Още децата в 3-и клас у нас знаят, че траките

Още децата в 3-и клас у нас знаят, че траките като една от най-старите брънки на българския народ са ни завещали доста съкровища, светилища и тайнствени кътчета в родината ни, непроучени и до през днешния ден. Някои от възрастните обаче не помнят уроците по „ Човек и общество “ и, изгубили част от културата в себе си, се пробват да осквернят тези места. Светилището на Бог Асклепий е едно от тях. Археологическият обект не е напълно изследван, само че интерес към него има от страна на цели три компании, които желаят да добиват инертни материали наоколо.

Започнала е процедура за даване на концесия за рандеман на инертни материали в местността Хайдушко кладенче (наречена в концесионните документи Ели дере), ситуирана в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. Същевременно местността Хайдушко кладенче (Ели дере) е част от земите на манастира „ Св. св. Петър и Павел “, издигнат през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е настоящ и до през днешния ден.

За казуса в обществените мрежи алармира проф. Валерия Фол, която разбуни духовете в културните и научните среди.

Една от трите компании е изпратила писмо до Регионалния исторически музей в град Пазарджик, изисквайки мнение за съществуването на археологически обекти в землището на село Паталеница. Това е обвързвано със заявление за изследване на подземни благосъстояния в региона, като едно от местата е площта Ели дере, наоколо до светилището. Застрашени са минералните извори и предпазените животни и птици в региона. В тази област има и археологически обекти от локално и национално значение, в това число Светилището на Асклепий и Баткунският манастир.

Кметът на Пазарджик Петър Куленски пръв изрази своята позиция, призовавайки виновните институции да се самосезират незабавно и да не позволен реализирането на каквато и да е добивна активност, която нарушава целостта на исторически обекти от археологическо значение. “Светилището на Бог Асклепий е изключително значимо и емблематично. То е и най-голямото в страната “, разгласи кметът.

Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Пазарджик, Валентина Танева, обясни част от уговорката на ведомството във връзка с запазването на археологическите обекти в района, наблягайки и че е доста значимо съдействието на заинтригуваните страни и институции.  “На територията на Ели дере има ужасно доста археологически обекти, които ще бъдат нанесени на картата, която са ни показали от компанията. Ще се създаде обстоен отчет, който ще се изпрати в Министерство на културата. Нашата позиция ще бъде в отбрана на паметниците, които се намират в тази част. Това е нашата активност и обвързване. Ще реагираме остро, в случай че бъде дадена концесия “, разгласи тя.

В същото време от съдружие „ Къркария “ незабавно реагираха и проведоха онлайн петиция в отбрана на светилището. Ето и техния зов: „ В деловодството на Регионален исторически музей в гр. Пазарджик е постъпило писмо от компания Терра вижън ООД,която изисква мнение от музея за съществуването на археологически обекти, намиращи се в землището на село Паталеница, община Пазарджик, околност „ Хайдушко кладенче “. Исканото мнение е във връзка подадено заявление от 24.12.2021г година към Министерство на енергетиката от същата компания за изследване на подземни благосъстояния по отношение на член 39, ал.1, т.3. от ЗПБ, откриващо произвеждане по даване на позволение за търсене и изследване на неметални потребни изкопаеми – индустриални минерали, подземни благосъстояния по чл.2., ал.1, т.2. от ЗПБ в повърхност „ Ели дере “, ситуирана в землището на с. Паталеница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.

Накратко почнала е процедура за даване на концесия за рандеман на подземни богатсва. Искат да отворят кариера.

Нашите доводи това да не се разреши, е тъй като:

Концесионната повърхност „ Ели дере “ включва в  себе си  светилище на господ Асклепий.  Вероятно този терен е принадлежал на светилището, каквато е била практиката в древността. И както се знае, че доста дребна част от светилището на Асклепий е проучена.

В научната литература е обоснована хипотезата, че евентуално най -големия тракийски град Баткунион, именуван във византийските летописи „ Богат и Блестящ “, е тъкмо избраната за концесия повърхност „ Ели дере “;   ·

Определената за концесия повърхност „ Ели дере “ е в рамките на римска цитадела „ Ташево кале “, което е със статут археологически обект от локално значение,както и по-късно върху античната цитадела Баткунион, която  се е смятала втора по значение след Цепина през средновековието   ·

Концесионната повърхност „ Ели дере “ е част от земите  на манастира  Св. Св. Петър и Павел, издигнат през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е настоящ и до днес;

В отговор на писмо до Министерство на културата  от 2022 година, Министърът на културата се афишира за прекъсването на всевъзможен тип дейности и процедури за рандеман на инертни материали в землището на с. Ветрен дол и с. Паталеница.

Всъщност това е третата поред компания която желае да отваря кариера в землищата на село Ветрен дол и село Паталеница. И в двете има още непроучвани  археологически обекти. Също по този начин  на тези територии на които желаят концесии, към момента зоолози правят мониториг по отношение на фауната. Открити са не малко предпазени животни.

Нека да не позволим такова  варварство да се случи върху културно-историческото и археологическо завещание на България, несъмнено и върху природата ни!

https://www.peticiq.com/432402?fbclid=IwAR0_CF9TG7R7zYZNwH8-cEoa67C4y2cwA5dAI05OiTKkP9hqC0ayDY9rB3E “

До момента са събрани над 1000 подписа.

Останките от светилището на Асклепий Земидренски се намират сред селата Паталеница и Ветрен дол. То е построено през втората половина на І век и е функционирало до края на ІV век, когато е опожарено. Светилището е било намерено още преди Освобождението на територията на село Баткун (обединено през 1955г. със село Паталеница). Представлявало квадратна зала с размери 19х19 метра със стени от тухли и камъни. Залата е била покрита с дървена структура, опираща се на стените и на вътрешни дървени подпори. В залата се е намирал заветен извор, прочут като светилището на Асклепий.

При археологическите разкопки са открити оброчни плочки на Тракийския Херос, статуетки, жертвеник, доста монети.

Археологическите находки от светилището на Асклепий се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей.

trud.bg