Видове ваксини и действието им
Още една ваксина против COVID-19 напълно скоро може да се появи на пазара. Тази седмица Европейската организация по медикаментите заяви, че на 11 март ще разиска издаването на позволение за потребление в Европейския съюз на имунизацията против ковид на Johnson & Johnson (Janssen).
Когато бъде одобрен, препаратът ще стане четвъртият прилаган в Европейския съюз. Европейска комисия подписа контракти с шестима производители на ваксини, като посочи, че страните членки имат свободата да си доставят и други препарати на лична отговорност.
Препаратите, които към този момент са утвърдени за приложимост, а и тези, които сега се създават, употребяват разнообразни механизми за създаване на имунитет против ковид а. Все отново, главните видове ваксини са четири – РНК, векторна с притежател аденовирус, ваксина с протеин-базиран антиген и с деактивиран или отслабен вирус.
РНК имунизациите - Pfizer-BioNTech , Moderna, CureVac, Imperial College London
РНК (или ДНК) имунизациите са най-новият метод във имунизирането. При тях генетичен материал от вируса се вкарва непосредствено в човешките кафези и дава указания сами да създават антиген на COVID-19. Произведените антигени след това притеглят вниманието на имунната система, която реагира против тях и основава антитела, които ни пазят. РНК не влиза в ядрото на клетката, т.е., този вид ваксини не трансформира човешката ДНК.
Предимството на РНК препаратите е, че се създават бързо и елементарно. Според доста учени бъдещето на имунизациите е в тази технология. Тъй като се появяват нови и мощни бързоразпространяващи се патогени като тежкият изострен респираторен синдром (ТОРС), ебола, зика, се акцентира нуждата от световна подготвеност за пандемии. Това включва бързо създаване и разпространяване на ваксини.
Основният минус е, че до момента няма лицензирани ваксини, които употребяват тази технология, макар че РНК ваксини против грип, бяс и зика са били тествани върху животни. РНК е внедрена и във ваксина против рак, която е тествана в доста клинични изследвания с обещаващи резултати.
Друг сериозен минус е комплицираната логистика и доста ниските температури на предпазване за не толкоз стабилната РНК.
Вектори ваксини - AstraZeneca, Janssen (Johnson & Johnson), Sputnik V, CanSino, Covishield
Векторните ваксини са добре познати. Те употребяват различен вирус като притежател, посредством който да изпратят в човешките кафези генетичния код за изработката на протеина - антиген на ковид а. Такива вируси носители са да вземем за пример аденовирусите (вид вирус на елементарната настинка) или обезвреден вирус на морбили. По този метод те не могат да причинят заболяване.
Има два подтипа съгласно потребления вирус притежател - вектори, които към момента могат да се репликират в клетките, и такива, които не могат, защото гените им за репликация са деактивирани.
Репликиращите вирусни вектори (като отслабена морбили) против COVID-19 могат да се репликират след влизане в клетките на гостоприемника, само че няма риск от поява на зараза - нито за морбили, нито за COVID-19.
Основно преимущество на потреблението на живи вируси като носители е мощно дейно, тъй като те предизвикват по-силен имунен отговор.
Най-сериозният минус на имунизациите, основани на вирусни вектори, е ниската успеваемост заради предходния действителен имунен отговор към вектора.
Ваксини с деактивиран или отслабен вирус - Sinovac и Sinopharm, Covaxin, Codagenix, Indian Immunologicals
Използването на отслабен или инактивиран вирус, който да провокира имунен отговор, без да ни разболее, е най-старият метод на имунизация. Много съществуващи ваксини са правени на този принцип. Отслабването се случва посредством поредност разновидности на истинския вирус. Деактивирането пък се прави с радиация, химикали или с топлота.
Използването на цели вируси прилича естествените инфекции, затова имунитетът включва всички аспекти на имунния отговор (вроден и адаптивен). Въпреки това, въпреки и доста ефикасни, тези ваксини изискват по-дълго време за създаване, което забавя процеса.
Предимствата на тази ваксина са, че отслабеният вирус провокира мощен имунен отговор. Деактивираният вирус е безвреден, тъй като не може да се репликира. Лесни са за основаване.
Недостатъците са, че ваксина с отслабен вирус може да не е изцяло безвредна за хора с компрометирана имунна система и автоимунни болести.
Ваксини с протеин-базиран антиген - Novavax, Sanofi, Medicago
Тези ваксини освобождават непосредствено в тялото протеините (антигени) или елементи от протеини, които подправен външната обвивка на ковид а. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в кафези на инсекти. Те не съдържат друга част от ковид а, тъй че не могат да се размножат в човешките кафези и да ги разболеят.
Вирусоподобна парченце е метод, който употребява празни вирусни черупки, имитиращи ковид ната конструкция. Известно е, че този тип частици могат да провокират мощен имунен отговор.
Предимствата са, че имунизациите с протеин-базиран антиген не могат да причинят зараза. Фокусират имунния отговор непосредствено върху най-опасната част на вируса. Те са евентуално измежду имунизациите с най-хубав профил на сигурност за пациенти с автоимунни болести.
