Говори шофьорът, обвинен за смъртта на Явор и Ани ВИДЕО
Осем месеца след жестоката злополука при която починаха двамата влюбени Ани и Явор, за пръв път приказва водачът, който аргументи тяхната гибел. Адриян Антонов твърди, че не търси опрощение, а единствено амнистия. Вижте какво описа той пред Тина Ивайлова:
Тежката злополука стана на бул. „ Сливница “ на 8 май предходната година, когато на място починаха двамата младежи. Те са блъснати до момента в който пресичат на пешеходна пътека от автомобил, който по-късно се блъска в железен дирек. Случва се 15 минути след среднощ. Първоначалната информация, че е имало гонка при опит лидерът да бъде спрян, беше опровергана от „ Пътна полиция “.
Тестовете демонстрираха, че водачът, предизвикал случая, 18-годишния тогава Адриян Антонов не е бил под влияние на алкохол и опиати, само че е карал с превишена скорост - вместо разрешението 50 км/ч е карал с малко над 100 км/ч. Според специалисти точно несъобразената с пътните условия скорост е повода за жестоката покруса.
„ Обучението не е на това равнище, на което би ни се желало. За да кажем, че имаме едни готови хора на пътя, с брошура даже на 45 дни, само че да познава задоволително добре главните неща, тези водачи би трябвало да са карали денем и през нощта, би трябвало да са карали в обитаемо място, отвън обитаемо място, най-малко един път би трябвало да са вдигнали скорост над 100км/ч на автомобила, с цел да знаят какво се случва с този автомобил. На времето имаше полигони. На тези полигони младите водачи се образоваха, получаваха едни познания, които просто в този момент няма къде да ги получиш. И е хубаво да се запитаме, добре де, къде са полигоните? Какво се случва с тези полигони? Защо ги няма? Трябва ли децата да заплащат със живота си в България и с кръвта си, с цел да може страната да вземе съответни ограничения “., разяснява Диана Русинова- специалист от Европейски център за транспортни политики.
Жестоката злополука, довела до гибелта на двамата младежи Ани и Явор провокира вълна от митинги в цялата страна с искане: Войната по пътищата да спре, и да бъдат взети съответни ограничения от институциите.
След тежкия случай Адриян Антонов бе арестуван и два месеца по-късно, когато изтече законовият период бе освободен с мярка „ подписка “. На него му е повдигнато обвиняване за причиняване на гибел по несъобразителност.
Осем месеца по-късно Адриян споделя за тежкия случай.
-За пръв път се явяваш да приказваш. Защо по този начин го почувства? И изиска това изявление?
Адриян А.:- Понеже, единствената ми цел с това е, единствено да кажа на колкото се може повече хора, че скърбя. На фамилията, даже и на хората, които са изгубили близки хора от произшествия. Не съм тук, с цел да се извинявам. Аз до преди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по тоя въпрос…Сега за пръв път групирам силата да го изкажа. Просто желая да кажа: Съжалявам! Да кажа, че това, което аз направих не е редно, че скърбя.
- Това е истината? Не го казваш просто поради делото, да се оправдаваш?
Адриян А.: -Не. Аз даже не си диря оправданието сега. Аз не желая да се укривам. Не желая да съм под сянката на юрист. Просто да кажа, че аз скърбя. Не някой различен да го каже вместо мен.
-Докато си бил в ареста, си написал отворено писмо до медиите, което не е стигнало до медиите. Дали можеш да го прочетеш?
Адриян. А:-Да.
