До 2021 г. влажни и къси лета, дълги зими, кратки есен и пролет
Още предходната година излязоха прогнози, че сред 2017 и 2019 година е доста евентуално да има доста влажни и дъждовни лета. Подобни условия последно е имало сред 1911-1914 година, съобщавя " Трафик Нюз ".
В климата на ХХI век ще са по-изявени континенталните трендове спрямо втората половина на ХХ век. Ще има по-резки преходи от зима към лято и назад. Преходните сезони ще се свият. По принцип летата ще са по-къси, зимите - по-дълги и продължителни. Така е било при започване на ХIХ век.
В планетарен мащаб се следи наклонност към по-хладен и мокър климат през идващите няколко десетилетия. Това е обвързвано с настъпващия свръхвекови безоблачен най-малко. Към 2045 година междинната температура на Земята ще бъде с към 0.5 по-ниска, в сравнение с е в този момент, написа Флагман.
Всъщност стоплянето на климата на Земята не е реалност от към 2003-2007 година насам. По-правилно е да се приказва, че след 2000 година има " климатична пауза ". Конкретно за България - климатът спря да се затопля и даже леко стана по-хладен след 2007 година
Причината за климатичната пауза е стихването на слънчевите изригвания след 1980 година и изключително в границите на този 11-годишен цикъл 24-ти в Цюрихския ред. Слънчевите изригвания са примитивен фактор, който води до усилване на меридионалния транспорт на въздушни маси от север на юг в Северното полукълбо, т.е.способстват за по-влажен и студен климат. Поради това, че слънчевите изригвания стихват след 1975-1980 година, може да се каже, че обвързваният с това източник на изстудяване на климата на Земята последователно е стихвал, а през последните десетина години този механизъм към този момент съвсем не работи. Точно това е и повода за " климатичната пауза ".
Очаква се слънчевите изригвания като феномени да се засилят след 2030 година, тогава и климатичната пауза ще свърши, а климатът ще тръгне бързо да се захлажда.
Нещо повече – анализът на инструментални метеорологични данни за интервала 1900-2015 година, а по този начин също и на данни за повишаването на годишните пръстени на дърветата за интервала 1770-2012 година
дават опция да се построят числени модели за предстоящите промени в климата на България за интервала до към 2045 година
Доц. Комитов е началник на екипа, направил този разбор. Отделно сходен модел е направен и за хода на слънчевата интензивност в идващите към 50 година И двата модела демонстрират общо взето доста близки и изцяло съгласуващи се между тях резултати макар другите данни.
Първо, ще има къс, само че бездънен температурен най-малко от 2017 до 2021 година, свързан на първо място от понижение на слънчевата интензивност към 2019-2020 година Той е доста добре изразен тъкмо през зимните месеци (декември-март). Очаква се до 2021 година да има две или три сурови зими, сходни на тази през 1985 година, или даже една още по-сурова, да вземем за пример като през 1954 година
Ето за какво относително студената сегашна зима на 2016-2017 година не трябва да се приема за някакво изненадващо събитие. Тя по-скоро би трябвало да се преглежда като преходна. Т.е. нещо приблизително сред относително топлите зими от интервала 2013-2016 (епохата на 11-годишния най-много на слънчева активност) и студените зими към идния безоблачен 11-годишен най-малко, който ще настъпи в края на 2019 или началото на 2020 година
Въпросното захлаждане ще обхване множеството месеци от януари до октомври през идващите няколко години.
Второ, от 2030 до 2045 година климатът в България ще е доста леден и мокър, изключително напролет и началото на лятото.
Трето, за Слънцето интервалът 2030-2045 година също се оказва доста забавен. Характеризира се с доста слаб безоблачен цикъл под номер 26(SC26), чиято низходяща фаза обаче се оказва прекратена от началото на идващия 27-и подред цюрихски 11-годишен цикъл. Т.е. по този начин да се каже - слънчевият цикъл SC26 остава недовършен, тъй като преди този момент да се случи, стартира идващият 11-годишен безоблачен цикъл.
С други думи, чака се към 2040-2045 година в дълготрайното държание на слънчевата интензивност да се случи събитие, което няма аналог сигурно най-малко през последните 200 години.
Особено забавно е, че до сходен извод доближават и някои съветски и американски експерти въз основа на теорията за " слънчевото динамо ". Периодът се чака да бъде изключително забавен за климата на България, както и за Земята като цяло.
