Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

„ О, боже на сраженията, дай

стоманени сърца на мойте хора,

не пускай малодушието в тях,

лиши ги от способността да считат,

та броят на вразите да не смачка

безстрашието им! “

„ Хенри V “, Действие IV, Сцена I

Макар откъс от Шекспир, този текст доста тъкмо разказва историческата действителност на 25 октомври 1415 година Тогава британската войска, водена от крал Хенри V и наброяваща едвам 6000 души се изправя против 20-30 хилядна френска войска, отпред с конетабъл Шарл д`Албер и маршал Бусико в борбата при Аженкур. По всичко наподобява, че шансът е на страната на французите, само че събитията се развиват по радикално друг метод. Някои приписват триумфа на англичаните на случайността, други – на изпипаната тактичност, а трети – на вдъхновяващия облик на техния крал – Хенри V.

Той е висок (над 185 см.), има слаба и добре поставена атлетична фигура. Лицето му е продълговато, носът – прав, косата му е мрачно кафява, а челото му е огромно и необятно. Според настроението му, очите му или получават „ мекотата на гълъбовите или блясъка на лъвските “.  Прическата му повече подхожда на духовник, в сравнение с военачалник. Когато е дете, той даже не допуска, че един ден ще застане отпред на британската страна. В младостта си е несдържан и даже разпасан, а към този момент навършил пълноправие той става живия синоним на аскетизма и войнската чест.

Той е първият държател на Англия, който приказва и написа на британски език. Неговите прародители избират да употребяват френския. По негово време Англия става една от най-силните страни в Европа. За Шекспир той е олицетворение на рицарството, съвременниците му го величаят, някои историци го дефинират като „ принц, който всички обичаха и никой не презираше. “ Наистина ли обаче Хенри V е бил воин-светец или зад неговата доблестна личност се крие един невъзмутим и безсърдечен държател?

Хенри V е роден в замъка Монмут, извисяващ се на хълма над р. Монноу (дн. Уелс). Липсват обаче всевъзможни данни в хрониките за неговата точна рожденна дата и даже за годината, в която се появява на бял свят. Някои историци считат, че той се ражда на 9 август, а други – на 16 септември, приемайки за доказателство хороскопа, който той подрежда да му се изготви преди борбата при Аженкур. Вероятните години на неговото раждане са 1386 или 1387 година Макар цифрите да се размината, един факт е сигурен и това е че той е първородният наследник на Хенри IV Болингброк и брачната половинка му Мери Боън.

Заради мощния и невъздържан темперамент на татко си, Хенри е отгледан в семейството на крал Ричард II, който го държи като пленник в подмяна на подчинението на татко му. Макар връзките сред възрастните да са обтегнато, действително кралят поставя положителни грижи за младия Хенри. Той го образова, беседва с него и даже го взима със себе си по време на експедиция в Ирландия. Момчето израства с афинитет към музиката и четенето. Някои историци считат, че Хенри припознава Ричард като собствен татко. Доказателство за неговата лоялност е обстоятелството, че, когато Хенри IV прави прелом, Хенри V отива в кулата, където е заточен сваленият крал и желае благословията му, с цел да отиде при родния си татко. Също по този начин по-късно, когато поема властта, той ексхумира останките на Ричард и го препогребва с почести.

Когато през 1399 година Хенри IV узурпира трона, той се оказва в една много неизгодна позиция, защото по време на цялото си ръководство е разтревожен за своята сигурност. Шотландците и уелсците се подвигат на въстания против него, а хазната съвсем се изпразва, финансирайки опитите за потушаването им. В персонален проект ситуацията също не е розово. Отношенията сред татко и наследник са обтегнати съвсем от самото начало. На млади години Хенри V води много разхлабен метод на живот, радвайки се на скотски удоволствия и гуляи. Въпреки това, Хенри IV го прогласява за принц на Уелс и го слага отпред на войската, която в продължение на 8 години води борби с уелските въстаници отпред с Оуен Глиндуор.

По време на борбата при Шрусбъри, където взе участие паралелно с татко си, Хенри V е ранен тежко със стрела, от която остава белег под дясното му око. Тогава той е единствено на 16 години и действително това е неговото първо бойно кръщение. Макар още младеж, Хенри стартира да развива свои военни тактики, с цел да може да спечелва над уелските бунтовници. Тактиката му е следната: той завзема стратегически замъци и отрязва достъпа до основни пътища, като по този метод лишава въстаниците от продоволствия. Войските на Оуен Глиндуор са принудени да се отдръпват в две замъци по западния бряг, които са обсадени от силите на Хенри V и тогава, съгласно източниците, за първи път се употребяват топове в британската военна история. Макар Глиндуор да се измъква и никой да не знае какво става с него, неговите поддръжници се предават, победени от апетит и заболявания.

През 1410 година здравето на Хенри IV се утежнява, защото той страда по едно и също време от епилепсия и проказа. Мястото му в Кралския съвет е заето от сина му, само че единствено година по-късно Хенри V е отхвърлен заради зародили разлики във връзка с вътрешната и външната политика на страната. Двамата по този начин и не намират път един към различен. На 20 март 1413 година Хенри IV умира в Уестминстърското абатство, а на 9 април синът му е коронован под името крал Хенри V.

