Тежестта на короната: Александър Велики – покорителят на Изтока
Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.
Краят на IV в. прочие Хр. бележи началото на Елинистическата ера. С този термин се отбелязва интервала на симбиоза сред Запада и Изтока. Полисът залязва, а на негово място се издигат монархиите. Гражданинът става гражданин, а религията води до основаване на фетиш към личността на владетеля. Максимата „ имитирам на елините “ води до навлизане и публикувания на гръцкия език и просвета на Изток. От Сицилия до крайбрежията на Инд хората употребяват този международен език, който също претърпява избрани лингвистични трансформации.
Той не е изключително висок, даже за тогавашните стандарти. Кожата му е бледа, косата му е светла, лицето му е голобрадо. Едното му око е синьо, а другото кафяво. Има нежни черти, само че не е изписан красавец. Той излъчва харизма, която би предиздвикала хората да го последват и на край света, че и оттатък него. Херакъл и Ахил са неговите кумири, а разказите за борби, походи и войни изпълват въображението му. От дребен майка му подклажда неговите упоритости и горделивост като го твърди, че е наследник на самия господ Зевс. Б Оракулите предначертават блестящото му бъдеще. За своите едвам 30 години витален път Александър III Македонски, останал прочут в историята като Александър Велики, ще сътвори империя, разпростряла се от дн. Македония до р. Инд, в чийто лимити се намират Мала Азия, Египет, Сирия, Вавилон и Персия.
Той е роден през месец юли 356 година прочие Хр. в град Пела, който по това време е столица на Македонското царство. Баща му е един от на-забележителните владетели на това царство и потомък от династията на Аргеадите – цар Филип II (382-336). Майка му – Олимпия е щерка на царя на Епир – Неоптолем I и е четвъртата брачна половинка на македонския държател. Информация за живота на Александър черпим главно от три антични източника: Ариан от Никомедия, Квинт Курций Руф и Плутарх, както и от други фрагментарни извори. В превод от гръцки името му безусловно значи „ бранител на хората “.
Когато Александър идва на бял свят, Македонското царство към този момент е потвърдена мощ на Балканския полуостров. Това се дължи главно на неговия татко, който е самоуверен военачалник и безсъвестен политик. От дребен, неговият престолонаследник е обучаван на четене, писане, езда, лов и военно изкуство. Майка му му вменява възвишен генезис, неговата дойка – Ланике го подарява с деликатност, учителите му – Леонид и Лизимах са строги и взискателния към младежа, а неговият наставник и индивидът, който повлиява на метода му на мислене – Аристотел, разпалва у Александър любовта към античните създатели, логиката, философията и изкуството. За премия Филип II му го подарява и през идващите десетилетия Александър и Буцефал (глава на бик) стават неразделни.
През 340 година прочие Хр., когато е единствено на 16 години, на Александър е поверена отбраната на Македония, до момента в който татко му води следващата си военна акция. Едно от подчинените тракийски племена – това на медите, въстава, само че младият престолонаследник съумява да потуши протеста. Две години по-късно татко и наследник застават един до различен в една епична борба – при Херонея (в Беотия, Гърция). В тази борба е изцяло погубен популярният Свещен отряд на Тива, състоящ се от 150 подбрани двойки бойци. С борбата при Херонея се признава хегемонията на Македонското царство. След нея се основава т.нар Коринтски съюз, отпред на който застава самия Филип II. Това е военно-политическо формирование на гръцките полиси, чиято основна цел е настъпление в Персия.
След тази борба настъпват проблеми сред татко и наследник. Филип II се дами за младата Клеопатра Евридика, която би могла да го подари с различен правоприемник. По време на сватбата, след скандал, Александър е пропъден. На идната година, благодарение на фамилния другар Демарат, двамата съумяват да се помирят. През 336 година прочие Хр. Филип II е погубен от бодигарда си Павзаний по време на сватбата на щерка си. Съществуват разнообразни теории кой стои зад това нападение. Според някои откриватели, персите съумяват да подкупят близки до царя и да поръчат неговото ликвидиране като задачата им е да спрат бъдещата инвазия в земите си. Други историци смятат, че Олимпия желае да е сигурна, че синът й ще е идващият държател и по тази причина поръчва покушението.
Няма сведения по какъв начин Александър приема преждевременната гибел на татко си, само че незабавните му дейности изпращат ясно обръщение към съперниците му. Той незабавно се възкачва на престола и убива виновниците за убийството на Филип II. Майка му си разчиства сметките с последната брачна половинка и щерка й. Тива, Атина и Тесалия въстават, само че Александър съумява да потуши протестите. Той доближава до Коринт, приема купата „ хегемон “ и застава отпред на Коринтския съюз, на мястото на татко си. Александър побеждава гетите в Тракия и илирите в Албания. Докато е на поход научава, че Тива оспорва властта му. За 14 дни той пропътува над 380 километра и съумява да стигне пред стените на полиса. Тиванците отхвърлят да се предадат и когато ги побеждава той срутва града. Пощадени са единствено храмовете и домът на гръцкия стихотворец Пиндар. Според сведенията убитите са 6000 души, а останалите са продадени в иго. Балканите са покорени и е ред да се изправи пред Персийската империя.
