Вече 75 години оцелели от холокоста се мъчат да възстановят собствеността си в Полша
Осемдесет и пет годишната Леа Еврон има единствено откъслечни мемоари за кожарската фабрика и триетажната жилищна постройка, притежавана преди Втората международна война от нейното семейство в Живец, дребен град в Южна Полша.
Нещото, което помни ясно, е завръщането й там след войната, когато множеството от роднините й са били убити в холокоста. Една локална жена споделила на нея и на майка й: " Хитлер даде обещание да отстрани всички евреи, а не щеш ли те се връщат вкъщи ", споделя Еврон в нюйоркския си апартамент.
На нея и майка й било казано, че могат да се настанят в постройката, само че в слугинските пространства. Скоро по-късно те отпътували за Израел.
Еврон е единствено една от хилядите евреи, чиито фамилни парцели са били иззети от нацистките окупатори на Полша и след това арестувани от следвоенните комунистически управници. Дом на една от най-големите еврейски общности преди войната, Полша е единствената страна от Европейски Съюз, която не е узаконила реставрация на собствеността.
© Reuters
Леа Еврон и брачният партньор ѝ
За да бъдат нещата още по-сложни, споделят евреи, в доста случаи документите, доказващи собствеността на парцелите, са били унищожени през холокоста. Сега, когато наближава 27 януари - 75-годишнината от освобождението на нацисткия лагер на гибелта " Аушвиц " - те споделят, че е време Полша да облекчи процедурата. " Оцелелите от Холокоста не би трябвало да страдат в този момент. Те умират без правораздаване в Полша ", споделя 88-годишният Йехуда Евро, брачният партньор на Леа.
Управляващата в Полша партия " Право и правдивост ", подкрепяна от крайнодесни групи, отхвърля настояванията за по-ясни правила за реституцията макар натиска от Съединените щати.
" Нещо, което поначало би трябвало да бъде духовен въпрос - имах кон, нацистите го откраднаха, препоръките го откраднаха, би трябвало да си го получа назад - в този момент бе превърнато в политически въпрос ", споделя основният равин на Полша Майкъл Шудрих във връзка мненията на крайнодесните групи.
Изгубена благосъстоятелност
Полша се бори с този въпрос от рухването на комунизма през 1989 година, като мнозина настояват, че страната просто не може да си разреши да обезщети всички, изгубили парцели. Не бе признато ново законодателство и евреите се оплакват, че съдилищата и администрациите вземат решения, които постоянно произтичат от комунистически закони.
Семейство Еврон завеждат първото си правосъдно дело през 1992 година, насърчено от обещанията на политици като някогашния президент Лех Валенса, че реституцията ще бъде призната бързо. Двамата желаят да си върнат парцелите от държавното управление, което е поело собствеността през комунизма.
През 90-те години управляващите продават на частно лице притежаваната в миналото от тях жилищна постройка макар предложенията на семейство Еврон да я купят. Новият притежател я трансформира в търговски център, което усложнява в допълнение нещата. Обжалванията на новия притежател удължават процеса още повече. И макар че доста съдилища са отсъдили в интерес на Еврон преди близо три десетилетия, те не са получили нищо. И евентуално са похарчили за каузи повече пари, в сравнение с костват самите активи.
" Мога да ви покажа цялостен долап с преписка и документи, свързани с този въпрос, и за жалост всичко е наникъде ", споделя Еврон.
Обществено мнение
Юристи споделят, че за оживелите от холокоста става все по-трудно да получат реставрация, тъй като управляващите отхвърлят да опростят разпоредбите, а съдилищата стават все по-скептични.
Общественото мнение също се е трансформирало.
Скоро след рухването на комунизма мнозина поляци бяха съгласни, че парцелите, взети от нацистите и след това от комунистите, би трябвало да бъдат върнати на законните им притежатели. Сега обаче мнозина считат, че не е заслужено да се чака държавното управление да възмезди всички.
Историята също играе роля.
Комунистическите управляващи възхваляваха държанието на поляците през войната, само че изследвания след 1989 година демонстрираха, че до момента в който хиляди са рискували живота си, с цел да оказват помощ на евреи, хиляди са взели участие в холокоста. Мнозина поляци отхвърлят да одобряват това, а държавното управление отхвърля всички изказвания за неприятно държание през войната, като споделя, че Западът не прави оценка храбростта на Полша против нацистите.
През юни полският президент Анджей Дуда сподели пред " Ройтерс ", че антисемитските и антиполските усеща са сравними. Според него нацистите " унищожиха евреите като националност, само че те унищожиха и нас като националност ".
Проучване на публичното мнение от предходната година сподели, че повече поляци се афишират срещу реституцията, в сравнение с за нея. Това кара някои съдилища и админи да са по-сдържани за реституцията, споделят адвокати.
Роберт Виницки, водач на крайнодясната полска коалиция " Конфедерация ", споделя, че законите на Съединени американски щати, предопределени да се упражни напън за реставрация, са дело на еврейски групи, целящи " да извлекат огромни суми пари, които не им се поставят ".
