Осем вечерта, известна лондонска улица. Три групи туристи се сблъскват,

Осем вечерта, известна лондонска улица. Три групи туристи се сблъскват, запътили се към едно и също място. Гледката е нормална. Местните са виждали и надалеч по-свирепи конфликти. Например пердах сред двама екскурзоводи, както споделя Шарлът Еверет, гид в лондонската компания Rebel Tours пред CNN.

Мястото е площад „ Мирър “, където преди повече от век се е случило ужасяващо закононарушение. Лондончанката Катрин Едоус е открита мъртва, с обезобразено лице и отхвърлен бъбрек. Смята се, че тя е една от жертвите на Джак Изкормвача, именит палач, чиято идентичност продължава да тъне в тайнственост.

В края на XIX век той е чудовище за Лондон. А през днешния ден е туристическа атракция, написа CNN. В наши дни в английската столица посетителите имат съответен лист – Бъкингамският замък, Тауър Бридж, следобеден чай и обиколка по стъпките на Джак Изкормвача.

Всяка вечер стотици туристи обикалят из улиците, по които е минавал серийният палач. Смята се, че той е умъртвил най-малко пет дами през 1888 година И все пак през днешния ден историята му е рентабилен бизнес.

Но локалните хора не са очаровани. През 2015 година откриването на Музея на Джак Изкормвача провокира митинги. Пет години по-късно Ordnance Survey, държавната институция, която се занимава с картографиране, се отхвърли от събитие, отдадено на нарушителя. През същата година графит, изобразяващ Изкормвача, бе премахнат, а на негово място се появи рисунка на една от жертвите му – Едоус.

Превръщането на убийци в туристическа забележителност не е неповторимо за Лондон събитие. След излизането на документалния филм за братята Менендес по Netflix тълпи от хора се събраха пред къщата в „ Бевърли Хилс, в която двамата убиват родителите си. В Милуоки пък има туристически обиколки, отдадени на бруталния сериен палач и човекоядец Джефри Дамър.

Но все пак да вървиш по стъпките на нарушител сякаш не е най-адекватното туристическо развлечение. За този феномен има и термин – dark tourism, т.е. засилен интерес към места, където са случили трагични събития.

“Вярно е, че би трябвало да помним историята и да си вадим поучения от нея, само че е значимо и по какъв начин тъкмо я помним. Ясно е, че Джак Изкормвача е запомнен поради зверствата си, само че също така неговият облик е мощно романтизиран “, споделя Филип Стоун от университета Централен Ланкашир, в който е основано звено за проучване на феномена dark tourism.

Стоун добавя, че в историята с Изкормвача „ има детайл на привличане, само че тя е и отблъскваща “.

“Изкормвача се предлага на туристическия пазар доста добре. Времето в действителност лекува. Съществува и така наречен доктрина на дистанцията, т.е. колкото повече се отдалечаваме от събитието, толкоз по-вероятно е нарушителят да стане част от попкултурата. Изкормвача се е трансформирал в фиктивен воин и по този начин се размиват границите сред действителния и романтизирания му облик “, разяснява той.

Въпреки тези проблеми обиколките през днешния ден са част от всекидневието в региона „ Уайтчапъл “. Една бръснарница работи под рекламата „ Джак Бръснача “ Хранителен магазин също се възползва от туристическия интерес под сходно име. Доскоро даже продавач на картофи търгува като „ Джак “.

„ Проблемът не е, че се обикаля по местата на убийствата. Проблемът е по какъв начин се приказва за закононарушенията “, споделя екскурзоводката Еверет.

През 2022 година нейната компания стартира „ различна “ обиколка под мотото „ Ами дамите “? Често пъти се не помни за жертвите на Изкормвача. От Rebel Tours даже обмислят да изключат името на нарушителя и да приказват единствено за убитите. Но се оказва, че в случай че не се рекламираш с името на Изкормвача, не ти обръщат внимание.

„ Не споделям, че желаеме огромен брой клиенти, ние въпреки всичко сме дребна компания. Но това демонстрира какъв брой доста хора избират обиколка, отдадена на килъра “, споделя Еверет.

Според нея неведнъж хората биват заблуждавани, че всички жертви на Изкормвача са били проститутки, изказване, отричано още при убийствата им. Еверет акцентира и че е доста обезпокоително, че някои екскурзоводи употребяват образни материали, с цел да създадат обиколката по-интересна.

„ Те демонстрират фотоси на жертва. Ако смятате, че не трябва да се демонстрира тялото на погубен преди няколко дни, за какво ще показвате това отпреди повече от век. То също е било толкоз същинско “, споделя Еверит.

„ На хората, които живеят в региона, в действителност им е омръзнало от обиколките. Всяка вечер отсам минават няколкостотин души “, споделя TheGentleAuthor, псевдоним, зад който се крие създателят на историческия блог Spitalfields Life. В него има над 500 изявления за тази част на Лондон, само че нито една за убийствата.

В региона на обиколките към този момент се регистрира и засилено овакантяване на жилища. Едно от обясненията е, че млади фамилии не желаят да живеят в квартал, в който всяка вечер под прозорците им екскурзоводи описват в елементи за заклани дами.

Преди четири години TheGentleAuthor стартира да предлага лични обиколки, само че фокусирани върху историята на региона. Както може да се чака, ползата е слаб. Изводът е, че „ туровете за Изкормвача са монополизирали пазара “.

„ Виждала съм екскурзовод да гони туристи с голям нож, с цел да направи обиколката по-интересна. Знам за различен, който пускаше музика от кино лентата „ Психо “ на местата на убийствата “, споделя Джесика О`Нийл, създател на компанията TheMuseumGuide и бивш екскурзовод по маршрута на Изкормвача. Тя добавя, че даже в предходното си амплоа не е показвала фотоси от местопрестъпленията.

„ Някои го смятат за просветително. Може би, в случай че учиш криминалистика. Иначе е просто развлечение “, споделя тя.

През 2015 година в Лондон отваря порти музеят на Джак Изкормвача, което е още една стъпка в издигането в фетиш на килъра. Всъщност концепцията е показана по напълно друг метод. Разрешението за градеж е издадено откакто вложителите изясняват, че желаят да опишат „ историята на дамите от Ийст Енд “.

„ Всички бяхме много разчувствани, само че по-късно разбрахме, че това ще е музей на Изкормвача и около това – минимални опити да се опише историята на региона “, споделя Катрин Оуен, шеф на Женския музей, основан като опция на този на серийния палач.

Основателят на музея на Изкормвача Марк Палмър-Еджкъмб декларира през 2015 година:

„ Ние не възхваляваме убийствата, ние ги слагаме в исторически подтекст “.

Десет години по-късно музеят продължава да работи. В магазина се продават плюшени мечета, облечени като Изкормвача и тениски със силуета му. В платформи като TripAdvisor музеят получава доста позитивни мнения.