Мутро-чалгата, корупцията и интелигенцията – новото българско гробище?
Още няколко дни и ужасът от садизма на Георги с непосредствено 18-годишната Дебора, ще стартира да избледнява. Хората имат и други проблеми.
Прокълната ли е тази красива страна? Как отгледахме толкоз безмозъчност и грубост?
Продължавам да настоявам, че в основата на ескалиращата настъпателност са циментирани мутро-чалгата и корупцията. Но и интелигенцията, за която все забравяме.
Иван Хаджийски вижда сходни отклонения в народопсихологията на българина, като разказва през 30-т години на ХХ век погубното въздействие на расизма и фашизма.
Склонни сме да упрекваме света и обособени страни за несполуките ни. Влияние на международни мощ има, несъмнено, само че устройството и редът тук си е наша работа и е в нашите ръце. Построили сме страна, в която сме вградили и всичките ни комплекси. Затова не съумяваме да реализираме фантазията, да сме цивилизована нация, приета и от другите.
Цялото време след Освобождението е изпълнено с разочарования и неосъществени стремежи. Трийсетина години след 1878 година към момента адреналинът от постигнатата независимост дава очаквания, че ще настигнем развитите европейски страни. Дедите ни откровено са вярвали, че могат сами да решат националните проблеми и да основат мощна стопанска система, интелигенция, армия, самостоятелност и прочие Връхлитат ни обаче две национални произшествия. След 9 септември 1944 година се открива строй, който изключва частната благосъстоятелност, конкуренцията, а възпитанието в дух на това, всеки да разчита на личните сили, начетеност и умения, е сменено от формулата за тирания на пролетариата.
Това води до злополука, тъй като даже Маркс и Енгелс да са били прави по отношение на трансформацията на капитализма, на българска почва това е било накриво до степен на улеснение за тези, които упражняват властта – комунистическият хайлайф. Същият, който се разправил брутално с тези свои приятели, които вярвали в „ светлите идеали на социализма “. Сметката платил народът.
В бедната страна всички проблеми са по-изострени и тежки. Справянето с тях е мъчно, а другите проявления на пороците са фрапантни. Най-голяма пречка пред развиването на нацията е несправедливостта. Тя се зарежда от все по-драматичното разслоение на обществото – от една страна богатите, а от друга - стопански ощетените. Към това прибавете безнравственото и циничното управлением.
Затова, когато българин попадне в развита страна, той със злоба установи разликите в стандарта на живот. Констатира също, че в огромна степен оня стандарт се дължи на съблюдаване на законите и главните правила на общуване в гражданското общество. И му се коства, че там всички са заможни, а ние сме ощетени. И са ни ощетявали византийци, турци, западняци, американци и кой ли още не. Защото ни завиждат, че траките са били център на международната цивилизация, че сме богопомазан народ, че сме най-умните, най-талантливите, най-красивите, прабългарите са имали империя, пили сме вино от Никифоровата кратуна, измислили сме ракията и луканката, компютъра и шопската салата…
Всичко това от известно време е опаковано в амбалажна с мазни петна от колбас, само че с патриотични щампи. Тази незначителност наложи модел на битие, при който кариера се реализира с експанзия, грабителство, машинация, безсрамие и вулгарност.
Иван Хаджийски в писанията си за аргументите за експлоадиране на Априлското въстание, разказва безчинствата на кърджалиите и черкезите като един от най-силните претекстове за въоръжен протест. Срещу първите турската власт се бори дружно с българските жители. По това време дружно с кърджалиите върлували и хайдути, които нямат нищо общо с националните покровители. Положението става нетърпимо със заселването от Високата врата на над 200 000 черкези в българските земи. Те фрапантно утежняват ситуацията на българите с жестокостта си. Убиват, грабят, насилват. Присвояват земи, магазини и цели бизнеси на нашенци в разнообразни градове.
