Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

На 31 октомври 1517 година един духовник заковава на вратата на църквата „ Вси Светии “ във Витенберг 95 тезиса, които трансформират християнския свят и слагат началото на Реформацията на католическата черква. Този мъж е Мартин Лутер. Той е бил правист, само че гръмотевица трансформира живота му и го насочва към религиозното занятие. Той е покровител на достъпността на Светото писание за елементарния човек, заради което след това превежда Библията на немски език. Отговорът не закъснява. Папа Лъв X издава була, с която Лутер е отстранен от Църквата през 1520 година и според която неговите текстове би трябвало да бъдат изгорени.

Лутер е сериозен съперник, който не трябва да бъде подценяван и с цел да се оправи с него, Католическата черква разчита на императора на Свещената Римска империя. В качеството си на обединител на християнския свят, както и на най-силният бранител на папския трон, императорът би трябвало да работи безкомпромисно и да реши въпроса един път вечно. В тези бурни за католицизма времена, отпред на Свещената Римска империя е един от най-могъщите владетели в европейската история – Карл V.

В Европа се образува съюз на лутеранските принцове, чиито територии са част от Свещената Римска империя – т.нар Шмалкалденска лига, който е конкурент на властта на императора. Карл V взема решение въпроса като побеждава Лигата през 1546 година, само че делото му действително е приключено от брат му Фердинанд 10 години по-късно, когато се подписва Аугсбургския мир. Договорът легализира разделянето на християнството в границите на Свещената Римска империя и въпреки към този момент възрастен и болен, Карл V става очевидец на разрешаването на този тежък набожен спор. Силно набожен, за него това не е бил следващия политически въпрос, а рецесия, която е можела да навреди на чистотата на вярата.

Карл V остава в историята като „ Златния “, поради своето положително и заслужено ръководство. Той е император на Свещената Римска империя, крал на Испания, ерцхерцог на Австрия, щатхолдер на Нидерландия и херцог на Бургундия. Властта му се разгръща освен върху съвсем цяла Западна Европа, само че и в Новия свят. Освен да брани католицизма от протестантството, той се бори да опази християнския свят от Османската империя, да резервира властта си по време на въстания в испанските и немските територии и да отблъсне френските сили и техния блян за надмощие. Кръжейки из цяла Западна Европа той прекарва една четвърт от живота си на път. Официално резиденцията му е в Мадрид, само че сърцето му постоянно милее за страната на детството му – Нидерландия.

Карл V се ражда на 24 февруари 1500 година във фламандския град Гент по време на бал, проведен в двореца. Баща му е Филип Хубави, а майка му е Хуана Лудата. По бащина линия, той е правоприемник на Хабсбургите и на императорската корона на дядо си – Максимилиан I. По майчина линия, той е потомък на обединителите на Испания – Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска. Карл и по-голямата му сестра – Елеонор са отгледани в Нидерландия. Според сведенията, татко им постоянно е проявявал обвързаност и когато е имал опция се е забавлявал и си е играел с тях. Коренно разнообразни са спомените за държанието на майка му.

Хуана евентуално страда от психологично заболяване, което е било съпроводено с нервни и физически прояви. Споменава се по какъв начин незабавно след раждането на сина си тя го оставя на непознати грижи. Остава противоречив въпроса дали децата са държани настрани от нея, поради хипотетичното й заболяване или това е било част от цялостното отношение на мъжете в живота й, които са желали да я изкарат нестабилна и да господстват над наследството й. Каквато и да е истината, факт е, че Карл V израства дистанциран от майка си, а евентуално и изпитващ мощна ненавист към нея. След години той я затваря до гибелта й в замъка в Тордесиляс.

Съвременниците разказват Карл V като грациозен и добре комплициран мъж, междинен на растеж, с красиви сини очи и руса коса. Единственото, което скапва красивата картинка е наследствената противоположна захапка на Хабсбургите и изкривената уста, за които се счита, че се дължат на генерации кръвосмесителни бракове. Бил е извънредно образован и е знаел пет езика – фламандски, немски, испански, френски и италиански. На него се приписват думите, че: „ приказва на испански с Бог, на италиански с дамите, на френски с мъжете и на немски с коня си. “ Въпреки че закачливия откъс не е изказан от Карл V, той удостоверява комплицираната обстановка, в която ръководи монарха и непрестанния му опит да се впише измежду поданиците, над които господства.

След гибелта на татко си, през 1506 година Карл V наследява бургундските територии, които включват и Нидерландия. Тъй като той е едвам на 6 години, вместо него ръководството поема Маргарита Австрийска до навършване на пълнолетието му през 1515 година Нейният интервал на власт се характеризира с един непрекъснат спор с Франция и спор по отношение на заплащането на налог на френския крал. Когато доближава до съответната възраст и стартира да ръководи бургундските територии се случва друго значимо събитие. Негов взаимен държател е майка му – Хуана Лудата, само че скоро той намира метод на промени това.

Още от встъпването му на престола, войната е водещо занятие на младия Карл V. Това е скъпо начинание и с цел да може да финансира своите войски той разчита на финансови инжекции от търговията в Нидерландия и скъпоценните метали от Новия свят. Увеличаването на налозите, също е част от вътрешната му политика и скоро това провокира възмущение измежду испанските благородници. През 1520 година избухва т.нар въстание на Комунеросите, което бързо е потушено от Карл V.

Последиците от него обаче са дълготрайни. Кралят употребява случая, с цел да поеме еднолично ръководството и откакто упреква майка си в съучастничество с бунтовниците, я лишава от власт, въпреки тя да не ги поддържа и да не подписва никакви документи в ущърб на сина си. След това кралят мести столицата от Толедо в Мадрид и прекарва по-голямата част от ръководството си в този град.

