Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

В подножието на Карпатите, в покрайнините на град Синая се издигат кулите на хубав палат, излязъл като от приказките. Построяването му лишава повече от 40 години. Той носи името на протичащата наоколо река и остава в историята като замъка Пелеш. Неговите 160 стаи са примес от италиански и немски жанр, неоренесанс и барок, с богато изписани фасади към вътрешния двор и обилни дърворезби в интериора.

Това е първият европейски палат, в които има електричество. Сгушен в полите на планината, точно спиращата дъха панорама е причина той да бъде издигнат. Мъжът, който закупува 5-те квадратни километра повърхност и взема решение да трансформира този планински парадайс в своя лятна резиденция е тогавашният крал на Румъния. Неговата брачна половинка разказва процеса по следния метод:

„ Италианците бяха зидари, румънците строяха тераси, а ромите – кули. Албанците и гърците обработваха камъка, а германците и унгарците бяха дърводелци. Турците обработваха тухлите. Поляците бяха инженери, а чехите – каменоделци. Французите рисуваха, а англичаните мереха. Именно тогава можеха да се видят  стотици национални костюми и шум от 14 езика, на които се говореше, псуваше, пееше и караше… “. Замъкът Пелеш става едно от бижутата на румънската архитектура, а кралят, който го е поръчал, остава в историята като мъжът, при който страната получава своята самостоятелност.

Той се отличава от поданиците си. Сериозен, леден и претенциозен, той всява почит единствено като мине по някой кулоар. Не е нечовечен, само че не демонстрира и топлина. Съпругата му е отблъсната от характера му, непознатите владетели са привлечени от харизмата му, а народът се радва на първата си демократична конституция, която получава с помощта на него. В свободното си време той обича да ловува, най-добре се усеща измежду своя боен съвет, а не по време на блестяща бална вечер. Той е Карл Айтел Фридрих Зефиринус Лудвиг декор Хоенцолерн-Зигмаринген, само че в историята остава с името – Карол I, най-дълго управлявалият румънски монарх.

Карл се ражда на 20 април 1839 година в замъка Зигмаринген. Той е вторият наследник на принц Карл Антоан, принц Хоенцолерн и принцеса Йозефина от Баден. Баща му е министър-председател на Прусия в интервала 1858-1862 година и е единственият от династията Хоенцолерн, заемал този пост. По линия на майка си, фамилията е близко с императора на Франция – Наполеон III.

Малкият Карл получава главното си обучение в дома си, под управлението на частни учители и с лекост усвоява няколко европейски езика. След това е признат в Кадетското учебно заведение в град Мюнстер. Военното образование пасва на затворения темперамент на момчето и той взема решение да продължи следването си в Артилерийското учебно заведение в Берлин. Той е порядъчен, виновен и прецизен, въпреки и физически да отстъпва на някои от своите сътрудници. Когато е на 25 години, Карл взема присъединяване в Германо-датската война от 1864 година След борбите при Фредериция и Дюбол, той е повдигнат в сан офицер.

Допреди да стане крал на Румъния, той даже не е знаел къде тъкмо се намира. От друга страна, той не е и първият избор на румънците за държател. Когато първият държател на Румъния – Александру Йоан Куза е свален с прелом и заставен да абдикира, Османската империя удовлетворена потрива ръце, тъй като според договореностите, обединените територии на Влашко и Молдова ще са дружно единствено до момента в който той е на трона. Румънските политици обаче са на друго мнение и бързат да слагат някой нов държател, който да имa тежест измежду европейски двор, с цел да могат да спасят своята страна.

Първоначално те се стопират на принц Филип, граф на Фландрия, който е брат на тогавашния белгийски крал Леополд II. Идеята им е да трансфорат Румъния в „ Белгия на Изтока “. Срещу тази концепция е Франция. Наполеон III има други проекти за Румъния. Той желае да я сложи под свое въздействие и да постави приближен човек на трона, с цел да има по-добър надзор над Черноморието. Кой би бил по-подходящ от сина на неговите другари от фамилия Хоенцолерн – Карл. Така бъдещето на младият офицер е предопределено и той обвързва живота си с една нова страна, която от тера инкогнита се трансформира в дом, който е подготвен да брани непременно.