Междувременно адвокати приканват за приемането на закон, който да форсира реституцията за застаряващите оживели от холокоста. Леа Еврон има своите подозрения. " Не желая да се надявам, тъй като нямам доверие, че те ще върнат нещо. " /БТА
Нещото, което помни ясно, е завръщането й там след войната, когато множеството от роднините й са били убити в холокоста. Една локална жена споделила на нея и на майка й: " Хитлер даде обещание да отстрани всички евреи, а не щеш ли те се връщат вкъщи ", споделя Еврон в нюйоркския си апартамент.
На нея и майка й било казано, че могат да се настанят в постройката, само че в слугинските пространства. Скоро по-късно те отпътували за Израел.
Еврон е единствено една от хилядите евреи, чиито фамилни парцели са били иззети от нацистките окупатори на Полша и след това арестувани от следвоенните комунистически управници. Дом на една от най-големите еврейски общности преди войната, Полша е единствената страна от Европейски Съюз, която не е узаконила реставрация на собствеността.
© Reuters
Леа Еврон и брачният партньор ѝ
За да бъдат нещата още по-сложни, споделят евреи, в доста случаи документите, доказващи собствеността на парцелите, са били унищожени през холокоста. Сега, когато наближава 27 януари - 75-годишнината от освобождението на нацисткия лагер на гибелта " Аушвиц " - те споделят, че е време Полша да облекчи процедурата. " Оцелелите от Холокоста не би трябвало да страдат в този момент. Те умират без правораздаване в Полша ", споделя 88-годишният Йехуда Евро, брачният партньор на Леа.
Управляващата в Полша партия " Право и правдивост ", подкрепяна от крайнодесни групи, отхвърля настояванията за по-ясни правила за реституцията макар натиска от Съединените щати.
" Нещо, което поначало би трябвало да бъде духовен въпрос - имах кон, нацистите го откраднаха, препоръките го откраднаха, би трябвало да си го получа назад - в този момент бе превърнато в политически въпрос ", споделя основният равин на Полша Майкъл Шудрих във връзка мненията на крайнодесните групи.
Изгубена благосъстоятелност
Полша се бори с този въпрос от рухването на комунизма през 1989 година, като мнозина настояват, че страната просто не може да си разреши да обезщети всички, изгубили парцели. Не бе признато ново законодателство и евреите се оплакват, че съдилищата и администрациите вземат решения, които постоянно произтичат от комунистически закони.
Семейство Еврон завеждат първото си правосъдно дело през 1992 година, насърчено от обещанията на политици като някогашния президент Лех Валенса, че реституцията ще бъде призната бързо. Двамата желаят да си върнат парцелите от държавното управление, което е поело собствеността през комунизма.
През 90-те години управляващите продават на частно лице притежаваната в миналото от тях жилищна постройка макар предложенията на семейство Еврон да я купят. Новият притежател я трансформира в търговски център, което усложнява в допълнение нещата. Обжалванията на новия притежател удължават процеса още повече. И макар че доста съдилища са отсъдили в интерес на Еврон преди близо три десетилетия, те не са получили нищо. И евентуално са похарчили за каузи повече пари, в сравнение с костват самите активи.
" Мога да ви покажа цялостен долап с преписка и документи, свързани с този въпрос, и за жалост всичко е наникъде ", споделя Еврон.
Обществено мнение
Юристи споделят, че за оживелите от холокоста става все по-трудно да получат реставрация, тъй като управляващите отхвърлят да опростят разпоредбите, а съдилищата стават все по-скептични.
Общественото мнение също се е трансформирало.
Скоро след рухването на комунизма мнозина поляци бяха съгласни, че парцелите, взети от нацистите и след това от комунистите, би трябвало да бъдат върнати на законните им притежатели. Сега обаче мнозина считат, че не е заслужено да се чака държавното управление да възмезди всички.
Историята също играе роля.
Комунистическите управляващи възхваляваха държанието на поляците през войната, само че изследвания след 1989 година демонстрираха, че до момента в който хиляди са рискували живота си, с цел да оказват помощ на евреи, хиляди са взели участие в холокоста. Мнозина поляци отхвърлят да одобряват това, а държавното управление отхвърля всички изказвания за неприятно държание през войната, като споделя, че Западът не прави оценка храбростта на Полша против нацистите.
През юни полският президент Анджей Дуда сподели пред " Ройтерс ", че антисемитските и антиполските усеща са сравними. Според него нацистите " унищожиха евреите като националност, само че те унищожиха и нас като националност ".
Проучване на публичното мнение от предходната година сподели, че повече поляци се афишират срещу реституцията, в сравнение с за нея. Това кара някои съдилища и админи да са по-сдържани за реституцията, споделят адвокати.
Роберт Виницки, водач на крайнодясната полска коалиция " Конфедерация ", споделя, че законите на Съединени американски щати, предопределени да се упражни напън за реставрация, са дело на еврейски групи, целящи " да извлекат огромни суми пари, които не им се поставят ".
Междувременно адвокати приканват за приемането на закон, който да форсира реституцията за застаряващите оживели от холокоста. Леа Еврон има своите подозрения. " Не желая да се надявам, тъй като нямам доверие, че те ще върнат нещо. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