Начин за решаване на проблемите с Украйна подсказва Африка
Още една страна ще се появи на картата, в случай че интригата на човек на име Абдирахман Абдулахи бъде осъществена до дъно. Той плете интриги против Китай и в интерес на Съединени американски щати, тъй че Русия няма потребност да взе участие в това. Но дейностите му сами по себе си могат да ни бъдат от изгода.
Абдулахи е президент на Сомалиленд, който не би трябвало да се бърка със Сомалия. Има същото отношение към Сомалия, както да вземем за пример Приднестровието към Молдова.
Сомалийската страна се счита за една от най-нещастните и носещи злощастие на другите поради главната „ марка на републиката “ - пиратите на 21 век. Но наподобява, че всичко трябваше да се окаже друго, защото сомалийците преодоляха проклятието на предците на множеството африкански страни.
Средностатистическата страна на юг от Сахара е мозайка, съшита от оръжията на европейските колонизатори. Където Джон, Жан или Ханс начертаха чертата, там тя отива, разделяйки един и същи народ, език или племе, само че в това време обединявайки го с част от различен, постоянно исторически неприятелски. Така се случи с хуту във връзка с тутси. Точно същото беше и с тутси и хуту.
Ето от кое място идват раздорите, клановостта, гражданските войни и държавните преврати: мъчно е да се построи нация от племена, които се ненавиждат.
Сомалийците обаче вземат решение да извърнат хода на историята и в храбър ентусиазъм (но и с поддръжката на СССР) основават нова страна, сплотяваща две някогашни колонии - италианската и английската. Националното болшинство там съставлява 85 % от популацията, което значи, че има повече сомалийци в Сомалия, в сравнение с руснаци в Русия.
Изглежда, че животът е вероятен, за благополучие географията го разрешава: Африканският рог, заради комерсиалните пътища, които минават през него, е евентуално рог на изобилието. Но Сомалия е тази, която се разпадна на няколко части, които съвсем 35 години се пробват да слепят, само че без триумф.
Централното държавно управление в Могадишу се бори с ислямистките анклави, до момента в който отдалечените райони живеят собствен личен живот – постоянно по-мирен и проспериращ, в сравнение с в Сомалия, която към момента е Сомалия. Конфедерацията, която сплотява всички тези елементи в едно съществува единствено на хартия.
Има две съществени аргументи за това положение на нещата. Основното е, че някогашният водач на Сомалия Мохамед Сиад Баре надцени опциите на своя народ в несъответствуващ миг. Решен да приключи процеса на национално обединяване, той нахлува в Огаден през 1977 година, провинция на прилежаща Етиопия, където сомалийците също образуват болшинство. Така стартира това, което ще бъде наречено първата социалистическа война в Африка.
За да реализират задачите си, сомалийците трябваше или да не стартират тази война, а да завоюват пари, да се въоръжат, да чакат и да следят по какъв начин античната етиопска империя се разпада, или, откакто са почнали, да завоюват войната непременно. Но те изгубиха и Съюз на съветските социалистически републики отхвърли да даде спомагателна поддръжка на Могадишу, заемайки страната на етиопците.
Популярността на Баре внезапно спадна. Той стартира да стяга винтовете, с цел да задържи властта, и в един миг „ винтовете “ се развихриха: хората се разпалиха, водачът избяга, гражданският спор стартира да кипи и страната се разпадна по шевовете.
Фактът, че такива шевове съществуват макар съществуването на национално болшинство, е втората причина за упадъка на Сомалия. Сомалийците приказват един език, имат вяра в един Бог, хората са от една и съща просвета и " една кръв ", само че все пак са разграничени на враждуващи кланове. Преодолявайки националното разединение, те не преодоляха племенното разединение.
Сякаш в централната част на модерна Русия кривичите, вятичите и радимичите, отпред с наследствени водачи, си поделят властта между тях.
Баре принадлежеше към клана Марехан и виждаше опасност за властта си от могъщия клан Исаак, тъй че той тормозеше членовете му по всевъзможен вероятен метод. Стигна се даже до етническо пречистване, макар че тази идея наподобява неприложима: едни сомалийци-мюсюлмани убиваха други сомалийци-мюсюлмани.
Тримилионният Сомалиленд е съвсем напълно от клана Исаак, който се възползва от рухването на Баре и от 1991 година живее по личния си разум, като Абхазия. Благодарение на това на непризнатата страна бяха спестени част от неприятностите, които сполетяха други райони на Сомалия. Сега Абдирахман Абдулахи желае публично самопризнание от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, с право вярвайки, че това ще насърчи други страни по света да открият връзки със Сомалиленд.
