Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

На 16 март 1792 година осем мъже се събират скрито в Стокхолм за последни разяснения по убийството на своя държател. Това би трябвало да се случи същата вечер по време на маскен бал, който ще се състои в Кралската опера. Този проект към този момент е деликатно премислян в продължение на година и заговорниците единствено чакат сгодния миг. Всички до един са военни и благородници и предвкусвайки развоя на събитията, чертаят проекти за бъдещото ръководство на страната. Трима са основните настоящи лица. И тримата ще са облечени в черни плебеи, и тримата ще носят бели маски. Докато подготвят своите облекла, пищови и ножове, един от осемте съзаклятници ги предава и навреме изпраща известие до краля. Тъй като това е следващият слух за готвено нападение против него, владетелят го подценява с лека ръка и поставя своята маска и отличителният кралски Серафимов медал, който даже по време на бала ще го отличава от останалите посетители.

Когато идва в операта, кралят изостава от своите доближени и бързо е обкръжен от тримата заговорници. Зад гърба му прошепват на френски – „ Добър ден, маскирани дребосъче “, владетелят се обръща леко и е прострелян в тазобедрената област. Извършителят изпуска оръжието си и се смесва с тълпата. Вратите се затварят и имената на всички присъстващи са почтително записани. Няколко дни по-късно управляващите намират виновника, разпознавайки на кого принадлежи пищова. Това е офицер Якоб Йохан Анкарстрьом. Всички заговорници са разкрити, отнети са им благородническите привилегии и имуществата, множеството са изпратени в заточение отвън рамките на Швеция, неколцина остават в пандиза, а Анкарстрьом е жертвеният агнец. Присъдата му е изключително жестока и служи за наставление.

Макар и съдбовно ранен кралят не умира незабавно. Той се мъчи в продължение на 13 дни и продължава да стои отпред на страната. В последна сметка издъхва, надвит от развилата се зараза. Той е 46 на години, а народът го изпраща охолно и уместно. Наричат го „ чаровният крал “. Съвременните хронисти го разказват като един от най-талантливите и просветени владетели на своето време. Макар той да вкарва абсолютистко ръководство, по негово време Швеция процъфтява. През тези години страната изживява самобитен златен век в търговията. В напредък е корабостроенето, текстилната индустрия и занаятите, свързани с обработката на желязо. Ако културата и търговията се облагодетелстват от просветния максимализъм на краля, не стоят по този начин нещата в обществено-политически проект. Управлението на владетеля визира в най-силна степен властта и въздействието на благородниците и точно поради това той е „ наказан на гибел “ от тях. Той е вторият представител на кралската фамилия Холщайн-Готорп и носи името Густаф III.

Баща му Адолф Фредерик (1751-1771) е слаб държател, угнетен от властта на Народното събрание. Макар и спокойно, неговото двадесет годишно ръководство не облагодетелства доста страната. Липсват съществени териториални разширения, стопанската система е подтисната от политиката на меркантилизъм, а хазната е виждала и по-добри дни. Единственото характерно достижение на Адолф Фредерик е, че по време на неговото ръководство се приема Закона за свободата на печата, който е неповторим за времето си, тъй като дава цялостна независимост от цензура като се изключи материалите отнасящи се до краля и църквата. Благият Адолф Фредерик се омъжва за красивата, умна и темпераментна пруска принцеса Луиза Улрика. Двамата имат общо четири деца, като първородното е Густав. Той се ражда на 24 януари 1746 година в Стокхолм. Съгласно династическите връзки, той е първи братовчед на съветската императрица Екатерина Велика и племенник на пруския крал Фридрих II Велики.

Макар първороден и наследил значително характера на майка си, Густав не е обичаното й дете. Луиза Улрика е доста по-привързана към най-малкия си наследник Фредерик Адолф и към единствената си щерка – София Албертина. Тези студени връзки сред майка и наследник намират израз освен в израстването на Густаф, само че ескалират по време на неговото ръководство в ужасяващ скандал. Престолонаследникът получава домашно обучение от подбрани преподаватели. Най-голямо въздействие през ранните му години оказва образованието му от известния шведски стихотворец и историк – Олоф декор Дали. Густаф не е ослепителен възпитаник, само че е буен четец и е мощно повлиян от концепциите на френските просветители. Майка му и татко му насаждат у него злост към представителите на Риксдаген – шведския парламент. Като цяло в двора царува атмосфера на интриги и от най-ранна възраст бъдещият престолонаследник би трябвало да се научи да прикрива своите същински планове и страсти. Всички в двора са запленени от чара на Густав. Той е неотразим, на моменти трагичен и има рядка харизма, която ще му помогне да се утвърди по-късно като държател.

