Осем бебета с трима родители са родени във Великобритания
Осем бебета са родени във Англия след използването на новаторска технология за ин витро оплождане, при която се употребява ДНК от трима души – двамата биологични родители и донор на крепко митохондриално ДНК, заяви MIT Research.
Процедурата, известна като митохондриално донорство, цели да защищити бъдещите деца от наследствени митохондриални болести – тежки положения, които се предават по майчина линия.
" Митохондриалната болест може да има опустошителни последствия за фамилиите “, съобщи проф. Дъг Търнбул от Университета в Нюкасъл, началник на плана. " Новината през днешния ден носи вяра на още доста дами, за които това лекуване е единственият късмет да имат крепко дете. “
При метода ядрото на оплодена яйцеклетка от пациентката се реалокира в оплодена донорска яйцеклетка, чийто личен генетичен материал е авансово отстранен. Така се основава ембрион с ДНК от трима души: 99,8% от майката и бащата и 0,2% от донора – единствено митохондриалното ДНК, отговорно за клетъчното енергоснабдяване.
Осемте деца – здрави, само че не без терзания
От 2017 година насам, когато процедурата започва в границите на клинично проучване в Newcastle Fertility Centre, 19 дами са минали митохондриално донорство. От тях седем са родили (едната близнаци), а осмата още е бременна. Всички бебета са под наблюдаване – най-голямото към този момент е на две години.
Резултатите, оповестени в New England Journal of Medicine, сочат, че при четири от бебетата равнищата на " неприятното “ митохондриално ДНК са под 5% – доста по-ниски от рисковите стойности. Това допуска, че е предотвратено развиването на заболяване.
Въпреки това, три от децата са показали здравословни проблеми – единият с епилепсия, различен с инфекции и мускулни конвулсии, трети с жълтеница, висок холестерол и аритмия. Симптомите са се повлияли с времето, само че не е несъмнено дали са свързани с митохондриалната разновидност или не.
Още по-тревожно: при три от осемте бебета е следен феномен на " противоположна поява “ – съществуване на митохондриални разновидности, които теоретично не би трябвало да съществуват. В някои случаи равнищата в урината са достигали 20%, което слага въпроси дали тези разновидности могат да се проявят по-силно с възрастта или в характерни тъкани като мозък или мускули.
" Не разбираме изцяло за какво се случва това “, призна проф. Мери Хърбърт от Университета в Нюкасъл.
Изследователите считат, че част от цитоплазмата, съдържаща митохондрии, евентуално се придвижва несъзнателно по време на операцията. Но липсва връзка сред количеството пренесена цитоплазма и равнището на разновидности.
" Докато не се обясни механизмът, бих останала обезпокоена “, споделя проф. Хайди Мертес, медицински етик от Университета в Гент.
Според нея бъдещи пациенти могат да се възползват от амниоцентеза – проучване в 15–18-та гестационна седмица, което би разкрило съществуването на разновидности и дало опция за осведомено решение.
Въпреки паниките, множеството експерти дефинират резултатите като позитивни.
" Това е тактика за понижаване на риска, не гаранция за крепко дете “, споделя проф. Дейгън Уелс от Оксфордския университет.
Процедурата към този момент е легализирана и в Австралия (от 2022 г.), а интерес към нея демонстрират и екипи от Гърция, Украйна и Мексико. Но английският план остава единственият публично регламентиран от държавен орган – Агенцията за човешко оплождане и ембриология (HFEA).
" Всичко, което искахме, бе да дадем на детето си крепко начало “, споделя една от майките в анонимно изказване. " След години неустановеност, тази процедура ни даде вяра – и ни даде бебето ни. Науката ни подари късмет. “
Изследователите ще следят всички деца от изследването до петгодишна възраст. Засега технологията се ползва единствено при пациенти с потвърдени митохондриални разновидности. Етичният спор дали е възможно потреблението ѝ и при неплодородие занапред ще се разгаря.