Вече от позицията на държател, той желае да загърби вътрешните несъгласия в страната и възвръща някои благороднически трофеи. Въпреки този жест, когато е належащо той работи безкомпромисно, както в тази ситуация със заговора против него. Той схваща за готвената интрига против себе си и че тя е ръководена от неговия другар – сър Джон Олдкасъл. Разбирайки за измяната, Хенри V работи с тежка ръка и подрежда изтезанието да бъде осъществена посредством изгаряне, с цел да послужи за урок на всеки, който реши да предприеме нещо сходно. Хенри се пробва да стабилизира страната и нейната вътрешна политика. Той вкарва и нов стандарт – използването на британски език за задачите на администрацията.

Главната посока на неговите старания обаче са ориентирани към външната политика. По това време към този момент от повече от осем десетилетия Англия води война против Франция в така наречен „ Стогодишна война “ (1337-1453). Хенри V насочва своите стремежи към френския държател, които включват: връщането на Аквитания, еднократен данък в размер на 2 млн. лири и не на последно място – ръката на дъщерята на Шарл VI Безумния – Катрин дьо Валоа. Съвсем естествено, французите отхвърлят и отговора на британския монарх не закъснява – той стартира да стяга силите си за набези над Франция.

За задачата Хенри V би трябвало да събере голяма сума, с която да устоя войските си, което той реализира освен посредством налози, само че и посредством огромни заеми от градовете. Дипломацията също изиграва значима роля. Преди да поеме на поход Хенри V се пробва да си обезпечи поддръжката на херцога на Бургундия – Жан Безстрашний. Също по този начин кралят води договаряния с евентуални морски съдружници. Първоначално френско-генуезките сили имат превес, само че благодарение на брата на Хенри – Джон Ланкастър, който оглавява британските морски сили и поддръжката на император Сигизмунд, Англия последователно надвива по море.

През 1415 година е сложено началото на така наречен първа акция против Франция. Английските сили последователно напредват през Южна Нормандия, превземайки Кан. Една от тежките им победи е при Харфльор, когато една трета от британската армия измира в резултат на дизентерия. Решаващото стълкновение в тази акция е небезизвестната борба при Аженкур. Няколко дни преди нея, Хенри V схваща за френските планове и тактичност, която ще употребяват – а точно, че ще заложат на офанзива от страна на кавалерията. Планът, който се оформя в главата на британския монарх е по едно и също време доста елементарен и гибелен.

Той взема решение да приложи тактичност, употребена от османците в борбата при Никопол против неговия конкурент маршал Бусико. Мястото, откъдето би трябвало да минат французите е по-тясно и кално, което спомага за осъществяване на тактиката. Хенри V подрежда пред стрелците му да бъдат сложени заострени колове. Когато французите навлизат в тесния сектор, те са посрещнати от град от стрели, част от тях пробвайки се да се измъкнат затъват в калта и биват смачкани от бойните си приятели.

Когато борбата завършва с победа на англичаните, Хенри V взима едно грубо решение, което е в прорез с всички правила на войната. Тъй като заложниците са повече от британската войска, кралят подрежда от тях да бъдат селектирани единствено благородниците и тези, за които би се платил висок откуп, всички останали са екзекутирани. Общо в борбата умират над 6000 французи. Загубите са големи и даже се поставя завършек на някои благороднически родове. Въпреки решаващата победа, англичаните не не престават нашествието, а се завръщат в Англия, където са посрещнати с триумфални почести.

Тежката вътрешна рецесия във френския двор, разрешава на Хенри V да възвърне силите си и да се приготви умерено за втора акция, която стартира през 1417 година По време на обсадата на Руан, войските на Хенри V приклещват 12 000 жители сред стените на крепостта. На молбата на мирното население да бъдат пуснати, отговорът на британският държател е негативен и те са оставени да гладуват, като мнозина умират. Макар и безмилостна, тактиката на Хенри V се оказва сполучлива в политическо отношение. В последна сметка французите се съгласяват на мирни договаряния.

На 20 май 1420 година е подписан контракта от Троа. Съгласно съглашението, Хенри V е разгласен за правоприемник на Шарл VI като предстоящ брачен партньор на Катрин дьо Валоа. Лишавайки дофина от правото на заместничество, действително Франция би минала в ръцете на Англия. Също по този начин съгласно контракта Херцогство Нормандия е присъединено към Англия. Скоро след подписването му, Хенри V и Катрин се женят. През 1421 година двойката се завръща в Англия.

Същата година Хенри V се завръща още веднъж на континента, предприемайки третата си, последна военна акция против французите. Докато е на поход се ражда единственият му наследник – бъдещия крал Хенри VI, който той по този начин и не вижда. Една от последните му сполучливи борби е обсадата на Мо. След това той се разболява от дизентерия и умира на 31 август 1422 година в замъка Венсен. Някои откриватели смятат, че също така заболяване, той е получил също по този начин сърдечен удар.

Така единствено след девет години ръководство, на 35 годишна възраст, умира един от най-великите британски владетели. Той съумява да сплоти страната и да възцари мир, неведнъж побеждава французите, обезпечава си правото на унаследяване и трансформира страната в една от най-големите европейски военни сили. Тленните му остатъци са положени зад олтара на Уестминстърското абатство, където почиват и през днешния ден.

Снимки: Wikipedia