Животът на г-н Дьо Молиер от автора на Майстора и Маргарита излиза на български - Култура
Още един разказ на великия създател на " Майстора и Маргарита " Михаил Булгаков, излязъл след гибелта му, към този момент четем в превод на български - " Животът на господин Дьо Молиер ". Темата с конформизма на Жан-Батист и услужливостта му към Краля-слънце, който го е покровителствал очевидно е вълнувала надълбоко Булгаков, тъй като и пиесата му " Съзаклятието на лицемерите " е отдадена на нея. Поради асоциациите с режима на Сталин и това произведение на Булгаков не е било оповестено, до момента в който той е още жив.
„ Една акушерка, усвоила изкуството си в Главната болница на Париж под управлението на фамозната Луиз Буржоа, акушира на 13 януари 1622 година на симпатичната госпожа Поклен, по татко Кресе, първото дете, недоносено отроче от мъжки пол. С убеденост мога да настоявам, че в случай че бях съумял да обясня на уважаемата баба кого точно е поела, тя би могла от неспокойствие да направи беля на детето, а с това и на Франция. “
Така стартира „ Животът на господин Дьо Молиер “ (превод: Лиляна Минкова, издателство Colibri), самобитен биографичен разказ, в който виталният път, ориста, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер са показани през погледа и с живописното и правдиво перо на неговия съветски другар Михаил Булгаков. „ Срещата “ на двама международни създатели, живели в разнообразни епохи, само че кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда история, наподобяваща пъстро театрално представление, низ от подиуми с ослепителен фон и колоритни настоящи лица. „ Животът на господин Дьо Молиер “ (1932-1933) излиза за пръв път едвам през 1962 година, след гибелта на своя създател.
Михаил Булгаков (1891-1940) е изтъкнат съветски публицист и драматург, роден в Киев. Той е първото от шест деца в фамилията на професор по теология. Завършва с отличие Медицинския факултет на Киевския университет през 1915 година, практикува по специалността си до 1919 година По време на Руската революция той се причислява към Бялата армия. Оказва здравна помощ на чеченци, кавказци, казаци, руснаци. След като не съумява да емигрира, той се пробва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 година се открива в Москва с желанието да се занимава с литература. Там става публицист и се сприятелява с Валентин Катаев, Юрий Олеша, Иля Илф, Евгени Петров, Константин Паустовски. Публикува голям брой фейлетони и издава първите си прозаични работи, постоянно включващи автобиографични детайли. Пиесите на Булгаков в Московския живописен спектакъл са режисирани от Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Широка популярност Булгаков получава през 1926 година с пиесата „ Дните на Турбини “, която става извънредно известна поради отклоняващото се от нормите на преобладаващата агитация показване на Гражданската война от позиция на градската междинна класа.
В края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в недружелюбност пред режима, пиесите му се не разрешават от цензурата и доста от прозаичните му текстове не се издават. През този интервал той написа своя разказ „ Майстора и Маргарита “, публикуван дълго след гибелта му, който му донася интернационална популярност и през днешния ден е считан за най-значимото му произведение.
Михаил Булгаков – „ Животът на господин Дьо Молиер “
Глава 1
В къщата с маймуните
И така, някъде към 13 януари 1622 година в Париж на господин Жан-Батист Поклен и на неговата брачна половинка Мари Поклен-Кресе им се роди недъгав първороден наследник. На 15 януари го кръстиха в черквата „ Св. Евстати “ и го нарекоха в чест на бащата Жан-Батист. Съседите честитиха на Поклен и в цеха тапицерите научиха, че се е появил на бял свят още един тапицер и търговец на мебели.
Всеки проектант си има свои мечти. По ъглите на приятната триетажна къща с коничен двускатен покрив при пресечката на улиците „ Св. Оноре “ и Старите бани строителят от XV в. бе поставил дървени статуи, представляващи портокалови дървета с грижливо подкастрени клони. По дърветата висяха на вериги маймунки, късащи плодовете. От единствено себе си се схваща, че парижани нарекоха тази къща къщата на маймуните. Много скъпо му костваха по-късно тези маймунки на комедианта Дьо Молиер! Доброжелателите нееднократно споделяха, че няма нищо чудно в кариерата на първородния наследник на уважаемия Поклен, на сина, станал шут. Какво друго може да се чака от човек, израсъл в компанията на тия гримасничещи животни?
Но и по-късно комедиантът не се отхвърли от своите маймуни и към този момент към края на живота си, когато му хрумна да прави план за собствен герб – кой демон знае за какво му беше дотрябвал герб, той изобрази върху него своите опашати приятелки, пазителки на бащиния му дом.