Земите му оттатък океана също се уголемяват с помощта на завоевателите Ернан Кортес и Франсиско Писаро. Те покоряват империите на ацтеките и инките и ги инкорпорират към владенията на Испания. Карл назначава и вицекрале на Мексико и Латинска Америка. Владетелят трансформира и разпоредбите в търговията с плебеи. Дотогава Португалия е била точката сред Африка и Америка. Карл взема решение да промени това и постановява пряк импорт на плебеи от Черния континент в Новия свят. По време на неговото ръководство и Фернандо Магелан прави известното си околосветско странствуване. Това е интервалът, когато благосъстоянията на Америка стартират да навлизат в Испания под формата на благородни материали.

През 1519 година Карл причислява и третият значим детайл към властта си – престола на Свещената Римска империя. Той е последният неин император коронован персонално от папата. Властта над тези земи не е наследствена в строгия смисъл на думата – той е определен посредством значително подкупи и лобиране измежду електорите. Коронацията му е в Германия и е осъществена от папа Климент VII. В тези земи той лавира сред обособените немски принцове и по друго време потушава протести против властта си.

Във външнополитическо отношение двата най-големи съперника на Карл V са Франция и Османската империя. По това време френските земи са под властта на Франсоа I, прочут като „ кралят-рицар “. Първата война сред двамата е от 20-те години на XVI в. От едната страна на спора са Папството, Англия и Карл V, а от другата – Франция и Венеция. Резултатът е победа за императора, позорен Мадридски кротичък контракт и гаранции за властта му над Бургундия.

При втората им среща всички предходни участници, ръководени от Франсоа I са против Карл и неговото владичество в Италия. Изходът от спора още веднъж е в интерес на императора. Рим е разграбен, а папа Климент VII е задържан. Подписаният контракт е наименуван „ Мирът на дамите “, тъй като е подписан сред лелята на Карл и майката на Франсоа. В третия спор сред двамата, Карл V още веднъж разчита на поддръжката на британския крал Хенри VIII, а френският крал се спогажда с османците. В края на спора, императорът навлиза в Северна Франция и бързо се подписва контракт сред двете страни.

В източна посока военните резултати въпреки и впечатляващи не са толкоз блестящи. През огромна част от ръководството си Карл V води война против султан Сюлейман Великолепни. Вълна на смут провокира загубата на християнските войски в борбата при Мохач през 1526 година Макар три години по-късно Виена да е удържана и Карл V да не жали сили при въздържане на османските сили на континента, до 1541 година централните и източните елементи на унгарските земи падат под властта на султана.

Във военноморски проект ситуацията също не е по-розово. Османските кораби са непрекъсната опасност в Средиземноморието. Макар Карл да печели победа в Тунис през 1535 година, Източното Средиземноморие е доминирано от силите на султана след борбите при Превеза и Джерба. През 1547 година Карл V e отпаднал и подписва в Адрианопол (дн. Одрин) позорен мир с Османската империя. Съгласно него императорът признава османската власт над Унгария и се задължава да й заплаща годишен налог на стойност 30 000 златни флорина.

В персонален проект, това, което преследва императора през целия му живот е нежното здраве. Физически той не е изключително мощен, разказват го даже като „ внимателен “. Говори се, че е страдал от епилепсия. Карл V е и фен на хубавата храна и вино, въпреки те да са в прорез с неговото здраве. Страда от тежка форма на подагра, която се утежнява с напредването на възрастта му.

Липсата на положително здраве и физическа мощност обаче не пречат на Карл да покорява женските сърца. След като става император въпросът за бъдещия му брак излиза на дневен ред. Първоначално го спрягат да се ожени за Мария Тюдор, само че годежът отпада, защото тя е едвам на 6 години по това време. Най-силната кандидатура за ръката му е тази на първата му братовчедка Изабела, която е щерка на португалския крал Мигел I и вуйна му – Мария Арагонска. Идеята е да се скрепи съюзът сред Португалия и Кастилия. Когато обаче двамата млади се срещат за първи път бракът бързо се трансформира от политически съюз в обвързване по обич.

През 1526 година те си споделят взаимно „ да “. В писмо до сестра си Мария той написа: „ Аз съм толкоз предан брачен партньор, че другите красиви дами въобще не ме интересуват. “ Това не е тъкмо по този начин, тъй като няколко години по-късно той самият признава „ аз съм мъж като всички останали “ и се отдава на връзки с дами, без значение от техния обществен статус. От брачната половинка си Изабел, той има три деца, които доближават пълноправие – Филип II, Мария Испанска и Хуана Австрийска. Най-известното от извънбрачните му деца е испанския генералисимус Хуан Австрийски, който след това побеждава османците в борбата при Лепанто.

През 50-те години на XVI в. здравето на Карл V мощно се утежнява. Физическите му проблеми към този момент го вършат некадърен да взема интензивно присъединяване във военните си акции. Затова той взема решение да се отдръпна от властта. Когато абдикира през 1556 година Карл V разделя владенията си сред своя наследник и брат си. Испания, Нидерландия, Неапол и владенията в Новия свят, той оставя на Филип II, а австрийските земи и властта над Свещената Римска империя, той дава на Фердинанд I. Шестнадесет години по-късно синът му ги придвижва в кралската обител Сан Лоренцо де Ел Ескориал.

И до през днешния ден наличието на Карл V може да бъде забелязано освен в Европа, само че и в Новия свят: от неговата скулптура в Палермо до операта на Ернст Кшенек, отдадена на него. Той е императорът, който се изправя против османците в отбрана на християнския свят, кралят, който се пробва да сплоти испанците и при който потичат златните реки на Ел Дорадо към Мадрид.