Майкъл Фарадей, справедлив и верен рицар на бога
Още не 12 напуща учебно заведение, само че по-късно открива метод за втечняване на газовете, разнообразни химически съединения, в това число бензола и хлорираните въглеводороди. Полага основите на електро-химията, а негов е и първият електромотор. Цял живот е предан на Бог. Пламен Асенов споделя за Майкъл Фарадей.
Майкъл Фарадей
Физик, химик, откривател, /1791 - 1867/
Произход: Лондон, Англия, оскъдно, мощно религиозно семейство от дребната Сандеманианска черква
Образование: на 12 напуща учебно заведение, само че като вестникар и книговезки чирак се самообразова, става асистент на химика Хъмфри Дейви
Интереси: физика, химия, особено - електричество и магнетизъм
Прочут с: закон на Фарадей за индукцията, закони на Фарадей за електролизата, абсурд на Фарадей, открива връзката сред магнитното поле и светлината, открива
ред химически съединения, в това число бензол и хлорираните въглеводороди
Признание: на негово име е наречена единицата за електрически потенциал – фарад, както и Константата на Фарадей, на стената в кабинета си Айнщайн държи портрет на Майкъл Фарадей
През 1850 година финансовият министър Уилям Гладстон пита каква е практическата стойност на електричеството, а Майкъл Фарадей му дава отговор по този начин, че да бъде свестен: „ Един ден, сър, електричеството ще се полза с налог “.
Сам Фарадей, макар великите открития в електро-магнетизма и електро-химията, не получава и стотинка от налога. Но Айнщайн гледа портрета му, до момента в който мисли – и това е единствено един от многото жестове на самопризнание, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.
През 1854 година, в лекция, Фарадей споделя: „ Сигурен съм, че истината за този живот…..се открива не посредством разсъдък, а с помощта на простата религия в даденото ни удостоверение. ” Да, това е същият мощно набожен академик, който пет години по-рано написа:
Нищо не е прекомерно прелестно, с цел да е истина, в случай че не подхожда на законите на природата
„ Всичко това е сън. Все отново ще го подложа на няколко опита. Нищо не е прекомерно прелестно, с цел да е истина, в случай че не подхожда на законите на природата ”.
В сходни случаи човек се пита – по какъв начин някой съчетава мощна набожност с неистова отдаденост на науката и остава естествен. Но в живота на Фарадей има един предмет, който май сплотява тези сякаш спорни полета на човешката мисъл – свещта.
Фарадей е член на дребната Сандеманианска черква , учредена като опит за връщане към правилата на най-ранното християнство. На сбирките свещта непроменяемо участва, а в книгата „ Химическата история на свещта ” той написа:
Няма друга отворена врата, през която да влезеш в проучване на естествената философия, с изключение на посредством разглеждане на физическите феномени на свещта
„ Няма друга отворена врата, през която да влезеш в проучване на естествената философия, с изключение на посредством разглеждане на физическите феномени на свещта ”.
Между буйната религия в Бога и буйното научно съмнение, Фарадей не вижда несъгласие. Това е демонстрация на британското „ естествено богословие ”, което звучи по този начин: „ От природата – към Бога на природата ”. А самичък Фарадей споделя: „ Книгата на Природата е написана с божия пръст ”.
Биографът Пиърс Уйлямс пък написа: “Най-дълбоките му предчувствия по отношение на физическия свят произтичат от неговата религиозна религия във обстоятелството, че природата има Божествен генезис ”.
Майкъл Фарадей е роден през 1791 година край Лондон в доста оскъдно семейство. Те постоянно получават помощи – хляб самун седмично на човек. На 12 напуща учебно заведение – разнася вестници и става книговезки чирак, само че чете всичко наред. Докато подвързва „ Енциклопедия Британика “ , попада на публикация за електричеството. Това е обич от пръв взор.
Той повтаря описаните опити и търси още информация за магическия феномен. Междувременно посещава лекциите на химика Хъмфри Дейви , записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници.
Дейви е разчувстван, само че се сеща за младия запалянко чак след намесата на ориста – той уволнява един помощник и назначава Фарадей за асистент в лабораторията.
После, при един опит, губи огромна част от зрението си и издига старателния асистент до персонален секретар, а през 1813 година го прави помощник в Кралския институт.
Там през 1825 година Фарадей получава лична лаборатория и прекарва 54 години от живота си.