Ако пред обществото той свети със своя естествен разсъдък и изтънчени обноски, то в персонален проект животът на Густав е много трагичен. Когато е едвам на 20 години, родителите му вземат решение, че той би трябвало да подписа преференциален брак. Изборът пада върху красивата датска принцеса София Магдалена. Макар и изумен от външният й тип, Густав скоро схваща, че характерите им са изцяло противоположни. Той обича да поддържа връзка, да се социализира и посещава разнообразни културни събития, до момента в който брачната половинка му е интровертна, неразговорлива и даже студена. Ябълката на раздора в техните взаимодействие е интимния им живот. Изследователите и до ден сегашен имат плеяда от теории по отношение на половата ориентировка на Густав. Някои смятат че е бил хомосексуален или бисексуален, опирайки се на сведения от дневниците на брачната половинка на брат му Карл XIII – Шарлота. Според други той е имал полови проблеми, той като са известни негови увлечения по дами от кралския двор, само че по този начин и не е стигал до консумация на връзките си.

Каквато и да е истината, едно е потвърдено – младоженците имат проблеми в брачната спалня. Реално съюзът им остава неконсумиран в продължение на 9 години. Когато идва моментът да се отдадат един на различен те опират до услугата на трето лице – шведския граф Адолф Фредерик Мънк. Сведенията по какъв начин тъкмо той подкрепя фамилната двойка са разностранни. Кралицата-майка Луиза Улрика обществено упреква снаха си, че в действителност графът е татко на първородния й наследник и предстоящ престолонаследник – Густав IV. Избухналият скандал е голям и употребен както от пресата, по този начин и от съперниците на Густав III.

Стига се до раздор в връзките майка-син, който ненапълно е сподавен след формален документ подписан от Луиза Улрика, в който тя признава внука си за дете на сина си и за предстоящ престолонаследник. Дали графът действително е бил татко на детето, дали е давал интимни директиви на младото семейство или е бил скрито женен за кралицата са теории, които едва ли в миналото ще получат еднопосочен отговор. Факт е, че Густав III обича мощно сина си и се грижи за него. Съдбата подарява фамилията и с още едно дете – принц Карл Густав, само че той умира преди да е навършил и една годинка. Смъртта на второто му дете нанася тежък удар на Густав III. Скръбта му е разказана от всички съвременници като неутешима. Той даже няма сили да участва на погребението на детето. След нещастието, той се потапя в работа.

Докато се развиват трагичните събития в интимния живот на Густав, в неговият обществен живот настъпват обилни промени. Той излиза на политическата сцена още през 1768 година по време на така наречен Декемврийска рецесия, когато крал Адолф Фредерик отхвърля да подпише публични документи в символ на митинг за лимитираната си власт. Густав III поддържа татко си и се надява да бъдат направени промени в конституцията в интерес на кралската власт, само че до подобен процес на събитията по този начин и не се стига. След този крах Густав подхваща пътешестване из обособените европейски страни. Най-успешна е визитата му в Париж, където с изключение на, че „ взривява “ публичния живот, реализира положителни дипломатически връзки с френския двор.  През 1771 година обаче се случва непредвиденото, крал Адолф Фредерик умира след щедро преяждане.

Синът му се възкачва на престола на 12 февруари същата година под името Густав III. Първата му стъпка като държавен глава е да си подсигури властта. По време на първата си тирада пред Риксдаген, той се обръща към представителите на Народното събрание на родния шведски език, което не се е случвало от близо 100 години. Членовете на Риксдаген не си дават незабавно сметка, че той е друг от татко си и няма да се помири с ролята на марионетка. Тяхното състрадание го убеждава, че единствения път да утвърди властта си е, посредством държавен прелом. След коронацията си на 12 май 1772 година, Густав III пристъпва към дейни дейности. На 18 август той изпраща скрито известие до всички свои офицери, които счита за лоялни на короната със заръката да се съберат на огромния площад в Стокхолм. Той се обръща към тях с думите: „ Ако ме последвате…тогава ще пожертвам живота си за вас и за спасението на отечеството “. Превратът е анемичен и в резултат на него се приема нова конституция, която усилва властта на краля за сметка на тази на Народното събрание.