Този дом се намираше в извънредно гръмък търговски квартал в центъра на Париж близо до Пон Ньоф. В къщата живееше и търгуваше нейният притежател, придворният тапицер и декоратор Жан-Батист-баща.
С течение на времето тапицерът получи още едно звание – камериер на Негово Величество краля на Франция. И той освен носеше с чест това звание, само че съумя да уреди да го получи по завещание и първородният му наследник Жан-Батист.
Говореше се, че Жан-Батист-баща освен продавал кресла и тапети, само че заемал и пари против солидна рента. Не виждам в това нищо неоправдателно за човек търговец. Но злите езици настояват, че Поклен-баща попрекалявал с лихвата и че сякаш драматургът Молиер, когато описвал отвратителния сребролюбец Арпагон, изрисувал родния си татко. Това е същият Арпагон, който се пробва да пробута на един от клиентите си вместо пари всякакви
вехтории и апропо препълнен със сено препариран крокодил, който можел съгласно Арпагон да се окачи на тавана като бижу.
Не желая да имам вяра на тези празни приказки! Драматургът Молиер не е чернил паметта на татко си и аз също нямам желание да я почерням.
Поклен-баща бил същински търговец, прочут и почитан представител на своя честен завод. Бил е търговец и над вратата на маймунския дюкян се развявало почтено знаме с изображението отново на маймуна.
В немного светлия първи етаж, в магазина, миришело на багра и на вълна, в касата са звънтели монети и тук през целия ден се стичал народ да избира килими и тапети. При Поклен-баща правели покупките си буржоа и аристократи. А в работилницата с прозорци към двора се вдигали стълбове леплив прахуляк, били струпани столове, търкаляли се части фурнир, отрязъци от кожа и плат и измежду този безпорядък се суетели, удряли с чуковете, кроели с ножиците Покленовите майстори и калфи.
В стаите на втория етаж над знамето се разпореждала майката. Там се чувала непрекъснатата ѝ кашлица и шумоленето на копринените ѝ поли. Мари Поклен била
заможна жена. В шкафовете ѝ лежали скъпи рокли и флорентински платове, долни дрехи от най-тънко платно, в скриновете били скътани колиета, гривни с диаманти, бисери, пръстени с изумруди, златни часовници и скъпи сребърни принадлежности за хранене. Когато се молела, Мари прехвърляла в ръка зърната на седефена броеница. Тя четяла Библията и даже, нещо, на което не съм податлив да имам вяра, гръцкия създател Плутрах в скъсен превод. Била кротка, общителна и образована. В рода ѝ от много време имало доста тапицери, само че и хора с други специалности, да вземем за пример музиканти и юристи.
А в горните стаи на къщата с маймуните се разхождало русокосо момче с цялостни устни. Това бил първородният наследник Жан-Батист. Понякога той слизал в магазина и в работилницата и пречел на калфите да работят, тъй като ги разпитвал защо ли не. Майсторите се подсмивали на заекването му, само че го обичали. Понякога той седял до прозореца и подпрял бузи с юмруци, гледал мръсната улица, по която сновели хора.
Веднъж, като минавала край него, майка му го потупала по гърба и споделила:
– Ах ти, съзерцателю...
И един прекрасен ден пратили съзерцателя в енорийското учебно заведение. В енорийското учебно заведение той научил тъкмо това, което може да се научи в такова учебно заведение,
т.е. овладял четирите съществени правила на аритметиката, почнал свободно да чете, получил обикновени знания по латински и се срещнал с доста забавни обстоятелства, изложени в „ Житията на светците “.
Всичко вървяло спокойно и безшумно. Поклен-баща натрупал пари, имал към този момент четири деца, само че внезапно къщата с маймуните била сполетяна от неволя.
През пролетта на 1632 година нежната майка се разболяла. Очите ѝ станали блестящи и тревожни. За един месец по този начин отслабнала, че мъчно можел да я познае човек, а по бледите ѝ бузи разцъфтели неприятни петна. После взела да храчи кръв и в къщата с маймуните почнали да идват, яхнали мулета, доктори със злокобни качулки. На 15 май пълничкият съзерцател ридаел, бършел с мръсни юмруци сълзите си и цялата
къща ридаела дружно с него. Тихата Мари Поклен лежала неподвижно със скръстени на гърдите ръце.