През април 1866 година Карл влиза в Букурещ, откакто се промъква скрито в рамките на страната заради спора сред Прусия и Австрийската империя. Той носи освен нови очаквания, само че и дъжд след дълъг интервал на суша, което се счита за добра прокоба от популацията. Всички го приветстват щастливо. Когато го короноват за княз на Румъния той се заклева да „ съблюдава законите на Румъния, да се грижи за правата на народа си и за целостта на своята територия. “ По това време той не знае даже дума на румънски, само че това доста скоро се трансформира и той усвоява езика на своята страна с лекост. Също по този начин, в символ на почитание, той трансформира името си от Карл на Карол.

Възкачването му на престола не минава без турбуленции. Османската империя незабавно реагира на тази вест и връзките сред двете страни се утежняват. Армиите се активизират, само че и двете страни не са подготвени да влязат във боен спор и не получават никаква поддръжка от Великите сили, което води до „ стопляне “  на връзките. Карол отива на посещаване в Цариград, където султанът признава обединяването на Влашко и Молдова под властта на новия си васал и му разрешава да основава свои медали, да сече монети с облика си и да разполага с 30-хилядна войска.

На първи юли същата година се приема и първата конституция на Румъния, която е една от най-модерните за времето си. Съгласно първият й член „ Обединените румънски княжества съставляват единна неделима страна, под името Румъния “. Основата на конституцията е взета от тази на Белгия. Съгласно нея се подсигурява правото на частна благосъстоятелност, свободата на словото, разделянето на управляващите и се анулира смъртното наказване в спокойно време.

В несъгласие с нормите на времето обаче конституцията съдържа и текст, според който „ единствено чужденци, които са християни, могат да станат румънски жители “. Макар видимо това да е ориентирано против турското население в рамките на страната, действително то цели да уязви една по-голяма религиозна група – евреите. Князът получава мощни позиции. В член 82 се подсигурява, че властта над страната ще бъде излъчена по мъжка линия на наследниците на Карол I, които би трябвало да бъдат покръстени в православната религия.

За да се подсигури линията на унаследяването идната стъпка пред младия държател е да си откри брачна половинка. През 1869 година той подхваща пътешестване в европейските дворове, с цел да откри своята спътница. В немския град Нойвид, той се среща наново с принцесата на Вид – Елизабет, която познава от няколко години. На 15 ноември същата година двамата подписват брак, макар че нито един от тях не е влюбен в другия. Докато Карол е леден и дистанциран, Елизабет е доста прочувствена натура. От дребна тя написа стихове, разкази и новели, активност, която продължава да практикува и като кралица под псевдонима Кармен Силва.

На идната година двамата съпрузи приветстват появяването на щерка – Мария. За смут на фамилията, когато дъщеричката им е едвам на 4 годинки се разболява от скарлатина и умира. Това нанася тежък удар върху двамата й родители и те в никакъв случай не откриват назад пътя един към различен, нито пък имат други деца. В писма до татко си Карл Антоан, Карол излива голямата си тъга, че е „ депресиран от болежка, тъга и опасения. Спя напълно малко и непрекъснато слушам крясъците на моята Елизабет… “. Години по-късно, когато излиза наяве, че двамата съпрузи няма да имат свои деца, той дефинира правото на унаследяване към племенника си – Фердинанд, който е вторият наследник на брат му Леополд.

Карол взема решение да загърби възприятията си като потъне в работа и се концентрира върху ръководството на страната. В началото той няма доста опит, вътрешния ред в страната е дестабилизиран от честа промяна на държавни управления, а хазната не се цялостни с положителни темпове. През 1877 година обаче избухва Руско-турската война и Карол сграбчва опцията да се включи в спора на страната на съветския император и да извлече изгоди за Румъния.