Те са мутрите в тези кървави времена. Прибавете към тях български първенци, които сближавайки се с локални турски управници и с главатари на бандитските шайки, грабили и потискали елементарните хора много грубо. Според Хаджийски зулумите и теглилата от въпросните кръгове са изиграли значима роля в претекстовете на доста хора да се включат във въстанието. Малцина – като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски – са имали схващане за свободата.
Днес се постанова да приказваме за същите неща. Защото посредствеността няма нравствени задръжки и малтретира методично надарените и образованите. Най-страшното е, че тази незначителност се настани трайно и в ръководството.
12-годишното ръководство на Бойко Борисов е доказателство за това. Посредствени, примитивни хора овладяха цели браншове на стопанската система. Рекетът и шантажът бяха превърнати в инструмент за гонене на неуместните, а институции като Министерство на вътрешните работи, прокуратурата, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, ДАНС, тайните служби, финансови органи, контролни структури бяха превърнати в бухалки. От корупция българите бяха лишавани от 12-13 милиарда евро годишно, съгласно статистиките на Евросъюза. Кърджалиите и черкезите биха завидели на сходна успеваемост. Налага се да използваме мощ, с цел да си върнем заграбената страна.
Моралното проваляне и деградацията бяха подкрепени мощно от чалгализацията. Не приказвам за обособени що годе търпими части, а за турбо примитивизма, който се стовари върху младата генерация българи посредством дебелашки и порно текстове и обикновена музика.
Мутрите и чалгарите се сплотиха под общия знаменател на претенциозната незначителност. Придобиха и възприятие за недостижимост, с помощта на корупцията, която ги „ побратими “ с властта и представители на правораздавателната система. Пробиха и законодателната власт.
Честните и честни хора се почувстваха зле и даже непотребни. Над 2,5 милиона поеха към други страни.
Встрани обаче остава въпросът за българската интелигенция. През последните повече от 20 години тя нито един път не пое отговорност за разрушителните процеси, които се стовариха върху доста сфери на живота и най-много върху образованието, културата и науката. Интелигенцията нито в един миг не стана изразител на публичните очаквания. Не пое отговорност и за проблемите и неуспехите. Тя не образува публично мнение, не предизвика публични полемики. Вместо това нейни представители се включват интензивно в разделянето на нацията по разнообразни значими тематики.
А нали тъкмо интелигенцията би трябвало да сложи цел, да уточни път към добруването и икономическото благополучие на народа. Това е историческо нейно обвързване.
Такава е била тя по време на Възраждането. В тези сложни времена тя е повела хората на битка освен за независимост, само че и за ограмотяване, за израстване във всевъзможен смисъл. Нейните представители: свещеници, даскали, доктори и служители са въздействали прогресивно на публичното схващане. Към тях се причисляват малко по-късно хора на изкуствата, учени и прависти. Засилва се въздействието на писатели, художници и учени. Те образуват интелектуалния живот в България.
Освен да оцелее физически и да се замогне финансово, интелигенцията вкарва в българското схващане и въпросът за културното израстване. Постиженията са забележителни.
Днес интелигенцията е смълчана, а периодическите подписки в поддръжка или против нещо и някого, единствено усилват недоверието в нейната социална ангажираност. А когато интелигенцията е хилава и страхлива, царства посредствеността. И насилието.
Ще би трябвало да освободим историята ни от клишетата и пропагандните легенди. И да изградим нова визия за пътя, по който да вървим напред. И ще ни би трябвало интелигенция борбена и настоятелна. И да не забравяме Борисовото време – „ златния век “ на мутро-чалгализацията.
Докато агнетата не станат лъвове (девиз на Нотингам), психопата с макетния нож ще шества несмущаван, ще сее боязън, а представители на магистратурата и Българска академия на науките, ще възкликват: Какво толкоз е станало? Скарали се, той малко я „ възпитавал “, за какво да му съсипваме бъдещето…
Неговото бъдеще обаче е загробването на България!
Ще допуснем ли новото българско гробище да ни погълне под звуците на грозната и злокобна гарванова ария?
