Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

В Русия има двадесет и четири обекта, които са в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Един от тях е висок 47 метра, състои се от осем параклиса и една черква, която се извисява над тях. В неговата архитектура е преплетена християнска символика, защото постройките образуват сакралното число осем, което се свързва с възкресението на Христос. Куполите му са във всички нюанси на дъгата, а пространствата му са украсени с чудни фрески и икони.

Снимка: By Васнецов, Аполлинарий Михайлович, – http://vasnec.ru/kartina2.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5846275

През столетията нееднократно ориста му е била на косъм от заличаването. Наполеон заповядал да го взривят, само че дъжд осуетил проектите му. През 30-те години на XX в. управниците на Русия желали да го съборят, с цел да преустроят площада, само че архитекта Пьотър Барановски отказал. Църквата била съхранена, а нейният избавител бил хвърлен в пандиза. Повече от четири епохи, този храм е знак на Москва, по този начин както Айфелова кула е на Париж.

Храмът бил повдигнат в чест на успеха на Русия над Казанското ханство през XVI в. Строежът му трае шест години и е приключен през 1561 година Когато през 1557 година в църквата бил заровен светеца Василий Блажени, тя приела неговото име, с което остава известна и до през днешния ден. Според легендата, когато съветският цар вижда храма той е запленен от хубостта му и с цел да не бъде издигнат втори подобен, той подрежда архитекта – Постник Яковлев, да бъде ослепен.

За този държател на съветските лимити съществуват не една и две кървави митове. Историята му въодушевява композитори като Прокофиев, Римски-Корсаков и Бизе, характерът му пленява въображението на писатели като Толстой и Булгаков, а ръководството е в основата на един от най-известните филми на Сергей Айзенщайн.

Иван IV Василевич от династията Рюрик е първият и най-дълго управлявалият цар на Русия. Той уголемява границите на своята страна, присъединявайки Поволжието, елементи от Сибир и някои територии на Литовското княжество. По негово време се основават някои съветски държавни институции, чиито функционалности се резервират чак до XVIII в. Същевременно личността му буди голям брой въпросителни. Ако при започване на своето ръководство той наподобява повече на лекар Джекил, то от един миг нататък на съветския трон седи един същински Мистър Хайд.

Ексцентричен и параноичен, той подлага страната на същински вътрешен гнет, което му печели прозвището „ Грозни “ или по-точно – „ Страшни “. Според непокътнати сведения на един делегат на Свещената Римска империя в съветските земи „ Той е висок, здрав и цялостен с сила. Очите му са огромни, наблюдателни и неспокойни. Брадата му е червеникаво-черна, дълга и дебела “.  Когато епохи по-късно тленните му остатъци са разкопани, историците разкриват, че той в действителност е бил висок 178 см., което е величествен за времето си растеж.

Иван IV се ражда на 25 август 1530 година в резиденцията Коломенское, която се намира на десния бряг на р. Москва. Той е първородният наследник на великия княз Василий III и втората му брачна половинка Елена Глинска. Баба му по бащина линия е София Палеологина, племенница на последния византийски император – Константин XI. Тя също по този начин е потомка на рода Асеневци. От другата страна на родословното дърво, корените на майка му могат да се проследят до литовските князе и до сръбската владетелска фамилия Якши. Василий и Елена имат и още един наследник – Юри, който обаче се ражда глухоням и в нито един миг не е считан за евентуален претендент за престола.

Трагедията в персоналния живот на Иван IV стартира още от най-ранно детство. Той е едвам тригодишен, когато татко му умира в резултат на цирей след пострадване по време на лов. Тогава първородният наследник заема престола, само че заради нежната му възраст действително ръководи майка му като негов регент. Това обаче продължава единствено пет години, тъй като Елена издъхва през 1538 година Смята се, че гибелта й не е естествена. Най-вероятно тя е отровена от някоя от авторитетните болярски семейства. Така едвам 8-годишен Иван IV остава кръговиден сирак, който живее от прищевките и милостта на знатните семейства.

