред. В тази динамична конюнктура, в равнините към гр. Бурса стартира оформянето на една първоначално дребна и незначителна страна, ръководена от малък жанр на погранични бейове.
По нищо не проличава, че тази страна ще има по-различна орис от своите съседи, някои от които доста по-могъщи. Това, което отличава дребната турска страна, са нейните забележителни владетели – Османовия жанр. Рядко в историята на света една династия съумява да даде на своя народ такава поредност от опитни воини, положителни админи и умели дипломати. Първите 10 владетеля на Османската империя остават в историята със своите разнородни качества, гении и чудатости.
Има един от тях обаче, който съчетава в себе си всички качества, които тогавашните мъдреци приписват на идеалния държател. Той е смел боец, образован монарх, добър админ и отличен посланик. Потомците му отреждат прякора Худавендигяр – „ Приближеният до Бога “, съвременниците му го познават като Мурад Гази.
Мурад I се ражда на 29.VI.1326 година в Бурса. Появата му на бял свят идва единствено няколко седмици, откакто хубавичко цитадела е завладяна от татко му Орхан и оповестена за столица на Османския бейлик. Орхан е третият следващ държател, застанал отпред на племето кайъ и свързаната с него страна. Основателят на династията – Ертогрул, идва като емигрант в Мала Азия ок. 1250 година и се заселва на границата сред Византия и страната на Селджушките турци. Синът на Ертогрул – Осман, притегля към себе си бойци от други турски кланове и племена и основава една по-силна и по-голяма армия, с която господства северозападните лимити на Анадола.
През 1302 година османците разгромяват последната огромна византийска армия, пратена в Мала Азия, с което циментират позициите си в района. Двадесет и четири години по-късно, множеството византийски владения към този момент са в ръцете на Осман. Основоположникът на новата династия умира малко преди завладяването на Бурса и директно преди раждането на неговия внук Мурад.
Според османските придворни летописи, майката на Мурад е гръцка благородница, щерка на шефа на Агрилион (дн. Биледжик) на име Елена. Преданието гласи, че Орхан пристигнал на сватбата й превдварително решен, дружно със скрити в свитата му бойци. По време на церемонията бойците се разкрили и завладели присъстващите. Като престолонаследник, на Орхан се паднала булката. Той я отвел със себе си и откакто я заставил да одобри исляма, се оженил за нея. Вече с новото си име Нилюфер („ Водна лилия “), тя остава в историята като брачна половинка на втория османски държател и майка на неговия престолонаследник.
Мурад I израства в Бурса, където татко му наема най-хубавите вероятни учители, които да го образоват по стандартите на епохата. Принцът (шахзаде) учи четене и писане, религиозно-правната система на Шариата, както и военно дело. В изкуството на войната го вкарва млад войник от византийски генезис, останал в историята с името Шахин и почетната купа „ Лала “ – преподавател. Между двамата мъже се образува близко другарство, което ще има голямо значение за бъдещото царуване на Мурад.
Както всеки османски престолонаследник, Мурад също получава част от бащините си владения, които да ръководи като наместник на бея, с цел да усвои тънкостите на ръководството. След като става пълновръстен, Мурад е назначен за шеф на родната си Бурса с ранга на санджак бей. Тук Мурад построява собствен личен двор от доближени воини и учени, които да го поучават по другите проблеми, с които се сблъсква.
Освен военните задания, свързани с защитата на границите от прилежащите бейове и Византия, Мурад посвещава много време на административни въпроси, свързани с раздаването на правораздаване, събирането на налози и грижите за главната инфраструктура на Бурса. Всички тези умения се оказват скъпа основа за бъдещите му отговорности като държател.
През 1344 година Орхан превзема владенията на Кареси – прилежащо бейство, контролиращо подстъпите към Балканите. След богатата плячка е и една млада византийска госпожица – Мария, която била обещана за жена на владетеля на Кареси. Тя била отведена в харема, където Орхан възнамерявал да я омъжи за някой от висшите велможи.
В продължение на няколко години, Мария, която приема исляма под името Гюлчичек („ Розов цвят “) отхвърля да се венчае за препоръчаните й женихи. Накрая самият принц Мурад застава пред нея да я желае за брачна половинка – предложение, на което византийската хубавица се съгласява. Точната дата на венчавката им е незнайна, като другите откриватели я обвързват с хипотетичната година на раждане на първородния наследник на Мурад – Баязид.
Макар и втори в линията за унаследяване след по-големия си брат Сюлейман, Мурад не пести сили в управническите каузи и служи правилно като основен пълководец на кавалерията по бойните полета на Мала Азия. През 1357 година Сюлейман умира по време на лов и Мурад остава единствен кандидат за престола. Смъртта на по-големия му брат слага Мурад отпред на войските, които Орхан праща на Балканите. През 1354 година османците превземат крепостта Цимпе в Дарданелите, а две години по-късно Сюлейман завзема Галиполи.
Мурад е твърдо решен да надмине достиженията на своя брат и след 1358 година се впуска в завоевателни походи, паралелно със своята свита от правилни съветници – Лала Шахин, съдията-администратор Карахалил Хайредин Чандарлъ и византийският отстъпник Евренос бей. До възкачването си на престола през 1362 година, Мурад съумява да удвои размера на османските владения на Балканите, завземайки Димотика, Гюмюрджина и редица по-малки замъци по долното течение на р. Марица. Венецът на османските завоевания е завладяването на Адрианопол (дн. Одрин), който османците прекръщават на Едирне.