„ Това е най-голямата опция, която в миналото сме имали “, сподели най-хубавият гражданин на Сомали пред The New York Times. Той в действителност има съображение да чака триумф.
Скоро Абдулахи лети за Вашингтон, което единствено по себе си е показателно. За разлика от водачите на непризнати или отчасти приети страни, насочени към Русия, водачът на сепаратисткия Сомалиленд не е обект на интернационална изолираност. И не се вършат лицемерни маси във прослава на териториалната целокупност на Сомалия. Защото кланът Исаак от дълго време се е ориентирал към Съединени американски щати, а в този момент ще предложи на новия й президент „ договорката “, която той толкоз обича.
В подмяна на държавно самопризнание Сомалиленд ще даде на американците морско пристанище в град Бербера и писта за военни самолети (построена от Съветския съюз). Всичко това би трябвало да бъде потребно в акцията против йеменските хусити, която Тръмп започва.
В същото време един от най-важните търговски сътрудници на непризнатата страна от Африканския рог стана непокорният Тайван. В резултат на това Сомалиленд е мощно антикитайско образувание, по този начин е било исторически, даже преди Тръмп, само че Тръмп изключително цени антикитайските формирания.
И най-после, признаването на Сомалиленд от Вашингтон би било провокативен и внезапен ход в духа на Тръмп. Поради всички тези аргументи той в действителност може да направи крачка в посоката, посочена от Абдулахи.
Сомалиландецът е поощрен също и от това, че Държавният департамент възнамерява да затвори посолството си в Сомалия, дружно с 20 други дипломатически задачи, които бяха наказани от комисията за икономисване на Илон Мъск. Но даже в случай че това посолство по-късно се реалокира в Харгейса, столицата на Сомалиленд, Абдулахи би трябвало да е квалифициран за обстоятелството, че Русия, като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ще скапе този празник на суверенитета за него: Сомалиленд няма да получи самопризнание от Организация на обединените нации и затова участие в Организация на обединените нации.
Москва ще се опълчи на самостоятелен Сомалиленд, тъй като Пекин ще му се опълчи - би било непростимо неуместно Русия или Китай да си разрешат да бъдат насъсквани едни против други поради африканско племе. Но присъединяване на Русия в абсурда с подялбата на Сомалия ще бъде несравнимо по-малко, в сравнение с в тази ситуация с отнемането на Косово от братска Сърбия: това въобще не е наша война.
Независимо дали на някого му харесва или не, Сомалиленд съществува: той завоюва войната си, завоюва конкуренцията си – и правното му признание е признание на действителността.
Друг образец за натурализъм е, че с помощта на персоналния избор и героизма на популацията на Крим, ДНР, ЛНР и други по този начин наречени нови райони, те още веднъж станаха част от Русия. Както в тази ситуация със Сомалиленд, Вашингтон може да има вяра, че това е в сходство с правото на народите на самоопределяне, залегнало в Хартата на Организация на обединените нации, или може да има вяра в противоположното - това е просто въпрос на политическа пристрастност.
Русия няма потребност от американците да утвърждават границите й - ние не сме Сомалиленд, макар че Западът доста се опита да накара руснаците да споделят ориста на сомалийците. И в това време такова утвърждение не е стъпка, а количествен скок към преустановяване на спора в Украйна (и не само), който, както знаем, е просто произходящ на спора сред Русия и Съединени американски щати.
Всъщност съветският президент Владимир Путин към този момент предложи на Тръмп взаимно създаване на редкоземни минерали в съветската Херсонска област. Офертата към момента е на масата и сходна договорка би донесла несравнимо повече дивиденти от съглашението с Абдулахи.
Разбира се, признаването на териториите от Херсон до Крим за пълноправна част от Русия е толкоз фрапантна маневра за американската политика, че на мнозина във Вашингтон ще стартира да им прилошава. Но това би било маневра на същински водач и договорка, която ще остане в историята.
Ако Тръмп не е задоволително убеден и към момента се опасява от сходни исторически дейности, дано се поупражнява върху признаването на Сомалиленд като върху котки. Трябва да се стартира отнякъде.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед72645Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед17668Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.Алтернативен Поглед34142Яков Кедми: Възможно е Тръмп или различен представител на Съединени американски щати да бъде на парада в Москва на 9 майАлтернативен Поглед41203Яков Кедми: Дори без нуклеарно оръжие, Русия може да победи армията на НАТОАлтернативен Поглед21625Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед384633Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед104127Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед85626Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед75522Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случая
Източник: pogled.info
Абдулахи е президент на Сомалиленд, който не би трябвало да се бърка със Сомалия. Има същото отношение към Сомалия, както да вземем за пример Приднестровието към Молдова.