Властта в Русия отива в ръцете на болярските родове Шуйски и Белски. За този интервал от живота на Иван IV няма непокътнати доста сведения, само че наподобява отношението към него е било извънредно. Той е бил интелигентно и сензитивно момче, само че болярите са го тормозили и постоянно са го наказвали. От негова по-късна преписка излиза наяве, че от време на време даже са го оставяли да гладува. Съмнителната гибел на майка му и ужасното отношение от страна на знатните семейства, оставят отпечатък в съзнанието на момчето и по-късно предопределят както неговата подозрителност, по този начин и безжалостното му държание.

През 1544 година Иван IV публично поема властта като популярен княз, а единствено три години по-късно той е провъзгласен за първия цар на Русия (1547 г.). Същата година огромна част от Москва е опожарена, а виновността е хвърлена върху семейството на майка му. Въпреки тези разтърсване, които маркират началото на фактическото му ръководство, Иван IV не реагира импулсивно, а стартира една умерена и реформаторска политика. Той назначава дворцов съвет, посредством който прокарва своите промени.

По негово разпореждане на селските региони е предоставено известна самоуправление и се променя данъчната политика. Също по този начин царят ревизира правосъдната система и основава така наречен „ Съдебник “. С промените в църковната система той уеднаквява религиозните ритуали и разпоредбите в цялата страна. През 1553 година Иван IV основава и първата печатница в Русия – „ Московски печатен двор “ и стартира да издава църковна литература. Царят е мощно набожен и даже е създател на прочут литургичен химн от това време, който е в чест на Свети Петър. Също по този начин той се увлича по изкуството, музиката и поезията.

През този ранен интервал, съветската външна политика също се радва на триумфи. Иван IV открива трайни другарски връзки с Англия. Той отваря ново пристанище на Бяло море – в Архангелск, където дебаркират корабите на британската Московска компания. По това време един от най-сериозните му съперници е Казанското ханство. След две несполучливи войни, през 1552 година съветският цар съумява да причисли земите на ханството към територията на Русия.

Само четири години по-късно Иван IV съумява да анексира и Астраханското ханство. Тази стъпка е извънредно значима за съветския държател. От една страна той открива надзор над цялото течение на р. Волга. От друга страна, настъпателната му политика кара владетелите на Сибирското ханство и на Голямата Ногайска орда да се признаят за васали на Русия.

Така през първото десетилетие от ръководството на Иван IV страната е в подем. Вероятно за това способства и щастието, на което владетелят се радва в персоналния си живот. Няколко месеца откакто е провъзгласен за цар, благородните семейства провеждат самобитен благороден конкурс, на който са поканени най-прелестните дами в страната, от които той следва да си избере брачна половинка. Според сведенията девойките били сред 500 и 1500.

Въпреки това голям брой, очите и сърцето на Иван IV печели Анастасия Романова. На 3 февруари 1547 година двамата подписват брак. Смята се, че връзката им се гради на взаимна обич и почитание. През годините Анастасия съумява да тушира бурния манталитет на брачна половинка си и оказва удобно въздействие върху неговата политика. Един британски аристократ даже написа, че „ тя го ръководи с възхитителна вежливост и мъдрост. “ От брака им се раждат шест деца, четири, от които умират още като пеленачета. Така те остават единствено с двама синове – Иван и Фьодор.

Снимка: By Виктор Васнецов – 1. Scanned from A. K. Lazuko Victor Vasnetsov, Leningrad: Khudozhnik RSFSR, 1990, ISBN 5-7370-0107-52. Tretyakov Gallery, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=215948

Краят на тази идилия настава със гибелта на Анастасия през 1560 година Иван IV изпада в тежка меланхолия в резултат на загубата на обичаната си брачна половинка. Той счита, че тя е убита също като майка му. През XX в. археолози ще потвърдят, че той е бил изцяло прав, защото в костите й е намерено голямо количество живак. Преди това царят не храни топли усеща към болярите, само че след този случай омразата и мнителността му се утрояват.

