Просто исках да разбера какво е някой да те погледне по начина, по който ме гледаш ти
Още не съм я дочела тази книга, тъй като чета още 3 в това време. А и ми е някак сложна за четене, не мога да си обясня за какво. Но непрекъснато копирам и поставям фрази, които ме хващат за гърлото, обживяват ме, пълнят ме до неадамовата ябълка и напират ли напират след това да излязат, минали през личната ми позиция (разширила се до чак тире ).
Няколко обичани цитата от “Човек на име Уве ” на Ф. Бакман. Ако сте я чели, ще се веселя да споделите мнение.
“Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята поради нея. ”
“Смехът й го стряска. Сякаш е карамелен и някой го е изсипал прекомерно бързо и в този момент той клокочи във всички направления. Никак не отива на сивия цимент и на вършиме ъгли на плочите в градината. Звучи вълнуващ, шеговит, смях, който не се преценява с разпоредбите и откритите правила. ”
“Ако това не се беше случило, той нямаше да си тръгне от промяна на сутринта и да я види. Нямаше да види алените й обувки, златната брошка и лъскавата кестенява коса. Нямаше да чуе смеха й, който до края на живота му щеше да го кара да се усеща по този начин, като че ли някой тича необут вътре в гърдите му. ”
„ Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка заран се удивляваш, че нещата са твои, като че ли се страхуваш, че някой ще се втурне вътре и ще изясни каква ужасна неточност е станала, че няма метод да живееш на това прелестно място. С течение на времето стените се зацапват, дървото се напуква, към този момент обичаш къщата не толкоз поради съвършенството ѝ, а поради минусите. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш по какъв начин да накараш ключа да не заяжда, когато на открито е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, по какъв начин да отвориш вратата на дрешника, без да скърца. Това са дребните секрети, които трансформират дома ти в същински дом. “
“В живота на мъжа идва миг, когато би трябвало да реши що за човек ще бъде. Дали ще
стане от хората, които разрешават да ги тъпчат, или не. За всички мъже идва време, когато избират що за хора ще бъдат. Ако не познаваш историята, не познаваш и индивида. ”
“Тя в никакъв случай не попита по какъв начин е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той
щеше да отвърне, че не е живял. ”
“Просто желаех да схвана какво е някой да те огледа по метода, по който ме гледаш ти. ”
“После един ден тя лежеше в болничното заведение, стискаше ръката му и му повтаряше да не се
тревожи. Всичко щяло да бъде наред. Лесно й е да приказва, намерения си Уве и усети по какъв начин
гърдите му се стягат от яд и горест. Тя не спираше да мълви „ всичко ще бъде наред, скъпи Уве “ и отпусна ръка върху неговата. След това нежно сгъна показалеца си в дланта му. После затвори очи и издъхна. ”
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.bg
