Още когато проф. Николай Петров е бил номиниран за министър,

Още когато проф. Николай Петров е бил номиниран за министър, кълбото на абсурда е тръгнало да се разплита. Въпрос на време е било да се стигне до края. Генералът е знаел това. Защо е влезнал в държавното управление с този " товар на шия "?

Генерал Николай Петров напусна министерския пост.
15 часа след излъчването на репортажа по bTV, който разкри, че до момента в който е бил шеф на Военномедицинска академия, е сключил контракти за 1,6 млн. лева с компанията на своя шурей, той връчи оставката си на Борисов. Премиерът я приел - 10 минути преди съвещанието на Министерски съвет.
Така - с три фрази - приключва пътят на един заслужен доктор във властта.

Министърът прояви мъжка чест и достолепие.
Премиерът показва праволинейност и реактивост.

Останалите членове на кабинета са били изненанади от държанието и на двамата.
Едни считат, че министърът е паднал жертва на интензивно медийно мероприятие, други - че е отстрелян, тъй като е засегнал корпоративни ползи на фармацевтични босове, трети - че кръгове към президента са му отмъстили, тъй като не го считат на собствен човек.
Истината е, че офанзивата против проф. Петров стартира от неизвестен сигнал и прерастна в следствие по време на служебния кабинет. И зад него стои някогашният вицепремиер Стефан Янев, който през днешния ден е консултант на президента по въпросите на защитата и сигурността.

Във Facebook интерпретациите може да се групират в три направления.
Едната теза е следната: " Генерал Петров може да е огромен експерт, само че е осъществил скица за кражба на държавни средства в изключително огромни размери. Хванат е по бели гащи и си подава оставката! Преди него и ген. Тонев по сходен метод се опозори! В случая далаверата е толкоз съшита с бели конци, че се удивлявам, по какъв начин такива хора, които съм смятал за умни, са се решили на нея! Генералът се е почувствал толкоз над законите, че напряко прибрал парата с компания без Данък добавена стойност регистрация! "

Другата е също толкоз аргументирана: " Не хвърляйте кадърните хора на кучетата!!! Не се прави по този начин, господин Примиер, имате добър кабинет, който каквото ще да ви споделя, те са положителни експерти!!! Ако по този начин продължава, никой добър експерт няма да пожелае да стои зад вас!! Защитавайте позициите си!!! И най към този момент министрите си, тъй като вършат всичко допустимо да си правят работата и го вършат допустимо най -добре и разчитат на вашата поддръжка!!! Не се подавайте на провокациии и не жертвайте хората си и тези на обединението ви!!! "

Има и трета: „ Генерал доктор Тонев си отиде потиснат и пропуснат, като най-големия нарушител, а през днешния ден още един заслужен доктор (в България са малко) още веднъж е потиснат. Първата власт е публицистиката у нас, смъква, хвали, убива с думи всеки непокътнат човек. Срам ме е от хората с тази специалност (в България). Нека по-скоро се съвземат, те не са богове и богини! "

Как да се откри златното сечение при толкоз преплетени ползи и кълба от страсти! При толкоз несъгласия!
Кой до каква степен носи виновност, чия е отговорността, кой има право да наднича в живота на хората, кой е съдникът най-после?
Кой ще спи умерено и чия съвест ще се бунтува?

Задаваме си тези мъчителни въпроси на гърба на един огромен доктор, комуто евентуално хиляди хора ще бъдат признателни до края на живота си.

Но политиката е безпощадна игра. Тя е жестока игра. В нея няма благосклонност. И който не я играе по разпоредбите - отпада. Отива си - или самичък с вдигната глава. Или го изритват. Генерал Петров избра първото.

Вероятно като министър е засегнал големи ползи, евентуално е влезнал в територии, където " бият през пръстите ", в случай че не играеш по свирката. Вероятно се е въпротивил...Вероятно, в случай че, тъй като...
В политиката постоянно е по-опасно, в сравнение с бойното поле. Там най-малко знаеш кой ти е съперникът.
А в политиката всеки ти търси цаката.
Но в случай че не беше този " легален " шуробаджанашки контракт, който е подписал - в този момент този заслужен доктор нямаше да бъде изправен пред това тестване. Правителството - също. Не може, когато си на висок пост, да сключваш контракт с щерка си, със шурей си или щуранайка си. Дори и да намериш малка врата в закона.
Казват, че на всеки човек може да се откри ахилесовата пета. Така е, изключително когато си в публичното полезрение. Но има и друга пrриказка - когато млякото е с капак, котките не го лочат. Когато не даваш лесни мотиви за подозрения, няма и лесни офанзиви против теб.
Днес изниква въпросът - задоволително ли е да си на ръба на закона в ущърб на морала и да си спокоен, че няма да те заловен? И това влиза ли в определението " огромен доктор "? С кокошкарска история?

Още когато проф. Петров е бил номиниран за министър, кълбото на абсурда е тръгнало да се разплита. Въпрос на време е било да се стигне до края. Генералът е знаел това. Един път е показал може би немарливост, не желая да си помисля за лакомия и за изгода, подписвайки контракта, повторно - когато влиза в държавното управление с този " товар на шия ". В този момент е трябвало да вземе виновното " генерално " решение.

Да, никой не оспорва професионалните качества на проф. Петров.

Но той позволи да влезе в графата на тези, които, когато се изкачат на висок пост, се облагодетелстват, за което постоянно намират малки врати в закона. Това е унизителното в тази ситуация. Хората са безмилостни и споделят - " това е заболяването на ръководещите....грабят, тъй като не знаят докога ще са на власт ". И имат право!

В тази обстановка министър председателят нямаше различен ход с изключение на да одобри оставката на министъра си (а може би му е внушил, че това е най-правилното решение). Ако Борисов не беше реагирал мълнеоносно, абсурдът щеше да се развихри и да потопи цялото държавно управление.
В белия свят единствено за подозрения министри се разделят с постовете си.

А за работата на репортера Петър Нанев, който разобличи и предходния шеф на ВМА, ген. Тонев - също почитан и обичан доктор... това е работата на медиите - да се ровят в мръсното долни дрехи на обществото. Едва ли сътрудника е благополучен, че е окачил още един скалпел на колана си, само че го направи професионално. За другото - той си знае. Първото му следствие прати ген. Тонев в отвъдното. Сега... Дано спи умерено.

Сега остава да разберем кои институци и за какво са си затворили очите и не са подхванали съответните дейности във връзка с този контракт, откакто може да коства стола на един министър.
Защото с министерската оставка въпросът за морала може да е решен. Но задоволително ли е това?
Как е допустимо компания без данъчна регистрация да взе участие в социална поръчка? И да я завоюва? Колко очи са били затворени пред това законово нарушаване? И против какво?

И още нещо. За играта на Съдбата. Когато ген. Тонев, лека му пръст, беше свален по същия позорен метод, ген. Петров не му подаде ръка. Напротив! Сега с него се случва същото. Дано откри сили, на които да се опре... /epicenter.bg