Страните в ЕС все по-трудно се вместват в правилата за дефицита
Осем страни, измежду които и България, могат да получат публично предизвестие от Европейската комисия през юни, в случай че не подхващат спомагателни ограничения, с цел да се съобразят с разпоредбите на Европейски Съюз за обществените разноски, заяви във вторник Европейската комисия.
Според европейската фискална рамка държавните управления на Европейски Съюз би трябвало да поддържат бюджетния си недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, а обществения дълг - под 60% от Брутният вътрешен продукт. Комисията би трябвало да оцени освен бюджета на всяка страна за идната година, само че и дали дълготрайните им проекти за недостига са надеждни.
Какво реши Европейската комисия?
Комисията одобри мнения по плановете на бюджетни проекти (ПБП) за 2026 година на 17 страни членки от еврозоната:
Бюджетните проекти на 12 страни се правят оценка като съответстващи и заради това страните членки се приканват да продължат да ползват фискалните политики през 2026 година, както е планувано: Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Словакия. Бюджетните проекти на 3 страни се правят оценка като изложени на риск от неспазване и заради това страните членки се приканват да подхващат нужните ограничения в границите на националните си бюджетни процедури, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2026 година е в сходство с рекомендацията на Съвета: Хърватия, Литва и Словения. Бюджетните проекти на 2 страни се правят оценка като изложени на риск от значително противоречие и заради това страните членки се приканват да подхващат нужните ограничения в границите на националните бюджетни процедури, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2026 година е в сходство с рекомендацията на Съвета: Малта и Нидерландия.
Комисията също по този начин направи оценка на фискалното развиване и вероятностите в другите страни членки.
7 страни членки са оценени като отговарящи на условията: Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша, и Румъния. 3 страни членки са оценени като изложени на риск от неспазване: България, Унгария, и Испания.
9 страни са в процедура по свръхдефицит
За деветте държави в процедура при несъразмерен недостиг — Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, и Словакия, действията по процедурата се стопират. Това значи, че на този стадий не се подхващат спомагателни процедурни стъпки, само че настоящата процедура остава открита (т.е. дефицитът не е трайно редуциран под 3% от БВП), а страните членки остават обвързани от съответната рекомендация на Съвета. Комисията ще направи преоценка на обстановката идната пролет, когато станат налични данните за резултатите за 2025 година
Комисията изготви отчет, с цел да оцени спазването на критерия за недостига за две страни членки — Германия и Финландия. Според оценката откриването на процедура при несъразмерен недостиг е целесъобразно за Финландия. Поради това, откакто вземе поради мнението на Икономическия и финансов комитет, Комисията ще прегледа опцията да предложи на Съвета да открие процедура при несъразмерен недостиг за Финландия.
" Приканваме страните членки, в които съществуват опасности, да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват спазването на условията ", съобщи пред кореспонденти в Страсбург европейският комисар по стопанската система Валдис Домбровскис. " Това е изключително значимо за страните членки, които са обект на процедура при несъразмерен недостиг ", добави той.
Предупреждението идва в миг, в който столиците на Европейски Съюз получиха по-голяма фискална еластичност, с цел да укрепят отбранителните си качества и да подтикват индустриалните си вложения, частично в отговор на настояванията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп съдружниците да изразходват минимум 5% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2035 година, разяснява " Евронюз ".
Европейските държавни управления също срещат все по-големи усложнения да съблюдават фискалните правила на Европейски Съюз на фона на възходящите търговски напрежения със Съединени американски щати.
На 18 ноември Европейската комисия разгласява най-новата си икономическа прогноза, в която към момента се чака стопанската система на Европейски Съюз да нарасне с 1.4%, макар утрояването на американските мита до 15% върху европейските артикули.
Полша и Испания са главните мотори на този напредък, като плануваните темпове на напредък за 2025 година са надлежно 3.2 % и 2.9% — надалеч пред останалата част от блока. Междувременно трите най-големи стопански системи в Европейски Съюз — Германия, Франция и Италия — едвам съумяват да отбележат напредък. Растежът на Брутният вътрешен продукт за България се чака да бъде 3% за 2025 година, 2.7% за 2026 година
Все отново комисията предизвестява, че средносрочните вероятности за напредък остават несигурни дори в случай че икономическият потрес от по-високите цени е по-малък от в началото предстоящото.
Брюксел означи също, че въз основа на проектобюджетните проекти, показани от Хърватия, Литва и Словения, тези страни би трябвало да подхващат спомагателни ограничения, с цел да подсигуряват, че фискалните им политики за 2026 година остават в сходство със средносрочните и дълготрайните задължения, контрактувани с изпълнителния орган на Европейски Съюз.