Сомалийската страна се счита за една от най-нещастните и носещи злощастие на другите поради главната „ марка на републиката “ - пиратите на 21 век. Но наподобява, че всичко трябваше да се окаже друго, защото сомалийците преодоляха проклятието на предците на множеството африкански страни.
Средностатистическата страна на юг от Сахара е мозайка, съшита от оръжията на европейските колонизатори. Където Джон, Жан или Ханс начертаха чертата, там тя отива, разделяйки един и същи народ, език или племе, само че в това време обединявайки го с част от различен, постоянно исторически неприятелски. Така се случи с хуту във връзка с тутси. Точно същото беше и с тутси и хуту.
Ето от кое място идват раздорите, клановостта, гражданските войни и държавните преврати: мъчно е да се построи нация от племена, които се ненавиждат.
Сомалийците обаче вземат решение да извърнат хода на историята и в храбър ентусиазъм (но и с поддръжката на СССР) основават нова страна, сплотяваща две някогашни колонии - италианската и английската. Националното болшинство там съставлява 85 % от популацията, което значи, че има повече сомалийци в Сомалия, в сравнение с руснаци в Русия.
Изглежда, че животът е вероятен, за благополучие географията го разрешава: Африканският рог, заради комерсиалните пътища, които минават през него, е евентуално рог на изобилието. Но Сомалия е тази, която се разпадна на няколко части, които съвсем 35 години се пробват да слепят, само че без триумф.
Централното държавно управление в Могадишу се бори с ислямистките анклави, до момента в който отдалечените райони живеят собствен личен живот – постоянно по-мирен и проспериращ, в сравнение с в Сомалия, която към момента е Сомалия. Конфедерацията, която сплотява всички тези елементи в едно съществува единствено на хартия.
Има две съществени аргументи за това положение на нещата. Основното е, че някогашният водач на Сомалия Мохамед Сиад Баре надцени опциите на своя народ в несъответствуващ миг. Решен да приключи процеса на национално обединяване, той нахлува в Огаден през 1977 година, провинция на прилежаща Етиопия, където сомалийците също образуват болшинство. Така стартира това, което ще бъде наречено първата социалистическа война в Африка.
За да реализират задачите си, сомалийците трябваше или да не стартират тази война, а да завоюват пари, да се въоръжат, да чакат и да следят по какъв начин античната етиопска империя се разпада, или, откакто са почнали, да завоюват войната непременно. Но те изгубиха и Съюз на съветските социалистически републики отхвърли да даде спомагателна поддръжка на Могадишу, заемайки страната на етиопците.
Популярността на Баре внезапно спадна. Той стартира да стяга винтовете, с цел да задържи властта, и в един миг „ винтовете “ се развихриха: хората се разпалиха, водачът избяга, гражданският спор стартира да кипи и страната се разпадна по шевовете.
Фактът, че такива шевове съществуват макар съществуването на национално болшинство, е втората причина за упадъка на Сомалия. Сомалийците приказват един език, имат вяра в един Бог, хората са от една и съща просвета и " една кръв ", само че все пак са разграничени на враждуващи кланове. Преодолявайки националното разединение, те не преодоляха племенното разединение.
Сякаш в централната част на модерна Русия кривичите, вятичите и радимичите, отпред с наследствени водачи, си поделят властта между тях.
Баре принадлежеше към клана Марехан и виждаше опасност за властта си от могъщия клан Исаак, тъй че той тормозеше членовете му по всевъзможен вероятен метод. Стигна се даже до етническо пречистване, макар че тази идея наподобява неприложима: едни сомалийци-мюсюлмани убиваха други сомалийци-мюсюлмани.
Тримилионният Сомалиленд е съвсем напълно от клана Исаак, който се възползва от рухването на Баре и от 1991 година живее по личния си разум, като Абхазия. Благодарение на това на непризнатата страна бяха спестени част от неприятностите, които сполетяха други райони на Сомалия. Сега Абдирахман Абдулахи желае публично самопризнание от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, с право вярвайки, че това ще насърчи други страни по света да открият връзки със Сомалиленд.
