Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Денят е 22 септември 1908 година, а мястото – църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в гр. Търново. Храмът е изпълнен с голям брой хора. Присъстват министрите, политическия хайлайф, а българският княз е подготвил манифест. В стените отеква гласът на владетеля и думите: „ С благословията на Всевишния. Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за без значение Българско царство. “  Този политически акт не е своеволен, а добре плануван. По това време интернационалната конюнктура е удобна за осъществяване на по този начин мечтаната българска самостоятелност. Вниманието на Великите сили е ориентирано към Африка и по-конкретно – към Мароко, за който спор водят Франция и Германия. На Балканите, Австро-Унгария крои проекти по какъв начин да причисли Босна и Херцеговина, а Османската империя е разтърсвана от вътрешна рецесия в резултат на избухналата младотурска гражданска война (юли 1908 г.).

В началото на септември избухват всеобщи стачки в Източните железници, от които българското държавно управление се възползва и ги завзема. По същото време българският държател се среща с представители на Австро-Унгария и стартира да договаря изискванията, при които Берлинския контракт би могъл да бъде нарушен. В по този начин създалата се обстановка, Русия е на мнение, че би трябвало да се изчака и че първо австроунгарският държател следва да пристъпи клаузите от Берлин.

Снимка: By невядомая – http://www.lostbulgaria.com/pic2/4217.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17896643

Това обаче по този начин и не става и България взема решение да работи независимо в по този начин създалата се обстановка. На 22 септември народът ликува. Докато в страната се провеждат радостни шествия, българската дипломация се засилва. Държавата, която напълно естествено се усеща най-силно наранена от българското решение, е Османската империя. Въпросът с нея е организиран с посредничеството на Русия, която опростява забележителните задължения на султана от Освободителната война, само че за сметка на това България се задължава да ги поеме и подписва заем с съветския цар в размер на 82 млн. лева

Този акт в българската история остава неразривно обвързван с името на един спорен български държател. На 31 юли 1887 година той стъпва за първи път на българска земя, когато идва от Виена в покрайнините на Видин. Тогава той надали е предполагал, че ще се подреди измежду най-дълго властвалите български монарси, със своето над 30-годишно ръководство. От една страна, при него България отбелязва сензитивен прогрес в политическо, стопанско, военно и културно отношение. От друга, точно тогава страната изживява две от своите национални произшествия. Макар в края на своето царуване да се трансформира в „ persona non grata “, този български държател резервира до края на живота си любовта си към България.

Пълното му име е Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски. Роден е на 26 февруари 1861 година в фамилния замък „ Кобург “, във Виена. Баща му е военачалник принц  Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота и по това време е един от най-значимите маджарски поземлени магнати. Майка му Клементина Бурбон Орлеанска е една от дъщерите на последния френски крал Луи-Филип. Фердинанд е петото им, последно дете. Запозната с тънкостите на дипломацията и дворцовия живот, майка му е извънредно ерудирана персона. През целия си живот, тя е доста близка с на най-малкия си наследник и даже го последва в България.

Снимка: By V. Antonoff – "Bulgarien vom Beginn seines staatlichen Bestandes bis auf unsere Tage ", 1917, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3017028

Младият Кобург получава най-хубавото за времето си обучение. Той приключва виенската гимназия „ Терезиум “, а по-късно и учебното заведение за кадети. Успява да доближи до чин старши-лейтенант. Съвременниците му го разказват като тъничък и строен, с дълъг бурбонски нос и остри сиви очи. Едно от неговите качества, което се демонстрира от най-ранна възраст е изключителната му памет. През годините той съумява да усвои повече от пет езика. Години по-късно българският образован деятел Добри Генчев си отбелязва: „ На френски говореше с майка си и дипломатите, на немски — с брата си и прислужниците, на унгарски псуваше, а на британски и италиански се хвалеше. Българския език скоро го усвои, доста по-скоро, в сравнение с всеки можеше да чака “.

Фердинанд демонстрира и мощен интерес към естествените науки, в частност към орнитологията (бел. а. просвета за проучване на птиците), ботаниката и ентомологията (бел. а. просвета за проучване на насекомите). През 1879 година дружно с брат си, Август, подхваща пътешестване до Бразилия, в джунглите на Амазония. Резултатът от няколко месечното им престой е един тритомен труд за флората и фауната. Той има огромна тежест за научния свят, някои от откритите типове пеперуди получават неговото име – ferdinandi. Фердинанд става член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо сдружения. През 1884 година той издава своята студия “Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота ”.