Испания към момента не е показала своя план за бюджет за 2026 година, само че дружно с България и Унгария е маркирана като страна, която рискува да наруши фискалните правила на Европейски Съюз заради превишаване на контрактуваните правила за първоначални чисти разноски.
Засега комисията просто предизвести тези страни да понижат разноските си през 2026 година Но в случай че националните държавни управления подценен рекомендациите да се придържат към проекта, Брюксел може да обмисли налагането на санкции по време на идващия обзор на бюджета напролет, показва още " Евронюз ".
Ситуацията в Испания не е неповторима. Все по-често договарянията по бюджета се трансформират в точка на спор сред държавните управления и опозиционните партии — наклонност, която се следи и във Франция.
Финландия получи неодобрение от Европейската комисия
Във вторник Брюксел реши да порицае Финландия за неспазване на бюджетните правила на Европейски Съюз — единствено седмица откакто предизвести, че дефицитът на страната ще скочи до 4.5% от годишния Брутният вътрешен продукт през тази година.
Европейската комисия ще предложи да се стартира " процедура при несъразмерен недостиг " срещу Финландия в идващите седмици. Тази стъпка към момента се нуждае от утвърждение от министрите на финансите на Европейски Съюз.
Девет други страни от Европейски Съюз – в това число Франция, Италия и Полша – към този момент са обект на сходна процедура за превишаване на прага от 3% на недостига на Европейски Съюз, само че Брюксел към този момент не подхваща нови стъпки във връзка с тях.
" Дефицитът, преизпълнен 3% от Брутният вътрешен продукт, не може да се изясни напълно единствено с нарастването на разноските за защита ", съобщи Домбровскис пред кореспонденти.
В същото време Домбровскис акцентира, че комисията би трябвало да признае " изключителните условия " във Финландия. Той съобщи, че войната в Русия е подкопала доверието на вложителите и потребителите и е забавила развиването на една от най-динамичните стопански системи в Европейски Съюз.
Латвийският комисар добави, че решението на Финландия да затвори сухопътната си граница с Русия, което докара до внезапен спад в туризма, също е оказало отрицателно въздействие върху стопанската система.
След оповестяването на решението финландският министър на финансите Риика Пура съобщи, че скандинавската страна би трябвало да се съобрази с темпото на корекциите, предложени от Съвета. " Следващото държавно управление ще има доста работа по коригирането на обществените финанси. Работата ще продължи през няколко парламентарни мандата. "
Германия едвам избегна същата орис, като задейства по този начин наречената " национална уговорка за изключение ", с цел да усили разноските си за защита през 2025 г.
Според европейската фискална рамка държавните управления на Европейски Съюз би трябвало да поддържат бюджетния си недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, а обществения дълг - под 60% от Брутният вътрешен продукт. Комисията би трябвало да оцени освен бюджета на всяка страна за идната година, само че и дали дълготрайните им проекти за недостига са надеждни.
Какво реши Европейската комисия?
Комисията одобри мнения по плановете на бюджетни проекти (ПБП) за 2026 година на 17 страни членки от еврозоната:
Бюджетните проекти на 12 страни се правят оценка като съответстващи и заради това страните членки се приканват да продължат да ползват фискалните политики през 2026 година, както е планувано: Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Словакия. Бюджетните проекти на 3 страни се правят оценка като изложени на риск от неспазване и заради това страните членки се приканват да подхващат нужните ограничения в границите на националните си бюджетни процедури, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2026 година е в сходство с рекомендацията на Съвета: Хърватия, Литва и Словения. Бюджетните проекти на 2 страни се правят оценка като изложени на риск от значително противоречие и заради това страните членки се приканват да подхващат нужните ограничения в границите на националните бюджетни процедури, с цел да подсигуряват, че фискалната политика през 2026 година е в сходство с рекомендацията на Съвета: Малта и Нидерландия.
Комисията също по този начин направи оценка на фискалното развиване и вероятностите в другите страни членки.
7 страни членки са оценени като отговарящи на условията: Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша, и Румъния. 3 страни членки са оценени като изложени на риск от неспазване: България, Унгария, и Испания.
9 страни са в процедура по свръхдефицит
За деветте държави в процедура при несъразмерен недостиг — Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, и Словакия, действията по процедурата се стопират. Това значи, че на този стадий не се подхващат спомагателни процедурни стъпки, само че настоящата процедура остава открита (т.е. дефицитът не е трайно редуциран под 3% от БВП), а страните членки остават обвързани от съответната рекомендация на Съвета. Комисията ще направи преоценка на обстановката идната пролет, когато станат налични данните за резултатите за 2025 година
Комисията изготви отчет, с цел да оцени спазването на критерия за недостига за две страни членки — Германия и Финландия. Според оценката откриването на процедура при несъразмерен недостиг е целесъобразно за Финландия. Поради това, откакто вземе поради мнението на Икономическия и финансов комитет, Комисията ще прегледа опцията да предложи на Съвета да открие процедура при несъразмерен недостиг за Финландия.