Когато я погребали, къщата като че ли потънала в непрекъснат сумрак. Бащата станал печален и заплеснат и през летните вечери първородният му наследник няколко
пъти виждал татко си да седи самичък в сумрака и да плаче. Това разстройвало съзерцателя, той обикалял напразно жилището и не знаел защо да се залови. Но след това бащата престанал да плаче и почнал постоянно да върви на посетители у някакво семейство Фльорет. Тогава съобщили на единайсетгодишния Жан-Батист, че ще си има нова майка. И неотдавна Катрин Фльорет, новата майка, се появила в къщата с маймуните, тъй като бащата купил друга къща.
„ Една акушерка, усвоила изкуството си в Главната болница на Париж под управлението на фамозната Луиз Буржоа, акушира на 13 януари 1622 година на симпатичната госпожа Поклен, по татко Кресе, първото дете, недоносено отроче от мъжки пол. С убеденост мога да настоявам, че в случай че бях съумял да обясня на уважаемата баба кого точно е поела, тя би могла от неспокойствие да направи беля на детето, а с това и на Франция. “
Така стартира „ Животът на господин Дьо Молиер “ (превод: Лиляна Минкова, издателство Colibri), самобитен биографичен разказ, в който виталният път, ориста, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер са показани през погледа и с живописното и правдиво перо на неговия съветски другар Михаил Булгаков. „ Срещата “ на двама международни създатели, живели в разнообразни епохи, само че кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда история, наподобяваща пъстро театрално представление, низ от подиуми с ослепителен фон и колоритни настоящи лица. „ Животът на господин Дьо Молиер “ (1932-1933) излиза за пръв път едвам през 1962 година, след гибелта на своя създател.
Михаил Булгаков (1891-1940) е изтъкнат съветски публицист и драматург, роден в Киев. Той е първото от шест деца в фамилията на професор по теология. Завършва с отличие Медицинския факултет на Киевския университет през 1915 година, практикува по специалността си до 1919 година По време на Руската революция той се причислява към Бялата армия. Оказва здравна помощ на чеченци, кавказци, казаци, руснаци. След като не съумява да емигрира, той се пробва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 година се открива в Москва с желанието да се занимава с литература. Там става публицист и се сприятелява с Валентин Катаев, Юрий Олеша, Иля Илф, Евгени Петров, Константин Паустовски. Публикува голям брой фейлетони и издава първите си прозаични работи, постоянно включващи автобиографични детайли. Пиесите на Булгаков в Московския живописен спектакъл са режисирани от Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Широка популярност Булгаков получава през 1926 година с пиесата „ Дните на Турбини “, която става извънредно известна поради отклоняващото се от нормите на преобладаващата агитация показване на Гражданската война от позиция на градската междинна класа.
В края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в недружелюбност пред режима, пиесите му се не разрешават от цензурата и доста от прозаичните му текстове не се издават. През този интервал той написа своя разказ „ Майстора и Маргарита “, публикуван дълго след гибелта му, който му донася интернационална популярност и през днешния ден е считан за най-значимото му произведение.
Михаил Булгаков – „ Животът на господин Дьо Молиер “
Глава 1
В къщата с маймуните
И така, някъде към 13 януари 1622 година в Париж на господин Жан-Батист Поклен и на неговата брачна половинка Мари Поклен-Кресе им се роди недъгав първороден наследник. На 15 януари го кръстиха в черквата „ Св. Евстати “ и го нарекоха в чест на бащата Жан-Батист. Съседите честитиха на Поклен и в цеха тапицерите научиха, че се е появил на бял свят още един тапицер и търговец на мебели.
Всеки проектант си има свои мечти. По ъглите на приятната триетажна къща с коничен двускатен покрив при пресечката на улиците „ Св. Оноре “ и Старите бани строителят от XV в. бе поставил дървени статуи, представляващи портокалови дървета с грижливо подкастрени клони. По дърветата висяха на вериги маймунки, късащи плодовете. От единствено себе си се схваща, че парижани нарекоха тази къща къщата на маймуните. Много скъпо му костваха по-късно тези маймунки на комедианта Дьо Молиер! Доброжелателите нееднократно споделяха, че няма нищо чудно в кариерата на първородния наследник на уважаемия Поклен, на сина, станал шут. Какво друго може да се чака от човек, израсъл в компанията на тия гримасничещи животни?
Но и по-късно комедиантът не се отхвърли от своите маймуни и към този момент към края на живота си, когато му хрумна да прави план за собствен герб – кой демон знае за какво му беше дотрябвал герб, той изобрази върху него своите опашати приятелки, пазителки на бащиния му дом.
Този дом се намираше в извънредно гръмък търговски квартал в центъра на Париж близо до Пон Ньоф. В къщата живееше и търгуваше нейният притежател, придворният тапицер и декоратор Жан-Батист-баща.