След 2030 година температурите ще са фрапантно надолу, преваляванията - фрапантно нагоре.
В климата на ХХI век ще са по-изявени континенталните трендове спрямо втората половина на ХХ век. Ще има по-резки преходи от зима към лято и назад. Преходните сезони ще се свият. По принцип летата ще са по-къси, зимите - по-дълги и продължителни. Така е било при започване на ХIХ век.
В планетарен мащаб се следи наклонност към по-хладен и мокър климат през идващите няколко десетилетия. Това е обвързвано с настъпващия свръхвекови безоблачен най-малко. Към 2045 година междинната температура на Земята ще бъде с към 0.5 по-ниска, в сравнение с е в този момент, написа Флагман.
Всъщност стоплянето на климата на Земята не е реалност от към 2003-2007 година насам. По-правилно е да се приказва, че след 2000 година има " климатична пауза ". Конкретно за България - климатът спря да се затопля и даже леко стана по-хладен след 2007 година
Причината за климатичната пауза е стихването на слънчевите изригвания след 1980 година и изключително в границите на този 11-годишен цикъл 24-ти в Цюрихския ред. Слънчевите изригвания са примитивен фактор, който води до усилване на меридионалния транспорт на въздушни маси от север на юг в Северното полукълбо, т.е.способстват за по-влажен и студен климат. Поради това, че слънчевите изригвания стихват след 1975-1980 година, може да се каже, че обвързваният с това източник на изстудяване на климата на Земята последователно е стихвал, а през последните десетина години този механизъм към този момент съвсем не работи. Точно това е и повода за " климатичната пауза ".
Очаква се слънчевите изригвания като феномени да се засилят след 2030 година, тогава и климатичната пауза ще свърши, а климатът ще тръгне бързо да се захлажда.
Нещо повече – анализът на инструментални метеорологични данни за интервала 1900-2015 година, а по този начин също и на данни за повишаването на годишните пръстени на дърветата за интервала 1770-2012 година
дават опция да се построят числени модели за предстоящите промени в климата на България за интервала до към 2045 година
Доц. Комитов е началник на екипа, направил този разбор. Отделно сходен модел е направен и за хода на слънчевата интензивност в идващите към 50 година И двата модела демонстрират общо взето доста близки и изцяло съгласуващи се между тях резултати макар другите данни.
Първо, ще има къс, само че бездънен температурен най-малко от 2017 до 2021 година, свързан на първо място от понижение на слънчевата интензивност към 2019-2020 година Той е доста добре изразен тъкмо през зимните месеци (декември-март). Очаква се до 2021 година да има две или три сурови зими, сходни на тази през 1985 година, или даже една още по-сурова, да вземем за пример като през 1954 година
Ето за какво относително студената сегашна зима на 2016-2017 година не трябва да се приема за някакво изненадващо събитие. Тя по-скоро би трябвало да се преглежда като преходна. Т.е. нещо приблизително сред относително топлите зими от интервала 2013-2016 (епохата на 11-годишния най-много на слънчева активност) и студените зими към идния безоблачен 11-годишен най-малко, който ще настъпи в края на 2019 или началото на 2020 година
Въпросното захлаждане ще обхване множеството месеци от януари до октомври през идващите няколко години.
Второ, от 2030 до 2045 година климатът в България ще е доста леден и мокър, изключително напролет и началото на лятото.
Трето, за Слънцето интервалът 2030-2045 година също се оказва доста забавен. Характеризира се с доста слаб безоблачен цикъл под номер 26(SC26), чиято низходяща фаза обаче се оказва прекратена от началото на идващия 27-и подред цюрихски 11-годишен цикъл. Т.е. по този начин да се каже - слънчевият цикъл SC26 остава недовършен, тъй като преди този момент да се случи, стартира идващият 11-годишен безоблачен цикъл.
С други думи, чака се към 2040-2045 година в дълготрайното държание на слънчевата интензивност да се случи събитие, което няма аналог сигурно най-малко през последните 200 години.
Особено забавно е, че до сходен извод доближават и някои съветски и американски експерти въз основа на теорията за " слънчевото динамо ". Периодът се чака да бъде изключително забавен за климата на България, както и за Земята като цяло.
След 2030 година температурите ще са фрапантно надолу, преваляванията - фрапантно нагоре.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