Снимка: By Giovanni Dall’Orto – Own work, Attribution, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3136329
Александър поверява на Антипатър – приближен другар на татко му, властта в европейските територии и се насочва на популярния си поход против Персия. Според изворите армията му се състои от към 30 000 – 40 000 пехота и 5000 – 7000 кавалерия, от които най-малко 14 000 са македонци, а останалите са мъже от гръцките полиси и наемници. Преди същинското нахлуване, Александър се отбива в Троя, с цел да отдаде респект на починалите герои.
Първата огромна борба на младия военачалник е при Граник (река в Западна Турция) през 334 година прочие Хр. Задачата на Александър е да освободи гръцките полиси в Мала Азия от властта на Персийската династия на Ахеменидите и самият поход се насочва по Егейското крайбрежие. При Граник македонската войска се сблъсква с съвсем равностойна по брой персийска армия, водена от военачалниците Арзам, Спитридат и Мемнон от Родос. По време на борбата Александър употребява своя обичана тактичност. Персийката армия търпи проваляне, гръцките полиси в Мала Азия ликуват, а пътят към сърцевината на империята е отворен за младия военачалник.
От цялата акция две са борбите, които освен остават в историята, само че и предвещават края на една империя – сраженията при Исос и Гавгамела. През 333 година прочие Хр. персийският император Дарий III прави опит да спре походът на Александър при Исос (Древна Киликия, Мала Азия). Армията му се състои от над 100 000 бойци и двукратно надвишава по бройка македонските сили. В плен попада цялото царско семейство. Дарий III съумява да избяга, само че изоставя околните си, заради което майка му се отхвърля от него и даже се загатва, че осиновява Александър. След игра на котка и мишка,, през 331 година прочие Хр. Дарий III и Александър още веднъж се изправят един против различен. Тук изворите си опонират какви са били източните сили. Според някои персийският държател активизира към 50 000 души, а съгласно други – над 110 000. Резултатът обаче е явен – Александър още веднъж побеждава, поставя завършек на Персийската империя и се трансформира в едноличен стопанин на Югозападна Азия.
Характерно при Александър е, че по време на своите завоевания той основава редица градове, които кръщава на себе си. Така се основава и Александрия в Египет. Легендите го свързват и с Гордиевия възел във Фригия. Според преданията този, който успее да го развърже ще стане идващия цар на страната. Александър съумява да го направи, само че по своя си метод – със мощ – разрязва с меча си въпросният възел. В различен случай, заслепен от напитките и от личната си персона, по време на разгулен скандал със своя военачалник Клит, македонският цар го убива с копието си. Иронията е, че 6 години по-рано, същият е избавил живота му в борбата при Граник.
Изворите приказват за смяна в характера на Александър по време на походите. С всяка последваща победа неговата грандомания нараства, както и опасенията му, че някой се пробва да го убие. Той е мощно сломен от гибелта на своя най-хубав другар и правилен военачалник – Хефестион. Двамата се познават от деца и евентуално са били любовници през целия си живот. Връзката им се съпоставя с тази сред Ахил и Патрокъл. През 324 година Хефестион умира, покосен най-вероятно от тиф. Скръбта на Александър е несравнима. По негова заповед всички територии са в печал, не би трябвало да се чува даже звука на лира. Първият ден той не се откъсва от натрупа на своя обичан. Опитва се да го разгласи за господ, само че съумява да го възвеличи единствено като воин и го погребва във величествена гробница във Вавилон. Отново съгласно изворите, Александър не е бил прекалено изкушен от плътските удоволствия. Освен хипотетичните си връзки с мъже, той се дами три пъти. Първата му брачна половинка е Роксана от Бактрия, като се счита, че съюзът им е по обич. Вторият и третият му брак имат политически темперамент и се подписват с персийски принцеси, като едната от тях е щерка на Дарий III. Роксана му ражда наследник и предстоящ престолонаследник – Александър IV Македонски.
Персия се оказва тясна за упоритостите на Александър и той продължава своя поход към Индия. Мечтата му е да доближи до края на света. През 326 година прочие Хр. той побеждава над 100 000-на индийска войска при р. Хидасп. В борбата умира правилния му кон Буцефал. Някои историци считат сражението за Пирова победа. Македонците побеждават, само че са извънредно изтощени.
Александър умира през 323 година прочие Хр. във Вавилон на 33-годишна възраст, като аргументите за гибелта му остават към момента незнайни. Според някои той е умрял вследствие от тресчица, а съгласно други – е бил токсичен. Тленните му остатъци са положени в златен саркофаг, който е запълнен с мед. След гибелта му неговата голяма империя предстоящо се разпада. Синът му не съумява да доближи пълноправие и е погубен от неговия приближен военачалник – Касандър, който взима властта в Македония.
Историята на Александър въодушевява поколенията след него. Армията му е непобедима и фактически той няма изгубено стълкновение. Чарът му е толкоз пленителен, че съумява да убеди своите бойци да го следват, изоставяйки своя дом в непознати земи. Той покорява Персия, Сирия, Египет, Вавилон и част от Индия, което прави акцията му една от най-мащабните през Античността. Благодарение на своите тактики при блокада, заплашване на слонове и потребление на конницата като контраатака, Александър оставя своя дълготраен отпечатък във военната история. От мозайки и миниатюри, през картини и скулптори до холивудски блокбастъри, обликът на този македонски държател продължава да живее и през днешния ден и да вълнува поколенията.