Основното ограничаване е, че те са предизвикателни за произвеждане. Може да не провокират мощен имунен отговор. Може да са нужни и повече дози.
Когато бъде одобрен, препаратът ще стане четвъртият прилаган в Европейския съюз. Европейска комисия подписа контракти с шестима производители на ваксини, като посочи, че страните членки имат свободата да си доставят и други препарати на лична отговорност.
Препаратите, които към този момент са утвърдени за приложимост, а и тези, които сега се създават, употребяват разнообразни механизми за създаване на имунитет против ковид а. Все отново, главните видове ваксини са четири – РНК, векторна с притежател аденовирус, ваксина с протеин-базиран антиген и с деактивиран или отслабен вирус.
РНК имунизациите - Pfizer-BioNTech , Moderna, CureVac, Imperial College London
РНК (или ДНК) имунизациите са най-новият метод във имунизирането. При тях генетичен материал от вируса се вкарва непосредствено в човешките кафези и дава указания сами да създават антиген на COVID-19. Произведените антигени след това притеглят вниманието на имунната система, която реагира против тях и основава антитела, които ни пазят. РНК не влиза в ядрото на клетката, т.е., този вид ваксини не трансформира човешката ДНК.
Предимството на РНК препаратите е, че се създават бързо и елементарно. Според доста учени бъдещето на имунизациите е в тази технология. Тъй като се появяват нови и мощни бързоразпространяващи се патогени като тежкият изострен респираторен синдром (ТОРС), ебола, зика, се акцентира нуждата от световна подготвеност за пандемии. Това включва бързо създаване и разпространяване на ваксини.
Основният минус е, че до момента няма лицензирани ваксини, които употребяват тази технология, макар че РНК ваксини против грип, бяс и зика са били тествани върху животни. РНК е внедрена и във ваксина против рак, която е тествана в доста клинични изследвания с обещаващи резултати.
Друг сериозен минус е комплицираната логистика и доста ниските температури на предпазване за не толкоз стабилната РНК.
Вектори ваксини - AstraZeneca, Janssen (Johnson & Johnson), Sputnik V, CanSino, Covishield
Векторните ваксини са добре познати. Те употребяват различен вирус като притежател, посредством който да изпратят в човешките кафези генетичния код за изработката на протеина - антиген на ковид а. Такива вируси носители са да вземем за пример аденовирусите (вид вирус на елементарната настинка) или обезвреден вирус на морбили. По този метод те не могат да причинят заболяване.
Има два подтипа съгласно потребления вирус притежател - вектори, които към момента могат да се репликират в клетките, и такива, които не могат, защото гените им за репликация са деактивирани.
Репликиращите вирусни вектори (като отслабена морбили) против COVID-19 могат да се репликират след влизане в клетките на гостоприемника, само че няма риск от поява на зараза - нито за морбили, нито за COVID-19.
Основно преимущество на потреблението на живи вируси като носители е мощно дейно, тъй като те предизвикват по-силен имунен отговор.
Най-сериозният минус на имунизациите, основани на вирусни вектори, е ниската успеваемост заради предходния действителен имунен отговор към вектора.
Ваксини с деактивиран или отслабен вирус - Sinovac и Sinopharm, Covaxin, Codagenix, Indian Immunologicals
Използването на отслабен или инактивиран вирус, който да провокира имунен отговор, без да ни разболее, е най-старият метод на имунизация. Много съществуващи ваксини са правени на този принцип. Отслабването се случва посредством поредност разновидности на истинския вирус. Деактивирането пък се прави с радиация, химикали или с топлота.
Използването на цели вируси прилича естествените инфекции, затова имунитетът включва всички аспекти на имунния отговор (вроден и адаптивен). Въпреки това, въпреки и доста ефикасни, тези ваксини изискват по-дълго време за създаване, което забавя процеса.
Предимствата на тази ваксина са, че отслабеният вирус провокира мощен имунен отговор. Деактивираният вирус е безвреден, тъй като не може да се репликира. Лесни са за основаване.
Недостатъците са, че ваксина с отслабен вирус може да не е изцяло безвредна за хора с компрометирана имунна система и автоимунни болести.
Ваксини с протеин-базиран антиген - Novavax, Sanofi, Medicago
Тези ваксини освобождават непосредствено в тялото протеините (антигени) или елементи от протеини, които подправен външната обвивка на ковид а. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в кафези на инсекти. Те не съдържат друга част от ковид а, тъй че не могат да се размножат в човешките кафези и да ги разболеят.
Вирусоподобна парченце е метод, който употребява празни вирусни черупки, имитиращи ковид ната конструкция. Известно е, че този тип частици могат да провокират мощен имунен отговор.
Предимствата са, че имунизациите с протеин-базиран антиген не могат да причинят зараза. Фокусират имунния отговор непосредствено върху най-опасната част на вируса. Те са евентуално измежду имунизациите с най-хубав профил на сигурност за пациенти с автоимунни болести.
Основното ограничаване е, че те са предизвикателни за произвеждане. Може да не провокират мощен имунен отговор. Може да са нужни и повече дози.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