А резултатите, въпреки и обнадеждаващи, демонстрират ясно: тази технология трансформира освен бъдещето на репродуктивната медицина, само че и самото схващане за родителство.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Процедурата, известна като митохондриално донорство, цели да защищити бъдещите деца от наследствени митохондриални болести – тежки положения, които се предават по майчина линия.
" Митохондриалната болест може да има опустошителни последствия за фамилиите “, съобщи проф. Дъг Търнбул от Университета в Нюкасъл, началник на плана. " Новината през днешния ден носи вяра на още доста дами, за които това лекуване е единственият късмет да имат крепко дете. “
При метода ядрото на оплодена яйцеклетка от пациентката се реалокира в оплодена донорска яйцеклетка, чийто личен генетичен материал е авансово отстранен. Така се основава ембрион с ДНК от трима души: 99,8% от майката и бащата и 0,2% от донора – единствено митохондриалното ДНК, отговорно за клетъчното енергоснабдяване.
Осемте деца – здрави, само че не без терзания
От 2017 година насам, когато процедурата започва в границите на клинично проучване в Newcastle Fertility Centre, 19 дами са минали митохондриално донорство. От тях седем са родили (едната близнаци), а осмата още е бременна. Всички бебета са под наблюдаване – най-голямото към този момент е на две години.
Резултатите, оповестени в New England Journal of Medicine, сочат, че при четири от бебетата равнищата на " неприятното “ митохондриално ДНК са под 5% – доста по-ниски от рисковите стойности. Това допуска, че е предотвратено развиването на заболяване.
Въпреки това, три от децата са показали здравословни проблеми – единият с епилепсия, различен с инфекции и мускулни конвулсии, трети с жълтеница, висок холестерол и аритмия. Симптомите са се повлияли с времето, само че не е несъмнено дали са свързани с митохондриалната разновидност или не.
Още по-тревожно: при три от осемте бебета е следен феномен на " противоположна поява “ – съществуване на митохондриални разновидности, които теоретично не би трябвало да съществуват. В някои случаи равнищата в урината са достигали 20%, което слага въпроси дали тези разновидности могат да се проявят по-силно с възрастта или в характерни тъкани като мозък или мускули.
" Не разбираме изцяло за какво се случва това “, призна проф. Мери Хърбърт от Университета в Нюкасъл.
Изследователите считат, че част от цитоплазмата, съдържаща митохондрии, евентуално се придвижва несъзнателно по време на операцията. Но липсва връзка сред количеството пренесена цитоплазма и равнището на разновидности.
" Докато не се обясни механизмът, бих останала обезпокоена “, споделя проф. Хайди Мертес, медицински етик от Университета в Гент.
Според нея бъдещи пациенти могат да се възползват от амниоцентеза – проучване в 15–18-та гестационна седмица, което би разкрило съществуването на разновидности и дало опция за осведомено решение.
Въпреки паниките, множеството експерти дефинират резултатите като позитивни.
" Това е тактика за понижаване на риска, не гаранция за крепко дете “, споделя проф. Дейгън Уелс от Оксфордския университет.
Процедурата към този момент е легализирана и в Австралия (от 2022 г.), а интерес към нея демонстрират и екипи от Гърция, Украйна и Мексико. Но английският план остава единственият публично регламентиран от държавен орган – Агенцията за човешко оплождане и ембриология (HFEA).
" Всичко, което искахме, бе да дадем на детето си крепко начало “, споделя една от майките в анонимно изказване. " След години неустановеност, тази процедура ни даде вяра – и ни даде бебето ни. Науката ни подари късмет. “
Изследователите ще следят всички деца от изследването до петгодишна възраст. Засега технологията се ползва единствено при пациенти с потвърдени митохондриални разновидности. Етичният спор дали е възможно потреблението ѝ и при неплодородие занапред ще се разгаря.
А резултатите, въпреки и обнадеждаващи, демонстрират ясно: тази технология трансформира освен бъдещето на репродуктивната медицина, само че и самото схващане за родителство.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