Във вътрешната политика Густав III насочва напъните и силата си към въвеждане на промени в духа на Просвещението. В сферата на наказателното право той редуцира броя закононарушения, които заслужават смъртно наказване. По негово време се не разрешават изтезанията като форма на разпит. Поради разширилата се корупция, кралят проверява даже членове на Апелационния съд. Друга точка от неговите промени е финансовата сфера. През 1776 година се афишира нова парична система, основана на риксдалера. Чрез нея се утвърждава по-голямата стойност на сребърните монети, за сметка на медните. За да насърчи бързите темпове на развиване на търговията, владетелят отстранява някои тежки износни мита.

Допреди гибелта си той прави опити да национализира производството на алкохол, с цел да може страната да се облагодетелства от високите доходи, само че по този начин и не съумява да реализира желанията си, чийто основни съперници са благородниците. По време на ръководството на Густав III може да се каже, че в Швеция съществува известна религиозна приемливост. Той дава известни свободи както на католиците, по този начин и на евреите. Монархът даже крои смели проекти за колонизиране на Австралия, които обаче остават единствено на хартия.

Густав III е прочут със своя интерес към изкуството. По негово време се основава Кралската шведска опера. През 1773 година трупата дава първото си зрелище напълно на шведски език. През 1775 година е издигната нова постройка, която да се употребява за потребностите на операта и балета. Тя била обвързвана с двореца в Стокхолм чрез мостът Норбро. Този интервал от музикалната история на Швеция е прочут като Густавова Опера. Кралят също по този начин интензивно се занимава с драматургия и подкрепя кариерата на известни за времето си артисти и артисти.

От 1778 година владетелят стартира популяризирането на обичайният шведски костюм, който до тогава се е носел единствено от висшата класа. Смята се, че към 1780 година Густав III е притеглен към обществото на масоните и даже прави брат си – Карл гранд масон на Швеция. Риксдаген обаче не гледа с положително око на всички тези промени, които понижават въздействието на благородниците и се пробват да попречват реализирането им по  всевъзможен метод. В едно от своите писма Густав III написа, че „ Риксдаген не е приятна панорама за никой, с изключение на за космополитните философи “.

Отблъснат от Народното събрание, кралят насочва вниманието си към външната политика, само че там не се радва на особени триумфи. Най-известното събитие от времето на неговото ръководство е Руско-шведската война (1788-1790). Тя се оказва не изключително впечатляваща и за двете страни в спора. Най-интригуващият миг по време на войната е така наречен „ Конспирация на Анджала “ или съюз на висши офицери, които желаят да прекратят войната зад тила на краля. Тайно от владетеля те изпращат делегат при Екатерина Велика да бъдат прекъснати военните дейности и Финландия да бъде оповестена за самостоятелна страна.

Густав III дава отговор на удара като през 1798 година приема изменение на съществуващата конституция, подкрепено от духовенството, бюргерите и селяните. Новият документ е прочут като Закон за съюза и сигурността. Съгласно изменението кралят има едноличното право да афишира война или подписва мир без предварителното утвърждение на Народното събрание. На идната година в морската борба при Свенскунд, шведите удържат победа над руснаците и изходът от тази борба предопределя края на войната, която приключва с сключване на мира от Варала.

В допълнение към промените и изменението на конституцията, това, което прелива чашата за благородниците е концепцията на Густав III да провежда обединена лига на европейските монарси против бунтовните френски сили по това време. Същата година Анкарстрьом изстрелва своя предопределен патрон, който през днешния ден е част от сбирката на кралския боеприпас.

Съдбата на Густав III въодушевява доста създатели, най-известният измежду които е Джузепе Верди. Композиторът претворява съдбовния край в своята опера „ Бал с маски “. Строгата цензура не разрешава всевъзможни сходства с действителни лица и събития, по тази причина действието на либретото е пренесено в Бостън, а кралят е заменен с граф Уоруик.

Особена персона в съкровен проект, въстаник в политическия живот, крал Густав III оставя своята диря в шведската и европейската история. Управлението му се отличава по едно и също време като ера на Шведското просвещение и пример на максимализъм.