Иван Кръстев: Пандемията маркира същинското начало на 21 век
Още дълго ще би трябвало да живеем с новата нормалност, породена от Covid 19. Тя няма по този начин бързо да изчезне, споделя в изявление за политологът Иван Кръстев. С него беседва Аделхайд Файлке.
Г-н Кръстев, измина близо година, откогато светът внезапно се промени в следствие от ковид. Как Ковид-19 промени Европа?
Допреди това ние живеехме по избран метод, който смятахме за твърдо заложен – без значение дали беше верен или не. И внезапно установихме какъв брой нежен е този ред. Допреди ние мислехме да вземем за пример, че да пътуваш накъдето си искаш е нещо най-естествено. Но тази опция изчезна от през днешния ден за на следващия ден. Напоследък е съвременно пандемията да се съпоставя с война. Но на път от Виена за София аз внезапно осъзнах, че пандемията в действителност е тъкмо противоположното на войната. По време на война големи маси се струпват по гарите и летищата, хората непрестанно са в придвижване, тъй като се пробват да избягат от заплахата. А по време на сегашната пандемия таман гарите и летищата са най-самотните места на света. Именно този неподвижен свят е една от най-големите промени.
Да, всичко е парализирано, само че въпреки това посредством интернет хората по целия свят са свързани между тях.
Напълно съм склонен. Вижте, източноевропейците от моето потомство непрестанно приказват за свободата и нейното значение. Усещането за независимост е нещо доста физическо. За моето потомство самото пресичане на граница беше най-физическото чувство за независимост, което можеш да изпиташ. И в този момент внезапно всичко това би трябвало да бъде преосмислено. В момента, в който хората бяха затворени по домовете си, ние с кристална изясненост осъзнахме, че живеем в общ свят, тъй като ненадейно всички започнаха да разискват една и съща тематика, на всички места по света, на всички вероятни езици. Тази всеобща съгласуваност в действителност е напълно дословна, тъй като за мен един другар от другата страна на улицата през днешния ден се оказва тъкмо толкоз близо, колкото различен другар на другия завършек на света: когато не можеш да напуснеш дома си, и двамата са еднообразно близо или надалеч. Освен това ние внезапно започнахме да се интересуваме от неща, които другояче сме подминавали. С други думи, когато хората бяха затворени в жилищата си, те ненадейно се отвориха за целия свят, тъй като осъзнаха какъв брой взаимосвързани сме всички ние. Колкото до Европа, тук има още нещо забавно. Аз участвах в едно огромно проучване на.
Г-н Кръстев, измина близо година, откогато светът внезапно се промени в следствие от ковид. Как Ковид-19 промени Европа?
Допреди това ние живеехме по избран метод, който смятахме за твърдо заложен – без значение дали беше верен или не. И внезапно установихме какъв брой нежен е този ред. Допреди ние мислехме да вземем за пример, че да пътуваш накъдето си искаш е нещо най-естествено. Но тази опция изчезна от през днешния ден за на следващия ден. Напоследък е съвременно пандемията да се съпоставя с война. Но на път от Виена за София аз внезапно осъзнах, че пандемията в действителност е тъкмо противоположното на войната. По време на война големи маси се струпват по гарите и летищата, хората непрестанно са в придвижване, тъй като се пробват да избягат от заплахата. А по време на сегашната пандемия таман гарите и летищата са най-самотните места на света. Именно този неподвижен свят е една от най-големите промени.
Да, всичко е парализирано, само че въпреки това посредством интернет хората по целия свят са свързани между тях.
Напълно съм склонен. Вижте, източноевропейците от моето потомство непрестанно приказват за свободата и нейното значение. Усещането за независимост е нещо доста физическо. За моето потомство самото пресичане на граница беше най-физическото чувство за независимост, което можеш да изпиташ. И в този момент внезапно всичко това би трябвало да бъде преосмислено. В момента, в който хората бяха затворени по домовете си, ние с кристална изясненост осъзнахме, че живеем в общ свят, тъй като ненадейно всички започнаха да разискват една и съща тематика, на всички места по света, на всички вероятни езици. Тази всеобща съгласуваност в действителност е напълно дословна, тъй като за мен един другар от другата страна на улицата през днешния ден се оказва тъкмо толкоз близо, колкото различен другар на другия завършек на света: когато не можеш да напуснеш дома си, и двамата са еднообразно близо или надалеч. Освен това ние внезапно започнахме да се интересуваме от неща, които другояче сме подминавали. С други думи, когато хората бяха затворени в жилищата си, те ненадейно се отвориха за целия свят, тъй като осъзнаха какъв брой взаимосвързани сме всички ние. Колкото до Европа, тук има още нещо забавно. Аз участвах в едно огромно проучване на.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