Тежестта на короната: Октавиан Август – първият император на Римската империя
Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.
Думата „ император “ произлиза от латинския глагол „ imperare “, който в дословен превод значи „ да ръководя “. В ранния интервал на Римската страна тази купа се употребява за висшите главнокомандващи по време на война. През III в. прочие Хр. страната стартира да се уголемява отвън Апенинския полуостров. Републиката, както тогава е известна, дава право на самоуправление на обособените градове и провинции, само че всички те са подчинени на Римския сенат. По време на Гражданските войни (49-30 година прочие Хр.) императорите все по-често съвместяват военни и политически функционалности. Краят на този спор бележи началото на т.нар Pax Romana (Римския свят), който се простира над обширни територии и ръководи голям брой разнообразни нации. Владетелят се нуждае от ново начало, нов сан, който да легитимира този нов ред в страната и по тази причина приема купата „ император “, която оттук насетне ще носят и неговите наследници. Неформално Римската република към този момент не е просто страна, а империя. Човекът, който съумява да реализира това остава в историята като първият римски император.
Той е пра-племенник на Гай Юлий Цезар, като диктаторът още приживе го осиновява като собствен легален правоприемник. Съвременниците му го разказват като „ извънредно хубав “. Имал е светли очи, леко къдрава, златиста коса, подписани вежди и ситни, раздалечени зъби. Бил е междинен на растеж (ок. 170 см.) и носил сандали на леко повдигната платформа, с цел да наподобява по-висок. По време на неговото ръководство страната доближава едни от най-значителните си териториални разширения и включва в себе си Египет, Далмация, Панония (земите от дн. Западна Унгария до Босна и Херцеговина), Норик (територията сред горното течение на р. Драва и Дунав), Реция (териториите на дн. Северна Италия, Южна Германия и Швейцария), елементи от Африка и земите на дн. Испания. Истинското му име е Гай Октавиан, само че остава в историята с двете си присвоени имена, които след това се трансформират сами по себе си в трофеи – „ Цезар “, защото желае да показва себе си като „ божествения наследник на Юлий “ и „ Август “, което в дословен превод значи „ велики “.