Като помощник на Дейви, Фарадей обикаля две години из лаборатории на континента, намира се с водещи учени, а, назад на Острова, идва най-плодотворният житейски и теоретичен интервал.
За 6 години, до 1821 година, прави значими открития в химията, написа 40 научни публикации. Той изнамира метод за втечняване на газовете, открива разнообразни химически съединения, в това число бензола и хлорираните въглеводороди. Полага основите на електро-химията като вкарва два закона за електролизата, навлиза и в областта на електро-магнетизма.
Като се базира на по-ранното изобретение, че стрелката на компаса се отклонява, в случай че наоколо има електрически проводник, Фарадей обръща нещата - съгласно него, в случай че магнитът е имобилен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така изобретява първия електромотор.
Да се трансформира магнетизмът в електричество
Успехът на концепцията е страховит, само че практическата изгода е дребна, тя е изпреварила времето. Но в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача: „ Да се трансформира магнетизмът в електричество ”.
След 10 години опити, единствено за 10 дни триумфът идва – открит е законът за електро-магнитната индукция. Ученият прокарва магнит през халка от жица и вижда, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток.
Откритието освен подкрепя теоретичното схващане на електро-магнетизма, само че и води до изобретяване на първото динамо. После Фарадей открива връзка сред светлината и магнетизма и прави още редица приноси, не на последно място – вкарва в послание физически термини като анод, катод, йон, електрод.
Не забогатява от откритията, в противен случай, става все по-беден - не патентова нищо, отхвърля рицарското звание и поста ръководител на Британското кралско научно сдружение.
1821 година е плодотворна за Фарадей и в житейски проект. В църквата среща красивата Сара Бернар , скоро се женят и са щастливи, макар че сандеманианският Бог не им изпраща деца.
През 1840 година Фарадей е доста изтощен и измършавял – даже не може да работи. Лекарите го поучават да си почине и той в действителност зарязва лабораторията за цели пет години. Но излиза наяве, че това не е елементарна отмалялост, а тежка склероза, тя нарушава паметта и прави все по-мъчителни работата и живота му.
Безмилостно съборен от природата, която учи неистово, Майкъл Фарадей се отхвърля от всички интензивности и през 1867 година доживява края в креслото си.
Погребан е съгласно сандиманианскат религия - без църковна работа, в цялостна тишина. Вместо епитаф, другар го назовава „ Справедлив и правилен рицар на Бога ”.
Майкъл Фарадей
Физик, химик, откривател, /1791 - 1867/
Произход: Лондон, Англия, оскъдно, мощно религиозно семейство от дребната Сандеманианска черква
Образование: на 12 напуща учебно заведение, само че като вестникар и книговезки чирак се самообразова, става асистент на химика Хъмфри Дейви
Интереси: физика, химия, особено - електричество и магнетизъм
Прочут с: закон на Фарадей за индукцията, закони на Фарадей за електролизата, абсурд на Фарадей, открива връзката сред магнитното поле и светлината, открива
ред химически съединения, в това число бензол и хлорираните въглеводороди
Признание: на негово име е наречена единицата за електрически потенциал – фарад, както и Константата на Фарадей, на стената в кабинета си Айнщайн държи портрет на Майкъл Фарадей
През 1850 година финансовият министър Уилям Гладстон пита каква е практическата стойност на електричеството, а Майкъл Фарадей му дава отговор по този начин, че да бъде свестен: „ Един ден, сър, електричеството ще се полза с налог “.
Сам Фарадей, макар великите открития в електро-магнетизма и електро-химията, не получава и стотинка от налога. Но Айнщайн гледа портрета му, до момента в който мисли – и това е единствено един от многото жестове на самопризнание, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.
През 1854 година, в лекция, Фарадей споделя: „ Сигурен съм, че истината за този живот…..се открива не посредством разсъдък, а с помощта на простата религия в даденото ни удостоверение. ” Да, това е същият мощно набожен академик, който пет години по-рано написа:
Нищо не е прекомерно прелестно, с цел да е истина, в случай че не подхожда на законите на природата
„ Всичко това е сън. Все отново ще го подложа на няколко опита. Нищо не е прекомерно прелестно, с цел да е истина, в случай че не подхожда на законите на природата ”.
В сходни случаи човек се пита – по какъв начин някой съчетава мощна набожност с неистова отдаденост на науката и остава естествен. Но в живота на Фарадей има един предмет, който май сплотява тези сякаш спорни полета на човешката мисъл – свещта.