„ Аз съм Адриян Антонов, на 18 години съм. Израснал съм в едно положително християнско семейство. На към 10 годишна възраст майка ми умря от рак, заради което попаднах в един тъмен период в живота ми, в който имах мисли за самоубийство и не излизах от стаята си с дни. На 13 годишна възраст отидох да един християнски лагер, на който още веднъж имах една живото-променяща среща с Бог, която ми даде да изляза от този тъмен интервал. Но на 08.05.2023 година изживях най-голямата покруса в живота ми. Дори и в най-големите си кошмари не съм си представял, че аз ще ръководя автомобила, който лишава два човешки живота. Пиша това с голямо страдание към техните другари, близки хора и към всеки един човек, който в миналото е бил обиден в сходен случай. Искам да кажа моите откровени съболезнования към тези хора. Истински скърбя! Казвам го това откровено от душа и сърце. Знам, че думите са малко, когато възприятията са мощни. Надявам се фамилиите на умрелите да намерят разтуха и в случай че тази разтуха е обвързвана с моето наказване, нега бъда осъден. Искам хората да знаят, че не съм невъзмутим палач. Аз също пострадвам за гибелта на Явор и Ани. Много бих желал да приказвам персонално с фамилиите и в случай че одобряват да беседват с мен бих се радвал, тъй като скърбя надълбоко за това, което се случи. “
-Какво тъкмо се случи?
Адриян А.- Самата преживелица, имаше веднъж и една кола, която минава перпендикулярно пред мен, и аз по това време малко понижавам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто. Но, внезапно, усеща се конфликт, предното ми стъкло се счупва, аербега на самата кола се отваря. Тогава даже не знам по какъв начин се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание, по едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в дирек и виждам тяло на човек …И не знам къде се намирам, не знам какво да върша. И някакви хора идват и стартират да викат, да крещят: „ Какво се случи? Какво се случи? “. По това време някой беше звъннал на 112, и аз по това време съзнавам, че в действителност има още един човек, който аз даже не съм виждал, не знам какво се е случило.
-Не си правил опит да избягаш?
Адриян. А.:- Не, не съм избягал. Дори и не съм желал да тичам. Исках да оказа помощ. Но по някакъв метод се хванах за главата, просто вървях в кръгове. Чудех се какво се случва и до момента в който се усетя, полиция към този момент била пристигнала.
-Тази кола каква беше? Ти спомняш ли си я? И заслепи ли те?
Адриян. А: -Отне ми видимостта. Тази кола минаваше, не знам по какъв начин се е случило толкоз съвършено да закрие хората. Само си припомням, че беше джип, огромна кола. Не виждах просто какво беше пред мен, поради тази кола. Тези фрагменти по какъв начин минава джипа, това не е снимано, демонстрира се единствено по какъв начин аз минавам улицата. Наистина този джип, той ми лишава видимостта. След конфликта към този момент, аербега, стъклото, няма по какъв начин да видя.
-Изобщо не си видял хора?
Адриян. А: -Не, аз в случай че видя хора, незабавно ще спра. Това е ясно
-Ти използвал си алкохол тогава?
Адриян. А: -Не, аз не използвам алкохол, нито опиати. Не пуша, даже. Аз съм срещу тях.
-Защо си карал с превишена скорост?
Адриян А.:- Обикновено тази улица аз я познавах и по това време, желаех да се прибера малко по -бързо. Това е неточност, която направих и скърбя. Не чакам някой да си промени мнението за мен, като споделям, че скърбя. Просто желая да го кажа, че знам че съм в неточност. Че това, което съм направил не е редно и даже няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност. Понеже аз мога да съм бързал за у дома, на следващия ден ясно нали има работа, трябваше да ставам рано, това …
-Това не те оправдава?
Адриян. А:- Не диря нещо да се извинявам, просто да кажа: Съжалявам!
-Имал си брошура три месеца преди този момент?
Адриян. А: -Да, неотдавна взета.
-Чувствал ли си се некомпетентен като водач?
Адриян. А:- До някаква степен да. Имах си един маршрут, който беше църквата, приятелката ми.
-Да разкажеш малко за теб? Казваш хор, черква? Ти с какво се занимаваш?
Адриян. А:-Аз свирих на китара в църквата, тогава бях тъкмо пред довеждане докрай.
-Вече не свириш на китара?
Адриян. А:-Мое решение. Просто да не задоволявам моите стремежи, когато на други хора им бяха отнети.
-Вярващ човек ли си?
Адриян. А:-Да, набожен съм. И даже по-късно, което се случи още повече имам вяра, тъй като никой няма непогрешим живот.
-А, не се ли сърдиш на Бог, че те сложи в такава обстановка?