Насред тази поредност от победи Мурад би трябвало да се завърне назад в Мала Азия, получавайки новини за гибелта на своя татко. С цел да си подсигури наследството и да блокира всевъзможни искания на по-малките си братя, Мурад бързо влиза в столицата Бурса. Султанската му купа е доказана от духовенството, а съгласно някои източници церемонията е осъществена от неговия поддръжник Карахалил Чандарлъ.
Вестта за гибелта на Орхан провокира оживление на прилежащите бейлици, които провеждат нападения на османска територия за да изпитат до какъв брой мощен държател е Мурад. Тази провокация им коства скъпо. Както означават хронистите Мехмед Нешри и Ашъкпашазаде, Мурад таман се готвел за поход на Балканите, когато научава, че съседите му в Мала Азия нападат земите му. Османският държател не губи време и повежда войските си в поредност от походи против тях. Най-упорита и сериозна се оказва враждата с емирата Караман. След разпадането на Селджушкия султанат, Караман се издига като най-силната измежду турските страни в Мала Азия. Засилването на османците предизвика владетелите на Караман към деяние.
Последвалата война е къса, само че кървава. Османците разгромяват войските на емира Аллаеддин, който се затваря в столицата си Коня. Мурад застава под стените на крепостта и я обкръжава изцяло, очаквайки капитулацията на врага. Според свидетелството на Мехмед Нешри, Аллаеддин изпратил в османския лагер своята брачна половинка Султан Хатън, защото тя била щерка на Мурад. Принцесата измолва от татко си да се смили над брачна половинка й. Мурад приема при изискване, че караманците му се закълнат във честност и го признаят за техен сюзерен. Останал без различен избор, Аллаеддин се съгласява. Победата на Мурад го издига като най-могъщият държател в Мала Азия.
През 1366 година триумфите на Мурад са помрачени от свикания против страната му Кръстоносен поход. От Италия идва мощен флот отпред с рубрика на Савоя Амадео VI – братовчед на Йоан V Палеолог. Савойските войски завладяват Галиполи и Цимпе и блокират връзката сред османските владения в Тракия и Мала Азия. Мурад не може да трансферира нови сили на Балканите и по тази причина оставя командването там на най-опитните си пълководци – Лала Шахин и Евренос. Те съумяват да оправдаят доверието му и през 1371 година нанасят уверено проваляне над балканските християни в борбата при Черномен.
Междувременно, Мурад демонстрира и своите качества на посланик. Той се намесва в гражданската война, която раздира Византия през 70-те години на XIV в. и в подмяна на поддръжката си за Йоан V Палеолог, османският държател си връща контрола над Дарданелите. След тази победа Мурад дефинитивно мести своята столица от Бурса в Одрин и концентрира напъните си за завземане на Балканите.
Османските победи принуждават редица локални владетели да се закълнат във честност на Мурад като негови васали. Сред тях е и българският цар Иван Шишман, който дава на султана своята сестра Кера Тамара за брачна половинка. Под името Тамара Хатън, тя бързо се трансформира в обичана брачна половинка на Мурад, който я обсипва с почести. Българската принцеса се посвещава на благотворителна активност и печели благосклонностите на мнозина в османския двор. По-късно, след гибелта й, тя ще бъде положена паралелно с Мурад в фамилната гробница на Османлиите в Бурса.
Победите на Мурад водят до доста нарастване на османската страна. В рамките на двадесет години, територията, наследена от Орхан, е удвоена. Значителният размер на владението изисква поредност от промени, с които Мурад на процедура слага основите на османската държавност. Мурад е първият османски държател, който употребява купата „ султан “ – еквивалента на цар измежду балканските нации. Именно „ цар “ го назовават българските и сръбските извори.
По негово време се утвърждава тимарската система – основа както за събирането на налози, по този начин и за обезпечаването на огромна част от османската кавалерия – спахиите. Отново при ръководството на Мурад е въведена и практиката за събиране на християнски младежи и военнопленници, които да бъдат подготвени и готови за персонален владетелски корпус. По концепция на Карахалил Чандарлъ паша, това поделение е наречено „ нова войска “ – йеничери. В българската история те остават с наименованието еничари, а способът за тяхното събиране – така наречен девширме е по-популярно с названието „ кръвен налог “.
Последната акция на Мурад се води през 1389 година След като Лала Шахин е надвит от сърби и босненци при Плочник (1387 г.), султанът взема решение персонално да поведе наказателна експедиция против „ неверниците “. Двете войски се срещат на Косово поле, а в редиците им се борят представители от всички етноси на Балканите и Мала Азия. Преди сражението сърбите изпращат легация до Мурад под претекст, че ще договарят.
В реалност един от пратениците – аристократът Милош Обилич, изважда меч и посича Мурад, с вярата, че гибелта на султана ще докара до завършек на османското завладяване. Убиецът е насечен на части от стражите на султана, а командването на войските е поето от престолонаследника Баязид, който разгромява сърбите и техните съдружници.
Смъртта на Мурад поставя завършек на най-ранния интервал в османската история. Неговото политическо завещание се трансформира в основа на държавността на Османската империя. Административните промени, реорганизацията на армията и централизирането на властта, които Мурад осъществя, трансформират страната му в една от най-силните и ефикасни страни в Европа и Близкия Изток.
Гробницата на Мурад I Поредицата победни походи и стабилността във вътрешната политика на Мурад, водят до финансова непоклатимост и огромен финансов остатък. Благодарение на тях Баязид I съумява да продължи завоевателната политика на Балканите и удвоява размера на Османската страна.