Не загатнах църквата, само че тя май напълно ни изостави…
Огнян Стефанов
Прокълната ли е тази красива страна? Как отгледахме толкоз безмозъчност и грубост?
Продължавам да настоявам, че в основата на ескалиращата настъпателност са циментирани мутро-чалгата и корупцията. Но и интелигенцията, за която все забравяме.
Иван Хаджийски вижда сходни отклонения в народопсихологията на българина, като разказва през 30-т години на ХХ век погубното въздействие на расизма и фашизма.
Склонни сме да упрекваме света и обособени страни за несполуките ни. Влияние на международни мощ има, несъмнено, само че устройството и редът тук си е наша работа и е в нашите ръце. Построили сме страна, в която сме вградили и всичките ни комплекси. Затова не съумяваме да реализираме фантазията, да сме цивилизована нация, приета и от другите.
Цялото време след Освобождението е изпълнено с разочарования и неосъществени стремежи. Трийсетина години след 1878 година към момента адреналинът от постигнатата независимост дава очаквания, че ще настигнем развитите европейски страни. Дедите ни откровено са вярвали, че могат сами да решат националните проблеми и да основат мощна стопанска система, интелигенция, армия, самостоятелност и прочие Връхлитат ни обаче две национални произшествия. След 9 септември 1944 година се открива строй, който изключва частната благосъстоятелност, конкуренцията, а възпитанието в дух на това, всеки да разчита на личните сили, начетеност и умения, е сменено от формулата за тирания на пролетариата.
Това води до злополука, тъй като даже Маркс и Енгелс да са били прави по отношение на трансформацията на капитализма, на българска почва това е било накриво до степен на улеснение за тези, които упражняват властта – комунистическият хайлайф. Същият, който се разправил брутално с тези свои приятели, които вярвали в „ светлите идеали на социализма “. Сметката платил народът.
В бедната страна всички проблеми са по-изострени и тежки. Справянето с тях е мъчно, а другите проявления на пороците са фрапантни. Най-голяма пречка пред развиването на нацията е несправедливостта. Тя се зарежда от все по-драматичното разслоение на обществото – от една страна богатите, а от друга - стопански ощетените. Към това прибавете безнравственото и циничното управлением.
Затова, когато българин попадне в развита страна, той със злоба установи разликите в стандарта на живот. Констатира също, че в огромна степен оня стандарт се дължи на съблюдаване на законите и главните правила на общуване в гражданското общество. И му се коства, че там всички са заможни, а ние сме ощетени. И са ни ощетявали византийци, турци, западняци, американци и кой ли още не. Защото ни завиждат, че траките са били център на международната цивилизация, че сме богопомазан народ, че сме най-умните, най-талантливите, най-красивите, прабългарите са имали империя, пили сме вино от Никифоровата кратуна, измислили сме ракията и луканката, компютъра и шопската салата…
Всичко това от известно време е опаковано в амбалажна с мазни петна от колбас, само че с патриотични щампи. Тази незначителност наложи модел на битие, при който кариера се реализира с експанзия, грабителство, машинация, безсрамие и вулгарност.
Иван Хаджийски в писанията си за аргументите за експлоадиране на Априлското въстание, разказва безчинствата на кърджалиите и черкезите като един от най-силните претекстове за въоръжен протест. Срещу първите турската власт се бори дружно с българските жители. По това време дружно с кърджалиите върлували и хайдути, които нямат нищо общо с националните покровители. Положението става нетърпимо със заселването от Високата врата на над 200 000 черкези в българските земи. Те фрапантно утежняват ситуацията на българите с жестокостта си. Убиват, грабят, насилват. Присвояват земи, магазини и цели бизнеси на нашенци в разнообразни градове.