С течение на времето тапицерът получи още едно звание – камериер на Негово Величество краля на Франция. И той освен носеше с чест това звание, само че съумя да уреди да го получи по завещание и първородният му наследник Жан-Батист.
Говореше се, че Жан-Батист-баща освен продавал кресла и тапети, само че заемал и пари против солидна рента. Не виждам в това нищо неоправдателно за човек търговец. Но злите езици настояват, че Поклен-баща попрекалявал с лихвата и че сякаш драматургът Молиер, когато описвал отвратителния сребролюбец Арпагон, изрисувал родния си татко. Това е същият Арпагон, който се пробва да пробута на един от клиентите си вместо пари всякакви
вехтории и апропо препълнен със сено препариран крокодил, който можел съгласно Арпагон да се окачи на тавана като бижу.
Не желая да имам вяра на тези празни приказки! Драматургът Молиер не е чернил паметта на татко си и аз също нямам желание да я почерням.
Поклен-баща бил същински търговец, прочут и почитан представител на своя честен завод. Бил е търговец и над вратата на маймунския дюкян се развявало почтено знаме с изображението отново на маймуна.
В немного светлия първи етаж, в магазина, миришело на багра и на вълна, в касата са звънтели монети и тук през целия ден се стичал народ да избира килими и тапети. При Поклен-баща правели покупките си буржоа и аристократи. А в работилницата с прозорци към двора се вдигали стълбове леплив прахуляк, били струпани столове, търкаляли се части фурнир, отрязъци от кожа и плат и измежду този безпорядък се суетели, удряли с чуковете, кроели с ножиците Покленовите майстори и калфи.
В стаите на втория етаж над знамето се разпореждала майката. Там се чувала непрекъснатата ѝ кашлица и шумоленето на копринените ѝ поли. Мари Поклен била
заможна жена. В шкафовете ѝ лежали скъпи рокли и флорентински платове, долни дрехи от най-тънко платно, в скриновете били скътани колиета, гривни с диаманти, бисери, пръстени с изумруди, златни часовници и скъпи сребърни принадлежности за хранене. Когато се молела, Мари прехвърляла в ръка зърната на седефена броеница. Тя четяла Библията и даже, нещо, на което не съм податлив да имам вяра, гръцкия създател Плутрах в скъсен превод. Била кротка, общителна и образована. В рода ѝ от много време имало доста тапицери, само че и хора с други специалности, да вземем за пример музиканти и юристи.
А в горните стаи на къщата с маймуните се разхождало русокосо момче с цялостни устни. Това бил първородният наследник Жан-Батист. Понякога той слизал в магазина и в работилницата и пречел на калфите да работят, тъй като ги разпитвал защо ли не. Майсторите се подсмивали на заекването му, само че го обичали. Понякога той седял до прозореца и подпрял бузи с юмруци, гледал мръсната улица, по която сновели хора.
Веднъж, като минавала край него, майка му го потупала по гърба и споделила:
– Ах ти, съзерцателю...
И един прекрасен ден пратили съзерцателя в енорийското учебно заведение. В енорийското учебно заведение той научил тъкмо това, което може да се научи в такова учебно заведение,
т.е. овладял четирите съществени правила на аритметиката, почнал свободно да чете, получил обикновени знания по латински и се срещнал с доста забавни обстоятелства, изложени в „ Житията на светците “.
Всичко вървяло спокойно и безшумно. Поклен-баща натрупал пари, имал към този момент четири деца, само че внезапно къщата с маймуните била сполетяна от неволя.
През пролетта на 1632 година нежната майка се разболяла. Очите ѝ станали блестящи и тревожни. За един месец по този начин отслабнала, че мъчно можел да я познае човек, а по бледите ѝ бузи разцъфтели неприятни петна. После взела да храчи кръв и в къщата с маймуните почнали да идват, яхнали мулета, доктори със злокобни качулки. На 15 май пълничкият съзерцател ридаел, бършел с мръсни юмруци сълзите си и цялата
къща ридаела дружно с него. Тихата Мари Поклен лежала неподвижно със скръстени на гърдите ръце.
Когато я погребали, къщата като че ли потънала в непрекъснат сумрак. Бащата станал печален и заплеснат и през летните вечери първородният му наследник няколко
пъти виждал татко си да седи самичък в сумрака и да плаче. Това разстройвало съзерцателя, той обикалял напразно жилището и не знаел защо да се залови. Но след това бащата престанал да плаче и почнал постоянно да върви на посетители у някакво семейство Фльорет. Тогава съобщили на единайсетгодишния Жан-Батист, че ще си има нова майка. И неотдавна Катрин Фльорет, новата майка, се появила в къщата с маймуните, тъй като бащата купил друга къща.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