„ Това е най-голямата опция, която в миналото сме имали “, сподели най-хубавият гражданин на Сомали пред The New York Times. Той в действителност има съображение да чака триумф.
Скоро Абдулахи лети за Вашингтон, което единствено по себе си е показателно. За разлика от водачите на непризнати или отчасти приети страни, насочени към Русия, водачът на сепаратисткия Сомалиленд не е обект на интернационална изолираност. И не се вършат лицемерни маси във прослава на териториалната целокупност на Сомалия. Защото кланът Исаак от дълго време се е ориентирал към Съединени американски щати, а в този момент ще предложи на новия й президент „ договорката “, която той толкоз обича.
В подмяна на държавно самопризнание Сомалиленд ще даде на американците морско пристанище в град Бербера и писта за военни самолети (построена от Съветския съюз). Всичко това би трябвало да бъде потребно в акцията против йеменските хусити, която Тръмп започва.
В същото време един от най-важните търговски сътрудници на непризнатата страна от Африканския рог стана непокорният Тайван. В резултат на това Сомалиленд е мощно антикитайско образувание, по този начин е било исторически, даже преди Тръмп, само че Тръмп изключително цени антикитайските формирания.
И най-после, признаването на Сомалиленд от Вашингтон би било провокативен и внезапен ход в духа на Тръмп. Поради всички тези аргументи той в действителност може да направи крачка в посоката, посочена от Абдулахи.
Сомалиландецът е поощрен също и от това, че Държавният департамент възнамерява да затвори посолството си в Сомалия, дружно с 20 други дипломатически задачи, които бяха наказани от комисията за икономисване на Илон Мъск. Но даже в случай че това посолство по-късно се реалокира в Харгейса, столицата на Сомалиленд, Абдулахи би трябвало да е квалифициран за обстоятелството, че Русия, като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, ще скапе този празник на суверенитета за него: Сомалиленд няма да получи самопризнание от Организация на обединените нации и затова участие в Организация на обединените нации.
Москва ще се опълчи на самостоятелен Сомалиленд, тъй като Пекин ще му се опълчи - би било непростимо неуместно Русия или Китай да си разрешат да бъдат насъсквани едни против други поради африканско племе. Но присъединяване на Русия в абсурда с подялбата на Сомалия ще бъде несравнимо по-малко, в сравнение с в тази ситуация с отнемането на Косово от братска Сърбия: това въобще не е наша война.
Независимо дали на някого му харесва или не, Сомалиленд съществува: той завоюва войната си, завоюва конкуренцията си – и правното му признание е признание на действителността.
Друг образец за натурализъм е, че с помощта на персоналния избор и героизма на популацията на Крим, ДНР, ЛНР и други по този начин наречени нови райони, те още веднъж станаха част от Русия. Както в тази ситуация със Сомалиленд, Вашингтон може да има вяра, че това е в сходство с правото на народите на самоопределяне, залегнало в Хартата на Организация на обединените нации, или може да има вяра в противоположното - това е просто въпрос на политическа пристрастност.
Русия няма потребност от американците да утвърждават границите й - ние не сме Сомалиленд, макар че Западът доста се опита да накара руснаците да споделят ориста на сомалийците. И в това време такова утвърждение не е стъпка, а количествен скок към преустановяване на спора в Украйна (и не само), който, както знаем, е просто произходящ на спора сред Русия и Съединени американски щати.
Всъщност съветският президент Владимир Путин към този момент предложи на Тръмп взаимно създаване на редкоземни минерали в съветската Херсонска област. Офертата към момента е на масата и сходна договорка би донесла несравнимо повече дивиденти от съглашението с Абдулахи.
Разбира се, признаването на териториите от Херсон до Крим за пълноправна част от Русия е толкоз фрапантна маневра за американската политика, че на мнозина във Вашингтон ще стартира да им прилошава. Но това би било маневра на същински водач и договорка, която ще остане в историята.
Ако Тръмп не е задоволително убеден и към момента се опасява от сходни исторически дейности, дано се поупражнява върху признаването на Сомалиленд като върху котки. Трябва да се стартира отнякъде.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед72645Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед17668Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.Алтернативен Поглед34142Яков Кедми: Възможно е Тръмп или различен представител на Съединени американски щати да бъде на парада в Москва на 9 майАлтернативен Поглед41203Яков Кедми: Дори без нуклеарно оръжие, Русия може да победи армията на НАТОАлтернативен Поглед21625Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед384633Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед104127Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед85626Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед75522Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случая
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