Докато Фердинанд е предан на своите научни ползи, на Балканите българите се пробват да обединят своите територии, които въпреки и свободни са васални на турския султан Това се трансформира на 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се съединяват в една страна. Тъй като това е в прорез с клаузите на Берлинския контракт, интернационалният отзив от това събитие е извънредно изострен. В последна сметка той довежда до военният прелом на 9 август 1886 година, провокиран от Русия и последвалата абдикация на българския княз Александър I Батенберг. Страната се оказва в интернационална изолираност и никой аристократ не желае да се натоварва с неблагодарната задача да се възкачи на българския трон.

Всъщност съвсем никой. Когато българската делегация стартира да обикаля европейските столици в търсене на новия си властник, вратите остават затворени, с изключение на във Виена. Там тя се среща с Фердинанд и той се съгласява да приема княжеската купа, макар че няма да получи самопризнание от Великите сили. Вероятно той е виждал удобна опция да разгърне политическия си капацитет. Злите езици приказват, че българските делегати са го срещнали в казино и едно от нещата, които са му предложили е да погасят задълженията му. За личността на Фердинанд се популяризират голям брой клюки, само че хазартът не се подрежда измежду пороците му и евентуално това не е достоверна информация.

Фердинанд е коронясан за български княз на 3 август 1887 година църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в гр. Търново, когато е едвам на 26 години.  Само двадесет години по-късно, в същия храм, той ще разгласи независимостта на България. През тези първи години, министър-председател на България е бележития общественик Стефан Стамболов. Благодарение на решителната му политика, страната заема челни позиции измежду останалите балкански страни, изключително в областта на стопанската система. Стамболов също по този начин има вяра, че престижът на България ще бъде подплатен от една мощна династия. Така се стига до първия брак на Фердинанд с неговата далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х.

Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 година Макар бракът им да трае едвам шест години, плод на него са четири деца. Две момчета и две девойки: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. При раждането на последното дете, Мария Луиза получава затруднения и издъхва. Години по-късно, под натиска на майка си Клементина, която упорства, че децата му имат потребност от майка, Фердинанд се дами наново. Новата му брачна половинка е от благородническата фамилия Фон Ройс и се споделя Елеонора. Двамата нямат деца и по този начин и не намират пътя един към различен. Елеонора обаче се посвещава на децата и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.

Отношенията сред Стамболов и Фердинанд не са по никакъв начин гладки. Министър-председателят гледа на владетеля като на социална фигура с парадни функционалности, до момента в който Фердинанд желае да взе участие интензивно във властта. Заради спора им, когато се прави покушението над Стамболов, някои съвременници считат, че точно българския княз стои зад това действие. След гибелта на министър-председателя, брачната половинка му отхвърля да одобри цветята и съболезнованието от двореца. Тъй като Стамболов е бил сложен темперамент и е влизал в голям брой несъгласия с редица политици е мъчно да се дефинира кои са всички забъркани в неговото ликвидиране.

В началото на своето ръководство Фердинанд се пробва да изглади връзките си с Великите сили и в частност, с Русия. За русофилите в страната, той е „ грабител “ и „ натрапен гостенин “. Всичко това се трансформира след кръщаването на първородния  му наследник в православната религия. Този акт го сдобрява с Русия, защото кръстник става съветския цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз. В това решение пръст има майката на Фердинанд, Клементина, която го поучава, че без мощната поддръжка на Русия, той не може да се надява на самопризнание от останалите европейски страни. След този акт, Фердинанд е приет за държател от Великите сили и от Османската империя.

След отстраняването на Стамболов от власт и формалното признание на Фердинанд за български държател  политическият живот в България радикално се трансформира. По това време партиите са доста, а разликите в техните стратегии са главно в областта на външната политика – дали е проруска или прозападна. В изискванията на разделяне сред партиите, княз Фердинанд последователно се утвърждава като най-важния фактор в политическия живот на страната. Той стартира да сменя партиите в ръководството по свое убеждение. Налага се недемократичната процедура князът да натоварва някоя партия да образува държавно управление, след което тя организира парламентарни избори, които постоянно печели.