Адриян. А: -В началото да, не мога да укривам, че в действителност бях ядосан и се питах: Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи? Но просто се помирих с това, че в случай че по този начин е писано и аз би трябвало да мина през това нещо, би трябвало да го мина и не е решението аз да бъда ядосан през целия си живот. Но е решението аз да предизвестявам и да трансформирам, тъй като аз не съм единствения млад водач. И това, че нали на някой му се е случило нещо гадно, не е единствено той да се сърди на света и да обвиняваш всичко друго, с изключение на себе си. Аз не пребивавам по този метод, по тази причина не се дразня на Бог.
-Обвиняваш себе си?
Адриян. А: -Да, да. Това дето се случи е ужасна покруса
-Сънуваш ли ги? Сънуваш ли случилото се?
Адриян. А: -По скоро го виждам, виждам патрулката. Това, което се случи.
-Какво виждаш?
Адриян. А:-Беше като смут. Човекът е мъртъв, сирени…
-Не си видял момичето?
Адриян. А:-Не.
-Как разбра, че има и втора жертва?
Адриян. А: -От хората, които бяха пристигнали чух, че има още един човек, който съм блъснал. Аз даже не знаех, че това е възможно…аз даже не усетих нямам си на концепция какво се е случило до момента в който аербега ме удари, а това беше след конфликта до …Много време съм бил в безсъзнание. Отново скърбя за тези хора. Съболезнования за фамилиите им! Суров урок е, не поради наказването, а по-сурово е да знаеш по тази причина, че някой страда поради теб, поради твоите дейности.
-От тогава минавала ли ти е мисълта, че можеш отново да шофираш?
Адриян. А: -Аз имах брошура в ръката ми като излязах от ареста, само че не желаех да се качвам на кола.
-Защо не ти я бяха взели?
Адриян. А: -Нямам си на концепция. Няколко месеца имах брошура в ръката си, просто не ми се качваше в кола. Аз даже не мога да седнал съм в кола, в която се кара бързо, без да си представям нещо отново да се случи.
-Искаш амнистия? От околните?
Адриян. А:-Най-вече от тях.
-Вероятно не са подготвени за това?
Адриян. А: -Дори не знам, по какъв начин аз бих ги погледнал в очите. Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, в случай че някой ден се срещнем, само че знам че ще направя всичко допустимо, просто да им кажа, че скърбя. Просто желая да дам съболезнованията си, по тази причина че страдат. За това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва въобще. Искам да върна времето обратно. Аз няма по какъв начин да ги накарам да не ме съдят…
-Смяташ, че си го заслужил?
Да. Два човешки живота ги няма към този момент.
--> Напишете коментарИме:* -->
--> Изпрати iframe,.fb-comments,.fb-comments span { width: 100%!important; }
Виж ощеРазследване: На кого оказваме помощ? 08:45 21.01.2024 204547 Жена събира средства и дарения, посредством подправена информация, оповестена в ВИДЕО 19:00 30.12.2023 101614 Докъде стигнахме и имаха ли резултат случаите по които работихме през 2023г.? 09:01 23.12.2023 77465 През миналата година вашите сигнали ни предизвикаха да търсим и демонстрираме Разследване: 08:49 17.12.2023 122039 Защо във втората по величина свинеферма в България не се отглеждат животни, 08:57 03.12.2023 47599 Европейската прокуратура влезе в община Бойчиновци след поредност от Разследване 2-ра част: 08:39 22.10.2023 310761 Три месеца след убийството на Митко от Цалапица, следствието по случая 08:57 04.02.2024 0 225 08:47 04.02.2024 0 351 08:17 04.02.2024 0 1473 08:07 04.02.2024 0 710 08:00 04.02.2024 0 2049 АнкетаДа, по този начин персоналните лекари ще спрат да желаят все по-големи суми за издаването имНе, по този начин има заплаха " сензитивна “ информация, съдържаща се в амбулаторния лист, да постъпва в училищеНе мога да преценява
--> Най-четениНай-коментирани 09:00 01.02.2024 7 755457 23:48 30.01.2024 1 515646 15:00 01.02.2024 0 370657 21:30 01.02.2024 5 287701 10:00 02.02.2024 3 245631
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