До края на живота си Иван IV не съумява да откри почтена заместничка на брачната половинка си. Той се дами още шест пъти, като три от тях не се считат за законни съгласно каноните на православната черква. Невести номер две и три умират в резултат на отравяне, като последната оцелява едвам няколко дни след сватбата. Четвъртата и петата брачна половинка са изпратени в манастир. За шестата не е несъмнено дали въобще е сключила брак с царя или е била единствено негова държанка. Смята се, че обликът й е именит и е фиктивен през XIX в. Последната му брачна половинка – Мария остава с него до гибелта му и е майка на третия му наследник – Дмитрий.

Личната загуба през 1560 година отприщва тъмните демони в душата на Иван IV и от този момент стартира така наречен Период на гнет. Спорно е до каква степен владетелят изпада в някаква форма на полуда и параноя или просто става извънредно прозорлив и нечовечен при налагането на своята власт. Обсебен от ужаса, че се пробват да го отровят, Иван IV насочва първите си дейности към най-вероятните виновници – болярите.  Той основава опричнината. Чрез тази нова система, царят поставя ръка върху цялата територия към столицата Москва и я одържавява.

Аристокрацията губи своите позиции там и остава без права. Крепостните селяни също отиват под директната власт на владетеля. Оръдие на тази негова политика става една самобитна загадка полиция. Това са бойци, облечени в черно, яздещи черни коне, които постановат властта на царя без всякаква благосклонност. Техните оръжия посичат всеки, който отхвърля да съобщи земите си и по този начин през този интервал огромна част от благородните семейства биват убити по най-жесток метод. Някои откриватели виждат в тези дейности една безскрупулна концепция на владетеля – да размени остарялата с нова аристокрация. За страдание, въпросните черни плащове не се оказват изключително благонадеждни бъдещи благородници и в един миг Иван IV поставя завършек на дейностите им.

Във външнополитически проект, ситуацията също не е изключително розово. През 1583 година най-сетне се поставя завършек на траялата 24 години Ливонска война против Ливонския медал, Полша,  Швеция и Литва. От този боен спор Русия излиза стопански изтощена и без каквито и да е териториални придобивки. Иван IV води и не изключително сполучливи войни против Кримското ханство, като хан Девлет I Гирей даже доближава на 30 км. от  Москва преди да бъде надвит от съветските сили.

Тежката Ливонска война обтяга връзките сред Иван IV и първородният му наследник. Двамата нееднократно водят разгорещени разногласия по отношение на тактиката. Младият Иван желае от татко си да поеме командването и да приключи сполучливо този спор. Отношенията сред двамата като цяло не са изключително положителни. Руският цар дами сина си на три пъти, като първите две съпруги ги изпраща в манастир.

Третата е Елена Шереметова и тя съумява да се задържи в двора. През 1581 година обаче в един от своите пристъпи Иван IV пребива бременната си снаха, тъй като счита държанието й за прекомерно кокетно. Съпругът й се застъпва за нея и тогава понася тежкия удар на скиптъра на татко си. Иван пада с разрушена глава, а татко му се спуска и се пробва да поправи непоправимото.  Въпреки усилените молебствия няколко дни по-късно престолонаследникът издъхва.

Три години по-късно през 1584 година, Иван IV умира от сърдечен удар по време на игра на шах със своя доближен Богдан Белски. Ексцентричен, модернизатор, победител или вманиачен, подозрителен, палач, втората половина от ръководството му хвърля тъмна сянка върху цялостната персона на този първи съветски цар. Той оставя страната в тежка политическа и икономическа рецесия, която прераства в т.нар „ Смутно време “ или интервал на цивилен войни, които слагат отпред на страната династията на Романовите.