Фарадей е член на дребната Сандеманианска черква , учредена като опит за връщане към правилата на най-ранното християнство. На сбирките свещта непроменяемо участва, а в книгата „ Химическата история на свещта ” той написа:
Няма друга отворена врата, през която да влезеш в проучване на естествената философия, с изключение на посредством разглеждане на физическите феномени на свещта
„ Няма друга отворена врата, през която да влезеш в проучване на естествената философия, с изключение на посредством разглеждане на физическите феномени на свещта ”.
Между буйната религия в Бога и буйното научно съмнение, Фарадей не вижда несъгласие. Това е демонстрация на британското „ естествено богословие ”, което звучи по този начин: „ От природата – към Бога на природата ”. А самичък Фарадей споделя: „ Книгата на Природата е написана с божия пръст ”.
Биографът Пиърс Уйлямс пък написа: “Най-дълбоките му предчувствия по отношение на физическия свят произтичат от неговата религиозна религия във обстоятелството, че природата има Божествен генезис ”.
Майкъл Фарадей е роден през 1791 година край Лондон в доста оскъдно семейство. Те постоянно получават помощи – хляб самун седмично на човек. На 12 напуща учебно заведение – разнася вестници и става книговезки чирак, само че чете всичко наред. Докато подвързва „ Енциклопедия Британика “ , попада на публикация за електричеството. Това е обич от пръв взор.
Той повтаря описаните опити и търси още информация за магическия феномен. Междувременно посещава лекциите на химика Хъмфри Дейви , записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници.
Дейви е разчувстван, само че се сеща за младия запалянко чак след намесата на ориста – той уволнява един помощник и назначава Фарадей за асистент в лабораторията.
После, при един опит, губи огромна част от зрението си и издига старателния асистент до персонален секретар, а през 1813 година го прави помощник в Кралския институт.
Там през 1825 година Фарадей получава лична лаборатория и прекарва 54 години от живота си.
Като помощник на Дейви, Фарадей обикаля две години из лаборатории на континента, намира се с водещи учени, а, назад на Острова, идва най-плодотворният житейски и теоретичен интервал.
За 6 години, до 1821 година, прави значими открития в химията, написа 40 научни публикации. Той изнамира метод за втечняване на газовете, открива разнообразни химически съединения, в това число бензола и хлорираните въглеводороди. Полага основите на електро-химията като вкарва два закона за електролизата, навлиза и в областта на електро-магнетизма.
Като се базира на по-ранното изобретение, че стрелката на компаса се отклонява, в случай че наоколо има електрически проводник, Фарадей обръща нещата - съгласно него, в случай че магнитът е имобилен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така изобретява първия електромотор.
Да се трансформира магнетизмът в електричество
Успехът на концепцията е страховит, само че практическата изгода е дребна, тя е изпреварила времето. Но в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача: „ Да се трансформира магнетизмът в електричество ”.
След 10 години опити, единствено за 10 дни триумфът идва – открит е законът за електро-магнитната индукция. Ученият прокарва магнит през халка от жица и вижда, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток.
Откритието освен подкрепя теоретичното схващане на електро-магнетизма, само че и води до изобретяване на първото динамо. После Фарадей открива връзка сред светлината и магнетизма и прави още редица приноси, не на последно място – вкарва в послание физически термини като анод, катод, йон, електрод.
Не забогатява от откритията, в противен случай, става все по-беден - не патентова нищо, отхвърля рицарското звание и поста ръководител на Британското кралско научно сдружение.
1821 година е плодотворна за Фарадей и в житейски проект. В църквата среща красивата Сара Бернар , скоро се женят и са щастливи, макар че сандеманианският Бог не им изпраща деца.
През 1840 година Фарадей е доста изтощен и измършавял – даже не може да работи. Лекарите го поучават да си почине и той в действителност зарязва лабораторията за цели пет години. Но излиза наяве, че това не е елементарна отмалялост, а тежка склероза, тя нарушава паметта и прави все по-мъчителни работата и живота му.
Безмилостно съборен от природата, която учи неистово, Майкъл Фарадей се отхвърля от всички интензивности и през 1867 година доживява края в креслото си.
Погребан е съгласно сандиманианскат религия - без църковна работа, в цялостна тишина. Вместо епитаф, другар го назовава „ Справедлив и правилен рицар на Бога ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