Те са мутрите в тези кървави времена. Прибавете към тях български първенци, които сближавайки се с локални турски управници и с главатари на бандитските шайки, грабили и потискали елементарните хора много грубо. Според Хаджийски зулумите и теглилата от въпросните кръгове са изиграли значима роля в претекстовете на доста хора да се включат във въстанието. Малцина – като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски – са имали схващане за свободата.
Днес се постанова да приказваме за същите неща. Защото посредствеността няма нравствени задръжки и малтретира методично надарените и образованите. Най-страшното е, че тази незначителност се настани трайно и в ръководството.
12-годишното ръководство на Бойко Борисов е доказателство за това. Посредствени, примитивни хора овладяха цели браншове на стопанската система. Рекетът и шантажът бяха превърнати в инструмент за гонене на неуместните, а институции като Министерство на вътрешните работи, прокуратурата, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, ДАНС, тайните служби, финансови органи, контролни структури бяха превърнати в бухалки. От корупция българите бяха лишавани от 12-13 милиарда евро годишно, съгласно статистиките на Евросъюза. Кърджалиите и черкезите биха завидели на сходна успеваемост. Налага се да използваме мощ, с цел да си върнем заграбената страна.
Моралното проваляне и деградацията бяха подкрепени мощно от чалгализацията. Не приказвам за обособени що годе търпими части, а за турбо примитивизма, който се стовари върху младата генерация българи посредством дебелашки и порно текстове и обикновена музика.
Мутрите и чалгарите се сплотиха под общия знаменател на претенциозната незначителност. Придобиха и възприятие за недостижимост, с помощта на корупцията, която ги „ побратими “ с властта и представители на правораздавателната система. Пробиха и законодателната власт.
Честните и честни хора се почувстваха зле и даже непотребни. Над 2,5 милиона поеха към други страни.
Встрани обаче остава въпросът за българската интелигенция. През последните повече от 20 години тя нито един път не пое отговорност за разрушителните процеси, които се стовариха върху доста сфери на живота и най-много върху образованието, културата и науката. Интелигенцията нито в един миг не стана изразител на публичните очаквания. Не пое отговорност и за проблемите и неуспехите. Тя не образува публично мнение, не предизвика публични полемики. Вместо това нейни представители се включват интензивно в разделянето на нацията по разнообразни значими тематики.
А нали тъкмо интелигенцията би трябвало да сложи цел, да уточни път към добруването и икономическото благополучие на народа. Това е историческо нейно обвързване.
Такава е била тя по време на Възраждането. В тези сложни времена тя е повела хората на битка освен за независимост, само че и за ограмотяване, за израстване във всевъзможен смисъл. Нейните представители: свещеници, даскали, доктори и служители са въздействали прогресивно на публичното схващане. Към тях се причисляват малко по-късно хора на изкуствата, учени и прависти. Засилва се въздействието на писатели, художници и учени. Те образуват интелектуалния живот в България.
Освен да оцелее физически и да се замогне финансово, интелигенцията вкарва в българското схващане и въпросът за културното израстване. Постиженията са забележителни.
Днес интелигенцията е смълчана, а периодическите подписки в поддръжка или против нещо и някого, единствено усилват недоверието в нейната социална ангажираност. А когато интелигенцията е хилава и страхлива, царства посредствеността. И насилието.
Ще би трябвало да освободим историята ни от клишетата и пропагандните легенди. И да изградим нова визия за пътя, по който да вървим напред. И ще ни би трябвало интелигенция борбена и настоятелна. И да не забравяме Борисовото време – „ златния век “ на мутро-чалгализацията.
Докато агнетата не станат лъвове (девиз на Нотингам), психопата с макетния нож ще шества несмущаван, ще сее боязън, а представители на магистратурата и Българска академия на науките, ще възкликват: Какво толкоз е станало? Скарали се, той малко я „ възпитавал “, за какво да му съсипваме бъдещето…
Неговото бъдеще обаче е загробването на България!
Ще допуснем ли новото българско гробище да ни погълне под звуците на грозната и злокобна гарванова ария?
Не загатнах църквата, само че тя май напълно ни изостави…
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