Така Народното събрание се трансформира в придатък на ръководството. Този интервал от ръководството на българския княз остава прочут като едноличния режим на Фердинанд. Той не желае да повтаря грешките, позволени от неговия предходник Александър I Батенберг. Печелейки благосклонностите на военните, той се пробва да избегне възможен прелом. Благодарение на напъните на княза войската се трансформира в най-мощната и добре квалифицираната на Балканите. Също по този начин за разлика от Александър, той не се афишира против Търновската конституция, а деликатно я изследва, с цел да открие всички благоприятни условия, които му дава да ускори властта си.

Снимка: By невядомая – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43217824

Едно от най-интересните систематизирания за едноличното ръководство на Фердинанд дава екзарх Йосиф: „ Въпреки че България има конституция, българският народ е млад и неопределен политически, няма ръководеща класа,… с една интелигенция, разграничена от царя на голям брой партии, с цел да се гони между тях, а той да владее и да цари. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта подред, да пристигна, да се понахрани и понакраде, и която преди всичко поставя персоналния си интерес. “

В персонален проект Фердинанд също притегля вниманието, както на своите съвременници, по този начин и на откривателите. Страстта му към естествените науки става публично притежание. Когато е на обиколка из страната, в символ на почитание, градовете нормално му подаряват орли, соколи, яребици, даже и петли. Князът е и разпален ловджия. Той персонално учредява Природонаучния институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градини, Ентомологическа станция. Виден фен на локомотивите, князът спомага за развиването и усъвършенстването на железопътните линии в страната. През 1910 година той става първия монарх летят със аероплан.

Встрани от светлините на прожекторите, Фердинанд не е по този начин сърдечен с най-близките до себе си. Според разнообразни източници той не поставя особени бащини грижи за своите синове и дъщери. Също по този начин има голям брой клюки за половите желания на българския държател. Със сигурност той е обичал да се забавлява и е имал голям брой връзки. Спорно е дали те са били единствено с дами, или по-скоро е имал бисексуални пристрастености. Една от дамите, с които свързват името му е небезизвестната брачна половинка на ген Рачо Петров – Султана, която се е славела със своята хубост, кокетство и просветеност.

Най-голямо черно леке върху ръководството на Фердинанд поставят националните произшествия на България, а точно – Междусъюзническата война (1913) и Първата международна война (1914-1918). След триумфът с оповестяването на независимостта, самочувствието на царя нараства и го тласка към бъдещи неточности. През 1911 година се приема корекция в Конституцията която води до бъдещи проблеми за страната –  монархът и държавното управление имат правото да подписват секрети контракти без единодушието на Народното събрание.

Именно тази уговорка спомага за. Успехите на България по време на Балканската война (1912-1913) са помрачени от последствията от Междусъюзническата война, когато страната отстъпва Южна Добруджа на Румъния. Без да си вземе поука от този голям крах, Фердинанд подписва скрито съглашение за присъединение на България на страната на Централните сили. Негови подбуди са както мечтаното национално обединяване, по този начин и издигането на персоналния му авторитет. Макар българските войски да реализират блестящи триумфи, войната приключва пагубно.

Цар Фердинанд поема персонална отговорност за провалянето в Първата международна война. На 3 октомври 1918 година той абдикира в интерес на първородния си наследник – Борис. Според слуховете, когато се качва на влака, с цел да напусне рамките на България вечно, той се разплаква. Той в никакъв случай повече не се завръща в страната, даже за раждането на своя внук Симеон. Австрийският император Карл I не му позволява да се засели в именията си и учтиво го моли да не стопира във Виена. Фердинанд продължава за Германия, където се открива в своята резиденция в град Кобург. През остатъка от живота си той се отдава на своята пристрастеност към естествените науки. През 20-те години подхваща научноизследователски пътувания в Южна Америка и Африка и взе участие в интернационалните конгреси по ботаника и орнитология.

Фердинанд надживява и двамата си синове. Според някои откриватели, при вестта за изтезанието на синът му принц Кирил, той споделя: „ Всичко в близост ми рухва! “. Три години по-късно, на 10 септември 1948 година Фердинанд умира, заобиколен от дъщерите си. Едно от предсмъртните му стремежи е да бъде заровен в обичаната България, само че и през днешния ден, тленните му остатъци почиват в фамилната крипта в Кобург. Управлението му е белязано от възходи и падения. Благодарение на него България става самостоятелна страна и отново с помощта на него, тя претърпява едни от най-тежките си загуби  – човешки, териториални, дипломатически.