" Приканваме страните членки, в които съществуват опасности, да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват спазването на условията ", съобщи пред кореспонденти в Страсбург европейският комисар по стопанската система Валдис Домбровскис. " Това е изключително значимо за страните членки, които са обект на процедура при несъразмерен недостиг ", добави той.
Предупреждението идва в миг, в който столиците на Европейски Съюз получиха по-голяма фискална еластичност, с цел да укрепят отбранителните си качества и да подтикват индустриалните си вложения, частично в отговор на настояванията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп съдружниците да изразходват минимум 5% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2035 година, разяснява " Евронюз ".
Европейските държавни управления също срещат все по-големи усложнения да съблюдават фискалните правила на Европейски Съюз на фона на възходящите търговски напрежения със Съединени американски щати.
На 18 ноември Европейската комисия разгласява най-новата си икономическа прогноза, в която към момента се чака стопанската система на Европейски Съюз да нарасне с 1.4%, макар утрояването на американските мита до 15% върху европейските артикули.
Полша и Испания са главните мотори на този напредък, като плануваните темпове на напредък за 2025 година са надлежно 3.2 % и 2.9% — надалеч пред останалата част от блока. Междувременно трите най-големи стопански системи в Европейски Съюз — Германия, Франция и Италия — едвам съумяват да отбележат напредък. Растежът на Брутният вътрешен продукт за България се чака да бъде 3% за 2025 година, 2.7% за 2026 година
Все отново комисията предизвестява, че средносрочните вероятности за напредък остават несигурни дори в случай че икономическият потрес от по-високите цени е по-малък от в началото предстоящото.
Брюксел означи също, че въз основа на проектобюджетните проекти, показани от Хърватия, Литва и Словения, тези страни би трябвало да подхващат спомагателни ограничения, с цел да подсигуряват, че фискалните им политики за 2026 година остават в сходство със средносрочните и дълготрайните задължения, контрактувани с изпълнителния орган на Европейски Съюз.
Испания към момента не е показала своя план за бюджет за 2026 година, само че дружно с България и Унгария е маркирана като страна, която рискува да наруши фискалните правила на Европейски Съюз заради превишаване на контрактуваните правила за първоначални чисти разноски.
Засега комисията просто предизвести тези страни да понижат разноските си през 2026 година Но в случай че националните държавни управления подценен рекомендациите да се придържат към проекта, Брюксел може да обмисли налагането на санкции по време на идващия обзор на бюджета напролет, показва още " Евронюз ".
Ситуацията в Испания не е неповторима. Все по-често договарянията по бюджета се трансформират в точка на спор сред държавните управления и опозиционните партии — наклонност, която се следи и във Франция.
Финландия получи неодобрение от Европейската комисия
Във вторник Брюксел реши да порицае Финландия за неспазване на бюджетните правила на Европейски Съюз — единствено седмица откакто предизвести, че дефицитът на страната ще скочи до 4.5% от годишния Брутният вътрешен продукт през тази година.
Европейската комисия ще предложи да се стартира " процедура при несъразмерен недостиг " срещу Финландия в идващите седмици. Тази стъпка към момента се нуждае от утвърждение от министрите на финансите на Европейски Съюз.
Девет други страни от Европейски Съюз – в това число Франция, Италия и Полша – към този момент са обект на сходна процедура за превишаване на прага от 3% на недостига на Европейски Съюз, само че Брюксел към този момент не подхваща нови стъпки във връзка с тях.
" Дефицитът, преизпълнен 3% от Брутният вътрешен продукт, не може да се изясни напълно единствено с нарастването на разноските за защита ", съобщи Домбровскис пред кореспонденти.
В същото време Домбровскис акцентира, че комисията би трябвало да признае " изключителните условия " във Финландия. Той съобщи, че войната в Русия е подкопала доверието на вложителите и потребителите и е забавила развиването на една от най-динамичните стопански системи в Европейски Съюз.
Латвийският комисар добави, че решението на Финландия да затвори сухопътната си граница с Русия, което докара до внезапен спад в туризма, също е оказало отрицателно въздействие върху стопанската система.
След оповестяването на решението финландският министър на финансите Риика Пура съобщи, че скандинавската страна би трябвало да се съобрази с темпото на корекциите, предложени от Съвета. " Следващото държавно управление ще има доста работа по коригирането на обществените финанси. Работата ще продължи през няколко парламентарни мандата. "
Германия едвам избегна същата орис, като задейства по този начин наречената " национална уговорка за изключение ", с цел да усили разноските си за защита през 2025 г.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