Макар Русия да желае да получи безвреден кулоар за своите бойци по време на войната, тя не желае Румъния да взе участие интензивно, с цел да няма по-късно искания по време на договарянията за мир. Желанията й не се удовлетворяват. Османската империя къса дипломатическите си връзки с Румъния, Карол дава права на руснаците да минават през територията му и интензивно включва войските си във войната по време на обсадата на Плевен. Победата след обсадата на града издига Карол в очите на неговите жители, които стават очевидци на военните му качества.

Румънците дефинират своето присъединяване в руско-турската война като своята Война за самостоятелност. За Русия този спор е точния миг да сложи ръка върху бесарабските територии. По време на последвалия Берлинския конгрес, Румъния публично е приета за самостоятелна страна и получава Северна Добруджа, а териториите на Бесарабия се причисляват към границите на Руската империя. Румънската общност не желае сходна „ замяна “ на териториите, само че румънската дипломация не съумява да го предотврати.

Северна Добруджа се оказва обаче идеалната територия за оземляване на обезземлените румънски селяни. Извършва се принудително румънизиране на тази територия. Тогавашният министър М. Когълничану декларира, че „ Ние би трябвало без значение от цената да румънизираме откритите тук детайли “. Карол подрежда да се построи първият актуален непрекъснат мост над р. Дунав, който да свързва румънския бряг с териториите в Северна Добруджа сред Фетещ и Черна вода. След построяването му това става най-дългият мост в Европа.

През 1881 година конституцията на Румъния е изменена и тя става кралство. Същата година, Карол е коронован като първия крал на Румъния. На главата му е положена стоманена корона, която е отлята от претопено османско оръдие, пленено след обсадата на Плевен. През 1886 година Карол I получава ненадейно предложение от тогавашния министър-председател на България – Стефан Стамболов – да стане новият държател на България след абдикацията на княз Александър I Батенберг.

Идеята е да се сътвори страна по модела на Австро-Унгария, само че сред България и Румъния. Карол I отхвърля под натиска на Русия и по съвет на немския канцлер Бисмарк. Впоследствие по време на Междусъюзническата война, Румъния се включва против България и според последвалия Букурещки контракт – причислява към себе си и териториите на Южна Добруджа.

Верен на своите немски корени, без да се допита до Народното събрание, Карол I подписва скришен контракт с Централните сили (Германия и Австро-Унгария) през 1883 година Близо 10 години по-късно той осведоми министър-председателя и министъра на външните работи за този съюз, само че те резервират тайната пред Народното събрание и обществото. В навечерието на Първата международна война (1914-1918) румънската външна политика е раздвоено сред тайният съюз, подписан с Централните сили и подкрепян от Карол, и публичната настройка, която е на страната на Антантата.

На 3 август 1914 година Карол I привиква незабавно заседание на Придворния съвет и споделя за тайния съюз. Членовете на съвета обаче са против неговото използване, а министър-председателя се афишира за неутралитет по време на спора. Карол I умира единствено няколко месеца по-късно, като неговия правоприемник подценява поетите задължения и под натиска на публичното мнение включва Румъния във войната на страната на Антантата.

Карол I ръководи Румъния в продължение на 48 години. По неговото време страната става без значение кралство и усилва територията си на юг от р. Дунав. Макар последвалото комунистическо ръководство в страната да се пробва да очерни облика му, след 1989 година той още веднъж заема почетното си място измежду най-хубавите владетели, които са били отпред на страната.

На негово име са кръстени „ Националният университет по защита “, Централната университетска библиотека и Националния лицей в Крайова. А замъкът Пелеш и до ден сегашен е един от най-впечатляващите крепости в Европа, посещаван от към 0,5 милиона гости на година.